Navigation path

Left navigation

Additional tools

Реформа на ОСП – обяснение на основните елементи

European Commission - MEMO/11/685   12/10/2011

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO

MEMO/11/685

Брюксел, 12 октомври 2011 г.

Реформа на ОСП – обяснение на основните елементи

Днес Комисията публикува предложения за четири основни регламента на Европейския парламент и на Съвета за Общата селскостопанска политика – i) относно преките плащания, ii) относно единната обща организация на пазара (ООП), iii) относно развитието на селските райони и iv) хоризонтален регламент относно финансирането, управлението и мониторинга на ОСП. В допълнение към гореизброените са предвидени 3 по-малки регламента с мерки за улесняване на прехода към новите правила. Пакетът съдържа също обяснителен меморандум, резюме за гражданите и приложения, свързани с различни аспекти на оценката на въздействието.

Основните елементи на предложенията могат да бъдат обобщени, както следва:

  • Преки плащания

Схема за основно плащане: За да се премине от различните системи за плащане – схемата за единно плащане в ЕС-15, позволяваща плащания на базата на исторически препратки или на хектар обработваема земя, или на комбинация от двете, и схемата за единно плащане на площ (СЕПП), важаща за повечето страни от ЕС-12 – към една единна система, след 2013 г. ще се прилага нова „Схема за основно плащане“. (Вижте http://ec.europa.eu/agriculture/markets/sfp/pdf/ms_en.pdf за настоящите схеми във всяка държава-членка.) Плащанията ще подлежат на „кръстосано спазване“ (зачитане на определени правила за опазване на околната среда, хуманно отношение към животните и други), както е и сега, но са предвидени множество промени за опростяване на настоящите правила. Целта е да се намалят значително различията в нивата на плащанията, получени в резултат на цялостно прилагане на настоящото законодателство, между селските стопани, регионите (т.е. на национално ниво) и между държавите-членки (т.е. на европейско ниво). До началото на 2019 г. всички държави-членки ще бъдат задължени да преминат към еднакво плащане на хектар на национално и регионално ниво. В съответствие с предложенията на Комисията от многогодишната финансова рамка, националните пакети за преки плащания ще бъдат фиксирани така, че стопаните, които получават по-малко от 90 % от средното за ЕС плащане на хектар, да получават повече. По този начин разликата между предвидените понастоящем суми и 90 % от средната за ЕС-27 сума се намалява с една трета. Така например, ако в момента дадена държава-членка получава средна сума на хектар, която представлява 75 % от средната за ЕС, т.е. 15 % под 90 %, тя постепенно ще нарасне до 80%. Комисията възнамерява да обсъди определянето на дългосрочна цел за постигане на „пълно сближаване“ посредством равномерното разпределение на преки помощи в целия Европейски съюз в рамките на следващите финансови перспективи за периода след 2020 г.

Екологизиране: Освен основните плащания, всяко стопанство ще получава плащане на хектар за респектиране на някои благоприятни за климата и околната среда практики. 30 % от националния пакет на държавите-членки ще бъде отделен за такива плащания. Това е задължително, но няма да подлежи на определяне на таван.

Предвидените 3 мерки са:

  • поддържане на постоянни пасища;

  • диверсификация на културите (всеки стопанин трябва да отглежда поне 3 култури на своята обработваема земя, като никоя от тях не заема повече от 70 % или по-малко от 5 % от обработваемата земя) и

  • поддържане на „зона с акцент върху екологията“, представляваща поне 7 % от площта на стопанството (без постоянните пасища) – синори, живи плетове, дървета, угар, ландшафт, биотопи, защитни ивици, залесени площи.

  • Забележка: За производителите на органични продукти няма допълнителни изисквания, тъй като техният екологичен принос е доказан.

Области с неблагоприятни природни условия: Държавите-членки (или регионите) могат да предоставят допълнително плащане за области с неблагоприятни природни условия (съгласно правилата за развитие на селските райони) в размер до 5 % от националния финансов пакет. Това не е задължително и няма връзка с възможностите за подпомагане на по-малко облагодетелствани области (LFA) в рамките на развитието на селските райони. Забележка: В отговор на критиката от страна на Сметната палата, определението за „по-малко облагодетелствани области“ бе променено с цел да отразява обективни критерии.

Млади селскостопански производители: Основното плащане за начинаещи млади фермери (на възраст под 40 години) следва да бъде допълнено с още 25 % за първите 5 години на дейност. Тази сума е ограничена до максималната сума за средно голямо стопанство в съответната страна. За държави-членки с малки по размер стопанства, горната граница е 20 ha. Тези плащания се финансират с максимум 2 % от националния пакет.

