Navigation path

Left navigation

Additional tools

Преразглеждане на директивата за енергийното данъчно облагане — въпроси и отговори

European Commission - MEMO/11/238   13/04/2011

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO

MEMO/11/238

Брюксел, 13 април 2011 г.

Преразглеждане на директивата за енергийното данъчно облагане — въпроси и отговори

Какво представлява директивата за енергийното данъчно облагане?

Енергийни данъци вече съществуват във всички държави-членки на ЕС и са хармонизирани до известна степен на равнището на ЕС. Действащата директива за енергийното данъчно облагане, приета през 2003 г., имаше за цел предимно предотвратяване на нарушения на конкуренцията в енергийния сектор в рамките на вътрешноевропейския пазар. С нея се определят общи правила по отношение на това какво следва да се облага, кога и какви освобождавания са допустими. Определени са минимални данъчни ставки, най-вече спрямо количеството на консумираните енергийни продукти — за продукти, използвани за отопление, за електроенергията и за моторните горива. Над тези минимални данъчни ставки държавите-членки могат да определят своите национални данъчни ставки по свое усмотрение.

Защо Комисията смята да преразгледа посочените правила?

Действащата директива за енергийното данъчно облагане е остаряла и не отговаря на нарасналите амбиции на ЕС по отношение на политиките в областта на енергетиката и изменението на климата. Преразглеждането е наложително също така заради необходимостта да се решат проблемите, възникнали в рамките на вътрешноевропейския пазар. Накрая трябва да споменем и факта, че обхватът на директивата понастоящем не е в съответствие със системата на ЕС за търговия с емисии (наричана по-долу „СТЕ“), която е най-голямата международна схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

На първо място, действащите минимални данъчни ставки за енергийните продукти са дефинирани предимно спрямо количеството на консумираните енергийни продукти (EUR/1000 l) и се определят в съответствие с историческите ставки в държавите-членки. По този начин се създават условия за нелоялна конкуренция между горивата и неоправдани данъчни ползи за някои видове горива спрямо други. Например, при действащите в момента минимални данъчни ставки, най-ниска е данъчната тежест за въглищата и най-висока — за етанола. При действащата директива за енергийното данъчно облагане особено дискриминирани са възобновяемите източници на енергия, тъй като те се облагат по същата ставка като енергийните източници, които те трябва да заменят (т.е. биодизелът се облага по същата ставка като дизеловото гориво и т.н.). Доколкото посочената ставка се дефинира спрямо количеството на консумираните енергийни продукти, а не спрямо енергийното съдържание, продуктите с по-ниско енергийно съдържание като възобновяемите източници на енергия понасят по-голяма данъчна тежест в сравнение с горивата, с които се конкурират. Този проблем ще бъде решен с преразгледаната директива на Комисията, тъй като енергийният данък ще бъде обвързан с енергийното съдържание.

На второ място, от гледна точка на въпросите, свързани с изменението на климата, действащата директива за енергийното данъчно облагане по никакъв начин не отговаря на необходимостта от намаляване на емисиите на СО2. На практика, както бе подчертано по-горе, някои фосилни горива се облагат по много по-благоприятен начин в сравнение с техните по-екологосъобразни алтернативи. Една европейска правна рамка в тази област би дала възможност на държавите-членки да прилагат данък, обвързан с емисиите на СО2, за да постигнат целите, поставени им във връзка с разпределянето на усилията за намаление на емисиите, без да се опасяват, че това ще намали тяхната конкурентоспособност в рамките на ЕС.

Освен това с една преразгледана директива за енергийното данъчно облагане, предвиждаща данък, обвързан с емисиите на СО2, ще се избегне появата на голямо разнообразие от национални политики, които създават пречки и условия за нарушения на вътрешноевропейския пазар. Държавите-членки вече започват да въвеждат на национално равнище свои данъци, обвързани с емисиите на СО2, но различните постановки могат да доведат до двойно данъчно облагане и високи разходи за привеждане в съответствие за предприятията, извършващи трансгранична дейност. Общ подход в рамките на ЕС по отношение на данъчното облагане, обвързано с емисиите на СО2, ще създаде равностойни условия за предприятията в целия ЕС и ще улесни трансграничната дейност. Данъчното облагане, обвързано с емисиите на СО2, няма да се прилага по отношение на възобновяемите енергийни източници, като по такъв начин им се предоставя допълнително предимство в сравнение с конвенционалните горива, с които те се конкурират.

