Navigation path

Left navigation

Additional tools

Общи правила за данък върху финансовите сделки – често задавани въпроси

European Commission - MEMO/11/640   28/09/2011

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO

MEMO/11/640

Брюксел, 28 септември 2011 г.

Общи правила за данък върху финансовите сделки – често задавани въпроси

(вж. също IP/11/1085)

1. Общ контекст

Защо Комисията предложи въвеждането на нов данък за финансовия сектор?

Поради две основни причини:

  • От самото начало на текущата криза финансовият сектор се възползва от значителна финансова подкрепа от страна на държавата, поради което е справедливо да допринесе за разрешаването ѝ.

  • Координирана рамка на равнище ЕС би спомогнала за изграждането на по-стабилен вътрешен пазар на финансовите услуги, тъй като ще се избягва изкривяването на конкуренцията и ще се насърчава непоемането на прекомерен риск при търгуването на ценни книжа. Тя ще бъде и силен импулс за въвеждането на такъв данък в световен мащаб.

Защо е необходимо въвеждането на данък върху финансовите сделки на равнище ЕС?

За изграждането на стабилен вътрешен пазар на финансовите услуги е уместно е да се създаде единен данък на равнище ЕС. С данъка върху финансовите сделки ще се предотврати укриването на данъци и двойното данъчно облагане, като също така ще се сведе до минимум изкривяването на конкуренцията в рамките на единния пазар на ЕС. Целта на предложението не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, действащи самостоятелно.

Подкрепя ли се въвеждането на данък върху финансовите сделки?

Да. Според последното проучване Евробарометър (Eurobarometer), 65 % от европейските граждани подкрепят въвеждането на данък върху финансовите сделки.

Ползват ли се понастоящем финансовите услуги с преференциално третиране в сравнение с останалите сектори?

Да. Финансовите услуги са, в повечето случаи, освободени от ДДС (поради трудности при оценяване на облагаемата основа). Това води до сравнително по-малко облагане на финансовите услуги.

Освен това финансовият сектор реализира печалба с много висок марж и се ползва от неявна държавна подкрепа в условията на настоящата икономическа криза.

Защо Комисията ратува за данък върху финансовите сделки в световен мащаб?

Данъкът върху финансовите сделки е необходим не само на равнище ЕС, а и на световно равнище, тъй като финансовите пазари са все по-тясно обвързани помежду си и имат глобално измерение. Като предлага данък върху финансовите сделки първо на равнище ЕС, Комисията се надява да успее да постигне въвеждането на такъв данък в световен мащаб в рамките на Г-20.

Комисията обсъжда въвеждането му още от 2009 г. на различни форуми на Г-20 (Питсбърг, Торонто). С подкрепата на настоящото френско председателство на Г-20, въвеждането на данък върху финансовите сделки на световно равнище би могло да присъства на дневен ред при следващата среща на най-високо равнище на Г-20 в Кан на 3 и 4 ноември.

2. Определения

Какво представлява данъкът върху финансовите сделки?

Данъкът върху финансовите сделки (ДФС) е данък, обикновено с много ниска ставка, който се прилага към финансовите сделки. Финансова сделка е налице при обмена на финансови инструменти между банките или другите финансови институции. Финансовите инструменти от своя страна включват ценните книжа, облигациите, акциите и деривативите.

Те не включват операциите, обичайно извършвани от банките при отношенията им с клиенти на дребно — домакинства или предприятия, освен когато се отнасят до покупко-продажба на акции или облигации.

Какво е финансова институция?

С цел да се избегне заобикалянето на данъчните разпоредби, определението на финансова институция в предложението на Комисията обхваща широк кръг институции, като основните сред тях са инвестиционните посредници, регулираните пазари, кредитните институции, застрахователните дружества, предприятията за колективно инвестиране и техните ръководители, фондовете за алтернативни инвестиции (като хедж фондовете), дружествата за финансов лизинг и предприятията със специална инвестиционна цел.

Каква е разликата между операциите на регулирания и тези на извънборсовия пазар?

Повечето деривативи се търгуват на регулирани пазари. Продуктите, търгувани на тези пазари, трябва да бъдат стандартизирани с оглед прозрачността на търгуването.

Нестандартизираните продукти се търгуват на т.нар. извънборсови пазари на деривативи. Структурата на извънборсовите деривативи не е толкова стандартизирана, като освен това те се търгуват на двустранна основа (между две страни).

Какъв е принципът на местното лице?

