Navigation path

Left navigation

Additional tools

MEMO/11/364

Брюксел, 31 май 2011 г.

Икономическото управление на ЕС: важна стъпка напред

ЕС и неговите държави-членки взеха редица важни решения, които ще доведат до по-добра икономическа и бюджетна координация в ЕС като цяло и в частност за еврозоната. По този начин се коригира дисбалансът, който съществува между двете части на Европейския икономически и паричен съюз (ИПС). Решенията ще подсигурят по-тясна координация на икономическите политики на държавите-членки — координация, която кризата показа, че е от основно значение. В резултат на това взаимосвързаните икономики на ЕС ще могат по-лесно да очертаят пътя към растеж и създаване на работни места. Това е голяма крачка напред.

Новото икономическо управление се основава на три основни отговора на кризата:

1. Укрепване на общата ни икономика чрез засилен надзор от ЕС

  • Споразумяхме се за икономическите приоритети на ЕС: Стратегията Европа 2020 е общата икономическа програма на ЕС. Тя определя ясни приоритети на равнище ЕС и на национално равнище за насърчаване на растежа на Европа през следващото десетилетие. Годишният обзор на растежа (ГОР) определя приоритетните мерки за следващите 18 месеца, които са превърнати в национални цели и мерки, съобразени с нуждите на всяка държава-членка. Пактът Евро+ определя допълнителни ангажименти за участващите държави.

  • Ще се осъществява по-строг надзор от страна на ЕС на икономическите и фискалните политики:
    Предложенията на Комисията дават нови инструменти на ЕС за предотвратяване на неустойчиви публични финанси и големи дисбаланси между държавите-членки в областта на конкурентоспособността. Системата включва санкции: държавите-членки на еврозоната, които не спазват правилата, могат да бъдат глобявани. Очаква се Европейският парламент и Съветът да финализират пакета през юни 2011 г.

  • Ще обсъждаме нашите икономически приоритети и бюджетните ни политики по едно и също време всяка година: Нашето ново средство за координация за наблюдение на ангажиментите на равнище ЕС се нарича Европейски семестър. През първата половина на всяка година се провеждат обсъждания както на икономическата програма на ЕС, въз основа на ГОР, представен от Комисията през януари, така и на приоритетите на държавите-членки, представени в националните им програми през пролетта. Конкретни препоръки за всяка държава ще бъдат дадени през юни, като по този начин се дава време те да бъдат включени в националните бюджети и икономически политики за следващата година.

2. Запазване на стабилността на еврозоната.

През 2010 г. ЕС отговори на кризата с държавните дългове чрез създаване на временни механизми за подпомагане, които ще бъдат заменени с постоянния Европейски механизъм за стабилност (ЕМС) през 2013 г. Мерките за подпомагане съдействат за запазването на финансовата стабилност на еврозоната. Те са зависими от строгата фискална консолидация и програмите за реформа и са разработени в тясно сътрудничество и с МВФ.

3. Възстановяване на финансовия сектор.

ЕС създаде нови правила и агенции за решаване на проблемите на по-ранен етап и за подсигуряване на добро регулиране и надзор на всички финансови играчи. Ще бъдат предприети по-нататъшни действия, включително системно провеждане на по-строги стрес-тестове на банките, което вече е в ход. Наличието на стабилен финансов сектор е от съществено значение, за да могат предприятията и домакинствата да имат достъп до кредитиране.

1. Укрепване на общата ни икономическа програма с по-силен надзор от страна на ЕС.

Общата рамка е от основно значение за ЕС за посрещането на икономическите предизвикателства и за завръщането към пътя на по-силния растеж. Липсата на ясна система за координация на икономическото управление между държавите-членки в миналото доведе до неравновесия и пропуснати възможности, което направи по-уязвим целия ЕС при настъпването на кризата. За да се гарантира, че тези дни са останали зад гърба ни, Комисията предложи стратегията Европа 2022, която беше одобрена от Европейския съвет през юни 2010 г. Стратегията обединява 1) обща икономическа програма и (2) по-силен рамка за надзор в ЕС, които 3) следва да бъдат определени и наблюдавани синхронизирано.

1.1 Европа 2020 г., Годишният обзор на растежа и пактът Евро+

Стратегията Европа 2020*1 е общата икономическа програма на ЕС – план за преодоляване на кризата и за насърчаване на устойчив и приобщаващ растеж през следващите 10 години. Тя се занимава както с краткосрочни предизвикателства, свързани с кризата и структурните реформи, така и с мерки за насърчаване на растежа, необходими за възстановяването на Европа от кризата и за повишаване на устойчивостта на нейната икономика на икономически шокове в бъдеще.

Европа 2020 се основава на прост и ефикасен механизъм за изпълнение, състоящ се от конкретни цели, приоритетни действия и мониторинг. Той включва:

  • Пет цели за 2020 г. За 2020 г. бяха определени пет цели, с които да се увеличат усилията в критични за бъдещето на ЕС области: заетост, иновации, климат/енергетика, образование и социално приобщаване. Тези цели бяха договорени за ЕС като цяло и бяха отразени в националните цели на всяка от държавите-членки.

