Navigation path

Left navigation

Additional tools

MEMO/11/469

Брюксел, 29 юни 2011 г.

Пари там, където трябва — бюджетът на ЕС във ваша полза

Със своя бюджет Европейският съюз придава голяма добавена стойност в ежедневието на своите 500 милиона граждани. Бюджетът е малък (около 1 % от брутния национален доход на ЕС), но чрез него се постигат резултати в много области, където финансирането на равнище ЕС има по-голяма възвръщаемост на инвестициите. В настоящия документ се представят редица примери, които показват какво се е променило благодарение на бюджета на ЕС.

Съдържание

1. Увеличаване на растежа и работните места 2

Свързване на Европа: енергетика 2

Свързване на Европа: транспорт 5

Свързване на Европа: далекосъобщения и ИКТ 9

Инвестиции в хората в Европа: научно-изследователска дейност 11

Инвестиции в хората в Европа: трудова заетост и социално финансиране 14

Инвестиции в хората в Европа: образование 17

Инвестиции в хората в Европа: политика на сближаване 19

2. По-сигурна Европа за гражданите 21

По-безопасни граници 21

По-безопасни храни: селско стопанство, рибарство и здраве 26

По-безопасна околна среда: действия за климата и околната среда 29

Повече сигурност за гражданите 32

3. Мястото на Европа в света 34

Търговия 34

Разширяване и политика на съседство 35

Външна дейност 36

Политика за развитие 38

Хуманитарна помощ и реакция при кризи 39

4. Икономическата изгода от работата на служителите на ЕС 40

  • Увеличаване на растежа и работните места

Замисляли ли сте се някога защо високоскоростният влак, в който пътувате, внезапно трябва да намали скоростта си от 200 km/h на 90 km/h, само защото току що е пресякъл граница в Европейския съюз? Защо някои потоци от природен газ не могат да бъдат обърнати и гражданите и предприятията са оставени на студено по време на газова криза? Или защо все още не е особено лесно да се учи в чужбина или да признаят професионалната ви квалификация в друга държава-членка? Бюджетът на ЕС може да спомогне за намирането на решения и за премахването на трайните пропуски и пречки. Той може да спомогне за увеличаване на растежа и на работните места като свърже Европа, като инвестира в хората в Европа и като инвестира в регионите на Европа.

Свързване на Европа: енергетика

Развитието на енергийната инфраструктура на Европейския съюз е в центъра на стратегията „Европа 2020“ и на целта за ефективно използване на ресурсите в Европа. Изграждането на мрежи и премахването на пропуските, слабите места и енергийните острови са от основно значение за развитието на вътрешния пазар на електроенергия, за сигурността на доставките и за преноса на енергия от възобновяеми източници. Както гражданите, така и предприятията трябва да могат да разчитат по всяко време на непрекъснати доставки на природен газ и електроенергия на справедливи цени. Делът на финансовите средства от ЕС обикновено не е голям, но стимулира други публични и частни инвестиции. В случая с Европейския план за икономическо възстановяване от 2009 г. изчисленията показаха, че стимулираните инвестиции ще са в десетократен размер.

Удвояване на капацитета за пренос на електроенергия между Франция и Испания: ЕС плати една трета от инвестираните общо 700 млн. EUR, с които капацитетът на съществуващия електропровод беше почти удвоен до 2800 MW. Испания и Франция не успяха да се споразумеят да направят тази инвестиция сами. Те просто счетоха проекта за прекалено скъп спрямо ползите, които би им донесъл. Тогава се намеси ЕС, защото ползата далеч нямаше да бъде само за тези две държави. С подобряването на връзките на Испания с останалата част от Европа гражданите и предприятията в Германия, Белгия, Обединеното кралство и Италия ще могат в бъдеще да получават електроенергия, произведена от възобновяеми източници (слънчеви панели и вятърна енергия) в Испания. Това означава, че в Европа ще се употребява повече енергия от възобновяеми източници, което е добре за климата. Това означава също, че потребителите и предприятията ще получават електроенергия от възобновяеми източници на справедлива цена, тъй като в Испания производството на слънчева енергия е по-евтино, отколкото в Северна Европа, просто защото там слънчевите дни са повече. Без тази връзка Испания не би могла да изнася цялата си слънчева и вятърна енергия.

Обръщане на газовите потоци: ЕС съфинансира модернизирането на газоразпределителния възел Баумгартен в Австрия и инсталирането на компресори, които позволяват преноса на газ от Германия през Австрия до Словакия, Унгария, Словения и Хърватия. С предоставянето на 50 % от общата инвестицията от 13,4 млн. EUR ЕС ще повиши сигурността на доставките в Словакия, Унгария, Словения и Хърватия до 2012 г. В случай на газова криза Германия би могла да помогне с доставки на газ за тези страни. Това не беше възможно по време на руско-украинската газова криза през 2009 г., защото по съществуващите газопроводи можеше да се пренася газ само от изток на запад, но не и в обратната посока. Без намесата на ЕС модернизирането нямаше да се извърши изобщо, тъй като Австрия нямаше интерес да прави инвестиции, от които да се възползват само потребителите в други държави.

Нов газопровод от Алжир до Италия: ЕС съфинансира 3 % (120 млн. EUR) от стойността на новия газопровод, който не само ще свърже газовите запаси в Алжир с Италия, но и ще увеличи сигурността на доставките за държави като Словакия, Чешката република, Унгария, Румъния и Словения.

Първи по рода си междусистемен електропровод изток—запад между Ирландия и Обединеното кралство: благодарение на финансиране от ЕС на стойност 110 млн. EUR беше получен заем от ЕИБ в размер на 300 млн. EUR, което доведе до привлекателни условия за кредитиране от други банки. С финансирането от ЕС проектът получи одобрението на ЕС, с което бе подчертано неговото политическо значение при свързването на енергийните острови в ЕС с по-голямата европейска електропреносна мрежа. Ирландия има капацитет за производство на значителни количества електроенергия от възобновяема вятърна енергия. Излишъкът може да се изнася за Обединеното кралство посредством междусистемния електропровод. Проектът нямаше да се осъществи без стимула, даден с финансирането от ЕС. Той ще бъде завършен през 2012 г.

Междусистемен електропровод Estlink-2 между Финландия и Естония: през март 2010 г. Комисията отпусна финансови средства в размер на 100 млн. EUR в подкрепа на изграждането на междусистемния електропровод Estlink-2 с капацитет 650 MW между Естония и Финландия, който ще бъде пуснат в експлоатация през 2014 г. Междусистемният електропровод Estlink-2 е най-голямата по рода си инвестиция в естонската електропреносна мрежа на обща предвидена стойност от 320 млн. EUR. Проектът се изпълнява съвместно от естонския и финландския оператор на електропреносната мрежа. Той ще допринесе в голяма степен за по-нататъшното интегриране на балтийските и скандинавските енергийни пазари чрез утрояване на преносния капацитет между двете държави. С него ще се повиши и енергийната сигурност на балтийския регион.

Свързване на Европа: транспорт

Транспортната политика на ЕС има за цел създаването на транспортна инфраструктура и връзки в подкрепа на единния пазар, с което да се гарантира свободното движение на стоки и хора и да се способства за увеличаване на растежа и работните места, а също и за конкурентоспособността на ЕС. В миналото транспортните системи в Европа се развиваха предимно на национално равнище. Това доведе до лоши или липсващи транспортни връзки по границите или по протежение на основни коридори. Лошите транспортни връзки спъват икономическия растеж. От друга страна, всеки милион, изразходван на европейско равнище по линия на фонда за трансевропейските транспортни мрежи, поражда 5 милиона в инвестиции от правителствата на държавите-членки. И всеки милион поражда 20 милиона от частния сектор. Според изчисленията премахването на 20—25 главни пречки пред създаването на основна европейска транспортна мрежа в периода 2014—2020 г. ще има значителен ефект върху икономическия растеж, създавайки потенциално до 2,9 млн. работни места. Друго предизвикателство днес е оперативната съвместимост. Най-просто казано, националните инфраструктури и системи (ширина на железопътните коловози, системи за сертифициране на безопасността, системи за електрификация, железопътна сигнализация) не се съчетават. Самолетите трябва да се свързват с различни ръководители на полети във всяка държава, над която преминават. Тези технически бариери водят до дублиране и закъснения. Те водят освен това до големи разходи и липса на ефикасност. От 1970 г. насам чрез европейската транспортна политика се работи за създаването на ключови връзки и за премахването на много слаби места и бариери, които пречат на свободното движение на стоки и хора. Резултатите са показателни.

Либерализацията на въздухоплаването в ЕС истински промени лика на въздушния транспорт. Появата на нискотарифните авиокомпании, например, просто нямаше да е възможна, ако ЕС не беше започнал да отваря пазарите през 90-те години на миналия век. Сега в ЕС има 20 нискотарифни авиокомпании, които представляват 40,2 % от вътрешния пазар на ЕС. През 1990 г. нямаше нито една такава авиокомпания. Благодарение на либерализацията на въздухоплаването милиони потребители получиха достъп до много по-голям избор от маршрути на много по-конкурентни цени. С либерализацията броят на самолетните пътници и обслужваните маршрути се повиши неимоверно. Регистрираните превозвачи на пътници се увеличиха от 135 на 152, а средният брой на маршрутите, обслужвани в рамките на Съюза, се увеличи със 140 % от 1680 на 4000 в периода 1992—2010 г. Същевременно се засили конкуренцията, като обслужваните от повече от двама конкуренти маршрути се увеличиха с 415 % от 93 до 479 (източник: Official Airline Guide). Броят на пътниците, пътуващи в границите на ЕС, се увеличи от 367 милиона през 2000 г. до 480 милиона през 2009 г.

Изграждане на липсващите звена, модернизиране на инфраструктурата: парите от ЕС бяха използвани отчасти за финансиране — и за стимулиране на значителни инвестиции от държавите-членки — на изграждането на липсващи звена и на модернизирането на участъци от основни транспортни коридори. Тези липсващи звена вероятно нямаше да бъдат изградени самостоятелно от нито една държава-членка, защото за тях се изисква подкрепа и координация на европейско равнище, понякога между няколко държави-членки.

Малмьо — Копенхаген: мостът над протока Йоресунд е най-дългият комбиниран авто и жп мост в Европа. Той беше пуснат в експлоатация на 1 юли 2000 г. Проектът струваше 2,7 млрд. EUR и нямаше преразходи в бюджета му. Приносът от бюджета на ЕС беше на стойност 127 млн. EUR. Пътуването с железопътен транспорт се разви бързо, като отбеляза ръст от 230 % от 2001 г. насам с 11,2 милиона пътници през 2009 г. През същата година през моста Йоресунд преминаха 7 милиона автомобила. Благодарение на тази връзка все повече предприятия осъществяват дейност от другата страна на протока Йоресунд. Най-успешните примери за сътрудничество са Университетът в Йоресунд и Научният регион Йоресунд. Изградената в Йоресунд връзка показва колко е важна инфраструктурата за функционирането на вътрешния пазар.

