Navigation path

Left navigation

Additional tools

MEMO/11/468

Брюксел, 29 юни 2011 г.

Многогодишната финансова рамка (МФР): въпроси и отговори

Целта на настоящия документ е да даде отговори относно основните характеристики на направените от Комисията предложения във връзка с Многогодишната финансова рамка. В него се разглеждат 1) основните елементи и контекстът на определянето и функционирането на МФР, 2) главните новости, предложени от Комисията във връзка с политиките, както и 3) новите идеи за финансирането на бъдещия бюджет.

1. Определение, исторически контекст и процедури

Какво представлява Многогодишната финансова рамка (МФР)?

Многогодишната финансова рамка (МФР) представлява финансово изражение на политическите приоритети на Съюза за период от най-малко 5 години. Съгласно член 312 от Договора от Лисабон МФР се определя чрез регламент, който се приема с единодушие от Съвета след одобрение от Европейския парламент (който приема или отхвърля целия пакет, без да се внасят изменения). МФР определя максималния годишен размер (годишния таван) на разходите на ЕС като цяло и на основните категории разходи (функциите). В сравнение с годишния бюджет тя не е толкова подробна.

Защо ни е необходима Многогодишната финансова рамка?

Като определя праговете на разходите за всяка категория разходи, МФР налага бюджетна дисциплина и осигурява систематичност в развитието на разходите на Съюза в рамките на неговите собствени ресурси и в съответствие с целите на неговите политики. Наред с това тази система осигурява предвидимост на притока на средства за дългосрочните приоритети на Съюза и дава по-голяма сигурност на получателите на средства от ЕС, като например МСП, наваксващите региони, студентите, изследователите, организациите на гражданското общество и др.

МФР определя жалоните на годишната бюджетна процедура. С многогодишната рамка значително се улеснява постигането на съгласие относно годишния бюджет между Европейския парламент и Съвета, които са двете направления на бюджетния орган на Съюза. Същевременно МФР осигурява последователност в реализирането на приоритетите, определени в името на благото на Европа. Финансовата рамка също така предвижда всички други разпоредби, необходими за нормалното протичане на годишната бюджетна процедура.

Подходът ни към бюджета винаги ли е бил свързан с многогодишни рамки?

МФР е част от функционирането на Европейския съюз от 1988 г. насам и е обхващала периоди с различна продължителност между 5 и 7 години.

  • Първата финансова рамка — т.нар. ,,Пакет Делор I“, обхващаше периода 1988—1992 г. и бе насочена към създаването на вътрешния пазар и консолидирането на многогодишната рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност.

  • Във втората рамка — ,,Пакет Делор II“ за периода 1993—1999 г., като приоритет беше определена социалната политика и политиката на сближаване, както и въвеждането на еврото.

  • ,,Програма 2000“ обхващаше периода 2000—2006 г. и бе насочена към
    разширяването на Съюза.

  • Накрая, в МФР за периода 2007—2013 г. като приоритет беше определен устойчивият растеж и конкурентоспособността с цел разкриване на повече работни места.

Следващата МФР ще отразява бюджетните приоритети на Съюза за периода 2014—2020 г.

Как се отразява влизането в сила на Договора от Лисабон през 2009 г. върху МФР 2014—2020 г.?

Преди влизането в сила на Договора от Лисабон МФР бе резултат от междуинституционално споразумение. При все това член 312 от Договора за функционирането на Европейския съюз дава правно обвързваща сила на Многогодишната финансова рамка с цел определяне на ,,размера на годишните тавани на бюджетните кредити за поети задължения по категории разходи, както и на годишния таван на бюджетните кредити за плащания.“ Освен това съгласно новия договор решението относно МФР ще трябва да се взема от Съвета с единодушие след получено одобрение от Парламента.

Защо финансовата рамка трябва да бъде приета не по-късно от 2012 г.?

Необходими са между 12 и 18 месеца за постигане на съгласие относно правните основания на всички многогодишни програми и проекти, които ще бъдат финансирани по МФР в области като научните изследвания, образованието, сближаването, помощта за развитие, политиката за съседство и др. С цел тези програми да могат да започнат през януари 2014 г. политическото споразумение относно тавана на разходите в МФР следва да бъде постигнато не по-късно от година и половина преди влизането в сила на рамката. Освен това политическото споразумение ще трябва да намери материален израз в регламент на Съвета, за който е необходимо одобрението на Европейския парламент.

