Navigation path

Left navigation

Additional tools

Държавни помощи: Комисията провежда допитване относно подпомагането на филмовия сектор — често задавани въпроси

European Commission - MEMO/11/428   20/06/2011

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO

MEMO/11/428

Брюксел, 20 юни 2011 г.

Държавни помощи: Комисията провежда допитване относно подпомагането на филмовия сектор — често задавани въпроси

Каква е целта на днешното допитване?

Валидността на критериите, по които се оценява съвместимостта на различните национални, регионални и местни схеми за подпомагане на филмовия и аудиовизуалния сектор с правилата на ЕС за държавните помощи, предстои да изтече на 31 декември 2012 г. Тези критерии бяха определени в Съобщението на Комисията от 2001 г. относно филмовата индустрия (вж. IP/01/1326). Срокът на валидността им бе удължен три пъти, като последният път бе през 2009 г. (вж. IP/09/138).

През 2009 г. Комисията очерта редица тенденции, по които би било необходимо да се разсъждава повече при извършването на преглед на правилата за държавните помощи. Това са въпроси като задълженията за териториалност на разходите, наложени в схемите за подпомагане на филмовата индустрия, подкрепата за дейности, различни от създаването на филмови и телевизионни продукции (като филморазпространение и дигитални прожекции), както и конкуренцията между някои държави-членки в използването на държавни помощи за привличане на инвестиции от големи компании за филмопроизводство, предимно от САЩ.

Публикуваният днес документ за основните въпроси представлява първата стъпка в извършването на преглед на правилата за държавните помощи до края на 2012 г.

Какво постигна Съобщението на Комисията относно филмовата индустрия от 2001 г.?

С правилата на ЕС за държавните помощи се поддържа единен пазар, на който дружествата от всички държави на ЕС могат да се конкурират и да търгуват при равни условия, като държавите-членки не могат да подпомагат дружества избирателно в ущърб на конкурентни дружества от ЕС. По принцип законодателството на ЕС забранява предоставянето на финансова подкрепа за конкретни дружества или сектори от страна на държавата или от държавни органи.

Съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) са разрешени няколко изключения от този принцип, включително и за държавни помощи, отпуснати с цел насърчаване на културата. Такива помощи могат да се приемат за съвместими с вътрешния пазар при определени условия, посочени в член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС и в Съобщението относно филмовата индустрия от 2001 г.

Кои са условията, при които филмите и аудиовизуалните продукции могат да получат държавна помощ?

Националните схеми не могат да правят разграничение въз основа на националността и трябва да отговарят на принципа за свободното движение в рамките на вътрешния пазар. Понастоящем съгласно Съобщението относно филмовата индустрия от 2001 г. те трябва да отговарят и на специфични критерии:

  • подкрепата трябва да бъде в полза на продукти от сферата на културата и не може да се съсредоточава върху определени дейности, свързани с филмопроизводството (като например постпродукция);

  • трябва да се съблюдават определени ограничения във връзка със задълженията за териториалност на разходите и с интензитета на помощта.

Защо сега се прави допитване относно тези критерии?

Откакто Комисията прие тези критерии, изминаха 10 години. През този период настъпиха значителни промени както в технологиите, така и в поведението на потребителите. Ето защо в публикувания днес документ се разглежда не само въпросът дали това са най-подходящите критерии, но и въпросът дали подпомагането на филмовия сектор следва да обхваща дейности, различни от самото производство.

Комисията поставя ли под въпрос необходимостта от държавни помощи за филмите и аудиовизуалните творби?

Не. След плана за действие за държавните помощи от 2005 г. новото законодателство в областта на държавните помощи е структурирано по такъв начин, че най-напред се определя целта на държавната помощ, а след това се обясняват изискванията, според които помощта е необходима, пропорционална и добре проектирана. Затова един от първите въпроси, повдигнати в документа, е ,,Защо финансираме филмовия сектор?“. С него не се поставя под съмнение принципът на публичното финансиране за филмовия сектор, а намерението е да се съберат мнения за това каква следва да бъде общата европейска цел на такава подкрепа, преди да се направи опит за определяне на правилата за държавни помощи в този важен сектор.

Тенденцията към надпревара за субсидии между определени държави-членки с цел привличане на големи филмови продукции бе установена от Комисията през 2009 г. и оттогава все още продължава. И все пак избягването на надпреварата за субсидии е точно една от целите на разпоредбите за държавните помощи в Договора.

От такава надпревара печелят единствено големите компании от САЩ, а най-много губят националните филмови индустрии в цяла Европа. Въпреки това Съобщението относно филмовата индустрия от 2001 г. бе специално предназначено за схемите за подпомагане на европейското кино, като основният акцент бе подпомагането на националната/ите и европейската/ите култура/и. Поради това Комисията проучва това явно противоречие.