Високоскоростната железопътна ос Париж—Брюксел—Кьолн—Амстердам—Лондон: тази първа по рода си трансгранична високоскоростна железопътна мрежа, свързваща Париж—Брюксел—Кьолн—Амстердам—Лондон, беше завършена през 2007 г. С нея времето за пътуване между тези пет държави намаля значително, с което се предостави на пътниците истинска алтернатива на въздушния и автомобилния транспорт. Времето за пътуване беше повече от преполовено (напр. от над 3 часа до 1 час и 22 минути по линията Париж—Брюксел и от над 5 часа до 1 час и 50 минути по линията Лондон— Брюксел). В много от случаите новата високоскоростна железопътна линия напълно е изместила традиционните въздушни маршрути. Проектът доведе до огромно по мащаб преминаване от въздушен и автомобилен транспорт към железопътен превоз. Така например, броят на пътниците във влаковете „Eurostar“ и „Thalys“ се увеличи от 6,5 милиона през 1995 г. на 15,3 милиона през 2009 г. Авиокомпаниите вече не обслужват по въздуха маршрута от Париж до Брюксел, тъй като пътуването с влак е по-бързо от летенето. По линия на програмата за трансевропейска транспортна мрежа на ЕС беше предоставено финансиране в размер на 720 млн. EUR, а ЕИБ отпусна заем от 1,8 млрд. EUR при обща стойност на проекта 17,3 млрд. EUR.

Единното европейско небе

Европейското небе и летища са изправени пред риск от насищане. Без значителни инвестиции за подкрепа на разгръщането на европейската система за управление на въздушното движение (т. нар. „Единно европейско небе“), летищата ни ще бъдат задръстени. По-конкретно, към 2030 г. 19 летища ще работят с пълен капацитет по осем часа на ден всеки ден от годината, от което ще са засегнати 50 % от всички пристигащи или заминаващи полети или и двата вида. През 2007 г. само 5 летища работеха с пълен или почти пълен капацитет, което се отразяваше на 17 % от полетите. Европа обаче не само би загърбила голяма част от потенциалното търсене, тя би била засегната от редовни закъснения и отмяна на полети в невиждан мащаб. Ако продължим да работим по стария начин, разходите от задръстванията ще нараснат с 50 % до 2050 г. Основният проблем е, че системата за управление на въздушното движение е архаична — използваните базови технологии датират от 50-те години на миналия век. Решението е европейско и се нарича SESAR — съвместна инициатива на Европейската комисия, Евроконтрол и авиационния сектор, която цели а) да утрои капацитета на въздушното пространство, б) да подобри десетократно безопасността, в) да намали въздействието върху околната среда с 10 %, г) да намали разходите за управление на въздушното движение с 50 % и д) да съкрати с 10 % времетраенето на пътническите полети и с 50 % броя на отменените полети.

http://www.youtube.com/watch?v=k-2G_vxso9g

В ход е разработването и пускането на пазара на електрически автомобили. Необходимо е обаче да изработим общи основни стандарти за електрическите зарядни станции в ЕС, защото в противен случай презареждането при преминаване от Франция в Германия може да се окаже невъзможно. Работата в тази насока вече започна. Общо 42 партньори от секторите на промишлеността, енергетиката, производството на електрически превозни средства, общините, а също и от университетите и научно-изследователските центрове обединиха своите усилия за разработването и представянето на общоприета и лесна за използване рамка за инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства. Проектът носи наименованието „Green eMotion“ и неговият бюджет е на стойност 41,8 млн. EUR, като Европейската комисия ще го финансира с 24,2 млн. EUR. С проекта „Green eMotion“ ще бъдат свързани текущите регионални и национални инициативи за електромобилност с цел да се стимулират резултатите и да се съпоставят различните технологични подходи, за да се насърчат най-добрите решения за европейския пазар.

Свързване на Европа: далекосъобщения и ИКТ

По-ниски цени, по-голям избор на качествени услуги: днес европейските потребители и предприятия се радват на по-голям избор от висококачествени телефонни услуги, които са значително по-евтини. Това е пряк резултат от либерализирането на телекомуникационните пазари в ЕС и въвеждането на по-голяма конкуренция. Днес хората могат да избират между няколко телефонни оператора и имат правото да сменят операторите в рамките на един работен ден (като запазват номера си същия). В резултат на това тарифите за национални разговори от стационарен телефон спаднаха с повече от 60 % от 1998 г. насам. Цените на разговорите от мобилен телефон намаляха с най-малко 30 % между 2006 и 2010 г.

Роуминг: благодарение на изготвеното от Комисията законодателство, в което бяха въведени тавани на цените, разходите за мобилни телефонни разговори в роуминг в ЕС спаднаха със 73 % от 2005 г. насам. Тези тавани на цените бяха снижавани допълнително всяка година, като последното понижение ще бъде направено на 1 юли 2011 г. Освен това потребителите и бизнесмените вече не се сблъскват с неочаквани фактури за шокиращо големи суми поради изтегляне на данни в мобилна мрежа — месечните сметки са ограничени до 50 EUR, освен ако потребителят изрично не поиска друго. Комисията се стреми към това разликата между тарифите за роуминг и тези за национални разговори да се доближи до нулата през 2015 г. Ето защо през юли 2011 г. Комисията ще предложи нови правила за роуминга, които да се прилагат от 1 юли 2012 г.

Цифров единен пазар: Европейската комисия работи съвместно с държавите-членки за създаването на цифров единен пазар. Европейският бизнес по Интернет може да преуспява единствено в среда без граници, но понастоящем Европа е осеяна с множество национални онлайн пазари. Това пречи на европейските потребители да се възползват от предимствата на един цифров единен пазар. 60 % от опитите за трансгранично пазаруване по Интернет са неуспешни. Само 8 % от пазаруващите онлайн в ЕС купуват от друга държава. Потребителите често не могат да изтеглят легално музика онлайн от друга държава в ЕС. Ако не бъде осъществен цифровият единен пазар, през следващите 10 години Европа може загуби конкурентното си предимство. За да гарантира, че това няма да се случи, Комисията работи за ограничаване на разпокъсаността и за укрепване на единния пазар.

Супер бърз Интернет: широко разпространеният супер бърз интернет достъп на конкурентни цени е „цифровият кислород“, от който Европа се нуждае, за да расте и за да увеличава просперитета си. Ето защо ЕС се стреми да предостави основен широколентов достъп на всички европейци до 2013 г. и да гарантира, че до 2020 г. i) всички европейци ще имат достъп до значително по-високоскоростна интернет връзка над 30 Mbps и ii) 50 % или повече от европейските домакинства ще имат абонамент за интернет достъп със скорост над 100 Mbps.

Мобилни телефони и широколентов достъп чрез технологията 3G и 4G: с финансовата подкрепа на ЕС европейската промишленост си извоюва водеща роля в световен мащаб в областта на мобилните и безжичните технологии и стандарти. Европейският 3G стандарт се използва от над 600 милиона мобилни телефона в света. Днешното процъфтяване на пазара за продукти и услуги за 3G телефонно оборудване на стойност 250 млрд. EUR е резултат от инвестиция от 120 млн. EUR, направена на равнище ЕС преди 10—15 години. Благодарение на финансирането от ЕС изследователите разработиха и първата концепция за мобилна мрежова инфраструктура от типа 4G. Технологията 4G е най-новата безжична технология, осигуряваща мобилна интернет скорост, която е 10 пъти по-висока от тази на сегашните мобилни мрежи от типа 3G. Технологията 4G ще осигури необходимата скорост за задоволяване търсенето на изискващи широколентов достъп услуги през следващите 100 години, като същевременно стимулира икономическия растеж. Според изчисленията през 2016 г. ползвателите на комуникационни мрежи от типа 4G ще бъдат 500 милиона. Пазарните анализатори очакват операторите по света да инвестират близо 6 млрд. EUR в 4G оборудване до 2013 г.

Инвестиции в хората в Европа: научно-изследователска дейност

Някои видове научни изследвания са едновременно много скъпи и се налага да бъдат извършвани в много големи мащаби, за да дадат значими резултати. От основно значение е икономическата изгода да е максимално голяма. Тъй като провеждането на някои видове научни изследвания съвместно на равнище ЕС води до избягване на дублирането и позволява да се обединяват умения и познания, с него се създава по-голяма добавена стойност от тази, която може да се постигне само с разходи на национално равнище. Едно евро, предоставено по рамкова програма на ЕС за финансиране, води до увеличаване на добавената стойност за промишлеността в размер на 7—14 EUR. Дългосрочното макроикономическо отражение на настоящата Седма рамкова програма (на стойност около 8 млрд. EUR годишно) се равнява на 900 000 работни места, от които 300 000 в научно-изследователския сектор, допълнителни 0,96 % към БВП, допълнителни 1,57 % към износа и намаляване с 0,88 % на вноса.

Само чрез обединяване на ресурсите, както чрез използването на програмите на ЕС за финансиране, така и чрез по-нататъшна координация на финансирането на национално равнище, ЕС може да постигне критична маса от познания и умения в науката и изследванията, за да играе водеща роля в справянето с най-големите предизвикателства, пред които Европа и светът са изправени днес и ще са изправени в бъдеще. Сред тези предизвикателства са: изменението на климата, енергийната и продоволствената сигурност, ефективното използване на ресурсите, здравеопазването и застаряващото население.

Напредъкът в намирането на решения на тези проблеми не само ще подобри пряко живота на милиони европейци, но и ще предостави на Европа конкурентно предимство в индустрията на бъдещето и продуктите и услугите, които изправените пред същите предизвикателства държави ще искат да закупят. Това означава от своя страна създаването на устойчиви и висококачествени работни места в Европа.

С европейската инициатива за екологични автомобили повсеместното въвеждане на електрическите превозни средства в Европа се превръща в търговска реалност. Като обедини 51 изследователски проекта, големи производители на оборудване като Siemens, заедно с водещи производители на автомобили (Volkswagen и Renault), европейската инициатива за екологични автомобили успя да насочи дейността на важни заинтересовани страни в една и съща посока. Европейската инициатива за екологични автомобили се занимава с такива въпроси като европейски стандарти, електроразпределителни мрежи, интелигентни информационни и комуникационни технологии, по-бързо зареждащи се и по-дълготрайни акумулаторни батерии, по-леки и по-здрави автомобилни компоненти. С нарастване на недостига на петрол и на натиска върху производителите на автомобили да произвеждат по-екологични превозни средства, много държави си поставят амбициозни цели за внедряването на електрически автомобили. Китай се стреми към 50 % от продажбите на нови автомобили през 2020 г. Световният пазар ще бъде огромен и Европа трябва да бъде основен участник в него, тъй като технологиите за производство на електрически автомобили имат потенциала да създадат невиждани възможности за създаване на работни места и растеж. Общият размер на инвестициите в европейската инициатива за екологични автомобили е 5 млрд. EUR, от които 4 млрд. EUR са предоставени от Европейската инвестиционна банка, а 1 млрд. EUR са мобилизирани по линия на програмата на ЕС за научни изследвания. Европа може да се превърне в световен лидер в този нов сектор само чрез сътрудничество, установяване на общи стандарти и постигане на съгласие относно разработването на съвместими и допълващи се технологии.