Кои са основните цели на предложената нова директива за енергийното данъчно облагане?

Целта на преразгледаната директива е да се преструктурира системата за данъчно облагане на енергията, за да се подкрепи целта за преминаване към енергоефективна икономика с ниски въглеродни емисии и да бъдат избегнати проблеми на вътрешноевропейския пазар.

  • Изменение на климата: Чрез въвеждането на компонент, обвързан с емисиите на СО2, в енергийното данъчно облагане, предложението има за цел привеждането на енергийното данъчно облагане в съответствие с ангажиментите на ЕС в областта изменението на климата. Ще се въведе цена за емисиите на СО2 в секторите извън СТЕ на ЕС — колкото по-високи са емисиите на определено гориво, толкова по-висок ще бъде данъкът, обвързан с емисиите на СО2. Така ще бъдат поощрени по-екологосъобразните източници и ще се увеличат усилията за постигане на целите на ЕС по отношение на намаляването на емисиите на СО2, енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници.

  • Енергийна ефективност: Енергията е дефицитен ресурс и данъчното облагане следва да отрази този факт. Обвързването на данъчното равнище с енергийното съдържание на горивата би създало голям стимул за по-голяма енергоефективност във всички сектори.

  • Вътрешноевропейски пазар: Създаването на европейска правна рамка за данъчно облагане, обвързано с емисиите на СО2, ще позволи да се избегне появата на голямо разнообразие на екологични данъчни политики в държавите-членки, като в същото време ще предостави по-голяма правна сигурност на предприятията и ще доведе до намаляване на разходите за спазване на изискванията. Предложението предвижда също така различен подход по отношение на секторите, обхванати от СТЕ на ЕС и секторите извън системата, което ще допринесе за избягването на двойното данъчно облагане.

  • Поощряване на растежа и заетостта: Държавите-членки могат да решат да въведат пренасочване на данъци в подкрепа на растежа, като увеличат облагането на енергийните продукти така, че да се намали данъчната тежест върху работната сила в съответствие със стратегията „Европа 2020“.

До какви промени ще доведе новото предложение?

Данъците върху енергията ще бъдат разделени на два компонента: един основаващ се на генерирането на емисии на СО2 и втори, основаващ се на енергийното съдържание.

CO2: За всички сектори извън обхвата на СТЕ на ЕС ще се въведе единна минимална данъчна ставка за емисиите на CO2 (20 EUR/t CO2). Така ще се получи цена, обвързана с емисиите на CO2, в тези сектори на икономиката, а именно домакинствата, транспорта, по-малките предприятия и селското стопанство, които са извън СТЕ на ЕС. Възобновяемите енергийни източници няма да бъдат облагани с компонента, обвързан с емисиите на CO2.

ЕНЕРГИЯ: Минималните данъчни ставки за енергията ще се дефинират спрямо енергийното съдържание на съответното гориво (EUR/GJ), а не спрямо количеството на горивото. Това означава, че дадено гориво ще се облага въз основа на количеството енергия, което генерира, и по-голямата енергийна ефективност ще бъде автоматично възнаграждавана. Енергийният компонент на данъка ще спомогне за премахване на съществуващите нарушения за конкуриращи се енергийни източници (напр. бензин и дизелово гориво) и ще направи облагането по-справедливо за потребителите, тъй като енергийното съдържание е по-важно от количеството, когато става дума за енергопотребление. Един GJ ще се облага по един и същи начин, независимо от продукта, от който е получен.

Двата компонента — обвързаният с емисиите на CO2 и обвързаният с енергийното съдържание, ще бъдат комбинирани, за да се получи общата ставка на облагане на съответния продукт. Над минималните данъчни ставки на ЕС държавите-членки могат да определят своите национални данъчни ставки по свое усмотрение и да определят структурата на посочените данъци — те могат да решат например да увеличат над минималните данъчни ставки само тази част от данъка, която е обвързана с енергийното съдържание, без да увеличават тази част, която е обвързана с емисиите на CO2, или обратното. Тогава обаче едни и същи ставки и структура трябва да се прилагат за всички горива, използвани за една и съща цел (моторни горива или други горива).

Продължителните преходни периоди за пълното привеждане в съответствие на облагането на енергийното съдържание, които продължават до 2023 г., ще дадат време на съответните сектори да се адаптират към новата структура на облагане.