Малки селскостопански производители: Всички стопани, които кандидатстват за помощ през 2014 г., могат да решат до 15 октомври 2014 г. да участват в схемата за малки селскостопански производители и да получат по тази линия годишна фиксирана сума, определена от страните членки, на стойност между 500 и 1000 EUR, без значение от размера на стопанството. (Размерът на сумата ще бъде свързан или с размера на средните плащания на бенефициер, или със средното за страната плащане на хектар за 3 ha) Това ще бъде голямо облекчение за засегнатите стопани и за националните администрации. Участниците ще трябва да отговарят на не толкова строги изисквания за кръстосано спазване и ще бъдат освободени от екологизиране. (Оценката на въздействието показва, че приблизително една трета от стопанствата, които кандидатстват за финансиране по ОСП, имат площ от 3 ha или по-малко, което е едва 3 % от цялата селскостопанска площ в ЕС–27.) Общите разходи за схемата за малки селскостопански производители не може да надвишават 10 % от националния пакет, поради което нивото на плащане може да бъде адаптирано, ако това е необходимо. В рамките на развитието на селските райони е предвидено и финансиране за предоставяне на съвети на малките селскостопански производители по отношение на икономическото развитие и помощите за преструктуриране в районите с най-много малки производители.

„Обвързана с производството“ опция: За да се избегнат възможните вредни въздействия от преразпределението на преките плащания на национално основание и за да се отчетат съществуващите условия, държавите-членки ще имат възможност да предоставят ограничен размер обвързани с производството плащания, т.е. плащания, свързани с определен продукт. Размерът на тези плащания ще бъде ограничен до 5 % от националния пакет, ако понастоящем държавата-членка предоставя от 0 до 5 % „обвързана“ помощ, или до 10 %, ако тази помощ е повече от 5 %. Комисията може да одобри по-високи стойности, ако държавите-членки докажат, че помощта е оправдана.

Прехвърляне на средства между стълбовете: Държавите-членки ще имат възможност да прехвърлят до 10 % от своя национален пакет за преки плащания (1-ви стълб) към своя пакет за развитие на селските райони, а държавите-членки, които получават под 90 % от средната за ЕС стойност за преки плащания, могат да прехвърлят до 5 % от средствата за развитие на селските райони към националния си пакет за 1-ви стълб.

Кръстосано спазване: Отпускането на средства от националния пакет за преки плащания ще продължи да зависи от спазването на известен брой основни изисквания, свързани с околната среда, хуманното отношение към животните и стандартите за здраве на растенията и животните. Като част от мерките за опростяване на процедурата обаче броят на законоустановените изисквания за управление (ЗИУ) бе намален от 18 на 13, а правилата за добро селскостопанско и екологично състояние (GAEC) – от 15 на 8, чрез изключване например на елементи, които не са от значение за селските стопани. Предлага се също така рамковата директива за водите и директивата за устойчива употреба на пестициди да бъдат включени в правилата за кръстосано спазване, след като бъде установено, че тези директиви се прилагат правилно във всички държави-членки и след като задълженията на селскостопанските производители бъдат ясно дефинирани.

„Таван“: Стойността на помощта, която всяко отделно стопанство може да получи по схемата за основно плащане, ще бъде ограничена до 300 000 EUR на година, като сумата ще намалее със 70 % за диапазона 250 000–300 000 EUR, с 40 % за диапазона 200 000–250 000 EUR и с 20 % за диапазона 150 000–200 000 EUR. За да се вземе обаче под внимание заетостта, стопанствата могат приспаднат разходите за заплати от предходната година (заедно с данъците и социалните осигуровки) преди да бъдат приложени намаленията. Забележка: „Спестените“ чрез този механизъм средства остават в съответната държава-членка и биват прехвърлени в пакета за развитие на селските райони, за да бъдат използвани за иновации и инвестиции от селскостопански производители и оперативни групи на европейското партньорство за иновации.

„Действащи селскостопански производители“: За да изглади редица пропуски в законодателството Комисията конкретизира определението за „действащи селскостопански производители“. В предложеното определение, което има за цел да предотврати плащания на кандидати без реална селскостопанска дейност, се заявява, че на кандидати, чиито преки плащания по ОСП са по-малко от 5 % от общите приходи от всички неселскостопански дейности или чиито селскостопански площи са предимно природни райони, подходящи за пасища или отглеждане на култури, и те не извършават минимално определената от държавите-членки дейност, няма да се отпускат плащания.

Хектари, даващи право на помощ – В правилата се предвижда 2014 г. да бъде новата референтна година за територия, но ще бъде направена връзка с бенефициерите на системата за преки плащания през 2011 г., за да се избегнат спекулациите.