Финансирането от ЕС стимулира частните инвестиции. В случая на механизма за финансиране с поделяне на риска, който предоставя финансиране за широкомащабни, високорискови технологични проекти с голям потенциал за икономически и социални ползи, обемът на заемите е 12 пъти по-голям от приноса на ЕС, а размерът на допълнително стимулираните инвестиции в научно-изследователската и развойна дейност и иновациите е 30 пъти по-голям от приноса на ЕС.

В резултат на целенасочената научно-изследователска дейност в Съвместния изследователски център на Комисията на стойност 1 млн. EUR, цената на тестовете за СЕГ беше намалена и пряката субсидия от ЕС на тест можеше да бъде сведена от 20 EUR на 7 EUR, от което произтекоха кумулативни икономии за бюджета на Общността от около 250 млн. EUR в периода 2002—2006 г.

През 2009 г. стартира първата по рода си пилотна инициатива за съчетаване на национални научно-изследователски програми и финансиране, имаща за цел отбелязването на напредък в изследването на невродегенеративните заболявания, и по-специално болестта на Алцхаймер, в която участват към момента 23 държави. По-добрата координация на научно-изследователските усилия в ЕС ще доведе до повишаване на ефективността на Европа да се справи със социалните предизвикателства, свързани с тези проблеми.

Обединяването на научно-изследователски ресурси и знания е от основно значение, ако искаме да се конкурираме резултатно със САЩ и Япония, които имат население, далеч по-голямо от това на която и да било държава в ЕС, и следователно разполагат с много повече средства за публична и частна научно-изследователска дейност и иновации. Страните с бързо развиващи се икономики също се включиха в надпреварата и бързо ни настигат. Въпреки че инвестициите на ЕС в реално изражение в научно-изследователската дейност се увеличиха с 50 % в периода 1995—2008 г., в САЩ увеличението беше с 60 %, а в четирите най-активни в развитието на знание държави в Азия (Япония, Южна Корея, Сингапур и Тайван) инвестициите се увеличиха със 75 %. Ръстът на инвестициите е дори още по-голям — 145 %— в страните от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Южна Африка), а в Китай той е 855 %. С този темп Китай ще задмине ЕС по обем на разходите за НИРД до 2014 г.

Инвестиции в хората в Европа: трудова заетост и социално финансиране

Средствата от Европейския социален фонд (ЕСФ) достигат до близо 10 милиона европейци всяка година и с тях се помага на 2 милиона граждани всяка година да си намерят работа. Един от всеки четири души, намерили работа в периода 2000—2008 г., го направиха, след като преминаха обучение по линията на ЕСФ. С подкрепа на равнище ЕС държавите-членки правят нови инвестиции в хората, които иначе нямаше да направят. С отпускането на средства в по-малко богатите страни Европейският социален фонд (ЕСФ) помогна на държавите-членки да инвестират много повече в човешкия капитал, без който няма да могат да настигнат най-добрите. За периода 2007—2013 г. Полша получава по линия на ЕСФ 250 EUR на човек, а Дания само 50 EUR. От 2000 г. насам държавите-членки са получили 80 млрд. EUR подкрепа от ЕСФ, което представлява близо 10 % от общия бюджет на Европейския съюз. На тези средства съответстват над 40 млрд. EUR национално и частно съфинансиране. В периода 2000—2008 г1. по линия на ЕСФ бяха отпуснати средства в подкрепа на близо 76 милиона души и 1,7 милиона организации. Средствата от Европейския социален фонд (ЕСФ) достигат до близо 10 милиона европейци всяка година и с тях се помага на 2 милиона граждани всяка година да си намерят работа. Младите хора съставляват почти една четвърт от 10-те милиона участници в мероприятия по линията на ЕСФ всяка година, с които се увеличават заетостта и предприемачеството сред младите хора, както и мобилността на младите работници и се спомага за намаляване на процента на ранно напускащите училище и за повишаване на уменията. (През 2009 г. броят им е 3,1 милиона от общо 11 милиона).

От стартирането му през 2006 г. по линия на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) са обработени 77 заявления от 19 държави на стойност близо 353 млн. EUR, като са предоставени средства за обучение и търсене на работа за почти 75 000 европейски работници, които изгубиха работата си. ЕФПГ предоставя финансиране за мерки, които излизат извън задълженията на предприятията вследствие на мащабни съкращения на персонала, като през 2009 г. над 40 % от лицата, обучени със средства от ЕФПГ, си намериха работа.

Чрез новия механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ финансирането от ЕС стимулира финансирането от международни финансови институции, с което микрофинансирането става достъпно за изложените на риск групи и се развиват предприемачеството, социалната икономика и микропредприятията в ЕС. До края на 2013 г. Съюзът ще допринесе за механизма за микрофинансиране със 100 млн. EUR (за периода 2010—2013 г.). Според изчисленията на Комисията приносът на Съюза ще стимулира микрокредити за 500 млн. EUR, привличайки и други международни финансови институции като Европейския инвестиционен фонд.

В отговор на икономическата криза с допълнителни предварително финансирани от ЕС плащания бяха осигурени незабавни финансови вливания в размер на 6,25 млрд. EUR през 2009 г. (1,76 млрд. EUR за ЕСФ и 4,5 млрд. EUR за ЕФРР), така че да е възможно бързото усвояване на повече пари по приоритетни проекти в държавите-членки, с което да се помогне на МСП и да се пренасочи подкрепата към най-уязвимите.

В Германия по линията на федерална програма, съфинансирана от ЕСФ, на работниците в положение на частична безработица беше дадена възможност да получат нови квалификации.

Случаят с МG Rover (Обединеното кралство)

Пакетът от мерки за подкрепа, предлаган по проекта „Better West Midlands“ в Англия, предоставя специално създадена услуга, която отговаря на потребностите както на работодателите, така и на отделните лица. Тя включва индивидуални съвети и подкрепа, както и достъп до умения и обучения. Финансирането от Европейския социален фонд спомага за предоставянето на комплексна подкрепа и обучение на работниците, изложени на риск от съкращение или получили вече известие, че ще бъдат съкратени, преди да бъдат прекратени трудовите им договори. Целта е да се оптимизира способността им да преминат директно към нова работа. Проектът ще помогне на близо 14 500 души от предприятия в графство West Midlands в производствения сектор и в други сектори,

ЕФПГ подкрепя над 3000 работници в Германия

През юни 2007 г. Германия подаде заявление за помощ по линия на ЕФПГ, след като тайванският производител на мобилни телефони BenQ оттегли цялата финансова подкрепа за своите две германски дъщерни дружества, което доведе до изпадането им в несъстоятелност и до закриването на 3 303 работни места. Тези дъщерни дружества се намираха в Мюнхен (Бавария), Камп-Линтфорт и Бохолт (Северен Рейн-Вестфалия). 2528 от съкратените работници решиха да участват в трансферно дружество, за да се възползват от мерките на политиката за активен пазар на труда. Чрез ЕФПГ беше възможно периодът да се увеличи от 12 на 17 месеца и да се повиши качеството на мерките за подкрепа. В крайна сметка, 1879 (или 74 %) от получателите на помощ по линия на ЕФПГ бяха повторно интегрирани на пазара на труда.

Инвестиции в хората в Европа: образование

Като цяло ЕС инвестира 2,5 млрд. EUR годишно в образованието, младежта, културата, киното и мобилността на изследователите, т.е. 1,8 % от общия бюджет на ЕС. С този относително малък дял от бюджета се постигат значителни резултати и съществена добавена стойност за държавите-членки, които нямат подобни схеми за финансиране. Организирането на транснационалната мобилност с учебна цел и сътрудничеството между учебните заведения (напр. университети, училища и др.) е по-ефективно на равнище ЕС, отколкото в лабиринт от двустранни инициативи. Изразходваните чрез програми на ЕС пари обикновено са „начален капитал“, който привлича допълнително публично и частно финансиране и спомага за реализирането на много стойностни проекти. Финансирането от ЕС доказа, че може да има голяма възвръщаемост.

Чрез програмата за учене през целия живот ЕС ще инвестира близо 7 млрд. EUR в периода 2007—2013 г. в транснационален обмен на мобилност и трансгранични проекти. Всяка година около 300 000 европейски студенти и учители прекарват период на обучение или учене в чужбина, а близо 20 000 учебни заведения участват в транснационални проекти за сътрудничество. Програмата спомага също така за сближаване на сферата на образованието и работната сфера, най-вече посредством стажове в предприятията. Чрез програмата „Еразмус“, по-конкретно, от 1987 г. насам 2,5 милиона студенти са получил подкрепа за учене или за започване на професионален стаж в чужбина. Проучванията показват, че студентите по програмата „Еразмус“ се приспособяват по-лесно и са по-мотивирани, а техният учебен опит в чужбина увеличава перспективите им за реализация на пазара на труда. Същевременно с програмата „Еразмус“ беше проправен пътя за подобни университетски програми и признаването на ученето в чужбина (т. нар. „процес от Болоня“). Бюджетът на програмата се усвоява изцяло всяка година, а близо 50 % от исканията се налага да бъдат отхвърлени.

Чрез дейностите по програмата „Мари Кюри“ всяка година ЕС предоставя на 8000 учители възможността да работят в чужбина, като стимулира партньорството между изследователите и предприятията. Европейският институт за иновации и технологии е първият по рода си опит за укрепване на „триъгълника на знанието“ — образование, научно-изследователска дейност и иновации — на равнище ЕС. Институтът ще работи усилено за справяне с „дефицита на иновации“ и за повишаване на конкурентоспособността на ЕС и за създаване на работни места.

Култура: културният и творческият сектор представляват 4,5 % от БВП на ЕС и осигуряват 3,8 % от работните места, което е повече от дела на много други основни сектори. С подкрепата за филмовото разпространение по линия на програма MEDIA се подобрява конкурентоспособността на сектора и се помага на малките предприятия, като по този начин се създават възможности за работа. Мултиплициращият ефект от подкрепата по линия на програмата MEDIA за кинематографския сектор може да бъде изчислен на приход от 13 EUR за всяко инвестирано евро.

Мобилност за стажове в предприятия (професионални стажове)

Стажовете в предприятия или професионалните стажове в предприятия или организации са най-бързо развиващата се дейност в рамките на програмата „Еразмус“, която е част от програмата за учене през целия живот. В периода 2009—2010 г. бяха финансирани над 35 000 работни стажове в чужбина, което представлява годишно увеличение от над 17 %. Стипендиите позволяват на студентите да стажуват в чужбина за период от три до дванадесет месеца. Стажът в предприятие в чужбина помага на студентите да се подготвят по-добре за изискванията на пазара на труда и да развият конкретни умения, а същевременно се засилва и сътрудничеството между висшите учебни заведения и предприятията.

Инвестиции в хората в Европа: политика на сближаване

Политиката за сближаване помага на по-бедните региони и държави да настигнат останалите и да се присъединят към единния пазар. Това е ориентирана към бъдещето политика на инвестиции, от която се възползва също и останалата част от Европа, тъй като с нея се създават повсеместно растеж и работни места.