  • заетост за 75% от населението на възраст 20—64 години;

  • 3% от БВП на ЕС да се инвестира в научноизследователска и развойна дейност;

  • - ЕС трябва да намали емисиите си на CO2 с 20%, да увеличи енергийната ефективност с 20% и да повиши дела на възобновяемите енергийни източници в общото потребление на енергия до 20%;

  • Делът на преждевременно напускащите училище следва да бъде под 10 % и поне 40 % от младежите следва да притежават училищно свидетелство или диплома.

  • броят на застрашените от бедност следва да бъде намален с 20 млн. души.

  • Седем „водещи инициативи“: С оглед на напредъка към целите на Европа 2020 Комисията представи пакет от седем водещи инициативи, които включват: „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“2, Съюз за иновации“3, „Младежта в движение“4, „Европа за ефективно използване на ресурсите“5, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“6, „Програма за нови умения и работни места“7 и „Европейска платформа срещу бедността“8. Приемането неотдавна на Акта за единния пазар9 е още един пример за действията на Комисията в подкрепа на Европа 2020.

  • Десет конкретни приоритета за 2011 г. През януари 2011 г. Комисията представи допълнителни подробности за действията в бъдеще в своя Годишен обзор на растежа*10, като определи още незабавни действия за следващите осемнадесет месеца.

  • Три приоритета за гарантиране на макроикономическата стабилност: 1. Привеждане на нашите публични финанси в съответствие с правилата; 2. Предприемане на действия там, където има голям дефицит по текущата сметка или излишъци и 3. Осигуряване на стабилността на финансовия сектор. Пример: през 2011 г. всички държави-членки изпълняват планове за фискална консолидация, които установяват строги цели за дефицита и които се привеждат в действие от тази година; те ще понижат бюджетните дефицити под 3% от БВП в рамките на договорените срокове.

  • Четири приоритета за засилване на структурните реформи: 1. помагане на хората да се върнат на работа или да намерят нови работни места, като работата се превърне в по-привлекателна във финансово отношение; 2. незабавна реформа на пенсионните системи; 3. гарантиране, че обезщетенията за безработица осигуряват стимули за работа и 4. по-добро балансиране на гъвкавостта и сигурността на пазара на труда Това обаче не означава да се изостави нашият общ европейски социален модел. Това означава ангажиране на тези, които в момента са изключени от пазара на труда.

  • Три приоритета, предшестващи мерките за насърчаване на растежа: 1. Премахване на препятствията, които все още пречат на единния пазар; 2. Увеличаване на инвестициите в енергетиката, транспорта и IT инфраструктура, отчасти чрез новаторски форми на финансиране (включително европейски проектни облигации) и 3. Създаване на икономически ефективен достъп до енергия. Ускоряването на растежа също ще помогне да се засили фискалната консолидация и подкрепата за структурните реформи.

  • Допълнителна програма с допълващи реформи, наречена пакт Евро +*, бе договорена между държавите-членки от еврозоната, като израз на задълбочаването на тяхната взаимозависимост; шест държави извън еврозоната също решиха да се присъединят към пакта: България, Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния . Пактът се съсредоточава върху четири области: конкурентоспособност, заетост, устойчивост на публичните финанси и укрепване на финансовата стабилност.

  • Пактът беше утвърден на пролетния Европейски съвет на 24-25 март 2011 г. Всички 23 страни по Пакта се ангажират да провеждат реформите, изложени в него. Останалите четири държави-членки също могат да подпишат Пакта, ако желаят.

  • Пактът е отразен в пълна степен в новата рамка за икономическа политика, а ангажиментите по него са включени в националните програми* за реформа на съответните държави-членки.

  • интегриран механизъм за изпълнение, който да гарантира, че ангажиментите на ЕС се прилагат ефективно посредством национални реформи. Държавите-членки се ангажират да:

  • определят националните цели, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г., с които се ангажират да допринесат за общите усилия на ЕС. Това беше направено през 2010 г. Комисията наблюдава процеса.

  • обявят в своите национални програми за реформа* (НПР) и програмите за стабилност и конвергенция (ПСК) мерките, които възнамеряват да приложат за спазване на национално равнище на решеното на равнище ЕС. Това следва да включва както ГОР, така и ключовите области, включени в пакта Евро+. Тези НПР и ПСК трябва да се изпратят на Комисията.

  • преобразуването на тези мерки в конкретни действия чрез националните бюджети и закони следва да бъде обсъдено от техните парламенти.

1.2. По-строг надзор от страна на ЕС на икономическите и фискалните политики

През последните няколко години ЕС не успя да изпълни целите, които си беше поставил във връзка с икономическите и фискалните политики, отчасти поради недостатъчната строгост на надзорния механизъм. С цел преодоляване на този проблем на 29 септември 2010 г. Комисията представи шест законодателни предложения (т.нар. пакет с шестте)11. Европейският парламент и Съветът трябва да постигнат окончателно споразумение по пакета до юни 2011 г. Пакетът си поставя три основни цели:

- цел 1: По-силни превантивни действия чрез засилен Пакт за стабилност и растеж

Държавите-членки трябва да избягват прекомерен публичен дефицит (над 3% от БВП) и прекомерната задлъжнялост (над 60% от БВП), за да не излагат на риск фискалната устойчивост. Тези правила са залегнали в Договорите и са описани по-подробно в Пакта за стабилност и растеж (ПСР).