  • Механизми за управление на пазара

Съществуващите системи за публична интервенция и помощ за частно складиране са доказани предпазни механизми, които помагат на производителите да преодолеят трудности на пазара например вследствие на продоволствена криза. Въпреки това те ще бъдат преразгледани, за да бъдат по-гъвкави и по-ефикасни. Въвежда се нова предпазна клауза за всички сектори, за да може Комисията да взема спешни мерки в случай на общи смущения на пазара – като например мерките, взети по време на кризата с бактерия е. коли през май–юли 2011 г. Тези мерки ще се финансират от резерва за кризи, описан в многогодишната финансова рамка.

След предвиденото прекратяване на прилагането на квотите за мляко и правата за засаждане на винени сортове лози, Комисията ще търси да прекрати изцяло режима за оставащите квоти за захар. Квотната система за захар следва да бъде прекратена на 30 септември 2015 г. Предвид настоящото положение, при което повечето развиващи се страни се радват на неограничен, безмитен достъп до пазара на ЕС, а износът на ЕС е ограничен от правилата на СТО (докато има квоти), краят на квотната система е единствената възможност за предоставяне на дългосрочна перспектива на сектора – особено в условията на очаквани подобрения на производителността. За периода след квотите бялата захар ще отговаря на условията за помощ за частно складиране, а за споразуменията между захарните фабрики и производителите ще бъдат установени стандартни разпоредби.

Схемите за предлагане на плодове и мляко в училищата ще бъдат удължени. Текстовете на предложенията отразяват също и предишни предложения относно млечните продукти от декември 2010 г. (задължителни писмени договори и засилване на позициите на млекопроизводителите при договаряне в хранителната верига), както и относно маркетинговите стандарти – включително понятието „място на отглеждане“.

За да засили позицията на производителите при договаряне в хранителната верига, Комисията търси начини за по-добра организация на секторите. Обхватът на правилата за признаване на организации на производителите (ОП) и междубраншови организации е разширен за всички сектори и съществуват повече възможности за учредяването на подобни организации на производители, финансирани понастоящем от средства за развитието на селските райони (вижте по-долу). За целите на опростяването са премахнати редица по-маловажни схеми (помощ за включване на сухо мляко в храната на животни, обвързана помощ за отглеждане на копринени буби).

  • Развитие на селските райони

Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) ще влезе в публикуваната на 6 октомври Обща стратегическа рамка [Вижте IP/11/1159], която се прилага също за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд (КФ) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) и е насочена към постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ за устойчив, интелигентен и приобщаващ растеж. Както при другите фондове, за да има по-ясна връзка с изпълнението, за всички програми за развитие на селските райони следва да се определят цели за шестте посочени по-долу приоритета. Приблизително 5 % от средствата ще бъдат съхранени в така наречения „резервен фонд за изпълнение“ и ще се отпускат само при наличието на доказателства за извършен напредък към постигане на целите.

Основната идея от настоящата успешна концепция на многогодишни схеми за развитие на селските региони, разработени и съфинансирани от държавите-членки (или регионите) остава непроменена. Въпреки това вместо 3 направления, свързани с икономически, екологични и социални въпроси и с изисквания за минимални разходи по всяко направление, новият програмен период ще обхваща изброените по-долу 6 приоритета. От държавите-членки все още се изисква да отделят 25 % от своя пакет за развитие на селските райони за дейности, свързани с управлението на земята и борбата с изменението на климата.

  • Насърчаване на трансфера на знания и иновациите;

  • Засилване на конкурентоспособността;

  • Подобряване на организацията на хранителната верига и управлението на риска;

  • Възстановяване, опазване и подобряване на екосистемите;

  • Насърчаване на ефективното използване на ресурси и преход към икономика с ниска въглеродна интензивност;

  • Насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие на селските райони;

За постигане на количествените цели, определени за тези приоритети (и отчитайки специфичните си нужди), в програмите си за развитие на селските райони държавите-членки/регионите ще изготвят комбинации от мерки от списък с рационализирани възможности.

По отношение на бюджета ще настъпи малка промяна в разпределението на националните пакети за развитие на селските райони, която ще бъде фиксирана на по-късен етап от Комисията в рамките на нейните правомощия с цел да бъдат отчетени по-обективните критерии. Размерът на съфинансирането от ЕС ще бъде 85 % в най-слабо развитите региони, най-отдалечените региони и в по-малките острови в Егейско море, 50 % в останалите райони за повечето плащания, но може да бъде по-голям за финансиране на иновации и трансфер на знания, сътрудничество, учредяване на организации на производители, помощи за започване на дейност от млади стопани и проекти по инициативата LEADER.

През новия програмен период държавите-членки ще имат и възможност да изготвят подпрограми с високи нива на подпомагане, насочени към млади и малки селскостопански производители, планински региони и къси вериги за доставки.