Така например, износът в рамките на ЕС към регионите, които се ползват от кохезионните фондове, се увеличи. Съществува ясна връзка между политиката на сближаване и растежа в ЕС. Проучванията показват, че БВП на ЕС-25 като цяло е бил с 0,7 % по-висок през 2009 г. благодарение на инвестициите по линия на политиката за сближаване в периода 2000—2006 г. Очаква се това увеличение да достигне 4 % през 2020 г. Само за ЕС-15 изчисленията показват кумулативен нетен ефект за БВП от 3,3 % до 2020 г. С други думи, регионалните инвестиции са европейското развитие. Растежът в един евентуално по-беден регион води до покупката на стоки и услуги от друг, по-богат регион. С това се дава тласък на развитието на единния пазар, към който държавите-членки осъществяват 60—80 % от износа си, което е значително повече от износа към трети държави като Китай, Индия или САЩ.

Възвръщаемостта на политиката на сближаване, проведена в периода 2000—2006 г., е 2,1 EUR за всяко инвестирано евро. Според изчисленията до 2020 г. тази възвръщаемост ще достигне 4,2 EUR за всяко инвестирано евро. Политиката на сближаване спомогна и за увеличаване на равнището на заетостта. Според изчисленията за 2009 г. броят на заетите лица е с 5,6 милиона по-висок благодарение на политиката, проведена през 2000—2006 г., или средно са заети 560 000 лица повече годишно, отколкото щяха да бъдат без политиката на сближаване.

След неотдавнашния икономически спад и в момент, когато държавите се борят с кризата на дълговете, политиката на сближаване играе основна роля в икономическото и социалното възстановяване, като стимулира инвестициите в сектори с потенциал за растеж като енергийната ефективност и като помага на хората да се обучават и да подобряват уменията си, за да намерят работа.

Разходите за сближаване са от полза за няколко държави-членки

През 2009 г. Полша, която е най-големият получател на финансови средства по линия на политиката за сближаване в настоящия програмен период, направи проучване2 на ползите за държавите от ЕС15, произтичащи от провежданата в Полша политика за сближаване.Въз основа на преглед на договори, спечелени от предприятия от държави от ЕС15, проучването показва, че около 8 % от общия обем договори в Полша се падат на дружества от ЕС15, като предприятията от Германия са най-многобройни. Обикновено тези дружества са имали успех в по-големите полски проекти.

Клъстера за чисти технологии в Лахти (Финландия)

Намесата на ЕС в този проект имаше ефекта на катализатор: с нея бяха поощрени иновациите и развитието на екологични технологии, като се обедини работата на малки и големи предприятия, учебни заведения и регионални органи. Клъстерът предоставя услуги, които улесняват 200-те участващи предприятия в изграждането на мрежи и разширяването им на международния пазар.

Научно-изследователският и бизнес център в Лахти (Lahti Science and Business Park), който координира клъстера, се превърна във водещия център за екологични технологии във Финландия. В периода 2005—2007 г. близо 20 предприятия и организации за чисти технологии се преместиха в региона. Приносът от бюджета на ЕС към този проект беше на стойност 1,5 млн. EUR. Услугите за развитие и преместване на стопанската дейност, предлагани от центъра, привлякоха инвестиции за повече от 30 млн. EUR, като в региона бяха създадени близо 170 нови работни места.

Нов подход към възобновяемите енергийни източници в Гюсинг (Австрия)

Гюсинг (малък град в югоизточна Австрия) е модел за политиката за възобновяеми енергийни източници на бъдещето на местно равнище, който тласка напред икономическото развитие на целия регион. Като използва дървесина от местните гори в своята топлоелектрическа централа на биомаса, градът произвежда електроенергията, която консумира, и е в състояние да предоставя електроенергия на целия регион. Само в сектора на енергията от възобновяеми източници са създадени 50 дружества, а от 1995 г. насам Гюсинг е намалил своите емисии на въглероден диоксид със 100 %.

Наличието на евтина топлоенергия (30 % по-евтина) доведе до създаването на 1000 нови работни места в града и около него, в това число 100 места в нова офис сграда в индустриална зона, в която е разположен Европейският център за възобновяема енергия. С цел да се улесни разпространението на опит в областта на възобновяемите енергийни източници, е създадена мрежа, в която участват регионални, национални и международни партньори.

Приносът от бюджета на ЕС към този проект беше на стойност 461 000 EUR.

  • По-сигурна Европа за гражданите

Всеки ден европейците са изправени пред хиляди малки и големи трансгранични предизвикателства. Задача на ЕС е да изгради пространство на законност, права и правосъдие, за да улесни ежедневието на своите граждани. Що се отнася до външните ни граници, неотдавнашните събития в Южното Средиземноморие показаха, че от Европа се очаква не само да предостави еднозначна подкрепа за демократичния преход в арабския свят, но и че са необходими повече сътрудничество и солидарност, за да се справим с десетките хиляди мигранти, пристигащи в Европа. Освен това екологичните предизвикателства не спират на границите ни и могат да бъдат посрещнати най-добре чрез действия и подкрепа на европейско равнище. Преминаването към по-екологосъобразна икономика ще бъде по-лесно постигнато, ако действията и подкрепата на ЕС спомогнат за стимулирането на инвестиции в екоиновациите, ефективното използване на ресурси и действия по климата. Освен това в целия ЕС се радваме на широк избор от хранителни продукти. За това са необходими общоевропейски системи и правила за хранителна безопасност, защита на потребителя и здравеопазване на животните, а гарантирането, че в Съюза не влизат рискови продукти, може да бъде осъществено най-добре чрез сътрудничество при митническите проверки.

По-безопасни граници

Пилотният проект на ЕС за преместване в границите на ЕС от Малта (EUREMA): по линия на Европейския бежански фонд Комисията финансира два проекта, свързани с преместването на бежанци в границите на ЕС от Малта: един пилотен проект с участието на Франция на стойност 700 000 EUR и друг, текущ проект, известен като „EUREMA“ (European Relocation Malta) на стойност близо 2 млн. EUR. Проектът EUREMA се ръководи от малтийските власти с участието на десет държави-членки (Франция, Германия, Обединеното кралство, Португалия, Люксембург, Унгария, Полша, Словения, Словакия и Румъния), които поеха ангажимент да преместят на своя територия почти 260 нуждаещи се бежанци в Малта. В проекта участват също ВКБООН и Международната организация за миграция (МОМ). С европейското финансиране бяха покрити разходите и беше дадена възможност на държавите-членки да приемат бежанци, предлагайки им по-добро бъдеще, както и да се облекчи особеният миграционен натиск върху Малта, пред който страната често е изправена поради географското си положение.

Агенции като Европол или Frontex помагат на държавите-членки да си сътрудничат на място, например, в борбата срещу организираната престъпност, контрола върху външните граници на ЕС или опазването на европейското отворено пространство. Създаването на съвместни екипи за разследване, координирани от Европол (с бюджет от 83 млн. EUR за 2011 г.), доведе до провеждането на успешни операции, при които бяха разбити престъпни групи, занимаващи се с трафик на наркотици или с фалшифициране на валута: със задържани близо 77 тона през 2008 г. само докладваните случаи на задържане на кокаин са почти двойно повече от тези, за които е докладвано през 2003 г. в Европа. „Пазарът“ е европейски и отговорността също трябва да е европейска.

С установяването на шенгенското пространство всяка държава-членка контролират своята част от външните граници от името на всички останали държави-членки. ЕС трябва да е в състояние да подпомага тези държави-членки, които са изправени пред трудни ситуации поради географското си местоположение и особеностите на пътническите потоци и миграционните маршрути. Това е ролята на агенцията Frontex (бюджет от 78 млн. EUR през 2011 г.), която получава нарастващ брой искания от държавите-членки. През юни 2011 г. беше договорено укрепването на Frontex.

Екипите за бърза гранична намеса (RABIT) в Гърция. По време на операцията, провела се от 2 ноември 2010 г. до 2 март 2011 г., всяка седмица пости 200 добре обучени гост-служители от 26 държави-членки подпомагаха гръцките си колеги в контрола по границите, както и при идентифицирането на задържаните незаконни имигранти. Под ръководството на Frontex разгръщането на екипи за бърза гранична намеса помогна на гръцките власти и за събирането на информация относно миграционните маршрути и мрежите от трафиканти, които злоупотребяват с отчаяното положение на незаконните имигранти. През октомври, преди започването на операцията, бяха задържани общо 7 607 души на гръцко-турската сухоземна граница. По време на 4-те месеца, в които се проведе операцията, бяха заловени 11 800 мигранти, а броят на нелегалните влизания спадна с над 70 %.

Съвместната операция „Хера“, координирана от Frontex, представлява най-голямата операция по издирване и спасяване. Благодарение на нея бяха предотвратени безброй смъртни случаи, след като незаконни мигранти бяха възпрени от предприемането опасно пътуване от Западна Африка (Сенегал, Мавритания и Кабо Верде) до Канарските острови в открито море с негодни за плаване малки лодки. Последователните операции „Хера“ спомогнаха за почти пълното затваряне на западноафриканския маршрут за незаконна миграция (с пик през 2006 г. от 32 000 души, пристигнали на Канарските острови). Мрежите за контрабанда и трафик обаче не се възпират лесно. Организираната престъпност се мотивира от печалбите, а използваните методи са все по-сложни и усъвършенствани. От започването на операциите „Хера“ маршрутът за контрабанда на хора се измести постепенно през маршрута в Централното Средиземноморие към маршрута в Източното Средиземноморие по гръцко-турската граница.

Митници: когато през март 2011 г. в Япония стана инцидентът с атомната централа Фукушима и много европейци бяха загрижени за радиацията в храните и стоките, внесени от Япония, митническите органи в Европа първи гарантираха, че максимално допустимите стойности на радиация не са превишени и че няма замърсени продукти в ЕС.

Митническият съюз на ЕС съществува вече над 40 години и неговата добавена стойност надхвърля значително обхвата на европейската митническа политика. Освен за събирането на митнически и селскостопански мита за държавите-членки на ЕС и за бюджета на ЕС (над 20 млрд. EUR годишно), митническият съюз подпомага държавите-членки при събирането на ДДС, акцизи и други приходи, като гарантира контрол над износа с цел предотвратяване на недължимо облагане с ДДС или възстановяване на акцизи. Освен това чрез митническия съюз се извършват преки проверки и се прилагат други политики на ЕС като политиката за транспорта и селското стопанство, а също и санитарни мерки и мерки за опазване на околната среда. Митническият съюз е също така основно средство за гарантиране на сигурността на веригата на доставките, за борба с контрабандата и измамите, както и за правоприлагането в сферата на правата върху интелектуална собственост.

Общият размер на разходите, които 27-те държави-членки щяха да направят, за да постигнат същите резултати по отношение на борбата с измамите, улесняването на търговията и еднаквото прилагане на законодателствата, би бил най-малко 4 пъти по-голям от този на разходите, които Комисията направи за същите цели. Накратко, всяко изразходвано от Комисията евро допринася за намаляване на разходите на 27-те държави-членки с най-малко 4 EUR.

С бюджет от 324 млн. EUR за периода 2008—2013 г. програма „Митници“ е основното средство на ЕС, което позволява на митническия съюз да функционира безпрепятствено като едно цяло, вместо като плетеница от 27 правоприлагащи администрации. Програмата позволява на националните администрации, наред с другото, да обработват 7 митнически декларации в секунда, общият брой на които е 211 милиона годишно, без да се нарушават вносът и износът.

