Navigation path

Left navigation

Additional tools

Въпроси и отговори: Правата на пациентите при Трансгранично Здравно Обслужване

European Commission - MEMO/11/32   19/01/2011

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO

MEMO/11/32

Брюксел, 19 януари 2011 г.

Въпроси и отговори: Правата на пациентите при Трансгранично Здравно Обслужване

Възрастен германец, страдащ от диабет, взима със себе си допълнителни рецепти, когато тръгва на пътуване в Италия, но дали аптекарите там ще уважат рецептите? Жена от Полша би искала да ѝ бъде направена операция на тазобедрената става в страната, където живеят и работят внуците ѝ, но какъв е начинът да уреди това от Полша? Португалец иска да бъде опериран от катаракта при специалист в Испания, но дали ще му бъдат възстановени разходите за операцията? Това са само няколко от ситуациите, в които пациентите биха имали нужда от повече яснота по отношение на правата си при трансгранично здравно обслужване и на правилата, които трябва да спазват .

С приетия неотдавна европейски закон се внася яснота по отношение на правата на гражданите за достъп до надеждно лечение с добро качество в страни от ЕС и възстановяването на разходите за него. Пациенти, които пътуват с цел получаване на медицински грижи в друга страна от ЕС, ще бъдат лекувани по същия начин, както и гражданите на страната, в която се лекуват. Новият закон ще е полезен на пациентите в ЕС и по различни други начини. Той ще улесни връзките между националните здравни органи и ще им позволи да работят в по-тясно сътрудничество и да обменят информация за стандартите за безопасност и качество в здравеопазването. Чрез него ще бъдат подпомогнати болните, които се нуждаят от специализирано лечение — например нуждаещите се от точна диагноза или лечение на рядко заболяване. С него се подкрепя развитието на Европейските референтни мрежи, които на доброволни начала обединяват вече признати в Европа специализирани центрове за експертни познания. Здравните експерти от цяла Европа ще имат възможност да споделят най-добри практики в областта на здравеопазването и да осигуряват прилагането на най-високи стандарти.

Колко са засегнатите пациенти?

Пациентите предпочитат да получават здравни грижи в собствената си страна. Поради това търсенето на здравни грижи в чужбина представлява едва около 1 % от обществените разходи за здравеопазване, т.е., около 10 млрд. евро към настоящия момент. В тази оценка се включва и трансграничното здравно обслужване, което пациентите не са планирали предварително (например спешната медицинска помощ). Това означава, че на планираното трансгранично здравно обслужване — като операции на коляното и тазобедрената става или оперативно лечение на катаракта —, се падат по-малко от 1 % от разходите и движението на пациенти.

Каква ще е съдбата на съществуващото законодателство в тази област (регламенти относно социалната сигурност)?

Гражданите, които се нуждаят от грижи (в това число спешна медицинска помощ) при временно пребиваване в чужбина, ще могат все така да ползват схемата, определена от съществуващите регламенти, и да получават помощ, когато имат нужда от такава.

По отношение на планираното здравно обслужване, пациентите и понастоящем могат да подадат заявление за предварително разрешение. Такова не може да бъде отказано, ако пациентът/пациентката не може да получи лечение в приемлив от медицинска гледна точка срок.

Защо тогава има нужда от ново законодателство?

Настоящата директива няма да засегне обезщетенията, които вече се предоставят на гражданите по силата на съществуващите регламенти относно социалната сигурност. Въпреки че настоящите разпоредби — в които се обръща внимание главно на споразуменията относно социалната сигурност, а не на правата на пациентите —, се прилагат от 1971 г., все още има нужда от изясняване на правото на гражданите на ЕС да получават здравно обслужване в друга държава-членка.

По отношение на болничното лечение, едно от главните нововъведения на новата директива е, че пациентите ще могат сами да избират доставчика си на здравно обслужване.

Що се отнася до извънболничните здравни грижи — пациентите ще могат да търсят здравно обслужване в чужбина без предварително одобрение и формалности, и да подават заявка за възстановяване на средствата, след като се върнат в страната си. Настоящата директива обхваща не само публичните, но и частните доставчици на здравни услуги.