Какъв е обхватът на предложението?

Този компонент от данъка, който е обвързан с енергийното съдържание, ще се прилага за всички горива, използвани за транспорт и отопление. Използването на енергийните продукти за цели, различни от горивните, ще остане извън обхвата на енергийното облагане, както е понастоящем (например при металургичните процеси).

Компонентът от данъчното облагане, свързан с емисиите на CO2, ще допълва схемата на ЕС за търговия с емисии, като се прилага за сектори, които остават извън нея (транспорта, домакинствата, селското стопанство и малките предприятия). По такъв начин всички емисии от промишлени инсталации ще са предмет на ценови сигнал за емисиите на СО2.

Защо сега?

Редица са причините, поради които точно сега е подходящият момент Комисията да направи това предложение. На първо място, във връзка с подготовката и въвеждането от страна на държавите-членки на стратегии за постигане на целите на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата за 2013 г.— 2020 г., настоящото предложение ще предостави ясен отговор относно ролята, която могат да играят данъците. На второ място, преразгледаната директива за енергийното данъчно облагане трябва да допълни третия етап на СТЕ на ЕС (2013 г. — 2020 г.), при който ще има нов общ лимит за емисиите в рамките на тази схема и се предвижда преминаване от безплатното предоставяне към тръжна продажба на квоти. Затова е спешно необходимо да се направи предложението сега, за да се предостави достатъчно време на Европейския парламент и на Съвета да го одобрят.

От гледна точка на вътрешноевропейския пазар също е важно сега да се формулира обща рамка за данъчно облагане, обвързано с емисиите на CO2. Държавите-членки започват да въвеждат свои данъци, обвързани с емисиите на CO2, и подходите им могат да са различни. Едно голямо разнообразие от национални политики може да създаде затруднения за предприятията, извършващи трансгранични дейности, както и нарушения на конкуренцията в ЕС. Затова е по-добре сега да се въведе единен подход на равнището на ЕС, отколкото на по-късен етап, когато може да се наложи сложно коригиране на националните закони.

На последно място, преразглеждането на директивата за енергийното данъчно облагане е също така част от стратегията „Европа 2020“ и е в отговор на искането на Европейския съвет от март 2008 г. То е в съответствие и с решенията на конференцията на ООН по въпросите на изменението на климата, състояла се в Канкун, Мексико през ноември и декември 2010 г. Така то ще способства за устойчив растеж, по-ефективно използване на ресурсите и по-екологична и конкурентоспособна икономика. Предвид факта, че много държави-членки определят понастоящем своите стратегии за излизане от икономическата и финансова криза, преразглеждането на директивата за енергийното данъчно облагане предоставя също така възможности за постигане както на екологични, така и на икономически цели. То ще им позволи, ако решат, да пренасочат част от данъчната тежест като намалят тази на работната сила или капитала и да се насочат към облагане, което поощрява екологосъобразно и ефективно в енергийно отношение поведение. Множество различни заинтересовани лица, Европейският парламент, както и редица държави-членки, НПО и части от деловите среди настояват Комисията да направи това предложение възможно най-скоро.

По какъв начин предложението ще спомогне за повишаване на енергийната ефективност ?

Комисията се ангажира да съдейства за повишаване на енергийната ефективност, за подобряване на конкурентоспособността и сигурността на енергийните доставки в ЕС, като в същото време бъдат постигнати и по-амбициозни цели, свързани с намаляването на емисиите на парникови газове. Данъчното облагане е мощен инструмент за насочване на потребителите към по-ефективно използване на енергийните ресурси. Облагането на енергийните продукти в зависимост от енергийното им съдържание е най-ефикасният подход за стимулиране на по-ефективно използване на енергията, тъй като предоставя на потребителя ясен ценови сигнал, свързан с реалната „енергийна стойност“ на продукта, който той консумира.

По отношение на енергийния компонент на данъка, предложението ще увеличи също така значението на минималните данъчни ставки като гарантира, че предприятията няма да имат вече право на намаления под минималните ставки. Освен това, възможността да се предоставят намалени данъчни ставки, които все пак трябва да са над минималните, ще трябва да е ясно обвързана с постигането на цели за енергийна ефективност, например чрез споразумения с промишлени предприятия за постигането на доказуеми цели в областта на енергоспестяването.

По какъв начин в новото предложение се отчита замърсяването на околната среда?