Това може да се постигне както чрез надзора на националните бюджети, така и чрез надзора и координацията на икономическите политики (въз основа на член 121 от Договора). За тази цел ежегодно всяка държава-членка представят програми за стабилност и конвергенция (ПСК), които очертават структурните реформи и усилия, необходими за постигане на фискална устойчивост.

Новата система за управление въвежда три важни промени:

  • По-голяма прозрачност: държавите-членки следва да гарантират, че в техните фискални рамки, на всички административни равнища (национално, регионално и местно) се отразява бюджетната рамка на ЕС. Това означава привеждане в съответствие със стандартите на ЕС на всички елементи, като например националните системи за счетоводство на публичния сектор, статистиката и прогнозните практики, което ще даде възможност за повече яснота и партньорски натиск.

  • - По-строги правила: държавите-членки с неустойчиви публични финанси ще трябва да отбележат значителен напредък към средносрочните бюджетни цели (СБЦ) за спазване на критерия за дефицита от 3%. Нарастването на разходите следва да бъдат свързано със средносрочния растеж на БВП, така че всеки допълнителен приход да води по-скоро до по-големи икономии, отколкото до по-високи разходи. По-бързо изминаване на набелязания път към постигане на средносрочната бюджетна цел ще се очаква от държави с дълг над 60%, държави с рязко покачващо се равнище на дълга или държави, изправени пред рискове за дългосрочната устойчивост.

  • По-добро прилагане: неспазването на договорените принципи ще даде възможност на Комисията да отправя предупреждение към съответната държава-членка още на предварителна фаза. В случай на устойчиво и/или особено сериозно неспазване на правилата, Комисията ще изготви препоръка до държавата-членка за предприемане на коригиращи действия. Препоръката ще бъде приета от Съвета, освен ако с квалифицирано мнозинство държави-членките не гласуват против него (т. нар. процедура за гласуване с обърнато квалифицирано мнозинство). За държавите-членки от еврозоната препоръката ще бъде подкрепена от механизъм за контрол върху изпълнението (въз основа на член 136 от Договора) под формата на лихвоносен депозит, възлизащ на 0,2% от БВП. Този предпазен лост на ПСР се подсилва допълнително с пакта Евро+, чрез който държавите-членки от еврозоната (и няколко други държави-членки) се ангажират да транспонират в националното законодателство фискалните правила на ЕС, установени от ПСР, чрез специфични правни инструменти по техен избор на национално равнище. Правилата трябва да бъдат достатъчно обвързващи и трайни (напр. конституционен или рамков закон).

- цел 2: По-силни коригиращи действия чрез засилен Пакт за стабилност и растеж

Когато държавите-членки не спазват праговете, определени в Договорите, се задейства процедурата при прекомерен дефицит* (ППД). Настоящите фискални позиции на почти всички държави-членки и проблемите с държавния дълг в някои държави-членки обаче показват, че действащата ППД не е достатъчно ефективна. Комисията предложи укрепване на ПСР чрез по-добро прилагане и чрез възможността за налагане на глоби на държави-членки (както е посочено по-горе). Двете основни промени са:

  • - По-строги правила: намаляването на дълга ще бъде критерий за оценка на публичните финанси. Държавите-членки с дълг, надвишаващ прага от 60% от БВП, следва да намалят сумата, с която техният дълг надвишава прага, с най-малко 1/20 годишно за период от три години. В противен случай срещу тях ще бъде открита ППД. Когато се оценява темпото на намаляване на дълга, трябва да се вземат предвид всички действащи фактори, както е посочено в предложението на Комисията.

  • По-добро прилагане: от държава-членка на еврозоната, която се намира в ППД, ще се изисква безлихвен депозит от 0,2 % от БВП; Комисията ще изготви препоръка до държавата-членка за предприемане на коригиращи действия. Препоръката ще бъде приета от Съвета, освен ако квалифицирано мнозинство от държави-членки гласува против нея (т. нар. процедура за гласуване с обърнато квалифицирано мнозинство). В случай на неспазване на първоначалната препоръка за коригиращи действия, този безлихвен депозит (вж. по-долу) ще бъде трансформиран в глоба. Глобата ще бъде увеличена в случай на повтарящо се неспазване на препоръките.

- цел 3: намаляване на дисбалансите на макроикономическо равнище и в областта на конкуренцията.