Общоевропейската защитена компютърна мрежа, която свързва всички митници и данъчни администрации, струва 11 млн. EUR годишно. С нея се спестяват всяка година по 35 млн. EUR на държавите-членки, които в противен случай трябва да създадат двустранни мрежи.

Централната ИТ система (наричана „TARIC“), посредством която всички митнически ставки и търговски мерки са достъпни онлайн всекидневно, е друг пример за огромните икономии от мащаба, които могат да бъдат постигнати при управление на равнище ЕС. От 2007 г. насам Комисията е изразходвала 3,7 млн. EUR за разработване на системата. Ако всички държави-членки трябваше да разработят свои собствени системи, общите разходи щяха да са около 80 млн. EUR, т.е. съотношение 1 към 20!

Друг пример в областта на митниците е системата на икономическите оператори (EOS), в която се съхранява информация за 2,5 милиона юридически лица, регистрирани в 27-те държави-членки на ЕС, които са в контакт с митническите администрации. С тази единна система предприятията пестят време и ресурси, тъй като те вече не трябва да се регистрират във всяка държава-членка, когато упражняват дейността си. Комисията изразходва 5 млн. EUR за разработването на EOS, докато държавите-членки щяха да изразходват 25 млн. EUR, за да я разработят поотделно!

По-безопасни храни: селско стопанство, рибарство и здраве

Продоволствената сигурност е от стратегическо значение за Европейския съюз и за всяка нация, а голяма част от гражданите на ЕС вярват, че тя е жизненоважен въпрос. Следователно, тъй като 70 % от публичното финансиране за селското стопанство и развитието на селските райони в Европа се предоставя от бюджета на ЕС, то е основна част от него.

Тази политика има широк кръг от цели. Селските райони съставляват 77 % от територията на ЕС (47 % са селскостопански земи, а 30 % са гори), като в тях живее около половината от неговото население (селскостопански общности и други жители). 13,7-те милиона земеделски производители изхранват 500 милиона европейци, поддържат ландшафта и играят важна роля за опазването на околната среда, защитата на биологичното разнообразие и борбата с изменението на климата и спомагат за поддържането на жизнена селска среда. Високото ниво на стандартите за защита на потребителите гарантира, че гражданите разполагат с качествена храна на трапезата си.

Бюджетът на ОСП не е голям, макар и неговият дял в бюджета на ЕС да е сравнително висок:

Разходите за селскостопанската политика чрез ОСП са по-малко от 1 % от общите държавни разходи на всички държави-членки. За сравнение, ЕС и неговите държави-членки изразходват 3 пъти повече за отбрана и близо 5 пъти повече за научно-изследователска дейност, която не е хармонизирана.

Общият размер на разходите за ЕС е около 55 млрд. EUR годишно, така че ОСП струва на всеки гражданин около 110 EUR на година, т.е. 2,20 EUR на седмица или 30 цента на ден, което е цената на една цигара.

Тъй като селското стопанство е единственият сектор, който се финансира главно от бюджета на Европейския съюз, разходите на европейско равнище до голяма степен заместват националните разходи, което не е така при други политики. Това обяснява защо делът на ОСП в бюджета на ЕС е толкова голям. В тазгодишния бюджет на ЕС този дял беше 40 %, но той постепенно намалява от 71 % през 1984 г. (когато държавите-членки бяха само 10). Той ще бъде 39 % през 2013 г. (при 27 държави-членки). Тази тенденция към намаляване ще продължи и след 2013 г.

Ако нямаше единна обща политика, 27-те различни национални политики щяха да струват по-скъпо и да са по-малко ефективни, да водят до различни нива на намеса и до по-голям риск от нарушаване на конкуренцията. Реформите направиха от европейското селско стопанство една много по-ориентирана към пазара икономика, като сега публични запаси на практика няма и не се изхвърля храна.

В ход е реформа на общата политика в областта на рибарството. Съюзът има изключителна компетентност в областта опазването на морските биологични ресурси и споделена компетентност за останалата част от политиката. В областта на политиката за морско дело и рибарство пилотните проекти MARSUNO и BluemassMed имат за цел да проправят пътя към по-ефективен и рентабилен морски надзор в целия ЕС. Органите на 6 крайбрежни държави-членки участват в проекта BluemassMed в Средиземноморския басейн. В проекта MARSUNO участват органите на 9 държави-членки, граничещи с басейна на Северно море и Норвегия. По този начин проектите BluemassMed и MARSUNO допринасят в значителна степен за намирането на начини за избягване на скъпоструващо дублиране при събирането на данни, което става чрез целесъобразна комуникация между органите. Координираният от Франция проект BlueMassMed струва 10,2 млн. EUR, към които ЕС допринася с 3,6 млн. EUR. Координираният от Швеция проект MARSUNO струва 3,05 млн. EUR, към които ЕС допринася с 1,9 млн. EUR.

Болестите, засягащи животните или растенията, и заразите в хранителната верига не се спират на границите. ЕС предоставя близо 300 млн. EUR всяка година за съфинансиране на годишни или многогодишни програми за контрол и ликвидиране на редица болести. ЕС гарантира безопасността на храните посредством своето законодателство и чрез други средства, които са елементи на комплексен подход за осигуряване на безопасността на храните от производството им до нашите блюда — т.е. „от фермата до трапезата“. Въпреки появата на нови заболявания като болестта син език здравният статус на ЕС непрекъснато се подобрява, също и в новите държави-членки, което оказва положително влияние върху функционирането на вътрешния пазар на живи животни и храни от животински произход, върху възможностите за износ на ЕС и върху доверието на потребителите. Подкрепата на равнище ЕС е важна, тъй като въздействието е трансгранично, а разходите се поемат обикновено само от една държава-членка. По подобен начин във фитосанитарната област държавите-членки могат да получават съфинансиране за разходи, свързани с ликвидирането и ограничаването на контролирани вредители по растенията. Широкомащабните действия за ликвидиране на огнища на зараза от страна на държавите-членки са много трудни без подкрепата на ЕС, тъй като отделната държава-членка трябва да понесе големи разходи, които до голяма степен носят полза и за другите държави-членки, и за Съюза като цяло.

Класическата чума по свинете, например, е широко разпространено заболяване по прасетата и дивите свине, което причини унищожителни огнища през 90-те години на миналия век в няколко държави-членки на ЕС. Преките и косвените загуби от избухването на огнище на болестта в Нидерландия в периода 1997—1998 г. бяха изчислени на близо 2 млрд. EUR. От средата на 90-те години на миналия век ЕС е предоставил около 218 млн. EUR за спешни мерки за ликвидиране и надзор. Обстановката по отношение на болестта се подобри значително и през последните десет години не е имало големи огнища на болестта, което на практика доведе до ликвидирането ѝ в по-голямата част от ЕС, както и до съществено подобрение в новите държави-членки. Това означава, че предвид разходите, направени само от Нидерландия, с всяко изразходвано на равнище ЕС евро могат да бъдат спестени 9 EUR или дори повече, ако се отчитат и разходите на други държави-членки. В резултат на целенасочената изследователска дейност на Съвместния изследователски център на стойност 1 млн. EUR цената на тестовете за болестта СЕГ — по-известна като „луда крава“— беше намалена. Предоставената от Европейската комисия пряка субсидия на тест беше сведена от 20 EUR на 7 EUR, което доведе до спестяването на общо около 250 млн. EUR в периода 2002—2006 г.

По-безопасна околна среда: действия за климата и околната среда

Повечето екологични проблеми, включително и изменението на климата, не се спират на границите и не могат да бъдат разрешени от държавите-членки самостоятелно. Те трябва да обединят силите си и да създадат партньорства със заинтересованите страни, за да се справят с тези проблеми, които, ако не бъдат разрешени, могат да доведат на по-късен етап до огромни разходи за ЕС като цяло.

Действията по климата включват не само първия и най-амбициозен набор от правно обвързващи цели за намаляване на емисиите и за енергия от възобновяеми източници, но също и най-голямата в света схема за търговия с емисии (СТЕ). Никой не би повярвал, че един белгийски или датски национален пазар на въглеродни емисии би имал смисъл или че би спомогнал за действителното намаляване на емисиите, а още по-трудно биха могли да бъдат убедени да следват този пример нашите световни партньори. Само заедно Европа ще успее да предприеме ефективни действия за борба с изменението на климата, чиито положителни последици да бъдат по-устойчив растеж и създаване на работни места. Освен това действията по климата на ЕС намаляват сметката ни за енергия: през 2010 г. Европа плати близо 50 млрд. EUR повече за внос на петрол, отколкото през 2009 г. Това е почти една трета от общите разходи на всички държави-членки на ЕС за научно-изследователска и развойна дейност. Намаляването на зависимостта от изкопаемите горива и повишаването на употребата на възобновяема енергия биха позволили да не се харчат купища пари в чужбина всеки път, когато скочат цените на петрола. Вместо това спестените пари биха могли да бъдат инвестирани в европейски научни изследвания, образование или други мерки за увеличаване на растежа и създаване на работни места.

Решителните и навременни мерки в политиката за климата и енергетиката биха могли да доведат до създаването на 1,5 милиона допълнителни работни места до 2020 г. в областта, например, на модернизацията на сгради и създаването на интелигентни електроразпределителни мрежи в Европа. При липсата на такива колективни мерки се предвижда вносът на изкопаеми горива да нарасне двойно до 2050 г. Ако бъдат предприети такива мерки, вносът на изкопаеми горива ще намалее наполовина в сравнение с днес. Средните разходи за горива ще спаднат със 175—320 млрд. EUR годишно.

Със създаването на Световния фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия Комисията постави началото на новаторски световен фонд за рисков капитал, чрез който да се мобилизират частни инвестиции за проекти в областта на енергийната ефективност и възобновяемата енергия в развиващите се страни и страните с бързо развиваща се икономика. В периода 2007—2010 г. от бюджета на ЕС бяха предоставени 80 млн. EUR, но се очаква да бъдат мобилизирани близо 300 млн. EUR от частни инвестиции. Разходите на ЕС за технологично развитие и ранно внедряване (като например технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид) предоставят предимството да се споделя рискът при новаторски демонстрационни проекти, при които дадена технология се изпробва за пръв път. Споделянето на риска с помощта на бюджета на ЕС и облагоденстването от резултатите на национално равнище са добър начин за смекчаване на последствията от изменението на климата чрез нови технологии.

Програмата на ЕС за околната среда LIFE+ привлича партньорства, които иначе би било трудно да се установят, като гарантира по-ефикасни интервенции, отколкото при самостоятелните действия на държавите-членки, чрез обединяването на ресурси и експертни знания. Програмата има общ бюджет от 2,2 млрд. EUR (или близо 300 млн. EUR на година), включително за действия по климата. Макар че мащабът на програмата е относително малък, отделните проекти по нея често имат несъразмерно голямо въздействие.