Какво ще стане, ако не се постигне споразумение?

Ако до края на 2013 г. не бъде постигнато споразумение, размерът на таваните за 2013 г. ще бъде продължен за 2014 г. и ще бъде направена 2-процентна корекция с оглед на инфлацията. Договорът предвижда и продължаване на ,,другите разпоредби“, съответстващи на последната година от финансовата рамка. Това означава, че всички разпоредби относно корекциите и преразглежданията на финансовата рамка и инструментите извън нея ще бъдат продължени.

Независимо от това дали е постигнато споразумение относно следващата МФР, за 2014 г. ще бъдат въведени тавани по финансовата рамка и така бюджетът ще може да бъде приет в съответствие с разпоредбите от Договора.

Липсата на споразумение за финансовата рамка за периода 2014—2020 г. би усложнила значително приемането на нови програми. А при липсата на нови правни основания, включително и на свързаните с тях индикативни финансови пакети, не могат да бъдат поети задължения за онези многогодишни разходни програми, при които валидността на правното основание изтича през 2013 г.

Затова, както и в случая на късно постигане на споразумение, бюджетът за 2014 г. вероятно би включвал единствено плащанията в областта на селското стопанство и плащанията по неизпълнените поети задължения. С други думи, гражданите — получатели на средства от ЕС, като например изследователите, студентите, организациите на гражданското общество, биха се сблъскали с много сериозни затруднения.

2. Новости в разходната част на МФР

Какво е новото при Общата селскостопанска политика (ОСП)?

Комисията предлага за ОСП да се отпуснат 36,2% от средствата по МФР в сравнение с 39,4% през предходния период (41,5% през 2013 г.).

Базисната двустълбова структура на Общата селскостопанска политика (ОСП) ще бъде запазена. Комисията предлага следните основни промени:

  • Екологизиране на преките плащания: за да се осигури приносът на ОСП за постигане на целите на ЕС в областта на защитата на околната среда и борбата с изменението на климата, 30 % от преките помощи ще бъдат обвързани с условия за „екологизиране“. Това означава, че всички селски стопани трябва да започнат да прилагат практики, щадящи околната среда, които ще бъдат определени в законодателството и чието спазване ще може да бъде проверявано. Това ще доведе до значително преориентиране на селскостопанския сектор към по-голяма устойчивост, като селските стопани ще получават плащания, за да предоставят обществени блага на своите съграждани.

  • Сближаване на плащанията: равнищата на преките помощи на хектар ще бъдат постепенно адаптирани (като същевременно се отчитат все още съществуващите разлики в размера на възнагражденията и разходите за вложените ресурси), така че да се осигури по-равномерно разпределение на директните плащания.

  • Ще бъде преразгледано разпределението на средствата за развитие на селските райони въз основа на по-обективни критерии и по-добра насоченост към целите на политиката. Така ще се осигури по-справедливо третиране на селските стопани, извършващи едни и същи дейности. За да се избегне намаляването на доходите на селските стопани, Комисията ще предложи да се позволи на държавите-членки, ако желаят, да запазят настоящото номинално равнище на финансиране чрез трансфери от втория към първия стълб.

  • Определяне на таван за преките плащания чрез ограничаване на базисното равнище на прякото подпомагане на доходите, което големите земеделски стопанства могат да получават, като при това се отчитат икономиите от мащаба на по-големите структури и пряката заетост, генерирана от тези структури. Комисията предлага спестените средства да бъдат прехвърлени в бюджетния пакет за развитие на селските райони и да останат в националните пакети на държавите-членки, реализирали икономиите.

Комисията предлага за периода 2014—2020 г. да се отпуснат 281,8 млрд. EUR за първия стълб на Общата селскостопанска политика и 89,9 млрд. EUR за развитието на селските райони. Това финансиране ще бъде допълнено с 15,2 млрд. EUR.

Какво е новото при политиката на сближаване?

Комисията предлага за политиката на сближаване да се отпуснат 36,7% от средствата по МФР в сравнение с 35% през предходния период.

Комисията предлага следните основни промени:

  • В предложението се предвижда създаването на категория междинни региони, чийто БВП е между 75% и 90% от средния за ЕС БВП. Тази нова категория ще допълва двете съществуващи категории (регионите по цел „Сближаване“ и регионите по цел „Конкурентоспособност“). Тези ,,региони в преход“ следва да запазят за следващия период на МФР две трети от средствата, които са получавали преди това. По този начин най-бедните региони и държави-членки на Европейския съюз ще бъдат подпомогнати приоритетно, за да могат да догонят държавите-членки с по-голям просперитет.