През последното десетилетие държавите-членки вземаха различни икономически решения, което доведе до различия в конкурентоспособността и до големи макроикономически дисбаланси в ЕС. Нов надзорен механизъм ще бъде създаден, за да открие и коригира тези проблеми на по-ранен етап. Той ще се основава на следните по-важни елементи:

  • система за ясно предупреждение: таблица с външни и вътрешни показатели (около 10) за откриване на неравновесията, които възникват в различни части на икономиката. Подборът на показателите може да претърпи развитие с течение на времето. Ще бъдат определени и оповестени прагове. Оценката на тези показатели няма да бъде механична, а ще бъде направена от Комисията въз основа на задълбочени проучвания, на програмите за стабилност и конвергентните програми, както и като се имат предвид националните програми за реформи.

  • по-строги правила: ще бъде установена нова процедура при прекомерно неравновесие* (ППН) въз основа на член 121 от Договора. Тя е отражение на процедурата при прекомерен дефицит за публичните финанси. Ако Комисията прецени, че има макроикономически неравновесия (или риск от такива неравновесия), тя ще предложи на Съвета да открие ППН и ще препоръча съответната(ите) държава(и)-членка(и) да приемат корективен план за действие с ясна „пътна карта“ за изпълнение на мерките и краен срок. Ще се прави и редовен преглед на напредъка.

  • По-добро прилагане: За държавите от еврозоната механизмите за прилагане ще включват както глоби (0,1 % от БВП), така и нефинансови мерки в случай, че неравновесията не се коригират.

1.3. Европейски семестър

В миналото институциите на ЕС разглеждаха икономическата политика през пролетта, а фискалните рамки през есента, като прилагането от страна на държавите-членки на ангажиментите, поети на равнище ЕС, беше разглеждано само със задна дата. На практика определяхме икономически цели без непременно да сме наясно какви средства можем да мобилизираме.

Отсега нататък държавите-членки и Комисията ще обсъждат по едно и също време мерките за насърчаване на растежа и бюджетния надзор. Тези обсъждания ще се правят на ниво ЕС всяка година от януари до юни (Европейският семестър*12 всъщност се отнася за първата половина на всяка година). По този начин Европа ще осигури съгласуваност между икономически решения и бюджетните ограничения, като по този начин ще повиши тяхната ефективност и ще подобри тяхното изпълнение на национално равнище. Допълнителните ангажиментите, поети по пакта Евро+, също ще бъдат изцяло интегрирани в този нов процес.

Как на практика ще стане това?

  • януари: насоки от Комисията. Комисията ще започва всеки цикъл с представянето на Годишния обзор на растежа*13 през януари, с ясна оценка на икономическа ситуация в ЕС и насоки за по-нататъшни реформи на национално равнище и на равнище EС. Обзорът ще обхване три елемента на икономическата политика: макроикономическа и фискална политика, структурни реформи и мерки за насърчаване на растежа.

  • март: политическо одобрение от Европейския съвет. Пролетният Европейски съвет ще обсъди и приеме тази програма за икономически реформи и фискална консолидация, като ще направи общи заключения. Държавните и правителствени ръководители са съпричастни към тази обща икономическа програма и рамка за бюджетен надзор и се ангажират за правилното прилагане в съответните им държави.

  • април/май: представяне на националните програми. Държавите-членки представят на Комисията и партньорите си своите национални програми за реформа* (НПР) и своите програми за стабилност (за страните от еврозоната) или конвергентни програми* (за страни извън еврозоната) —ПСК. НПР излагат действията на държавите-членки за структурни реформи и мерките за насърчаване на растежа и работните места, както и напредъка към постигането на целите на Европа 2010. Те също така включват краткосрочните ангажименти, поети по пакта Евро+ от страните, които са го подписали. От друга страна ПСК определят национални планове за стабилни и устойчиви публични финанси. Синхронизирането на подготовката на тези две програми ще осигури стандартизирането на процесите и отразява благотворната взаимосвързаност на стабилните публични финанси и структурната реформа.

  • юни: препоръки от Комисията. След надлежна преценка на националните доклади Комисията ще представи през юни проект на специфични за всяка държава препоръки до Съвета, в които се отбелязва напредъкът и слабите страни на всяка държава-членка при изпълнението на договорените мерки. Европейският съвет през юни ще обсъди тези препоръки, а впоследствие Съветът ще ги приеме. Държавите-членки ще вземат предвид препоръките, получени от Съвета, при изготвянето на своите бюджети за следващата година. Проектобюджетите ще продължават да бъдат изпращани от правителствата до националните парламенти за обсъждане през втората половина на годината, тъй като те продължават да упражняват в пълна степен правото си да се произнасят за бюджета. С други думи, новата рамка в никакъв случай не представлява ограничение на суверенитета на националните парламенти.

2. Запазване на стабилността на еврозоната.

Икономическата криза оказа силен натиск върху публичните финанси, увеличаващите се равнища на дефицит и публичен дълг във всички държави-членки. Три държави-членки извън еврозоната получиха финансова помощ от ЕС (чрез механизма за платежния баланс), МВФ и Световната банка, като в замяна на това се съгласиха прилагат програми за фискална консолидация и структурни реформи. Първата програма беше за Унгария, която получи плащания в размер на 5,5 млрд. евро в периода октомври 2008 г—ноември 2010 г. Втората програма беше одобрена за Латвия през януари 2009 г. срещу помощ от до 7,5 млрд. евро. Третата програма беше договорена с Румъния за 5 млрд. евро през май 2009 г. Румънската и латвийската програми продължават да бъдат в ход.

