Navigation path

Left navigation

Additional tools

MEMO/11/680

Брюксел, 11 октомври 2011 г.

Незадължително общо европейско право за продажбите: често задавани въпроси

За какво се отнася общото европейско право за продажбите?

Потребителите и бизнесът – особено малките предприятия - не се възползват максимално от предимствата на единен пазар, обхващащ 500 милиона души. Понастоящем 44 % от европейците заявяват, че не правят покупки в чужбина, защото не са сигурни какви са правата им1. Ново проучване на Евробарометър, публикувано днес, показва, че 55% от предприятията износители считат различията в договорното право за една от основните пречки пред трансграничните сделки с потребители2.

Европейското общо право за продажбите цели премахването на тази бариера. То ще отвори пазарите за предприятията и ще предостави на потребителите по-голям избор и по-високо равнище на закрила. Общото европейско право за продажбите ще улесни търговията, като предложи единен набор от правила за трансгранични договори във всички 27 държави от ЕС. Ако търговците предлагат продуктите си на базата на общото европейско право за продажбите, осъществяващите покупки онлайн ще разполагат с възможността да изберат удобен за ползване европейски договор, който им предоставя високо равнище на закрила само с едно кликване на мишката.

С какви проблеми се сблъскват предприятията, когато извършват продажби към други държави-членки на ЕС?

Едва 9,3 % от предприятията, търгуващи със стоки извършват трансгранични продажби в рамките на ЕС3. На практика е възможно предприятията, желаещи да извършват трансгранични сделки, да трябва да се адаптират спрямо общо до 26 различни национални режима на договорно право, да преведат разпоредбите им и да си наемат адвокати, което струва средно по 10 000 EUR за всеки допълнителен експортен пазар. Адаптирането на уебсайтовете им може да струва още средно 3 000 EUR.

Това е проблем както за предприятията, продаващи зад граница на потребителите, така и за предприятията, търгуващи с други предприятия.

Малките и средните предприятия, които представляват 99 % от всички предприятия в ЕС, са прекомерно засегнати от това обстоятелство, тъй като не разполагат с вътрешни правни специалисти и други експертни познания, които са необходими, за да работят с различни национални системи на договорно право. Разходите за извършването на търговска дейност на няколко чужди пазара са особено високи, ако се сравнят с оборота на МСП. Разходите по сделки, свързани с износа към една държава-членка, могат да достигнат до 7 % от годишния оборот на едно микро предприятие. За износ в четири държави-членки тези разходи могат да достигнат до 26 % от годишния му оборот. Търговци, които са възпирани да извършват трансгранични сделки поради пречки, свързани с договорното право, се лишават всяка година от най-малко 26 млрд. EUR от търговия в рамките на ЕС. Това е пряка загуба за икономиката на ЕС по отношение на търговията и работните места.

В сделките между предприятия и потребители, 55 % от предприятията, които продават или проявяват интерес да продават на потребители извън националния си пазар, заявяват, че са възпрепятствани от редица пречки, свързани с договорното право4:

Основните пречки, свързани с договорното право (подредени по важност от предприятията), за сделки между предприятия и потребители са:

  • намиране на приложимото чуждо договорно право 40 %

  • съобразяване с различните правила за закрила на потребителите в чужбина 38 %

  • получаване на правни съвети за чуждото договорно право 35 %

  • разрешаване на трансгранични договорни спорове 34 %

В сделките помежду им, 49 % от предприятията, които продават или проявяват интерес да продават на предприятия извън националния си пазар, заявяват, че са възпрепятствани от редица пречки, свързани с договорното право5:

Основните пречки, свързани с договорното право (подредени по важност от предприятията), за сделки между предприятия са:

  • намиране на приложимото чуждо договорно право 35 %

  • разрешаване на трансгранични договорни спорове 32 %

  • получаване на правни съвети за чуждото договорно право 31 %

  • постигане на споразумение за приложимото договорно право 30 %

Пред какви проблеми са изправени потребителите, когато пазаруват през граница?