Предложението ще отчете в данъчната система емисиите на CO2 на горивата, чрез прилагане на обвързан с емисиите на СО2 данъчен компонент за горива, които са извън обхвата на СТЕ на ЕС. Доколкото емисиите на СО2 не признават граници и са трансгранични по своя характер, логично е въпросът да бъде решен с обща данъчна рамка на равнището на ЕС. От друга страна, когато става дума за замърсяване на въздуха с местен характер, по-целесъобразно е Комисията да предостави на държавите-членки правото на избор на подходящ инструмент. На практика други инструменти, като например пътни такси и такси за ползване на натоварени пътни участъци могат да се използват по по-целенасочен начин за решаване на тези проблеми, в сравнение с енергийното облагане.

Защо Комисията предлага минимални ставки вместо пълно хармонизиране на енергийните данъци?

Подходът, основаващ се на минимални данъчни ставки, бе избран като компромисно решение през 1993 г., за да ограничи нарушенията на вътрешноевропейския пазар и да позволи на държавите-членки известна гъвкавост за удовлетворяване на бюджетните им нужди. При все, че общият подход продължава да е валиден, от значение е минималните данъчни ставки, определени в законодателството на ЕС, да запазят своя смисъл, и да се актуализират редовно, за да се вземат предвид икономическите, политическите и международните промени.

Какво ще бъде влиянието на преразгледаната директива за енергийното данъчно облагане върху моторните горива?

Нейното влияние зависи от редица фактори, включително съществуващите данъчни равнища и начина, по който държавите-членки решават да структурират данъците си предвид новите минимални данъчни ставки. Основното влияние за всички държави-членки се състои в това, че те ще трябва да преустановят действащото данъчно третиране на бензина и дизеловото гориво, което води до нарушения на конкуренцията. Дизеловото гориво се облага понастоящем с по-ниска ставка на литър в сравнение с бензина във всички държави-членки, с изключение на Обединеното кралство, въпреки по-високото му енергийно съдържание и генериране на СО2 емисии от единица обем. Това доведе до ситуация, в която пазарните ценови сигнали не могат да изпълняват повече ролята си — докато цената на дизеловото гориво (преди данъчното облагане) е по-висока от цената на бензина (поради свръхтърсене на дизелово гориво в ЕС), поради прилаганата данъчна система при крайната цена това съотношение е обратното. От своя страна това води до още по-голямо търсене на дизелово гориво, въпреки недостига му в ЕС. С предложението това нарушение на пазара ще бъде прекратено посредством прилагане на неутрално данъчно облагане по отношение на бензина и дизеловото гориво, както и по отношение на другите моторни горива, след преходен период от десет години, за да се предостави възможност на участниците на пазара да адаптират своите промишлени процеси. Повечето държави-членки ще са в състояние да постигнат този резултат чрез увеличаване на ставките на данъчно облагане на дизеловото гориво или чрез намаляване на ставките на бензина.

Как ще се третират алтернативните моторни горива като втечнения нефтен газ (LPG) и компресирания природен газ (CNG)?

Държавите-членки, които поощряват използването на втечнен нефтен газ (LPG) и компресиран природен газ (CNG), много често прилагат много ниски равнища на данъчно облагане на тези продукти. Въпреки това общото равнище на повишаване на потреблението засега е по-скоро ограничено. За да се осигури по-висока степен на последователност, едни и същи данъчни ставки въз основа на енергията и съдържанието на СО2 следва в крайна сметка да се прилагат за всички моторни горива, включително втечнения нефтен газ и компресирания природен газ. Това означава, че относителните предимства на всяко гориво от гледна точка на емисиите на СО2 автоматично ще бъдат възнаградени посредством данъчната система, но друго конкурентно предимство няма да бъде предоставяно. Но тъй като действащите данъчни ставки на тези продукти са често доста ниски и ще е нужен определен период от време, за да могат те да се конкурират успешно с традиционните моторни горива, новата директива предвижда дълги преходни периоди за актуализация на данъчните ставки. Следователно, държавите-членки могат да продължават да предоставят по-благоприятно третиране на втечнения нефтен газ и на компресирания природен газ за период от дванадесет години.

Какво ще бъде въздействието на това предложение върху биогоривата?