Увеличението на държавния дълг стана повод за сериозна загриженост от 2010 г. и затвори достъпа на някои държави-членки на еврозоната до устойчиво пазарно рефинансиране за държавния дълг.

С цел гарантиране на стабилността на еврозоната като цяло и подпомагане на отделни държави-членки с финансови затруднения и/или подложени на сериозен пазарен натиск, бяха създадени временни механизми като възпиращи средства от последна инстанция. Беше постигнато споразумение за постоянен механизъм, който трябва да се въведе от 1 юли 2013 г.

Финансовата помощ може да се предоставя на държава-членка от еврозоната, която поиска това, при спазване на строги условия, намерили отражение в програмата за икономически реформи, която ще бъде договорена от Комисията и Международния валутен фонд (МВФ), при взаимодействие с Европейската централна банка (ЕЦБ). С такива механизми ЕС има капацитета да действа в защита на еврото, дори в най-трудни ситуации. Те са ясно отражение на общия интерес и солидарност в рамките на еврозоната, както и на индивидуалната отговорност на всяка държава-членка пред нейните партньори.

- Механизъм на двустранни заеми (за Гърция). На 2 май 2010 г. беше създаден ad hoc механизъм, за да се посрещне непосредствената заплаха от неплатежоспособност на Гърция. Държавите-членки от еврозоната се съгласиха да предоставят, съвместно с МВФ, 110 млрд. евро финансова помощ за Гърция под формата на двустранни заеми със специфични лихвените проценти за период от три години. Тези заеми са обвързани със строга програма за фискална консолидация и бяха обсъдени с Комисията, ЕЦБ и МВФ. Комисията наблюдава напредъка посредством тримесечни мисии и докладва на финансовите министри.

Споразумението от 11 март 2011 г. съгласува падежите на бъдещи и вече изплатени траншове на заеми за Гърция с тези на заема на Ирландия (средно седем години и половина). Освен това бе решено да се намалят цените както на бъдещи траншове, така и на вече разпределени заеми за механизма за Гърция със 100 базисни точки.

- Временни механизми на стойност до 500 млрд. евро (2010 — 2013 г.). В контекста на постоянен натиск върху пазарите на държавния дълг, държавите-членки на еврозоната и Комисията решиха на 10 май 2010 г. да създадат два временни финансови предпазни механизма за до 500 млрд. евро за държави от еврозоната, които се нуждаят от финансова подкрепа. Това са Европейският механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС), основаващ се на гаранции от бюджета на Общността за до 60 млрд. евро, и Европейският инструмент за финансова стабилност* (ЕИФС), междуправителствен орган, който предоставя гаранции до 440 млрд. евро от държавите-членки на еврозоната. МВФ реши да допълни тези механизми с потенциална финансова подкрепа за страните от еврозоната от около 250 млрд. евро.

През ноември 2010 г. Ирландия поиска 85 млрд. евро помощ от тези нови механизми след рязко влошаване на фискалната позиция поради извънредни банкови проблеми, в допълнение към въздействието на рецесията. Комисията, МВФ и ЕЦБ договориха програма. Обединеното кралство, Дания и Швеция решиха да допълнят тази помощ с двустранни заеми14.

Като се има предвид ирландският опит и за да се избегнат други искания до 2013 г., Европейският съвет от 24-25 март усъвършенства ключови елементи на тези временни механизми. Цената на заемите на ЕИФС (и впоследствие тези на ЕМФС) беше намалена, за да се отчете в по-голяма степен устойчивостта на дълга на подпомаганите страни, като тя все пак остана над разходите за финансиране на инструмента, в съответствие с принципите на МВФ за ценообразуване . Обхватът на дейностите на ЕИФС също бе направен по-гъвкав: по изключение той може да се намесва на първичния дългов пазар (т.е. да купува новоемитирани държавни облигации) в рамките на програма със строги условия. Накрая, договореният капацитет на ЕИФС за предоставяне на заеми възлиза на 440 млрд. евро и ще бъде напълно ефективен, както се препоръчва от Комисията. Измененията на споразумението за ЕИФС ще бъдат изготвени така, че да се позволи националните парламентарни процедури да завършат до края на юни 2011 г. при пълно зачитане на националните конституционни изисквания.

През май 2011 г. беше отпусната финансова помощ на Португалия в размер на 78 млрд. евро, за да може страната да се справи с финансовите си затруднения. Две трети от помощта ще идва от източници от ЕС: 26 млрд. евро от ЕИФС и 26 млрд. евро от ЕМФС, а останалите 26 млрд. евро — от МВФ. Помощта ще бъде разпределена за три години, като тя е поставена в зависимост от тримесечните оценки на прилагането от Португалия на договорената програма, която обхваща амбициозни фискални корекции, широк обхват от реформи за насърчаване на растежа и конкурентоспособността и мерки за засилване на стабилността на финансовия сектор.