  • Обвързване с условия в областта на политиката на сближаване: обвързването с условия ще се основава на резултатите и стимулите за осъществяване на реформите, необходими за осигуряване на ефективното използване на финансовите ресурси. Освен това 5% от бюджета за политиката на сближаване, предвиден за всяка държава-членка, ще бъдат заделени в резерв за изпълнението и след извършването на междинен преглед ще бъдат предоставяни на държавите-членки, чиито програми са допринесли най-много за напредъка в постигането на договорените цели, определени в договорите за партньорство за развитие и инвестиции.

  • Комисията предлага да се създаде обща стратегическа рамка за всички структурни фондове, с която целите на стратегията „Европа 2020“ да намерят изражение в инвестиционни приоритети. В оперативен план Комисията предлага с всяка държава-членка да се сключи договор за партньорство. В тези договори ще бъде посочен ангажиментът на партньорите на национално и регионално равнище да използват предоставените средства за изпълнение на стратегията „Европа 2020“.

  • Европейският социален фонд (ЕСФ) ще продължава да има ключова роля в борбата с безработицата и високите равнища на бедност, както и в постигането на водещите цели на стратегията „Европа 2020“. Делът на ЕСФ ще представлява 25% от бюджета, разпределен за политиката на сближаване, или 84 млрд. EUR.

Комисията предлага за инструментите на политиката на сближаване като цяло (включително и в рамките на Механизма за свързване на Европа — вж. по-долу) да се отпуснат 376 млрд. EUR.

Какво е новото при инфраструктурата и взаимосвързаността на вътрешния пазар?

Комисията предлага да се създаде Механизъм за свързване на Европа, който да ускори развитието на инфраструктурата в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ в целия ЕС за благото на всички. Опитът сочи, че националните бюджети никога няма да дадат достатъчно висок приоритет на многонационалните, трансгранични инвестиции, за да се предостави на единния пазар необходимата инфраструктура. С бюджета на ЕС може да се осигури финансирането на общоевропейските проекти, които свързват центъра и периферията.

Този механизъм ще се управлява централно и ще се финансира от нов бюджетен раздел. Когато инвестициите се правят в регионите по цел „Сближаване“, процентите на съфинансирането от бюджета на ЕС ще бъдат по-високи, отколкото в регионите по цел „Конкурентоспособност“. Местните и регионалните инфраструктури ще бъдат свързани с приоритетните инфраструктури на ЕС, което ще позволи да се свържат едни с други всички граждани в целия ЕС, и могат да бъдат (съ)финансирани от структурните фондове (Кохезионния фонд и/или ЕФРР в зависимост от положението на всяка конкретна държава-членка или регион).

Механизмът за свързване на Европа предлага възможности за използване на новаторски инструменти за финансиране с цел ускоряване и осигуряване на по-големи инвестиции в сравнение с тези, които могат да бъдат постигнати само чрез публично финансиране. Комисията ще работи в тясно сътрудничество с ЕИБ и с други публични инвестиционни банки с цел да съчетае финансирането на тези проекти. По-специално Комисията ще насърчава използването на европейски облигации за проекти1 като средство за осигуряване на напредък в осъществяването тези важни проекти.

Комисията предлага за този приоритет да се отпуснат 40 млрд. EUR, които да се допълнят с още 10 млрд. EUR, заделени в рамките на Кохезионния фонд за свързани транспортни инвестиции. Тази сума включва 9,1 млрд. EUR за енергийния сектор, 31,6 млрд. EUR за транспортния сектор (включително и 10 млрд. EUR в рамките на Кохезионния фонд) и 9,1 млрд. EUR за сектора на ИКТ.

Какво е новото при политиката в областта на научните изследвания?

Създаването на обща стратегическа рамка за научни изследвания и иновации (която ще се нарича „Хоризонт 2020“), което означава, че съществуващите три инструмента за финансиране на научните изследвания и иновациите (Седмата рамкова програма, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и Европейският институт за иновации и технологии) ще бъдат обединени. Общата стратегическа рамка ще бъде тясно свързана с ключовите приоритети на секторните политики като здравеопазването, продоволствената сигурност и биоикономиката, енергетиката и изменението на климата. Европейският институт за иновации и технологии ще участва в програмата „Хоризонт 2020“ и ще играе важна роля за свързването на трите страни на „триъгълника на знанието“ — образование, иновации и научни изследвания — чрез своите общности на знанието и иновациите.