Само 7 % от потребителите пазаруват онлайн от друга държава-членка, в сравнение с 33 %, които купуват от Интернет в собствената си държава6.

В момента, на хора, които пазаруват онлайн от друга европейска държава, може да им бъде отказана покупката или доставката към тяхната държава: това се случва на 3 милиона потребители в Европа всяка година. Това е така, защото пречките пред търговията в други държави-членки на ЕС действат като спирачка за предприятията да обслужват клиенти на цялата територия на ЕС.

44 % от потребителите заявяват, че несигурността относно правата им ги разколебава да извършват покупки от други държави от ЕС7.

Какви ще са ползите за потребителите от общото европейско право за продажбите?

Потребителите ще имат едно и също високо ниво на закрила на правата си във всички държави-членки. Потребителите ще могат да разчитат на общото европейско право на продажбите като на знак за качество. Например на потребителите ще се предостави възможност за свободен избор на средства за правна защита в случай, че им е доставен дефектен продукт. Това означава, че потребителите биха могли, например, да прекратят договора или да поискат замяна, ремонт или намаление на цената. Понастоящем такъв свободен избор не съществува за повечето потребители в ЕС. Тези средства за правна защита ще бъдат също така на разположение на потребители, които са закупили продукти с цифрово съдържание като музика, филми, софтуер или приложения, изтеглени от интернет. Тези продукти ще бъдат обхванати независимо от това дали са записани на материален носител като CD или DVD.

Това високо ниво на закрила на потребителите ще даде на последните увереност да купуват продукти в други държави от ЕС.

Тъй като общото европейско право на продажбите ще намали разходите на търговците при трансгранични продажби, то ще насърчи предприятията да изнасят на повече чужди пазари. Това ще позволи на потребителите да получат достъп до повече и по-добри оферти на по-ниска цена. Би трябвало купуващите онлайн да спрат да получават съобщения като „този продукт не е наличен за вашата страна“ поради различията в националното договорно право на различните държави. Според оценките, почти половината (44 %) от потребителите, които пазаруват онлайн, изпитват несигурност относно правата си. Взети заедно тези потребители биха могли да спестят 380 млн. EUR, ако направят поне една покупка онлайн през граница.

Средните ценови разлики на потребителските стоки в държавите от ЕС възлизат на приблизително 24 %8. Потребителите в по-малки държави на ЕС, като Малта, Кипър, Чешката република, Словакия и Словения, са особено ощетени от по-високите цени9. Неотдавнашно проучване, използващо методиката на „тайния клиент“, за тестване на наличието на онлайн оферти на популярни потребителски стоки, показа, че в половината или повече случаи потребителите могат да закупят продукти поне 10 % по-евтино в други държави от ЕС10. Потребителите от Португалия, Италия, Словения, Испания, Дания, Румъния, Латвия, Гърция, Естония, Финландия, Унгария, Кипър и Малта биха извлекли особена полза от по-изгодните цени при пазаруването си в други държави от ЕС. 11

Гореспоменатото проучване показа също, че изборът на продукти е по-ограничен в около половината от държавите в ЕС. При по-голямата част от търсенията на продукти, съставляващи кошница със 100 често купувани потребителски стоки (Кипър — 98 % от случаите, Малта (98 %), Люксембург (80 %), Литва (76 %), Латвия (72 %), Ирландия (71 %), Белгия (65 %), Естония (61 %), Португалия (59 %), Финландия (58 %), Словения (54 %), Румъния (51 %) и Гърция (51 %)12, тези продукти не са били налични на вътрешния онлайн пазар в цитираните държави.

Каква ще е ползата за предприятията?

При все че търгуването през граница ще поевтинее за всички предприятия, особена полза биха имали малките и средни предприятия, тъй като ще могат да си позволят да излязат на нови пазари. Разходите за трансграничната електронна търговия ще намалеят след като предприятията вече няма да са длъжни да адаптират уебсайтовете си спрямо законодателството на всяка държава от ЕС, в която продават. Това ще даде тласък на сектора за електронна търговия и по принцип на малките и средните предприятия, които представляват 99 % от европейските предприятия.