Облагането с данъка върху финансовите сделки ще се основава на принципа на приемане на финансовата институция или търговец за местни лица за данъчни цели. Данъчното облагане, следователно, ще се извършва в държавата-членка, в която се приема, че е установена финансовата институция, участваща в сделката. Това би спомогнало да се намали рискът от делокализация, тъй като дадена финансова сделка ще бъде облагана винаги, когато участва местно лице за данъчни цели в ЕС, дори ако е била извършена извън ЕС.

3. Как ще се събират постъпленията?

Кой ще бъде облаган?

Основните данъкоплатци ще бъдат финансовите институции, които извършват финансови сделки, т.е. банките, инвестиционни посредници, други финансови институции като застрахователните компании, борсовите посредници, пенсионните фондове, предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, фондовете за алтернативни инвестиции като хедж фондовете и т.н.

Кои сделки ще бъдат обхванати?

Комисията предложи данъкът да се събира от всички сделки с финансови инструменти между финансовите институции, ако поне една от тези институции се смята за установена в Европейския съюз. Въпросните финансови инструменти са акции, облигации, деривативи и структурирани финансови продукти. Няма значение дали сделките се извършват на регулиран или на извънборсов пазар — и в двата случая те ще бъдат обложени.

Кои сделки ще бъдат освободени от предложеното облагане?

Предложението на Комисията обхваща само сделките, свързани с финансови инструменти. Това означава, че всички операции, които включват домакинствата или МСП, попадат извън обхвата на данъка. Например ипотечните кредити, банковите заеми на МСП или вноските по застрахователните договори няма да бъдат включени. Няма да бъдат облагани и спот валутните сделки, както и набирането на капитал от предприятия или публични органи (например публични банки за развитие) чрез емитирането на облигации и акции на първичния пазар.

Защо Комисията предложи много широка данъчна основа?

Комисията предложи данъкът върху финансовите сделки да бъде на възможно най-широка основа, за да се намалят рисковете от укриване на данъци и смяна на пазарите. Данъчната основа ще бъде определена въз основа на дейността по търгуване на ценни книжа, извършвана от финансовите институции. Обхванатите финансови инструменти са акции, облигации, техните заместители и свързаните с тях деривативи.

Какви са предложените данъчни ставки?

С цел да се намали риска от пазарни сътресения, Комисията предложи облагането на сделките да бъде с много ниска ставка. Тя предложи минимална ставка за търгуването на облигации и акции от 0,1 % и 0,01 % за деривативи. Държавите-членки ще могат да прилагат по-високи ставки. Данъкът ще се плаща от всяка от страните по сделката.

Защо Комисията предлага точно тези ставки?

Комисията реши да предложи минимални ставки, от една страна, за да се ограничи рискът от делокализация, а от друга — за да се гарантират приходите за ЕС и държавите-членки.

Къде ще се прилага данъкът?

Данъкът ще се прилага на територията на 27-те държави-членки на Европейския съюз. Той ще обхваща всички финансови сделки, при условие че поне една от страните по сделката е установена в държава-членка на ЕС и че дадена финансова институция, установена на територията на съответната държава-членка, е страна по сделката.

Ако държавите от ЕС прилагат национален данък върху финансовите сделки, той трябва да е в съответствие с правилата на ЕС. Всички страни от ЕС ще трябва да спазват минималните ставки за облагане на различните видове сделки.

Как практически ще се облага дадена сделка?

Страните по сделката ще плащат дължимия от всяка от тях данък в държавата, в която са местни лица за данъчни цели.

Как такъв данък ще се вписва в данъчните системи на държавите-членки?

Белгия, Кипър, Франция, Финландия, Гърция, Ирландия, Италия, Румъния, Полша и Обединеното кралство вече са въвели някакъв вид на данък върху финансовите сделки. На тези държави може да се наложи да изменят националните си правила, за да ги приведат в съответствие с предлаганите от Комисията. Това означава, че държавите-членки ще трябва да прилагат минималната ставка и да хармонизират данъчната основа в съответствие с правилата на ЕС относно данъка върху финансовите сделки. Останалите държави-членки ще трябва да въведат данъка във вида, предложен от Комисията.

4. Постъпления от данъка върху финансовите сделки

За какво ще се използват постъпленията от данъка върху финансовите сделки?

Като всеки друг данък, данъкът върху финансовите сделки може да подхрани изразходваните в обществен интерес публични финанси. Ако данъкът върху финансовите сделки е на равнище ЕС, част от постъпленията по него могат да отидат в бюджета на ЕС, а друга част да се използва за финансиране на бюджетите на държавите-членки. Въпреки че обща практика в бюджета на ЕС и националните бюджети е постъпленията от определен данък да не бъдат използвани за дадена политика, следва да се отбележи, че немалък дял от бюджета на ЕС се отделя за стимулиране на икономическия растеж и заетостта, както и за посрещане на глобалните предизвикателства като развитието и изменението на климата.