Що се отнася до финансирането, новаторските финансови инструменти ще спомогнат за стимулиране на частните инвестиции. Ще бъдат насърчавани публично-частните и публично-публичните партньорства. Схемите за финансиране ще бъдат стандартизирани и опростени. По аналогичен начин във всички схеми за финансиране ще се прилага единен набор от правила относно участието, одита, структурите за подкрепа, разпространяването на резултатите и схемите за възстановяване на разходите.

Комисията предлага за периода 2014—2020 г. да се отпуснат 80 млрд. EUR за Общата стратегическа рамка за научни изследвания и иновации. Това финансиране ще бъде допълнено от значителна подкрепа, отпусната от структурните фондове (60 млрд. EUR за периода 2007—2013 г.).

Какво е новото при политиките в областта на околната среда и климата?

Политиката в областта на околната среда и приоритетите на действията във връзка с изменението на климата ще бъдат „интегрирани“ във всички основни инструменти на ЕС за финансиране, включително и за сближаването, селското стопанство, морското дело и рибарството, научните изследвания и иновациите, както и в програмите за външна помощ. Комисията предвижда да увеличи дяла на свързаните с климата разходи до най-малко 20 %, като приносът от различните области на политиката зависи от данните от оценката на въздействието. Този подход ще доведе до максимално увеличаване на полезните взаимодействия между политиките в областта на околната среда и в други области, като се признава, че едни и същи действия могат и трябва да преследват различни допълващи се взаимно цели. Този подход също така ще спомогне да се избегне умножаването на броя на програмите и да се намали административната тежест.

Освен интегрирането Комисията предлага специална програма за околната среда, която да продължи сегашната програма LIFE+. Комисията смята, че бъдещата програма следва да продължи да бъде централно управлявана, но че задачите по управлението могат до голяма степен да бъдат делегирани на съществуваща изпълнителна агенция, като например Изпълнителната агенция за конкурентоспособност и иновации. Комисията предлага за периода 2014—2020 г. да се отпуснат 3,2 млрд. EUR за програмата LIFE+ (0,8 млрд. за климата и 2,4 млрд. за околната среда).

Има ли новости в областта на образованието и обучението?

Предвижда се опростяване на сегашната структура и свеждането ѝ до една основна програма, за да се избегне разпокъсване, припокриване и/или наличие на голям брой проекти, които не могат да достигнат критичната маса, необходима за оказване на трайно въздействие. Новата програма „Образование Европа“ ще има три основни приоритета. На първо място, тя ще подпомага транснационалната мобилност за учене. От съществено значение за осигуряването на значителна европейска добавена стойност ще бъдат строгите условия за качество относно мобилността, съсредоточаването върху основните цели на политиката, по които може да бъде достигната критична маса, и взаимното допълване с други програми на ЕС. На второ място, програмата ще подпомага сътрудничеството между образователните институции и света на труда, за да се насърчава модернизирането на образованието, иновациите и предприемачеството. На трето място, тя ще осигурява подкрепа за политиката, за да се съберат доказателства за ефективността на инвестициите в образованието и за да се помогне на държавите-членки да осъществяват ефективни политики.

Комисията предлага за областта на образованието и обучението да се отпуснат 15,2 млрд. EUR. Това финансиране ще бъде допълнено от значителна подкрепа, отпусната от структурните фондове (72,5 млрд. EUR за периода 2007—2013 г.).

Предвидено ли е нещо по отношение на предизвикателствата във връзка с миграцията и вътрешните работи?

Комисията предлага броят на програмите да бъде сведен до две: фонд „Миграция и убежище“ и фонд „Вътрешна сигурност“. И двата фонда ще имат външно измерение, осигуряващо непрекъснатост на финансирането, което ще започва в ЕС и ще продължава в трети страни (например във връзка с презаселването на бежанци, обратното приемане и регионалните програми за закрила). Програмите ще опростят разходните инструменти и ще осигурят безпрепятственото създаване на пространство без вътрешни граници, в което гражданите на ЕС и тези на трети страни, които имат законно право на влизане и пребиваване, могат да влизат, да се придвижват, да живеят и да работят.