Европейски механизъм за стабилност* (от 1 юли 2013 г.). Миналата есен държавите-членки от еврозоната решиха да създадат постоянен механизъм, заложен в Договора, като структурен отговор на всяко бъдещо искане за финансова помощ след 2013 г.

Европейският механизъм за стабилност15 (ЕМС) ще осигури постоянна рамка за преодоляване на кризата и ще изпълнява ролята на Европейския инструмент за финансова стабилност и на Европейския механизъм за финансово стабилизиране, като ще осигурява външна финансова помощ за държавите-членки от еврозоната от 1 юли 2013 г. Достъпът до финансова помощ от ЕМС е обвързан със строга политика съгласно програма за макроикономически корекции и задълбочен анализ на устойчивостта на държавния дълг, който ще се прави от Комисията, заедно с МВФ и при взаимодействие с ЕЦБ. От държавата-членка бенефициер ще се изисква да въведе подходяща форма за участие на частния сектор, в съответствие със специфичните обстоятелства и по начин, напълно съвместим с практиките на МВФ. Държавите-членки на ЕС, които са извън еврозоната, могат ad hoc да решат да участват в операции, извършвани от ЕМС (какъвто беше случаят с Ирландия).

Условията на ЕМС, включително неговото управление, капиталова структура и разпределение, местоназначение, инструменти и участие на МВФ, бяха договорени на срещата на върха на еврозоната на 11 март и бяха потвърдени от Европейския съвет от 24-15 март. ЕМС ще има реален капацитет да отпуска заеми от 500 млрд. евро (общо 700 млрд. евро записан капитал, от които 80 млрд. ще бъдат под формата на внесен капитал, а 620 млрд. евро — комбинация от капитал с подлежащо на поискване изплащане и гаранции от държавите-членки от еврозоната.

Ще бъде изменен Договорът за функционирането на ЕС (член 136), за да стане възможно създаването на ЕМС. След като Комисията и Европейският парламент дадоха своите положителни становища, Европейският съвет постигна споразумение за тази промяна през февруари и март 2011 г., като по този начин проправи пътя за ратификациите на национално равнище.

3. Възстановяване на финансовия сектор.

След настъпването на финансовата криза през 2008 г., действията на ЕС бяха насочени към запълване на пропуските в регулирането на финансовия сектор и засилване надзора над този сектор, с оглед подобряване на стабилността, прозрачността и доверието.

  • През януари 2011 г. беше създадена нова финансова архитектура за надзор с реални действащи механизми, като установяването на макроикономическия риск на достатъчно ранен етап се гарантира от Европейски съвет за системен риск (ЕССР). Това се допълва от три секторни европейски надзорни органа: Европейския банков орган (ЕБО — Лондон), Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО — Франкфурт) и Европейски орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП – Париж)16.

  • В момента се определят нови правила за капиталовите изисквания за банките, инвестиционните посредници и застрахователните дружества: четвърто преразглеждане на директивата за капиталовите изисквания (ДКИ) за банките и инвестиционните фирми, и директивата „Платежоспособност II“ за застрахователните дружества (влиза в сила през 2013 г.). По-доброто управление на риска във финансовите институции ще бъде улеснено от действащи и нови правила относно възнагражденията и премиите във финансовите институции и чрез намаляване на стимулите за поемане краткосрочни рискове. Въвежда се глобален подход, за да се гарантира, че няма да има финансов участник, пазар или продукт извън обхвата на нужното регулиране и ефективен надзор17. Вече са предприети действия за създаването на рамка за хедж фондовете и частните дялови инвестиции и работят някои правила, регулиращи агенциите за кредитен рейтинг, но остава необходимостта от допълнителни мерки. Множество инициативи са в процес на договаряне или ще бъдат оповестени в близко бъдеще18, включително относно деривативните инструменти, продажбите на късо, финансовите пазари и пазарните злоупотреби. Комисията е решена да направи всички необходими законодателни предложения, за да изпълни ангажиментите за Г-20, поети в Лондон, Питсбърг и Вашингтон до края на лятото на 2011 г.

  • Също така от съществено значение е да се преодолее сегашното състояние на морален риск, при което банките de facto разчитат на правителствата да се намесват в случай на сериозни затруднения. Ето защо Комисията ще предложи през следващите няколко месеца цялостна рамка за преобразуването на проблемните банки — за да се гарантира, че банките могат да фалират по съответния ред, а данъкоплатците не трябва да плащат при възникването на затруднения.

В същото време продължава да се работи за гарантиране на жизнеспособността на банковия сектор и за преодоляване на кризата.