Като цяло 71 % от предприятията заявяват, че е вероятно или много вероятно да използват единно европейско договорно право при продажбите за потребители зад граница13, а 70 % от тях биха го използвали в трансграничната си търговия с други предприятия14.

Според проучванията на Евробарометър, публикувани днес от Комисията, предприятията заявяват, че биха изнасяли повече при наличието на единно европейско договорно право: около половината заявяват, че биха разширили бизнеса си в поне още три държави (50 % по отношение на продажбите за потребители и 48 % спрямо търговията с други предприятия).

Figures and graphics available in PDF and WORD PROCESSED

Освен това, общото европейско право за продажбите би осигурило на предприятията правна сигурност — те ще могат да се позовават на един единствен набор от правила, които ще важат във всички 27 държави-членки, за договори за продажба както за потребители, така и за други стопански субекти.

Общото европейско право за продажбите ще замести ли националното договорно право?

Не. Общото европейско право за продажбите ще съществува като възможност успоредно с националното договорно право. Продавачите могат доброволно да използват набор от правила, който е еднакъв във всички 27 държави-членки. Тези, които не желаят да използват общото европейско право за продажбите просто могат да продължат да използват собствените си национални правила. Потребителите винаги ще са ясно информирани и ще трябва да дадат изричното си съгласие преди да използват договор, основан на общото европейско право за продажбите.

Какви са разпоредбите относно свободата на договаряне? Как се зачита тя?

Принципът на свободата на договаряне е спазен, тъй като и двете страни трябва да са съгласни относно прилагането на договора. Никой не е задължен да го използва. Общото европейско право за продажбите ще представлява единен набор от договорни правила, един втори режим, който може да се използва доброволно от страните при трансгранични сделки. Общото европейско право за продажбите няма да доведе до разходи за предприятията, които не искат да го използват. Предприятията, които решат да го използват, ще го направят, само ако икономическите предимства надвишават свързаните с това разходи.

По какъв начин общото европейско право за продажбите ще функционира на практика?

Пример 1

Bísaro-Salsicharia Tradicional, малко предприятие със седалище в Северна Португалия, продава местни свински продукти. В момента то продава на търговците и потребителите от шест други държави-членки. Този износ съставлява 8% от годишния оборот на предприятието. Чуждите предприятия, с които търгува, винаги настояват по отношение на договора да се прилага тяхното национално право. Предприятието иска да навлезе на нидерландския пазар, но се възпира поради разликите в сравнение с португалското право в областта на договорното право и правото за защита на потребителите. Към днешна дата то е инвестирало приблизително 5 % от оборота си за разширяване на дейността си на чуждестранни пазари. Предприятието смята, че едно общо за ЕС договорно право би опростило сделките и ще намали проблемите, свързани с тях. Чрез използване на общо европейско право за продажбите, Bísaro-Salsicharia Tradicional очаква да извършва износ за повече държави, като увеличи годишния си оборот до 15 %.

Пример 2

Laboratorium Кosmetyczne Dr Irena Eris, средно полско предприятие за търговия в областта на козметиката, смята, че разликите в договорното право са източник на значителни разходи и са важна бариера за продажбите му в Румъния. Предприятието е особено засегнато от различията в правилата за забавено плащане от страна на търговците на дребно. Общото европейско право за продажбите, което съществува на всички езици на ЕС, предоставя единен цялостен набор от правила за забавено плащане (лихвен процент, падеж, обезщетения и т.н.). Полското предприятие би могло да го използва за всичките си договори с предприятия в Румъния или в която и да е друга държава от ЕС, без да трябва да взема под внимание националното право.

Пример 3

Живеещият в България Калин решава да закупи електронен четец за рождения ден на съпругата си. Той отива в местен магазин за електроника, но установява, че там има само три модела на електронни четци. Най-евтиният струва около 100 EUR, и другите два — около 250 EUR всеки. Калин иска да знае дали няма повече модели за продан. Приятел му казва да провери в два добре известни онлайн сайта. Изключително изненадан от избора, който му се предлага, Калин избира да закупи определен модел, който струва 160 EUR. След като обаче Калин стига етапа, в който трябва да посочи държавата си на пребиваване, уебсайтът му съобщава, че България не е включена в списъка с държави, към които предприятието извършва продажби.