Освен това Комисията предвижда да се премине от годишно към многогодишно програмиране, насочено към постигането на резултати, което ще намали работната натовареност на Комисията, държавите-членки и крайните бенефициери.

Комисията предлага за областта на вътрешните работи да се отпуснат 8,2 млрд. EUR за периода 2014—2020 г.

Как стоят нещата в областта на разширяването, политиката за съседство и външните отношения?

Трябва да се отбележат няколко важни промени:

  • Като финансов стълб на стратегията за разширяване се предлага единен интегриран инструмент за предприсъединяване, който обхваща всички аспекти на вътрешните политики и на тематичните въпроси. Реализацията на инструмента ще става чрез националните програми/програмите с няколко бенефициери, договорени с получателите, и освен това ще бъде създаден по подобие на структурните фондове, Кохезионния фонд и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

  • Европейският инструмент за съседство (ЕИС) ще бъде финансовият инструмент, чрез който ще се предоставя основната част от помощта на ЕС за съседните държави. Той ще бъде в подкрепа на европейската политика за съседство и двустранните партньорства (включително и двустранните споразумения за асоцииране). Освен от ЕИС, страните партньори ще се ползват и от други инструменти, като например Европейската инициатива за демокрация и права на човека или Инструмента за сътрудничество в областта на ядрената безопасност и реакцията в кризисни ситуации (хуманитарна помощ, макрофинансова помощ, Инструмент за стабилност). Инструментът за инвестиции в рамките на европейската политика за съседство, който ще продължи да бъде подпомаган чрез ЕИС, ще предоставя също така гъвкав и ефективен финансов способ за подпомагане на инвестициите в страните партньори в областта на транспортните и енергийните връзки, околната среда и изменението на климата, както и икономическото развитие.

  • Комисията предлага да се прекрати финансирането на програмите в индустриализираните и в бързо развиващите се държави и на негово място да се създаде нов инструмент за партньорство в подкрепа на публичната дипломация, общите подходи и насърчаването на търговията и на регулаторното сближаване в случаите, в които финансирането може да допринесе за засилване на партньорствата на ЕС по света. Това отразява текущите промени в международен план.

  • Освен това в предложението се предвижда създаването на общоафрикански инструмент в подкрепа на изпълнението на Съвместната стратегия Африка-Европа, като се наблегне на ясната добавена стойност от трансрегионалните и трансконтиненталните дейности. Този инструмент ще бъде достатъчно гъвкав, за да съчетае приноса на държавите-членки на ЕС, африканските държави, финансовите институции и частния сектор.

Комисията предлага за периода 2014—2020 г. да се отпуснат 70 млрд. EUR за традиционните инструменти в областта на външната дейност. Тази сума ще бъде допълнена от финансиране извън бюджета и МФР за Европейския фонд за развитие (29,9 млрд. EUR).

3. Финансиране и собствени ресурси

Откъде идват средствата?

Европейският съюз разполага с три вида собствени ресурси за финансиране на разходите си:

  • традиционни собствени ресурси (налози върху захарта, селскостопански мита и мита),

  • собствен ресурс на база ДДС (дял от националния ДДС, събиран от държавите-членки на национално равнище),

  • собствен ресурс на база БНД („националните вноски“ въз основа на БНД на всяка държава-членка).

През 2011 г. 76% от приходите в бюджета на ЕС ще дойдат от ресурса на база БНД, 12% — от митата и налозите върху захарта, и 11% — от ресурса на база ДДС. Оставащият 1% идва от данъците, плащани от служителите на институциите на ЕС, и от различни други източници, като например глобите, наложени на дружества, които са нарушили законите за конкуренцията или други закони, както и неизразходваните средства от предишни години.

Защо се предлагат нови собствени ресурси?

Защото сегашната система има редица недостатъци. Тя е непрозрачна и сложна. Повечето държави-членки я възприемат като несправедлива, особено що се отнася до корекциите, сред които най-известна е отстъпката за Обединеното кралство, но по-малко известен е фактът, че Германия, Нидерландия, Австрия и Швеция се ползват от изключения за финансирането на това намаление (,,отстъпка върху отстъпката!“). Тези държави имат по-ниска ставка за вноските си на база ДДС, а в допълнение Нидерландия и Швеция имат намалени национални вноски на база БНД. Освен това сегашната система на финансиране зависи извънредно много от националните вноски. Мнозина ги смятат за разход, който трябва да бъде сведен до минимум и срещу който трябва да има възвръщаемост на национално равнище. Накрая, като се изключат митата, които са резултат от митническия съюз, при съществуващите ресурси няма ясна връзка с политиките на ЕС.