Както при болничното лечение, така и при извънболничните здравни грижи, пациентите ще имат достъп до информация за качеството и безопасността на здравното обслужване, което ще получават.

С настоящата директива се цели да се решат и други практически въпроси: къде мога да намеря информация за стандартите за качество, които се прилагат в болницата? в каква степен ще ми бъдат възстановени разходите? Съдът на Европейския Съюз потвърди1, че правото да се търси здравно обслужване в чужбина е заложено още в Договора. Настоящата новоприета директива обаче по явен начин въвежда това право в законодателството на ЕС и осигурява единна и последователна правна рамка за всички граждани на ЕС.

Трябва ли да получа разрешение от националния орган в моята страна, преди да замина на лечение в чужбина? Националните органи могат да въведат система за „предварително разрешение“ в три случая:

1) при здравно обслужване, което включва престой в болница от най-малко една нощ;

2) при високоспециализирано и скъпо здравно обслужване;

3) при тежки и специални случаи във връзка с качеството или безопасността на предоставяните в чужбина грижи. В посочените три случая може да е необходимо пациентите да поискат предварително разрешение от националния орган в страната им, който отговаря за възстановяването на средствата.

Може ли да ми бъде отказано разрешение?

Националните здравни органи могат да откажат разрешение, ако се смята за възможно въпросното лечение или доставчикът на здравни услуги да бъдат опасни за пациента. Също така, ако може да бъде осигурено навременно и подходящо здравно обслужване в страната на пациента, държавите-членки могат да откажат издаване на разрешение, но тогава те ще трябва да мотивират необходимостта на това си решение.

Какво да правя, ако ми бъде отказано разрешение?

Пациентите имат право да поискат преразглеждане на всяко административно решение относно трансграничното здравно обслужване, което засяга техния конкретен случай.

В каква степен ще ми бъдат възстановени разходите за лечение в чужбина?

Разходите на пациентите ще бъдат възстановени в размер, равен на прилагания за същия тип здравно обслужване в тяхната страна. Държавите-членки, в които лечението е безплатно, ще трябва да информират пациентите за прилаганите от тях тарифи при възстановяване на разходи.

Имам ли право да потърся лечение в чужбина, ако не мога да намеря такова в страната си?

Да, ако някакъв тип лечение не може да бъде осигурен в дадена държава-членка, националните здравни органи не могат да откажат да издадат разрешение на пациент, който търси такова лечение в друга страна от ЕС. Въпреки това, на пациентите ще бъдат възстановени средства за такова лечение, ако то съответства на „националния пакет от обезщетения“.

Обикновено публичните пакети обезщетения са доста общи, но ако съществуват по-подробни списъци (като например подробни медицински кодове за стойността на услугите), те трябва да бъдат използвани за целите на възстановяването на разходи при трансгранично здравно обслужване.

Трябва ли да предплащам лечението в чужбина?

Да, по принцип пациентът предплаща лечението си, след което националният орган му възстановява разходите възможно най-бързо. Настоящият закон също предвижда, че държавите-членки могат да изберат въз основа на предварителна оценка, представена от пациента, да потвърдят писмено размера на средствата, които ще бъдат възстановени.

Къде мога да намеря повече информация за правата си да се лекувам в чужбина?

Настоящите нови разпоредби предвиждат създаване във всяка държава-членка на бюра за контакт, които да предоставят информация за правата на пациентите да получават здравни грижи в различните страни членки на ЕС. Центровете ще обменят информация помежду си и ще могат да предоставят на пациентите практическа информация за условията и равнищата на възстановяване на разходи, възможните лечения, доставчиците, процедурите за компенсация и т.н. Вследствие на това, пациентите ще имат по-ясна представа за качеството и безопасността на предлаганото в чужбина здравно обслужване, и ще могат да вземат по-информирани решения относно здравното обслужване в чужбина.

Мога ли да прехвърля медицинските си данни в държавата-членка, в която ще бъда лекуван?