Понастоящем биогоривата се облагат въз основа на количеството им и по същата ставка като енергийните източници, които те трябва да заменят, което ги поставя в по-неблагоприятно конкурентно положение. Съгласно предложението, биогоривата ще се облагат според собственото им (обикновено по-ниско) енергийно съдържание. Те ще бъдат също така освободени от прилагането на компонента, обвързан с емисиите на CO2, за да се отразяват по-добрите им характеристики по отношение на емисиите на CO2 Това положително третиране обаче се отнася само за биогоривата, които отговарят на съответните критерии за устойчиво развито производство съгласно член 17 от Директивата за възобновяемите енергийни източници (2009/28/EО) и член 7б от Директивата за качеството на горивата (2009/30/EО).

Какво ще бъде въздействието върху отоплителните горива?

Също и по отношение на отоплителните горива, новата директива ще промени съществуващото третиране на енергийните продукти, което води до нарушение на конкуренцията, като ще задължи държавите-членки да прилагат и за тези горива същите данъчни ставки за t CO2 и за GJ. Това означава например, че действащите много ниски данъчни ставки на въглищата, които са продуктът с най-големи специфични емисии на СО2, ще трябва да бъдат увеличени.

В същото време, с въвеждане на компонент на данъчно облагане, обвързан с емисиите на CO2, облагането на продуктите за отопление за пръв път ще отразява въздействието им върху климата. Тъй като всички предприятия, включени в СТЕ на ЕС, ще бъдат освобождавани автоматично от този данъчен компонент, предложението ще доведе също така до равностойно третиране на инсталациите, които са в обхвата на СТЕ и тези, които са извън тази схема, и ще гарантира, че от страна на всички генериращи емисии инсталации се полагат усилия за намаляване на парниковия ефект.

По какъв начин ще се третира електроенергията?

По принцип, преразгледаната директива за енергийното данъчно облагане няма да промени третирането на електроенергията. Както и досега, данъкът, обвързан с енергийното съдържание, ще се събира на мястото на потребление и минималните ставки няма да бъдат променени.

Що се отнася до компонента на данъчно облагане, обвързан с емисиите на CO2, с него ще се облагат горивата, използвани за генериране на електроенергия, тъй като електроенергията не води до емисии на мястото на потребление. Генерирането на енергия обаче е включено в обхвата на СТЕ на ЕС и по тази причина ще бъде освободено от прилагане на данъчния компонент, обвързан с емисиите на CO2. Този вид данъчно облагане ще се прилага само за малките електрогенериращи инсталации, които поради размера си не са включени в СТЕ.

Ще има ли предложението влияние върху ядрената енергия?

Предложението няма да засегне данъчното третиране на ядрената енергия. Електроенергията от атомни централи подлежи на данъчно облагане на мястото на потреблението, както и електроенергията, генерирана от другите видове източници. Данъците върху ядреното гориво, като напр. въведеният неотдавна подобен данък в Германия, попадат извън обхвата на директивата за енергийното данъчно облагане и поради това не са засегнати от настоящото преразглеждане.

По какъв начин новото предложение ще засегне домакинствата?

Домакинствата са източник на 10 % от емисиите на СО2, така че държавите-членки ще трябва да включат този сектор в своите стратегии, независимо от средствата, които решат да използват (напр. данъчно облагане, обвързано с емисиите на CO2, или изискване за смяна на отоплителните инсталации). Екологичните политики понякога оказват влияние върху бюджета на домакинствата — особено на домакинствата с по-ниски доходи. По тази причина се посочва, че амбициозните екологични политики следва да бъдат съпроводени с надеждни системи за социална сигурност и да са придружени от социални мерки. Въздействието на предложения нов данък, обвързан с енергийното съдържание и с емисиите на СО2, ще зависи до голяма степен от това за какво държавите-членки ще решат да използват приходите от този данък. Например те могат да използват част от приходите за компенсиране на домакинствата (особено тези с ниски доходи) с еднократни суми. Част от доходите от енергийното данъчно облагане могат също така да бъдат ефективно преразпределени, за да се намали до голяма степен въздействието върху домакинствата. Вече е обичайно държавите-членки, които вече са въвели данъчно облагане, обвързано с емисиите на СО2, да съпровождат тези мерки с ефективни социални мерки.