Ето защо целта на настоящото предложение е да се намалят националните вноски и по такъв начин да се подпомогнат усилията за бюджетно консолидиране в държавите-членки; да се въведе връзка между целите на политиките на ЕС и финансирането на ЕС; както и системата да стане по-прозрачна и по-справедлива. Тук не става въпрос за увеличаване на бюджета на ЕС.

Променян ли е и преди начинът на финансиране на бюджета на ЕС?

От 1970 г. досега са приети шест решения за собствените ресурси. Структурата на финансирането всъщност се промени значително с течение на времето. Реформите по отношение на разходите по принцип бяха съпътствани от реформи по отношение на начина на финансиране на Съюза. Вноската на база брутния национален доход (БНД), т.е. пропорционална на богатството на всяка държава-членка, придоби все по-голямо значение и сега представлява три четвърти от бюджета. А с течение на времето пък бяха въведени голям брой сложни корекции и специални договорености както в приходната, така и в разходната част на бюджета.

В резултат на тези промени преговорите за бюджета напоследък бяха сериозно повлияни от съсредоточеността на държавите-членки върху идеята за нетните позиции (дебата за ,,подобаващата възвръщаемост“ или juste retour), вследствие на което бяха предпочитани инструментите с предварително определени финансови пакети на географски принцип, а не тези с най-голяма европейска добавена стойност.

Кой взема решенията относно собствените ресурси?

Съветът приема решение с единодушие след консултация с Европейския парламент. За да влезе в сила, това решение трябва да бъде ратифицирано от всички държави-членки в съответствие с конституционните им изисквания (член 311).

Какви ще бъдат новите ресурси?

Комисията предлага следните промени:

  • Опростяване на системата от вноски на държавите-членки чрез прекратяване на сложния собствен ресурс на база ДДС от 2014 г. Така системата ще се опрости и ще стане по-прозрачна.

  • Въвеждане на два нови собствени ресурса: данък върху финансовите трансакции и осъвременен ДДС. Това ще подпомогне бюджетното консолидиране в държавите-членки чрез намаляване на вноските им за бюджета на ЕС и ще даде нов тласък на развитието на вътрешния пазар в областта на ДДС и на данъчното облагане на финансовия сектор.

  • Реформа на корекционните механизми чрез заменяне на всички съществуващи корекции с опростена и прозрачна система от еднократни суми, свързани с просперитета на държавите-членки.

Настоящите предложения на Комисията използват в пълна степен възможностите, които предоставя Договорът от Лисабон за установяване на нови категории собствени ресурси или отмяна на вече съществуващите. Докладът относно функционирането на системата на собствените ресурси посочва как всяко от тези предложения е свързано с другите и ги допълва.

Защо отпада собственият ресурс на база ДДС?

Комисията предлага да се премахне сложният собствен ресурс на база ДДС. В сравнение със собствения ресурс на база БНД сегашният собствен ресурс на база ДДС носи малка добавена стойност. За да се създаде съпоставима данъчна база, вноските на база ДДС се получават в резултат на математическо изчисление, а не минават директно от гражданина към ЕС. Освен това за вноските на база ДДС се определя таван пропорционално на БНД и така те стават отчасти съпоставими с вноските на база БНД. Поради това собственият ресурс на база ДДС допринася за сложността и непрозрачността на системата за финансиране на бюджета на ЕС.

Защо се избира европейското данъчно облагане на финансовия сектор и ДДС на ЕС?

Анализът на различните потенциални кандидати за собствени ресурси доведе до сериозна техническа работа. Изтъкнати бяха следните ключови елементи:

  • Европейско данъчно облагане на финансовите трансакции: ще предостави на националните правителства допълнителна свобода на действие и ще подпомогне общите усилия за бюджетно консолидиране. Такова данъчно облагане съществува на национално равнище в някои държави-членки, но действието на равнище ЕС би могло да се окаже по-ефективно и по-ефикасно и може да спомогне за намаляване на съществуващото фрагментиране на вътрешния пазар. Комисията ще представи това предложение след края на лятото.