Как ще се събират постъпленията?

Данъкът ще бъдат изплащан незабавно на държавите-членки от финансовите институции въз основа на предприетите сделки, преди прихващане на насрещните вземания и уреждане. Обикновено тези сделки са по електронен път, което означава, че данъкът ще бъде изплащан същия ден, когато стане дължим. Ако сделката не се обработва по електронен път, данъкът върху финансовите сделки ще бъде дължим в рамките на три работни дни, така че да се позволи ръчната им обработка, като същевременно се избегне неоправдано благоприятно третиране на паричните потоци.

Дължащите данъка финансови институции ще трябва да представят декларация на данъчните власти. Държавите-членки следва да предприемат подходящи мерки за недопускане на укриването на данъци. Такива мерки са регистрирането на финансовите институции, осчетоводяване и отчитане с оглед гарантиране на плащането, съхраняване на разположение на данъчните органи на съответната информация във връзка с финансовите сделки и проверяване на точното плащане на данъка.

Съществува ли приблизителна оценка на вероятните постъпления?

Със ставка 0,1 % при облигациите и акциите, както и 0,01 % при другите видове сделки като деривативите, данъкът се очаква да донесе около 57 млрд. EUR годишно.

Защо Комисията предложи част от постъпленията, генерирани от данъка върху финансовите сделки, да се използват като бъдещ собствен ресурс за бюджета на ЕС?

В предложението си за новата финансова рамка (2014—2020 г.) Комисията предложи въвеждането на два нови собствени ресурса: данък върху финансовите сделки и модернизиран ДДС. Новата система на собствени ресурси, управлявана от Комисията, ще бъде по-справедлива, тъй като връзката между целите на политиката на ЕС и финансирането на ЕС ще бъде по-прозрачна. С данъка върху финансовите сделки националните вноски биха могли да се намалят значително, като по този начин ще се подпомогне бюджетната консолидация в държавите-членки. Смята се, че до 2020 г. новите ресурси ще съставляват почти половината от постъпленията в бюджета на ЕС, а вноските на държавите-членки на база БНД ще намалеят от над три четвърти в днешно време до една трета (IP/11/799, MEMO/11/468).

Кой ще има полза от това и как?

Гражданите и бизнесът ще извлекат полза от този данък чрез допълнителни бюджетни постъпления, които биха могли да бъдат използвани за стимулиране на икономическия растеж и просперитета в ЕС. Държавите-членки също ще имат полза от този нов поток входящи средства — както като пряко финансиране на собствените си бюджети, така и като намалени вноски в бюджета на ЕС.

Накрая, данъкът върху финансовите сделки би могъл да се превърне в нов „собствен ресурс“ на Европейския съюз за финансиране на европейските политики от полза за всички.

5. Намаляване на риска

Какво предвижда предложението за намаляване на риска от прехвърляне на данъчната тежест върху потребителите?

Комисията предложи данъкът да обхваща само сделките с участие на финансовите институции. Целта е данъчно облагане на финансовия сектор, а не на неговите клиенти. Стремежът е данъкът да обхване 85 % от сделките между финансовите институции.

Ако обаче домакинствата и предприятията купуват или продават финансови продукти, финансовите институции могат да прехвърлят данъка. Например за закупуване на акции на стойност 10 000 EUR, банката може да начисли такса 10 EUR, която не е прекомерна.

Какви рискове би могло да породи въвеждането на такъв данък? Какви решения се предлагат за намаляването им?

Основните рискове са свързан с отражението на данъка (т.е. кой поема крайната данъчна тежест), преместването на финансовите институции в други държави, икономически сътресения и потенциална загуба на конкурентоспособност. За да се намалят тези рискове, в предложението се предвиждат ниски данъчни ставки (различни за различните продуктови групи), много широка данъчна основа, подходящи критерии за определяне на териториалното прилагане на данъка (облагане на мястото на установяване на финансовата институция) и хармонизиран обхват.

6. Следващи стъпки

Кои са следващите стъпки?

Предложението сега трябва да се обсъди и приеме единодушно от държавите-членки в рамките на Съвета на министрите на ЕС, след като Европейският парламент даде становище. Успоредно с това, Комисията ще проучи начините за въвеждане на данък върху финансовите сделки на световно равнище, в частност с международните си партньори в рамките на Г-20.

Кога ще влезе в сила предложеният данък?

Комисията предложи данъкът да влезе в сила от 1 януари 2014 г., но това зависи от момента на приемане на предложението от Съвета.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website