Освен това, с предложението се запазва възможността на държавите-членки да избират намалени данъчни ставки за енергийни продукти, използвани за битово отопление. За разлика от действащата директива обаче, при която възможността за избор на намалена данъчна ставка се отнася само за природния газ, въглищата и електроенергията, държавите-членки ще могат да прилагат такова освобождаване еднакво за всички горива за битово отопление (включително газьола и въглищата). Комисията ще преразгледа резултатите от прилагането на тази разпоредба за освобождаване в доклад след две години.

Ще отчете ли то особеностите на някои сектори?

Една от целите на преразгледаната директива за енергийното данъчно облагане е да осигури по-последователно и по-ефективно прилагане на енергийното данъчно облагане в целия ЕС. Поради това, в новата данъчна система се прави разграничение единствено между секторите, които попадат в обхвата на СТЕ, в които вече действа цена на въглеродните емисии на CO2, и тези, които са извън обхвата на СТЕ и които ще трябва да платят данъчния компонент, обвързан с емисиите на CO2.

От друга страна, с цел да се избегне възможен неблагоприятен ефект, се предлагат някои специфични правила за секторите, изложени на значителен риск от изместване на въглеродни емисии (т.е. сектори с емисии на парникови газове, които могат да се изкушат да делокализират продукцията си извън ЕС, за да останат конкурентоспособни). Те ще имат право на данъчен кредит (въз основа на тяхното променящо се енергопотребление) за този компонент от данъка, който е обвързан с емисиите на CO2. До известна степен специфичните особености на селското стопанство ще продължат да бъдат отчитани в преразгледаната директива, доколкото ще се запази възможността за пълно освобождаване от енергиен данък, ако бъдат поети определени ангажименти по отношение на околната среда и енергийната ефективност.

На последно място ще отбележим, че в някои случаи са предложени преходни периоди с цел да се избегнат резки промени за потребителите на някои енергийни продукти (като дизеловото гориво, вж. по-горе).

Как ще се третират вносните стоки?

Въвеждането на цена на въглеродните емисии, свързана с производството в рамките на ЕС, може да доведе до нарушаване на конкуренцията по отношение на производителите от трети страни, където не се прилагат подобни механизми. По-голямата част от секторите — източници на емисии на парникови газове, които са изложени на значителен риск от изместване на въглеродни емисии, попадат в обхвата на СТЕ. При тези обстоятелства ЕС взе решение да противодейства на риска от изместване на въглеродни емисии като разпределя повече безплатни квоти на рисковите сектори, вместо да се опитва да въвежда „въглероден данък“ за вносните стоки. Поради това в преразгледаната директива за енергийното данъчно облагане не се предвижда „въглероден данък“ за вносните стоки. Предприятията извън обхвата на СТЕ, за които ще се прилага данъчният компонент, обвързан с емисиите на CO2, обикновено са по-малки и не са толкова силно зависими от международната конкуренция или от риска от изместване на въглеродни емисии. При все това, предложението съдържа разпоредби за инсталации в сектори, които могат да са изложени на риск от изместване на въглеродни емисии (например сектори с голяма енергийна интензивност и търговски риск като някои технологии за обработка на минерални суровини), по същия начин както в СТЕ са предвидени разпоредби за такива изложени на риск сектори. Те ще имат право на данъчен кредит за този компонент от данъка, който е обвързан с емисиите на CO2, изчислен въз основа на историческото енергопотребление — решение, което ги предпазва от нелоялна конкуренция, като в същото време запазва стимулите за намаляване на собствените им емисии.

Ако трябва да обобщим, кои са действащите освобождавания съгласно директивата за енергийното данъчно облагане и какви ще бъдат те в бъдеще?

Държавите-членки ще запазят до голяма степен свободата, с която се ползват в момента, в съответствие с целите на политиката за климата и енергетиката.

  • По отношение на моторните горива, с предложението се цели прилагането на последователност при третирането на всички продукти от гледна точка на енергийното съдържание и генерирането на емисии на CO2, след изтичането на преходен период. Съответно съществуващите освобождавания за биогоривата, втечнения нефтен газ и компресирания природен газ ще бъдат премахнати постепенно (до 2023 г.). Това означава, че през 2023 г. за всеки продукт ще се прилага освобождаване, само ако то е оправдано от неговия CO2 баланс.