  • Банковите стрес-тестове са едно от надзорните средства, използвани на равнище ЕС, за откриване на евентуални слабости и за предотвратяване на фалит или отказ на системата. По-конкретно, изпитванията оценяват цялостната издръжливост на банковия сектор на ЕС и на платежоспособността на отделни банки с оглед на хипотетични неблагоприятни събития. Тази дейност се ръководи от ЕБО. Останалите заинтересовани страни са ЕЦБ, Комисията, както и националните надзорни органи, които са отговорни за провеждането на изпитванията на национално равнище

  • - Два кръга стрес-тестове са провеждани от 2008 г. насам. През март ЕБО започна нов етап на стрес-тестове на широка извадка от банки от ЕС. Ще бъде направена щателна партньорска проверка и контрол на качеството, а резултатите ще бъдат публикувани в средата на юни 2011 г. Следва да бъде осигурена пълна прозрачност по отношение на изложеността на риск на банките. От всички банки, определени в резултат на стрес-тестовете като уязвими и евентуално с недостатъчно капитал, ще се очаква да предприемат необходимите действия. Преди публикуването на новите резултати от стрес-тестовете държавите-членки ще оповестят специфични оздравителни планове за преструктуриране на уязвими институции, включително потенциални пазарни решения, като например пряко пазарно финансиране или продажба на активи, но също така и твърди рамки за рекапитализация на отделните институции и ускоряване на банковото преструктуриране, когато това е необходимо, в рамките на правилата на ЕС за държавните помощи. Стрес-сценариите, разработени от ЕБО в тясно сътрудничество с ЕЦБ, ЕССР и Комисията, са взискателни и отчитат опасенията от пазарна гледна точка по отношение на сериозността и обхвата на изпитването. Що се отнася до суверенния риск, ще бъдат възпроизведени шокове по отношение на изложеността на търговския портфейл на банките.

  • Отделно ЕБО прави преглед на структурите за финансиране на банките и ликвидността на техните портфейли от активи.

РЕЧНИК: бележки за ключови термини в областта на икономическото управление

Годишен обзор на растежа (ГОР) — представя се от Комисията в началото на всяка година; определя икономическите приоритети на ЕС за насърчаване на растежа и работните места за следващите дванадесет месеца. ГОР е базата, въз основа на която пролетният Европейски съвет изготвя своите насоки, които впоследствие се отразяват в националните планове до април/май. С представянето на ГОР се отбелязва началото на Европейския семестър.

Пакт Евро+ — допълва ГОР, като определя допълнителни реформи, с които се ангажират държавите-членки на еврозоната; други-държави членки също могат да се присъединят, ако желаят (България, Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния направиха това). Пактът, подписан през март 2011 г., се съсредоточава върху конкурентоспособността, заетостта, устойчивостта на публичните финанси и укрепването на финансовата стабилност.

Европа 2020 е общата икономическа програма на ЕС: десетгодишна стратегия за реформи за увеличаване на растежа и създаване на работни места, като в същото време се насърчава социалното приобщаване и се води борба с измененията на климата. Договорената през 2010 г. стратегия определя пет лоста за растеж и пет цели, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г. във връзка със заетостта, изследователската дейност и иновациите, енергетиката, образованието и намаляването на бедността.

Европейски инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) — създаден през май 2010 г., ЕИФС представлява междуправителствен орган, който може да предостави заеми в размер на до 440 млрд. евро на държави от еврозоната, които се нуждаят от финансова подкрепа. Гаранциите за заемите се предоставят от самите държави-членки на еврозоната. ЕИФС ще бъде заменен с ЕМС от 1 юли 2013 г.

Европейски механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) — също създаден през май 2010 г. той може да подсигурява заеми за до 60 млрд. евро на държави-членки на еврозоната, които се нуждаят от финансова подкрепа. ЕМФС е гарантиран от бюджета на Общността без обаче реално да се изплаща от самия бюджет. ЕМФС също ще бъде заменен с ЕМС от 1 юли 2013 г.

Европейски механизъм за стабилност (ЕМС) — постоянен инструмент на ЕС за преодоляване на кризи, който ще започне за работи от 1 юли 2013 г. Той ще замести ЕИФС е ЕМФС като инструмент за оказване на финансова подкрепа на нуждаещи се държави-членки на еврозоната. Помощта ще се основава на условия за строга политика и ще бъде обвързана с програма за макроикономически корекции. Правилата на ЕМС бяха договорени на Европейския съвет от март 2011 г. Той ще бъде с реален капацитет за отпускане на заеми в размер на 500 млрд. евро. Беше договорена промяна на член 136 от Договора за функционирането на ЕС, за да стане възможно създаването на ЕМС.

Европейски семестър — започва да се прилага от 2011 г. Той обхваща първото шестмесечие на всяка година, през което ще се реализира цикъл на интензивна координация на политиките между институциите на ЕС и 27-те държави-членки, както по отношение на икономическата програма, така и по отношение на бюджетния надзор. Това е ключов елемент от засиленото икономическо управление. Семестърът започва през януари с представянето от страна на Комисията на Годишния обзор на растежа, който определя приоритетите за ЕС във връзка с икономическите реформи и фискалната консолидация. Тези приоритети се обсъждат и одобряват от Европейския съвет през март. През април държавите-членки представят на Комисията и на партньорите си своите програми за национални реформи и съответните програми за стабилност и конвергентни програми. След това Комисията излиза с препоръки по тези програми, които се утвърждават от Европейския съвет през юни и се приемат официално от Съвета през юли. Държавите-членки вземат предвид тези насоки при изготвянето на бюджетите си, които се обсъждат от националните парламенти по обичайната процедура през втората половина на годината. По този начин за първи път се подсигурява европейско измерение в този процес.