Многобройни ползи за околната среда: австрийският проект по програма LIFE, известен като Donauufer, е добър пример за многобройните видове ползи, които финансирането за околната среда може да донесе на европейско равнище. При изпълнението на този малък по мащабите си проект бяха възстановени естествените речни брегове и алувиални низини в 3-километров участък от река Дунав, но резултатите от тази дейност бяха усетени далеч отвъд участъците в непосредствена близост до възстановения. Освен че подобриха на местно равнище природозащитния статус на застрашените видове риби, растения и птици като белоопашатия орел, забавянето на течението на реката и отпушването на притоците в алувиалните низини намалиха риска от наводнения в съседния град Хайнбург и в Братислава, Словакия, намиращи се надолу по течението на реката. Посетен в последствие от многобройни експерти, участъкът служи като модел за подобни инициативи по течението на р. Дунав и на други места. И все пак той струваше само 1,7 млн. EUR (със съфинансиране от ЕС на стойност 0,7 млн. EUR).

Превръщане на калта в злато в целия ЕС: пречистването на отпадъчни води има ключова роля в законодателството на ЕС за околната среда, тъй като водата очевидно е общ ресурс. Един от продуктите на процеса на пречистване на отпадъчните води е утайката от отпадъчни води: всяка година в Европа се произвеждат девет милиона тона утайки от отпадъчни води, които съдържат достатъчно енергия, за да се задоволят потребностите от електрическа и топлинна енергия на 1,7 милиона жилища. Но утайките са чувствителен въпрос от екологична гледна точка и е необходимо да се изгради обществено доверие във връзка с него. С проекта „MAD but Better“ по програмата LIFE беше разработен пречиствателен процес в реални мащаби, който много добре се адаптира към различните видове предприятия, чиято дейност е свързана с преработване на отпадъци, и който се превърна в катализатор на подобрения в областта на управлението на отпадъчните води. Днес технологията от проекта е стандартната технология за пречистване на утайки от отпадъчни води, която ползва целият воден отрасъл в Обединеното кралство. До август 2007 г. бяха изградени четири станции за пречистване чрез ензимна хидролиза и има поръчки за изграждането на още пет на територията на Обединеното кралство. 12 държави-членки и 26 други държави по света проявиха интерес към изграждането на подобни пречиствателни станции. Част от тяхната привлекателност се крие в ниската им цена: разходите за обезвреждане на утайките е допълнително намалена до едва 210 EUR на тон сухо твърдо вещество, което е половината от стандартната цена за депониране. Освен това техниката спестява на земеделските стопани 175 EUR/ha, тъй като замества торовете.

Европейската програма за мониторинг на Земята (ГМОСС) може да донесе на промишлеността ползи в размер на 6,9 млрд. EUR годишно или 0,2 % от годишния БВП на ЕС. Природните и причинените от човека бедствия в Европа, Америка, Азия и Африка, наред с увеличените нужди за сигурност, допълнително потвърдиха смисъла от усъвършенстването на системите за мониторинг. По линия на европейската инициатива за Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС) ще се събират данни относно, например, замърсяването на околната среда, наводненията, движенията на бежанци, горските пожари или земетресенията, необходими на публичните органи, изготвящи политики. ГМОСС има голям потенциал за предприятията на пазара на услуги, които ще имат възможност да се възползват безплатно от предоставените данни. В периода 2006—2030 г. потенциалните кумулативни ползи от ГМОСС ще бъдат в порядъка на 0,2 % от настоящия годишен БВП на ЕС. Ползите от всички услуги на ГМОСС в пълна експлоатация ще се равняват на 130 млрд. EUR (по цени от 2005 г.) или близо 6,9 млрд. EUR годишно.

Повече сигурност за гражданите

Изграждане на общоевропейско пространство на законност, права и правосъдие: със своите предложения в областта на правосъдието Европейската комисия се стреми да предложи практически решения на трансграничните проблеми, пред които са изправени както гражданите, така и предприятията. За гражданите те са свързани с това да бъдат спокойни, когато живеят, пътуват или работят в друга държава-членка, и да са уверени, че правата им са защитени, независимо къде се намират в ЕС. За предприятията е важно да могат да се възползват в пълна степен от възможностите, които им предлага единният пазар. Въпреки че в областта на правосъдието се изразходва само 0,1 % от бюджета на ЕС, много от инициативите на политиката в областта на правосъдието водят до действителни икономии и стимулиране на растежа.

Защита на данните

Бързото развитие на технологиите и глобализацията коренно промениха света. Комисията се стреми да адаптира правилата за защита на данните, така че да отговарят на предизвикателствата на тази нова епоха, белязана от глобализацията и новите технологии. С една здрава, последователна и единна европейска рамка за защита на данните ще се засили „свързаното с вътрешния пазар измерение“ на защитата на данни. Новите правила ще намалят административната тежест за дружествата (например, по отношение на уведомленията, разходите за които се изчисляват на 80 млн. EUR годишно) и ще се гарантират истински равнопоставени условия на конкуренция за всички предприятия, притежаващи лични данни и упражняващи дейност в различни държави-членки.

Директива за правата на потребителите

Директивата за правата на потребителите ще донесе осезаеми ползи за потребителите и предприятията. Съществуващите правила са разпокъсани и пречат на гражданите и предприятията да се възползват изцяло от нашия единен пазар. Предложението има за цел да се увеличи защитата на потребителите, като се премахнат скритите такси и разходи в Интернет. Предприятията ще се възползват от единен набор от основни правила за договорите от разстояние или извън търговския обект в Европейския съюз, с който ще се създадат равнопоставени условия на конкуренция и ще се намалят трансакционните разходи за трансграничните търговци, и най-вече за електронната търговия. С един стандартен набор от клаузи за потребителските договори разходите за постигане на съответствие биха се съкратили значително с до 97 % за търговците в ЕС.

Интеграция на ромите

Ромите в Европа, наброяващи 10—12 милиона души, продължават да се сблъскват с дискриминация, социално изключване и отричане на техните права.

Социалната и икономическата интеграция на ромите е в интерес на европейските общества и то не само защото тяхната интеграция би донесла значителни икономически ползи. Ромите съставляват нарастващ дял от населението в трудоспособна възраст, като при тях средната възраст е 25 години, докато средната за ЕС възраст е 40 години. Едно от всеки пет новонавлизащи на пазара на труда лица в България и Румъния е от ромски произход. Проучване на Световната банка показва, че пълната интеграция на ромите може да допринесе с около 0,5 млрд. EUR годишно за икономиките на някои държави чрез подобряване на производителността, намаляване на социалните разходи и повишаване на постъпленията от данъци. Ето защо Европейската комисия прикани държавите-членки да изготвят национални стратегии за интеграция на ромите.

Жените на пазара на труда

Въпреки че жените представляват почти половината от работната сила и 60 % от новозавършилите висше образование в ЕС, те продължават да бъдат недостатъчно представени в отговорните позиции за вземане на икономически решения, и по-специално на най-високите нива. Нашата цел е да използваме този неоползотворен потенциал за постигането на нашите икономически и социални цели. По-големият брой жени на висши ръководни постове се отразява добре на бизнеса, особено като се има предвид, че жените са в основата на 80 % от потребителските покупателни решения. Според изследване на „Goldman Sachs“ намаляването на различията между жените и мъжете може да увеличи брутния вътрешен продукт на еврозоната с до 13 %.

  • Мястото на Европа в света

Действително ли смятате, че вашата страна сама по себе си е достатъчно голяма или важна, за да повлияе на процеса на глобализация или да защитава вашите интереси и ценности по света? Във времена, в които световният ред се променя бързо и страните с бързо развиващи се икономики като Китай, Индия и Бразилия утвърждават влиянието си, Европа трябва да е единна и да бъде активен партньор в структурирането на световните действия. За да има по-голяма тежест на световната сцена и за да защитава своите интереси и ценности, Европа трябва да обедини своите ресурси и да действа единно, например чрез своята обща търговска политика, чрез подготовката на кандидатите за присъединяване да станат нови членки на ЕС, чрез инвестиции в съседните държави и чрез помощи за нуждаещите се.

Търговия

ЕС е най-големият търговски блок в света. Общата стойност на търговията на ЕС (износ и внос на стоки, услуги и чуждестранни преки инвестиции) се равнява на близо 3,5 трилиона EUR годишно (данни от 2010 г.). Целта на търговската политика на ЕС е създаването на растеж и работни места за европейските дружества чрез улесняване на развиването на дейност по света. Търговската политика свързва Европа с основните източници и региони на световен растеж. Над 36 милиона работни места в Европа зависят пряко от нашата търговия с останалия свят. Целта на търговската политика на ЕС е през следващите 5 години да се добавят близо 150 млрд. EUR към нашата икономика. По-големият търговски обмен предлага по-широка гама от стоки на по-ниски цени за потребителите. Печалбите за средния потребител се изчисляват на около 600 EUR годишно.

Единната търговска политика (в това число търговията със стоки, услуги и чуждестранни инвестиции) на равнище ЕС функционира, защото 27-те държави-членки на Европейския съюз споделят единен пазар и единна външна граница, което означава, че ЕС търгува като едно цяло с другите държави. Както в Световната търговска организация, където се съгласуват и прилагат правилата на международната търговия, така и с отделните търговски партньори държавите-членки на ЕС преговарят и договарят големите търговски споразумение „с един глас“, представяни от европейския комисар по търговията.

Бързо развиващите се икономики увеличават своя дял в световния растеж. До 2015 г. 90 % от световния растеж ще бъде генериран извън Европа, като само Китай ще генерира една трета от него. Вероятно през 2030 г. на развиващите се страни и тези с бързо развиваща се икономика ще се падат 60 % от световния БВП в сравнение с по-малко от 50 % днес. През последното десетилетие ЕС запази своя дял в световната търговия на средно равнище от 17,5 % въпреки възникването на бързо развиващи се икономики.

На 1 юли ще влезе в сила търговското споразумение между ЕС и Южна Корея. То отбелязва важен етап в търговските отношение между ЕС и Южна Корея, като още в първия ден на влизането в сила на споразумението за свободна търговия икономиите за износителите от ЕС ще са в размер на 850 млн. EUR. Това е най-амбициозното търговско споразумение, което ЕС е договарял досега и е първото с държава от Азия. Очаква се със споразумението за свободна търговия да се създадат нови възможности за търговия със стоки и услуги за ЕС на стойност 19,1 млрд. EUR, както и да се увеличи над два пъти двустранната търговия между ЕС и Южна Корея през следващите 20 години в сравнение със ситуация без споразумение.

Разширяване и политика на съседство

ЕС се намира в най-добра позиция, за да подпомага (потенциалните) страни кандидатки в подготовката им за присъединяване и да съпътства икономиките на съседните държави в хармонизирането им с правилата и стандартите на ЕС. Подкрепата за по-тясна интеграция с нашите съседи помага на ЕС да постигне своите собствени цели в редица области, които са от основно значение за собствения му просперитет и сигурност, а също и за възстановяването на икономиката и устойчивия растеж, като например енергетиката и мрежовите инфраструктури, опазването на околната среда и усилията за справяне с изменението на климата.

Политиката по разширяването дава осезаеми резултати що се отнася до растежа и създаването на работни места навсякъде в ЕС и в старите, и в новите държави-членки. Разширяването е печелившо начинание за настоящите и възможните бъдещи държави-членки.