Калин посещава друг сайт за електронни продажби и намира алтернативен модел на електронен четец на дори още по-добра цена. Въпреки това той отново е изправен пред същия проблем: предприятието не позволява продуктът да бъдат закупен от британския му уебсайт и Калин е пренасочен към уебсайт, който му позволява да го купи от Съединените американски щати.

Калин най-накрая успява да закупи електронния четец, но все още се пита защо е било по-лесно да закупи желания продукт от Съединените американски щати, а не от Европа.

Пример 4

Германски пчелар, който произвежда и продава мед, е закупил машина от френско предприятие. Машината се оказва дефектна. Френският доставчик е съгласен да отстрани дефекта, но отказва да плати за транспортиране на машината от Германия до Франция. Германското предприятие иска да изясни кой трябва да плати и дали договорът може да бъде прекратен, но ще трябва да заплати за скъпи правни съвети. Общото европейско право за продажбите ще предостави ясен и пълен набор от права и задължения за двете страни, в случай че продуктът се окаже дефектен. В частност, в общото европейско право за продажбите ясно се посочва, че разходите за транспорт се поемат от продавача.

Пример 5

Предприятие, чието седалище е в Полша, иска да разшири дейността си, но среща проблеми, произтичащи от различията между договорното право в Полша, Чешката република, Словакия и Унгария. По-специално, различаващите се правила за доставки затрудняват съставянето на договори, които да са валидни едновременно и на четирите пазара. Общото европейско право за продажбите, което съществува на всички езици на ЕС, предоставя един ясен набор от правила, които предприятието може да използва във всички свои трансгранични договори, включително относно мястото, времето и средствата за доставка, задълженията на продавача по отношение на превоза на стоките, правата и задълженията на страните в случай на предсрочна доставка или доставка на неправилно количество.

Какво следва оттук нататък?

Предложението ще отиде в Европейския парламент и в Съвета на ЕС за приемане чрез обикновената законодателна процедура и с квалифицирано мнозинство. След приемането му регламентът ще влезе в сила 20 дни след публикуването му в Официален вестник на ЕС. Правното основание на предложението е член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно вътрешния пазар.

1 :

Флаш Евроарометър 299а, Отношение към трансграничната търговия и закрилата на потребителите, стр. 10.

2 :

Флаш Евробарометър 321, Европейско договорно право, сделки с потребителите, стр. 20

3 :

База данни Евростат DS-056329-1, Търговия по вид дейност и размер на предприятието, 2007 г.

4 :

Флаш Евробарометър 321, Европейско договорно право, сделки с потребителите, стр. 20

5 :

Флаш Евробарометър 320, Европейско договорно право, B2В, стр.16

6 :

Флаш Евробарометър 299, Отношение на потребителите към трансграничната търговия и закрилата на потребителите, стр.15

7 :

Флаш Евробарометър 299а, Отношение към трансграничната търговия и закрилата на потребителите, стр. 10.

8 :

Евростат, Статистиката на фокус, 50/2009.

9 :

Доклад на Евростат (Вorchert 2009), сравнение на цените на 2 500 потребителски стоки.

10 :

Оценка по методиката „таен клиент“ на трансграничната електронна търговия в ЕС, YouGov Psychonomics, октомври 2009 г., стр. 40

11 :

Оценка по методиката „таен клиент“ на трансграничната електронна търговия в ЕС, YouGov Psychonomics, октомври 2009 г., стр. 40

12 :

Оценка по методиката „таен клиент“ на трансграничната електронна търговия в ЕС, YouGov Psychonomics, октомври 2009 г., стр. 38

13 :

Флаш Евробарометър 321, Европейско договорно право, сделки с потребителите, стр. 32

14 :

Флаш Евробарометър 320, Европейско договорно право, B2В, стр.29


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website