  • По отношение на горивата, използвани за отопление за стопански цели, действащите правила позволяват на държавите-членки да намаляват данъчните ставки до нула за енергийно интензивните стопански единици и до 50 % от минималните данъчни ставки на ЕС за останалите стопански единици, ако са спазени определени условия. За да се намали нарушаването на конкуренцията между държавите-членки и да се избегнат проблеми, свързани с държавните помощи, изменената директива ще дава възможност на държавите-членки да прилагат намаления на данъците по свое усмотрение само при условие, че се спазват минималните ставки на ЕС (за двата компонента – обвързания с енергийното съдържание и обвързания с емисиите на CO2). От друга страна предприятията, които участват в СТЕ на ЕС, автоматично ще бъдат освободени от данъчния компонент, обвързан с емисиите на CO2; освен това предприятията от секторите, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии, ще получават задължително данъчен кредит за данъчния компонент, обвързан с емисиите на CO2. И двете правила ще се прилагат на задължителен принцип от държавите-членки, като по този начин ще се избягват нарушения на конкуренцията.

  • По отношение на данъчното облагане на битовото отопление, съществуващото съгласно действащото законодателство право на държавите-членки да освобождават някои продукти (газ, въглища, кокс и електроенергия) ще обхване и горивата, използвани за отоплителни цели (включително течните минерални горива), за да се създадат условия за последователност при третирането на енергийните продукти. В същото време, Комисията ще разгледа ефекта от това освобождаване в редовния си доклад, с който се прави оценка на съответствието с целите на политиката за климата и енергетиката.

  • Що се отнася до селското стопанство, то ще продължава да се ползва с възможност за прилагане на по-ниски данъчни ставки, въпреки че те ще бъдат вече обвързани с екологичните цели, за да се гарантира, че и селското стопанство ще участва в общото усилие за пестене на енергия.

  • Държавите-членки ще могат да се възползват от възможността да прилагат по-благоприятно данъчно третиране в случаите, когато това е обосновано от екологична гледна точка, като например за електроенергията от възобновяеми източници или високоефективно съвместно производство на топлинна енергия и електроенергия.

  • С настоящото предложение не се променят действащите освобождавания на международния въздушен и морски транспорт поради съществуващите международни задължения и риска от нарушаване на конкуренцията при едностранни действия от страна на държавите-членки. Тези освобождавания обаче също ще бъдат преразгледани в редовния доклад на Комисията за прилагането на директивата.

  • Девет нови държави-членки (България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия) ще ползват преходен период до 2020 г., по време на който няма да са задължени да прилагат компонента, обвързан с емисиите на CO2. Това е оправдано поради тяхното общо по-ниско равнище на доходите.

Ще се актуализират ли минималните ставки в съответствие с външните влияния, като инфлацията или промените в цената на въглеродните емисии?

Да. Това ще бъде едно от основните предимства на предложението. Минималните ставки ще се променят в съответствие с външните влияния като инфлацията или увеличението/намалението на цената на въглеродните емисии. Преразгледаната директива за енергийното данъчно облагане съответно ще отразява в по-голяма степен тези външни фактори. Минималната данъчна ставка, обвързана с енергийното съдържание, ще запази реалната си стойност и ще бъде адаптирана на всеки три години в съответствие с основния процент на инфлацията (процента на инфлация на продуктите, с изключение на храната и енергията). По отношение на минималната данъчна ставка, обвързана с емисиите на CO2, директивата предвижда редовно преразглеждане, за да се гарантира, че тя е в съответствие с цената на квотите за емисии по СТЕ на ЕС, и че нарушението на конкуренцията между дружествата, които попадат в обхвата на СТЕ и тези, които са извън него, са минимизирани в това отношение.

Кои държави вече са въвели данък върху въглеродните емисии?

Понастоящем данък върху въглеродните емисии е въведен в Дания, Ирландия, Финландия и Швеция. Техните национални ставки обаче са определени на съвсем различни равнища и не съответстват на цената на квотите за емисии по СТЕ на ЕС.

Кога ще влезе в сила преразгледаната директива за енергийното данъчно облагане?

Преразгледаната директива ще започне да се прилага от 2013 г., заедно с третия етап на СТЕ на ЕС. Ще има съответен период за въвеждане, през който държавите-членки да могат да преструктурират данъците си, така че националните администрации, стопанските единици и енергийният сектор да имат достатъчно време да се адаптират. Продължителните преходни периоди за пълното привеждане в съответствие на данъчното облагане на енергийното съдържание, които продължават до 2023 г., ще осигурят време на промишлеността да се адаптира към новата структура на данъчно облагане.

Вж. и IP/11/468


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website