Някои основни положения в опростения списък с мерки за проекти за научни изследвания и развойна дейност

  • Иновации: тази основна тема (и по-конкретно планираното Европейско партньорство за иновации „Селскостопанска производителност и устойчивост“) ще бъде подкрепяна от различни мерки за развитие на селските райони, като например „трансфер на знания“ и „сътрудничество“. Целта е да се насърчават ефективното използване на ресурси, производителността, както и развитието на селското и горското стопанство и на селските райони при ниски нива на вредни емисии, зачитане на климата и устояване на климатичните изменения. Всичко това следва да бъде постигнато посредством по-тясно сътрудничество между селското стопанство и изследователските среди, за да се ускори технологичния трансфер в селскостопанската практика;

  • Знание – „основано на знанието селско стопанство“: засилени мерки за консултантски услуги за селскостопански производители (също свързани с облекчаване на въздействието от изменението на климата и приспособяването към него, с промените в околната среда, с икономическото развитие и обучението);

  • Преструктуриране / Инвестиции / Модернизиране: все още има налични средства;

  • Млади селскостопански производители – комбинация от мерки може да включва помощ за започване на дейност (до 70 000 EUR), обучение и консултантски услуги;

  • Малки селскостопански производители: помощ за започване на дейност в размер до 15 000 EUR на малко стопанство;

  • Набор от инструменти за управление на риска: застрахователни и взаимоспомагателни фондове – за застраховане на реколтата, срещу климатични бедствия или болести по животните [понастоящем включени в член 68 от 1-ви стълб] – разширени с цел да включват възможност за стабилизиране на доходите, което ще позволи отпускане на средства (максимум 70 % от загубите) от взаимоспомагателен фонд при спад на приходите с 30 %. За всяко 1 EUR, което селските стопани влагат във фонда, фондовете за развитие на селските райони прибавят 0,65 EUR;

  • Организации на производители/Асоциации на организации на производители: подпомагане за учредяване на организации на базата на бизнес план и ограничено до групи, дефинирани като МСП;

  • Плащания за агроекология и практики, щадящи климата: по-голяма гъвкавост на договорите, договори за съвместна дейност, свързани с подходящо обучение/информация;

  • Биологично земеделие: - нови отделни мерки за по-голяма публичност;

  • Области с неблагоприятни природни и други специфични условия: - ново разграничаване на областите с неблагоприятни природни условия на базата на 8 биофизични критерия; с цел да запазят или подобрят околната среда държавите-членки си запазват правото да определят до 10 % от своята селскостопанска площ, като област със специфични неблагоприятни условия;

  • Планински райони: за планински райони и селскостопански площи на географска ширина над 62º N помощта може да бъде до 300 EUR/ha (увеличена от 250 EUR/ha);

  • Сътрудничество: - повече възможности за подпомагане на технологични, екологични и търговски сътрудничества (напр. пилотни проекти, съвместни екологични схеми; къси вериги за доставки, развитие на местни пазари);

  • Основни услуги и обновяване на селата – инвестициите в широколентова инфраструктура и възобновяеми енергийни източници не е задължително да бъдат с малък мащаб;

  • LEADER: начален комплект за подпомагане на учредяването на групи и разработването на стратегии в рамките на програма LEADER; насърчаване на гъвкавостта за комбиниране с други фондове на местно ниво, т.е. сътрудничество между селски и градски региони; Забележка: понастоящем LEADER се използва като общ подход за ръководено от Съюза местно развитие от всички фондове от Общата стратегическа рамка (ОСР) – Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ), Кохезионният фонд (КФ), Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР);

  • Други нови елементи

Мониторинг и оценка на ОСП: Комисията ще представи доклад преди края на 2017 г., както и на всеки 4 години след това, с информация за въздействието на 3-те основни приоритета на ОСП – надеждно производство на храни, устойчиво управление на природните ресурси и балансирано териториално развитие.

Опростяване на проверките: Облекчаване на изискванията за проверки в региони с добри резултати от предишен контрол, т.е. когато правилата са били правилно прилагани. От друга страна обаче проверките следва да бъдат по-строги в региони с проблеми.

До края на годината ще бъдат представени отделни предложения във връзка със схемата „Помощ за нуждаещите се“ (за периода след 2013 г.), които да гарантират пълна прозрачност на преките плащания и други субсидии в рамките на ОСП. В тях ще бъде взето под внимание решението на Съда от октомври 2010 г., според което настоящите правила не спазват изискванията за защита на личните данни на физически лица.

Документи и информация за предложенията за реформа на ОСП можете да намерите на следния адрес:

http://ec.europa.eu/agriculture/cap-post-2013/legal-proposals/index_en.htm


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website