Процедура при прекомерен дефицит (ППД) — държавите-членки трябва да избягват прекомерен публичен дефицит (над 3% от БВП) и прекомерната задлъжнялост (над 60% от БВП). Комисията предложи действащата процедура при прекомерен дефицит да бъде направена по-строга, като по този начин се предотвратява неспазването на определените прагове от страна на правителството. Когато дадена държава-членка не спазва определените прагове, Съветът, въз основа на препоръка от Комисията, решава за започването на процедура при прекомерен дефицит. От държавите-членки на еврозоната, които са в ППД, ще бъде поискано да направят безлихвен депозит в размер на 0,2 % от своя БВП, и да пристъпят към корективни действия, така както препоръчва Съветът. Ако дадена държава не спазва препоръката, депозитът ще се превърне в глоба.

Процедура при прекомерно неравновесие — ключов елемент от програмата на ЕС за ново икономическо управление е акцентирането върху проследяването и коригирането на макроикономически неравновесия и неравновесия в областта на конкурентоспособността, по-специално в еврозоната. Комисията, използвайки таблица с външни и вътрешни показатели (около 10), ще открива неравновесията, които възникват в различни икономически области. По препоръка на Комисията Съветът може да започне процедура при прекомерно неравновесие срещу държавата-членка, в която има такива неравновесия, или в която има риск от възникване на такива неравновесия. Ако държавите-членки на еврозоната не коригират неравновесията в съответствие с договорената пътна карта и в рамките на посочените срокове, това може да доведе до налагането на санкции в размер на 0,1 % от БВП.

Национална програма за реформи (НПР) – през април/май след Европейския съвет през март всички държави-членки представят НПР на Комисията. Тя очертава икономическите реформи и мерките за засилване на растежа, които ще бъдат проведени през следващата година и след това, с оглед постигането от съответната държава-членка на целите, които си е поставила в рамките на Европа 2020. Държавите-членки представят своите НПР заедно със съответните програми за стабилност и конвергентни програми (които са съсредоточени върху фискалната консолидация). Препоръките на Комисията за всяка държава се основават на двата плана.

Програми за стабилност и програми за конвергенция (ПСК) — в седмиците след Европейския съвет през март държавите-членки представят на Комисията своите планове за стабилни публични финанси и за фискална устойчивост. За държавите-членки на еврозоната тези програми се наричат програми за стабилност; за останалите държави-членки — програми за конвергенция. Комисията прави оценка на тези програми заедно с националните програми за реформа на държавите-членки в периода април-май. Нейните препоръки се утвърждават от Европейския съвет през юни и се одобряват официално от Съвета малко след това.

Пакт за стабилност и растеж (ПСР) – рамката, чрез която ЕС осигурява фискална устойчивост на всички 27 държави-членки и по-специално на държавите от еврозоната. Реформите на икономическото управление на ЕС, които ще бъдат официално договорени през юни 2011 г., ще направят ПСР по-ясен, по-силен и по-ефективен, както на етап предотвратяване, така и на етап прилагане. Критериите за публичен дълг и за дефицит за първи път ще бъдат разглеждани на равна нога. От държавите-членки ще се изиска да отбележат значителен напредък към средносрочните бюджетни цели (СБЦ), а нарастването на разходите трябва да бъде в съответствие с нарастването на БВП. Комисията ще препоръча глоби в размер на 0,2 % от БВП за държавите-членки на еврозоната, които не предприемат корективни мерки за постигането на тези цели в рамките на утвърдените срокове. Тези глоби се прилагат, освен ако квалифицирано мнозинство от държави членки гласува против тях.

1 :

* всички термини, обозначени с *, са обяснени в речника, приложен към настоящото МЕМО

Вж. IP/10/225

2 :

Вж. IP/10/581 , MEMO/10/199 и MEMO/10/200

3 :

Вж. IP/10/1288 и MEMO/10/473

4 :

Вж. IP/10/1124 и MEMO/10/408

5 :

Вж. IP/11/63 и MEMO/11/43

6 :

Вж. IP/10/1434, MEMO/10/532 и MEMO/10/533

7 :

Вж. IP/10/1541 и MEMO/10/602

8 :

Вж. IP/10/1729 и MEMO/10/687

9 :

Вж. IP/10/1390, IP/11/469 и MEMO/11/239

10 :

Вж. IP/11/22 и MEMO/11/11

11 :

Вж. IP/10/1199, MEMO/10/455, MEMO/10/454 и MEMO/10/456

12 :

Вж. IP/11/22 и MEMO/11/14

13 :

Вж. MEMO/11/11

14 :

Вж. IP/10/1768

15 :

Вж. MEMO/10/636

16 :

Вж. MEMO/10/434

17 :

Вж. IP/10/1353, MEMO/10/506 и MEMO/10/660

18 :

Вж. MEMO/11/6


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website