  • Осъвременен ДДС: ще въведе истинска връзка между националния ДДС и ДДС на ЕС и ще способства за по-голямо хармонизиране на националните системи за ДДС. Той ще осигури значителни и стабилни постъпления за ЕС, като административните разходи и разходите за постигане на съответствие, които трябва да направят националните администрации и предприятията, ще бъдат ограничени. Той е част от по-широката нова инициатива на Комисията, чието начало бе поставено през декември 2010 г. с публикуването на Зелената книга относно бъдещето на ДДС, която има за цел намаляване на степента на деформациите на вътрешния пазар, предизвикани от данъчното облагане. Разширената данъчна база, по-малката възможност за измама, по-доброто администриране на данъка, понижените разходи за постигане на съответствие и административното сътрудничество в контекста на мащабна реформа на ДДС биха могли да доведат до важни резултати и да генерират нови приходни потоци за държавите-членки и за ЕС.

Какви са очакваните приходи от тези нови собствени ресурси?

Според предварителните оценки до 2020 г. новите собствени ресурси биха могли да се равняват на почти половината от бюджетните приходи на ЕС, докато същевременно дялът на вноските на база БНД ще спадне до около една трета (от над три четвърти в наши дни). Националните вноски на държавите-членки съответно ще се понижат пропорционално на техния БНД (т.е. пропорционално на сравнителното им богатство).

Какво представляват корекционните механизми?

Европейският съвет от Фонтенбло през 1984 г. определи важни ръководни принципи с цел гарантиране на справедливост в бюджета на ЕС. Той посочи по-конкретно, че „разходната политика е главното средство за разрешаване на въпроса за бюджетните дисбаланси“. При все това той призна, че всяка държава-членка, натоварена с бюджетна тежест, която е прекалена в съотношение с нейния сравнителен просперитет, може да се възползва от корекция в подходящ момент“. Тези принципи бяха потвърдени и прилагани последователно в следващите решения за собствените ресурси.

Впоследствие бяха добавени различни сложни корекционни механизми, сред които:

  • корекция в полза на Обединеното кралство (,,отстъпката за Обединеното кралство“);

  • намаление на финансирането на корекцията за Обединеното кралство в полза на Германия, Нидерландия, Австрия и Швеция (,,отстъпки върху отстъпката“);

  • дялът от 25 %, задържан от държавите-членки под формата на ,,разходи по събирането“ за традиционните собствени ресурси (по-конкретно мита), който представлява скрит корекционен механизъм в полза на ограничен брой държави-членки;

  • временно намаление на вноските на база ДДС на Германия, Нидерландия, Австрия и Швеция; както и

  • временно намаление на вноските на база БНД на Нидерландия и Швеция.

Какво ще стане с отстъпката за Обединеното кралство?

Комисията предлага сегашният механизъм да се трансформира в брутно намаление с еднократна сума на плащанията по собствените ресурси на база БНД. Системата на еднократните суми би била прозрачна и разбираема, а оттам и по-открита за обществеността и парламентарния контрол; тя би била справедлива, тъй като държавите, които плащат големи вноски в бюджета на ЕС, ще бъдат третирани в съответствие с икономическия си просперитет и ще се осигури балансирано финансиране на корекциите; чрез нейната предсказуема (ex ante) същност биха се избегнали всякакви погрешни подбуди.

Преди настоящото предложение бе направен следният анализ. По време на въвеждането си през 1984 г. корекцията за Обединеното кралство предложи решение на проблем, свързан с явна несправедливост: Обединеното кралство бе натоварено с прекалена бюджетна тежест на фона на сравнителния си просперитет. Ситуацията обаче се промени. Днес Обединеното кралство е сред най-богатите държави-членки на ЕС и е в състояние да допринася в пълна степен за солидарността с по-бедните членки на Съюза. Също така бюджетната тежест за Обединеното кралство сега съответства в по-голяма степен на тежестта за някои други нетни вносители поради постепенното намаляване на дяла на ОСП в бюджетните разходи на ЕС, който се очаква да продължи да спада в следващата финансова рамка, както и с оглед на дяла на съществуващия базиран на ДДС ресурс в собствените ресурси на ЕС, който Комисията предлага да бъде напълно премахнат след 2013 г. Освен това с премахването на сегашния собствен ресурс на база ДДС вече няма да са налице съществено важни данни за изчисляване на корекцията за Обединеното кралство.

1 :

За повече информация вж. придружаващия работен документ на службите на Комисията SEC(2011) 868.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website