Така например, от разширяването през 2004 г. и 2007 г. насам (12 държави) в Австрия са открити приблизително 150 000 нови работни места. Половината от австрийския износ днес е предназначен за тези нови държави-членки. Австрийските преки инвестиции в страните от Централна и Източна Европа съответстват на почти 50 % от общия размер на преките инвестиции на Австрия в чужбина.

Перспектива за присъединяване към ЕС е голям стимул за политическа и икономическа реформа в държавите, които са в най-близко съседство с ЕС. От реформите в областта на правовата държава, включително съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност, имат полза не само засегнатите държави, но също и гражданите и икономическите оператори в Европейския съюз. Тези реформи укрепват мира, стабилността и демокрацията в Европа и спестяват на ЕС пари, които иначе би трябвало да се изразходват за предотвратяване на кризи, засилване на граничните проверки и борба с нелегалната имиграция.

Европейската политика за съседство (ЕПС) беше изработена през 2004 г. с цел укрепване на просперитета, стабилността и сигурността на ЕС и неговите съседи. За да се засили нашето партньорство, ние излизаме извън рамките на класическата външна политика и подкрепяме реформите и модернизацията, като разпространяваме опита си извън нашите граници. Политиката обхваща широк спектър от области, като например транспорт, енергетика, научно-изследователска дейност, миграция.

Използването на новаторски финансови инструменти беше въведено в съседния регион чрез създаването на Инвестиционния инструмент в рамките на ЕПС (ИИЕПС). ИИЕПС е смесен инструмент, чрез който със средства от бюджета на ЕС се стимулират заеми от международни финансови институции с цел предоставяне на подкрепа за целите на ЕПС и регионалните инициативи по линия на политиката (Съюза за Средиземноморието, Източното партньорство или т.нар. „Черноморско взаимодействие“). От създаването си през май 2008 г. ИИЕПС е получил безвъзмездни средства в размер на почти 308 млн. EUR (245 млн. EUR от бюджета на ЕС и 62  млн. EUR от държавите-членки), а по негова линия са отпуснати безвъзмездни средства за 39 проекта на обща стойност 277 млн. EUR, което е допринесло за стимулирането на заеми в размер на 5 млрд. EUR от европейски финансови институции за обща инвестиция на стойност над 10 млрд. EUR. ИИЕПС доказа, че е ефикасно средство за мобилизирането на допълнителна подкрепа за страните, участващи в ЕПС (на изток и на юг) и спомогна за насърчаването на координацията между донорите в съседния регион.

Външна дейност

Европейският съюз е световен политически и икономически участник с регионални и глобални интереси и отговорности по отношение на сигурността. Той участва активно в защитата на правата на човека, в насърчаването на програмата за достоен труд, на други универсални ценности и на спазването на международните социални конвенции и конвенции в областта на околната среда. ЕС е все по-активен в предотвратяването на конфликти, управлението на кризи и укрепването на мира чрез ръководените от ЕС мисии за управление на кризи. Освен това ЕС се ангажира да подкрепя многостранната система и реформата ѝ. Следователно външната политика е основна област на дейност на ЕС, която беше засилена с новата институционална рамка на Договора от Лисабон. Сравнителното предимство на ЕС е свързано с неговото световно присъствие на място, широк диапазон от експертни знания, свръхнационален характер, роля на посредник при координирането и с икономиите от мащаба.

ЕС разполага с мрежа от международни споразумения с партньори и организации в целия свят, каквато не притежава никоя от държавите-членки, но която им позволява да оказват своето влияние в почти всички сфери на международните отношения. Със своите 27 държави-членки, работещи в рамките на общи политики и стратегии, ЕС има необходимата критична маса, за да се справи с такива световни предизвикателства като намаляването на бедността, изменението на климата, управлението на миграцията и стабилността. ЕС като световен участник притежава надеждност и неутралност, с каквито не разполага никоя от държавите-членки, когато става въпрос за човешки права, наблюдение на избори, управление и разрешаване на кризи, както и неутралност и безпристрастност при предоставянето на хуманитарна подкрепа. ЕС има също така уникален по своята дълготрайност и предвидимост ангажимент за предоставянето на помощ за развитие, който е съчетан с постигнатите резултати при оказването на подкрепа за най-нуждаещите се хора по света.

Добавената стойност на ЕС в областта на външната дейност може да бъде илюстрирана с примерите по-долу за различни ситуации. Повечето от тях подчертават способността на ЕС да мобилизира критична маса от финансови и политически средства, с които съществено да повлияе за развитието на дадена ситуация, което едва ли би могло да се извърши със същия успех от държавите-членки поотделно.

Преход

След избухването на кризата в Северна Африка ЕС мобилизира значителни политически и финансови средства, които да съпътстват прехода към демокрация на нашите съседи. Този процес очевидно изисква да бъдат мобилизирани значителни средства. Примерът на Тунис: от началото на годината са отпуснати 60 млн. EUR, за да се спомогне за справянето с хуманитарните последици за Тунис и Египет от кризата в Либия. ЕС се подготвя също да подкрепи избирателния процес в Тунис и адаптира текущото си сътрудничество със страната с допълнителни 140 млн. EUR за периода 2011—2013 г. Бяха мобилизирани и други механизми, за да се помогне на тунизийското гражданско общество и демократичния преход. Понастоящем ЕС обсъжда и евентуалното актуализиране на своята политика на съседство. Добавената стойност на външната дейност на ЕС се състои в бързото мобилизиране на значителни политически и финансови средства, в съчетание с определянето на обща рамка за интервенция.

Сигурност

В контекста на бързо влошаващата се обстановка в Западен Сахел — регион, в който сигурността и развитието са тясно взаимосвързани — ЕС мобилизира както значителни финансови, така и политически средства за справяне със ситуация, която би могла да има катастрофални последици. Текущите и планираните ангажименти на ЕС за постигане на целите на сигурността и развитието от Стратегията възлизат на 450 млн. EUR, предоставени най-вече от Европейски фонд за развитие, но също и от Инструмента за стабилност. Стратегията за сигурност и развитие в Сахел следва да доведе до по-комплексен и по-координиран европейски ангажимент, както и до мобилизирането на допълнителни финансови и политически средства.

Криза

След земетресението в Хаити през януари 2010 г. ЕС и държавите-членки се договориха за общи действия в подкрепа на усилията за възстановяване. На международната конференция на донорите за възстановяването на Хаити, провела се в Ню Йорк през март 2010 г., ЕС и държавите-членки поеха общ ангажимент за 1,234 млрд. EUR, от които ЕС предоставя 522 млн. EUR. Този общ ангажимент със сигурност повиши репутацията и значението на ЕС като основния международен донор за процеса на възстановяване. Държавите-членки и ЕС извършиха съвместно планиране, което доведе до преразглеждане на съвместната стратегия за периода 2011—2013 г. Съвместното планиране подкрепя целта за по-координирана и по-ефективна интервенция на ЕС и държавите-членки.

Политика за развитие

ЕС и неговите държави-членки предоставят повече от половината от световната помощ за развитие (56 %). ЕС се ангажира с навременното постигане на Целите на хилядолетието за развитие до края на 2015 г.

В настоящия икономически контекст има повече смисъл от всякога да се подобри координирането на помощта за развитие и да се оптимизира максимално въздействието ѝ, като същевременно се избягва дублирането на усилия и загубата на пари. Според неотдавнашно проучване, като действат чрез ЕС държавите-членки всъщност спестяват пари, с което потенциално могат да се реализират допълнителни икономии в размер на 3—6 млрд. EUR годишно („The Benefits of a European Approach“, от HTSPE, 2009 г.).

Работата с ЕС е освен това и по-евтина. Административните разходи, изчислени на 5,4 % въз основа на данни от 2009 г., са по-ниски от средните административни разходи на основните донори на двустранна помощ. Прилагащите се административни правила имат за цел да се гарантира, че парите на данъкоплатците в ЕС са изразходвани правилно и при строги критерии, които могат да бъдат следени. Те гарантират прозрачност и добро управление.

Освен това помощта за развитие е инвестиция за всички европейци. Благодарение на сътрудничеството за развитие някои проблеми могат да бъдат решени предварително и да се спестят пари. Като инвестираме в развиващите се страни, ние се стремим да намерим решение на проблеми като миграцията, изменението на климата, продоволствената сигурност, пиратството, сексуалното насилие и др. Често е далеч по-евтино да се премахнат първопричините за бедността, отколкото да се лекуват симптомите по-нататък по веригата.

Финансовият инструмент за мир в Африка (ФИМА) е първият пример за това как ЕС може да поеме инициативата по даден въпрос, като привлече и държавите-членки. Повечето държави-членки не работят в тази сфера, но чрез ЕС те имат възможност да дадат своя принос лесно и бързо. От 2004 г. насам ЕС е предоставил 740 млн. EUR в помощ на предотвратяването на конфликти и за насърчаването на стабилност след периоди на конфликт.

Инструментът за продоволствена помощ е друг проект, който само донор с критичната маса на ЕС би могъл да осъществи. Създаден през декември 2008 г. с цел бързи ответни мерки във връзка с покачващите се цени на храните в развиващите се страни, чрез него бяха предоставени допълнително 1 млрд. EUR за проекти и програми в 50 целеви държави в периода 2009—2011 г. До този момент по линия на инструмента е предоставена помощ на близо 50 милиона души. Това показва способността на Европа да реагира при световна криза на продоволствената сигурност с размах и качество, които не са по силите на отделните държави-членки.

Механизмът за защита срещу уязвимостта (V-FLEX), създаден от Европейския съюз през 2009 г., помогна на 40—80 милиона души в развиващите се страни, изложени на риск от абсолютна бедност поради световната икономическа криза. По линия на механизма през 2009 г. и 2010 г. са отпуснати 434 млн. EUR от заделените 500 млн. EUR. От тях се възползваха най-бедните африкански и карибски държави.

Хуманитарна помощ и реакция при кризи

Хуманитарната помощ и гражданската защита са първата реакция на Европейския съюз при кризи и бедствия. Значението на дейността на ЕС в тази област, управлявана от Комисията, се подчертава от нарастващата честота, интензивност и сложност на хуманитарните кризи и природните и предизвиканите от човека бедствия по света. В световен мащаб броят на природните бедствия се е увеличил пет пъти в периода 1979—2010 г. Само през 2010 г. бяха регистрирани 950 бедствия по света (от които пет бяха големи бедствия), засягащи стотици милиони хора. Европа също е изложена на риск: зачестяват наводненията, горските пожари, земетресенията и екстремните метеорологични условия. През 2010 г. икономическата цена на хуманитарните кризи беше изчислена на близо 100 млрд. EUR. Има вероятност проблемът да стане по-сериозен в бъдеще: очаква се до 2015 г. броят на засегнатите от климатични бедствия хора да нарасне до 375 милиона годишно. Когато Европейският съюз реагира като едно цяло на тези нарастващи предизвикателства с хуманитарна помощ и подкрепа за гражданска защита, действията и инвестициите ни са по-ефикасни, по-резултатни и по-значими, отколкото ако държавите-членки се бореха сами с последиците от тези кризи в Европа и в чужбина.