Идеята, че всички схеми за подпомагане на филмовия сектор следва да се основават на общи за ЕС критерии, не е ли в разрез с прогласяваната от ЕС идея за културното многообразие?

В документа за основните въпроси не се застъпва тезата, че всички схеми за подпомагане на филмовия сектор следва да се основават на общи за ЕС критерии. В него дори се подчертава необходимостта от спазване на принципа на субсидиарност, според който всяко решение следва да се взема на най-подходящото равнище.

Съгласно Договора обаче всички схеми от този вид са подчинени на едни и същи правила относно държавните помощи. Трудно е да се намери точният баланс, но Комисията се надява, че отговорите на настоящото допитване ще ѝ помогнат да определи най-подходящите, основни общи критерии.

Защо изобщо финансирането на филмовия сектор се определя като държавна помощ, след като повечето публично финансирани европейски филми не се показват извън границите на съответните държави, имат малък пазарен дял и следователно — никакво или съвсем слабо въздействие върху търговията и конкуренцията между държавите-членки?

Както се вижда от трескавата промоционална дейност по време на международните филмови пазари като този в Кан, европейските филми са обект на международна търговия и се конкурират за внимание. Следователно условията, според които дадено финансиране с публични средства се счита за държавна помощ, са изпълнени, тъй като тези филми често получават подкрепа от над 200 000 EUR и имат потенциал да окажат въздействие върху търговията и да нарушат конкуренцията. Това важи с особена сила за публичното финансиране на големи международни филмови продукции.

Добре е също така да се отбележи, че наличните данни за гледането на филми зад граница и за пазарните дялове отчитат единствено посещаемостта на кината. Както е отбелязано в документа за основните въпроси, хората вече не гледат филми само в кината. Домашното видео, платената телевизия, безплатната телевизия, интернет и други платформи заедно с вътрешния пазар сега позволяват по-лесен достъп до филми, направени в други държави-членки на ЕС.

Документът за основните въпроси не смесва ли два много различни проблема, изискващи различни подходи и решения: филмите с истински европейско (и дори национално) ,,културно специфично“ съдържание и привличането/пренасочването на големи филмови продукции?

В документа за основните въпроси се обръща само внимание на потенциалното противоречие между тези два различни подхода, възприети от различни държави-членки. Комисията ще направи преглед на отговорите на допитването, преди да предложи подходящ начин за оценка на двата вида финансиране, всеки от които има своите преимущества.

Разширяването на обхвата на Съобщението относно филмовата индустрия би ли затруднило осигуряването на публично финансиране за филми и аудиовизуални продукции?

Не. Комисията трябва да оценява съвместимостта на всички видове публично финансиране, което представлява държавна помощ, в съответствие с разпоредбите на Договора. Наличието на съобщение на Комисията или насоки повишава правната сигурност за сектора и улеснява проектирането на схеми за подпомагане на филмовата индустрия.

Макар че съществуващите правила на Съобщението относно филмовата индустрия от 2001 г. обхващат единствено подкрепата за производство, Комисията получава все повече уведомления от държави-членки, с които се предлага подкрепа за други дейности като филморазпространение.

Това създава правна несигурност за държавите-членки и допълнителна административна тежест както за тях, така и за Комисията. Следователно фактът, че бъдещото съобщение относно филмовата индустрия ще обхваща по-голямата част от схемите за подпомагане на филмовия сектор, следва да намали административната тежест, свързана с уведомяването за такова подпомагане, и да съкрати периода, който е необходим на Комисията за извършване на оценка.

Защо Комисията предвижда преразглеждане на териториалния критерий?

Основен принцип на европейския вътрешен пазар е свободното движение на стоки, капитал, хора и услуги. Териториалните изисквания, според които филмовите продуценти трябва да изразходват определена част от общия филмов бюджет (или от предоставената помощ) в държавата-членка, която е отпуснала помощта, могат да представляват ограничение на това свободно движение. Такова ограничение трябва да бъде оправдано и съразмерно спрямо специфичните обстоятелства, свързани с дейностите на европейското филмопроизводство, в съответствие с принципите на законодателството на ЕС. В резултат на това Комисията предвижда да преразгледа критериите, които ръководят анализа ѝ, в светлината на последните развития на пазарите и като вземе предвид спецификите, свързани с насърчаването на културата.

Какъв е графикът за прегледа от страна на Комисията?

На уебстраницата за обществено допитване можете да намерите предварителен график. Страницата ще бъде актуализирана в процеса на извършване на прегледа:

  • октомври 2011 г.: публикуване на отговорите на допитването;

  • декември 2011 г.—февруари 2012 г.: обществено допитване относно проекта на съобщението;

  • април 2012 г.: публикуване на отговорите на допитването;

  • втората половина на 2012 г.: приемане на новото Съобщение относно филмовата индустрия.

(вж. също IP/11/757)


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website