Страната на произход на пациента гарантира, че доставчикът на здравни грижи в страната, в която ще се осъществи лечението, ще има достъп до медицинското досие на пациента в писмена или електронна форма в съответствие с директивите относно защитата на лични данни. Засиленото сътрудничество в областта на електронното здравеопазване между държавите-членки ще гарантира, че данните ще могат безпрепятствено да се четат и разбират. С други думи, необходимо е информационните системи на здравните органи да могат да „общуват помежду си“. Това ще бъде от полза не само за безопасността на пациента, но и за дълготрайността на здравните системи.

Какво да правя, ако се появи проблем при лечение в чужбина?

В новата директива са установени отговорностите по отношение на жалбите и компенсациите както на държавата, в която ще се извърши лечението, така и на тази, в която ще бъдат възстановени разходите. Националните бюра за контакт ще предоставят на пациентите информация в това отношение.

Какво ми гарантира, че ще получа правилно проследяване на лечението, което съм получил в чужбина, след като се върна в страната си?

Предвидени са различни средства за осигуряване на продължаването на здравните грижи. Държавата, в която се осъществява лечението, ще гарантира, че пациентите имат достъп до медицинските си досиета (съхранявани на хартиен носител или в електронна форма) по отношение на лечението, което са получили. Държавата на произход ще гарантира, че медицинското проследяване на пациента ще бъде с качеството на предоставеното лечение, независимо от това, къде в ЕС е извършено.

Ще бъде ли призната рецептата ми в друга държава-членка?

Рецепта, издадена в друга държава-членка, ще бъде призната в страната на пациента и обратно. С това се гарантира, че здравното обслужване, предоставено в друга държава-членка на ЕС, е правилно продължено след връщането на пациента в страната му. Пациентът има право да получи предписания медикамент, при условие че продажбата му е разрешена, и че медикаментът е достъпен на пазара на страната, където пациентът/пациентката желае да го получи.

По принцип, рецептите следва вече да бъдат признати във всички страни на ЕС. Все пак, това не винаги е така на практика. С новата директива на аптекарите се дават необходимите инструменти да разбират рецептите, издадени в друга страна (например като се улеснява идентифицирането на предписания медикамент, на лекаря и на пациента)

Каква е ползата от мрежата за оценка на здравните технологии (ОЗТ)?

Мрежата от национални власти или органи, отговорни за оценка на здравните технологии ще послужи за създаване на постоянна структура на ЕС за сътрудничество в тази област. Добавената стойност на ОЗТ е да се подпомогнат отговорните за вземането на решения лица в процеса на избор на най-подходящи решения за инвестициите и разходите в областта на здравните грижи. Целта на сътрудничеството в областта на ОЗТ е да се осигури обективна и надеждна информация за ефикасността и ефективността на здравните технологии. То е конкретна дейност, с чиято помощ се улесняват здравните органи във вземането на обосновани решения.

Какво остава да се направи?

На национално равнище държавите-членки ще създадат поне едно национално бюро за контакт, което да предоставя на пациентите всякаква значима информация. Те ще направят ката, че техните референтни центрове да участват в Европейската референтна мрежа.

Те трябва да гарантират, че са въведени административни процедури по отношение на трансграничното здравно обслужване и възстановяването на разходите, както и че съществуват процедура за подаване на жалби и механизми за пресмятане на разходите.

Комисията ще създава мрежи, чрез които да насърчи сътрудничеството в ЕС по отношение на оценката на здравните технологии и на електронното здравеопазване. Тя ще улесни също и признаването на рецептите в чужбина.

Кога ще влезе в действие директивата?

Националните правителства разполагат с 30 месеца, през които да въведат посочените мерки в националните законодателства.

За повече информация:

http://ec.europa.eu/health/cross_border_care/policy/index_en.htm

1 :

Kohll и Decker (1998 г.); Ferlini (2000 г.); Geraets-Smits и Peerbooms (2001 г.); Vanbraekel (2001 г.); Inizan (2003 г.); Müller Fauré и Van Riet (2003 г.); Leichtle (2004 г.); Watts (2006 г.); Stamatelaki (2007 г.); Elchinov (2010 г.).


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website