ЕС е най-големият донор на хуманитарна помощ в света, като предоставя близо 50 % от официалната хуманитарна помощ. Комисията е вторият по големина донор на хуманитарна помощ в света. Със своя размер бюджетът на ЕС за хуманитарна помощ действително оптимизира стойността на иначе разпръснатите усилия, като поощрява разумното разпределяне на задачите. Един пример за тази стойност са т.нар. „забравени кризи“ — бедствия или конфликти, които не са на първите страници на вестниците, но жертвите на които се нуждаят от международна подкрепа. Така например, Европейската комисия способства за това международното внимание да се насочи към кризата в региона на Сахел (Буркина Фасо, Чад, Мали, Мавритания и Нигер), страдащ от хронична суша, политическа нестабилност, високи цени на хранителните стоки и епидемии, които утежняват допълнително и без това тежкото положение на общностите, на което обаче почти не се обръща внимание в чужбина.

Ефективната реакция на все по-комплексни кризи като тези в Хаити, Япония и Либия често е непосилна за отделните държавите-членки или цената ѝ би била прекалено висока. От друга страна със своите общи ресурси и с наличния национален капацитет Европейският съюз разполага с достатъчно средства, опит и експертни знания, за да реагира ефективно и рентабилно. Един пример за това е подкрепата, която Съюзът оказа на Япония вследствие на тройното бедствие през март 2011 г., когато чрез механизма за гражданска защита беше координирано отпускането и доставянето на помощ (от одеяла до вода и уреди за измерване на радиацията), а Комисията допълни осигурената от държавите-членки гражданска защита с хуманитарна помощ за евакуираното население. Друг пример е Либия: в рамките на първата седмица от гражданските протести Комисията намери, улесни и съфинансира транспортни средства за незабавното евакуиране на 5 800 граждани на ЕС. Операцията беше проведена с помощта на самолети и кораби, предоставени от държавите-членки, и беше координирана и частично съфинансирана от Европейската комисия. В същата седмица тя изпрати екипи от хуманитарни работници по египетските и тунизийските граници, където хиляди хора бяха блокирани в опита си да избягат от насилието през либийските граници. Комисията беше първият международен донор на хуманитарна помощ с непрекъснато присъствие в Либия. До пристигането на екипи на ООН на 9 април хуманитарните експерти на ЕС в Бенгази координираха международната помощ в източната част на Либия.

  • Икономическата изгода от работата на служителите на ЕС

Икономическата изгода произтича не само от начина, по който се изготвят и изпълняват политиките и програмите на ЕС, но също и от работата на висококвалифицирания персонал в институциите на ЕС, който подготвя и следи правото на ЕС, координира действията на държавите-членки, подготвя решенията в областта на сливанията, картелите и тръстовете, гарантира функционирането на ЕС на 23 езика и управлява финансиращите програми. По-долу са посочени няколко примера за икономическата изгода от работата на служителите на Европейската комисия.

Хората, които работят в генералните дирекции „Икономически и финансови въпроси“ и „Вътрешен пазар“ играят ключова роля в борбата с най-лошата финансова криза от десетилетия, и по-специално с последиците от нея за еврозоната. Европейската комисия е на челно място в разработването на колективна и всеобхватен европейска реакция на кризата. Така например, пакетът от шест предложения, представен от Европейската комисия през септември 2010 г., ще доведе до огромна промяна в координацията и надзора на икономическите политики в Европа.

Служителите на Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ разработиха предложенията за новата европейска структура в областта на финансовия надзор, чиито нови органи започнаха работа през тази година. Тези нови надзорни органи ще улеснят и координират дейностите на националните надзорни органи. Това усилие на равнище ЕС представлява голямо подобрение на ефективността в сравнение с разпокъсаността, която съществуваше преди това. Общият брой на служителите в органите ще бъде около 150 души през 2011 г., като се предвижда да се увеличи до 300 души след четири години. Този брой е далеч по-малък от броя на служителите в повечето национални надзорни органи (в органа за финансов надзор на Обединеното кралство, например, работят 3 300 души), но при все това ще бъде достатъчен за изпълнението на възложените задачи.

Хората, работещи в Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“, са в основата на правилата на ЕС, които доведоха до открити и конкурентни обществени поръчки, с което бяха направени икономии в размер на близо 20 млрд. EUR. Това далеч надхвърля разходите, породени от регулаторната рамка, които се изчисляват на 5 млрд. EUR.

Роуминг: благодарение на изготвеното от служителите на Комисията законодателство, с което бяха въведени тавани на цените, разходите за мобилни телефонни разговори в роуминг в ЕС спаднаха със 73 % от 2005 г. насам.

Тежките аварии на петролните танкери „Ерика“ и „Престиж“ накараха ЕС да реформира из основи съществуващата схема и да приеме нови правила и стандарти за предотвратяване на инциденти в моретата. И в този случай работещите в Комисията служители изготвиха законодателните предложения за предотвратяване на бъдещи случайни петролни разливи.

Бюрото за съдействие на МСП за защита на правата върху интелектуална собственост в Китай (China IPR SME Helpdesk), съфинансирано от Комисията, предлага безплатна услуга в подкрепа на малките и средните предприятия в ЕС да защитават и налагат своите права върху интелектуална собственост в Китай или по отношение на него.

Служителите на Комисията, работещи в Генерална дирекция „Конкуренция“ изпълняват политиката за конкуренция на Европейския съюз, която носи преки и косвени ползи за европейските потребители и предприятия за милиарди евро. Всички тези случаи имат значително трансгранично въздействие и разрешаването им е по-ефективно на европейско, отколкото на национално равнище. През 2010 г. Комисията прие 14 антитръстови и картелни решения, с които наложи глоби в размер на 2 873 676 433 EUR. Парите от глобите намаляват сумите, с които държавите-членки трябва да допринасят за бюджета на ЕС. Според изчисленията през 2010 г. в резултат на решенията на Комисията срещу различни картели ползите за потребителите възлизат на най-малко 7,2 млрд. EUR (и може би дори на 10,8 млрд. EUR). През 2010 г. в областта на сливанията Комисията прие 274 решения, 16 от които наложиха на страните да променят в някаква степен предложените от тях планове за сливания. Според изчисленията през 2010 г. ползите в резултат на решенията на Комисията относно сливанията възлизат на най-малко 4,2 млрд. EUR (и може би дори на 6,3 млрд. EUR). От влизането в сила на Регламента за сливанията през 1989 г. Европейската комисия е разгледала близо 4 500 дела. Ако се приеме, че средно дадено сливане засяга четири държави-членки, за 20 години бяха избегнати 18 000 национални съдебни производства. През 2010 г. Комисията прие освен това 435 решения относно държавни помощи, много от които са жизненоважна част от реакцията на ЕС на финансовата и икономическата криза.

С помощта на служителите в ГД „Правосъдие“ Европейската комисия оказа натиск за признаването на съдебни решения навсякъде в ЕС: през декември 2010 г. Европейската комисия предложи да се премахне екзекватурата — сложна и скъпа процедура за признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела между държавите-членки. С предложената от Комисията реформа ще се стимулира свободното движение на съдебни решения. С премахването на екзекватурата всяко съдебно решение, издадено в която и да било държава-членка, ще се признава във всяка друга държава-членка. Средно разходите на дружествата или физическите лица за екзекватура възлизат на близо 2000 EUR при обикновено дело в ЕС, като варират от 1 100 EUR в България до 3 800 EUR в Италия. При по-сложни дела разходите могат да достигнат 12 700 EUR. Тази процедура води също така до ненужни спорове, тъй като се минава през междинни съдебни дела, които могат да отнемат и 12 месеца. Днес Договорът от Лисабон ни позволява да имаме пълна вяра и доверие в съдебните решения по граждански и търговски дела от всички 27 държави-членки на ЕС.

Разликата в правилата за данъчно облагане може да възпрепятства ефективното упражняване на икономическа дейност на вътрешния пазар. Ето защо по предложение, изготвено от служителите на Комисията, на 13 юли 2010 г. Съветът прие директива, с която се гарантира, че данъчните органи вече приемат електронни фактури, издадени в друга държава-членка. Досега разликите в националните правила за електронно фактуриране пречеха това да става. Комисията изчислява, че с премахването на препятствията пред електронното фактуриране в правилата за ДДС биха могли да се реализират годишни икономии за предприятията в размер до 18 млрд. EUR.

Основната дейност на служителите в ГД „Търговия“ е договарянето на многостранни и двустранни търговски споразумения с цел отваряне на достъпа до нови пазари за европейските дружества. Преговарящите по търговските въпроси за ЕС от Генерална дирекция „Търговия“ осъществяват близо 2000 работни пътувания всяка година с цел отваряне на пазари и подобряване на правилата за предприятията при търговия. В ГД „Търговия“ работят по-малко от 750 служители, разположени в Брюксел и в делегациите на ЕС по света. Този брой е съвсем скромен в сравнение с броя на служителите в подобни звена за търговска политика в САЩ, Канада или Япония. При единната търговска политика на ЕС вече не е нужно дадена държава да участва в 27 отделни кръга за търговски преговори, не е нужно дадена държава да има 27 отделни екипа от преговарящи, които са принудени да пътуват до 27 различни столици, за да водят разговори. Ето защо единната търговска политика на ЕС е ефективна и ефикасна и предоставя „истинска икономическа изгода“. Друга задача на служителите на Комисията, занимаващи се с въпросите на търговията, е да гарантират, че нашите търговски партньори „играят честно“, като спазват търговските правила на ЕС и СТО, и да предприемат правни действия срещу тях от името на предприятията в ЕС, когато те не спазват тези правила. Освен това налагаме допълнителни мита на вносителите, които не спазват правилата на пазара на ЕС. В допълнение генералната дирекция предоставя многобройни услуги на предприятията на ЕС, за да гарантира, че те се възползват максимално от търговската политика на ЕС, като например онлайн база данни за достъпа до пазари за износителите от ЕС, бюро за съдействие по въпросите на износа за развиващите се страни, както и специални екипи за достъп до пазара в ЕС и в различни държави по света, които работят за премахването на несправедливите бариери пред търговията, с които се сблъскват дружествата от ЕС.

Повече от 100 са експертите по хуманитарна помощ в Комисията, които са очите и ушите на Европа на засегнатите места. При кризи и бедствия те оценяват хуманитарните нужди и се справят с неотложните приоритети — предимство, което не би било на разположение на всяка отделна държава-членка. Тези експерти предоставят на Комисията и на държавите-членки редовна и надеждна информация от първа ръка относно хуманитарните нужди (напр. чрез доклади за обстановката). Те също така координират дейностите си с хуманитарните партньори на място, за да се избегнат дублирането и пропуските при оказването на помощ. Освен това хуманитарните експерти на ЕС следят изпълнението на финансираните от ЕС проекти, което ги поставя на челно място в строгата система на Европейската комисия за проверки и одити.

1 :

Представените в настоящия раздел данни са взети от последваща оценка на ЕСФ, както и от данните за 2009 г., които държавите-членки предоставиха в своите годишни доклади за изпълнение.

2 :

Instytut Badan Strukturnalnych, Assessment of the benefits drawn by EU15 countries as a result of Cohesion Policy Implementation in Poland (2009 г.).


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website