Navigation path

Left navigation

Additional tools

Въпроси и отговори във връзка с ОКООКД

European Commission - MEMO/11/171   16/03/2011

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO

MEMO/11/171

Брюксел, 16 март 2011 г.

Въпроси и отговори във връзка с ОКООКД

Какво представлява Общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД)?

Общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък е единен набор от правила, с помощта на който дружествата, извършващи дейност в рамките на ЕС, биха могли да изчисляват своите облагаеми печалби. С други думи, при определянето на своя облагаем доход дружествата или групите от дружества ще трябва да спазват само един механизъм на ЕС, а не различните правила на всяка държава-членка, в която те оперират. Освен това при ОКООКД дружествата, действащи в повече от една държава-членка на ЕС, ще трябва да подават единна данъчна декларация, обхващаща цялата им дейност в ЕС.

Как ще функционира ОКООКД на практика?

Отчитайки трансграничния характер на дейността на дружествата или на групите от дружества, ОКООКД ще им позволи да консолидират всички свои печалби и загуби, реализирани на територията на ЕС. Данъчната основа на дадено дружество ще бъде определяна посредством единна консолидирана данъчна декларация, след което всички държави-членки, в които то осъществява дейност, ще получат право да обложат определена част от тази основа, изчислена посредством специфична формула на базата на три равнопоставени фактора (активи, труд и продажби). Този процес ще се извършва от данъчната администрация на държавата-членка, в която се намира главният данъчен орган (т.е. по системата за обслужване на едно гише).

В рамките на предложената директива са определени ясни процедурни правила за това как дружествата следва да участват в системата на ОКООКД и да подават своите данъчни декларации, и как да бъдат хармонизирани съответните формуляри и координирани проверките. Всяко дружество или група ще подава данъчна декларация, отчитаща цялата негова дейност в рамките на ЕС, пред администрацията на държавата-членка, в която се намира главният данъчен орган, която от своя страна е отговорна за координирането на съответните проверки и последващи действия във връзка с декларацията.

Какво означават отделните елементи на ОКООКД?

Разяснение на отделните елементи на ОКООКД.

Обща — единен набор от правила, които могат да бъдат прилагани в целия ЕС.

Консолидирана — консолидация означава сумирането на всички печалби и загуби на дружеството/групата от дружества, реализирани в различните държави-членки, с цел получаване на нетната печалба или загубата за цялата негова/нейна дейност в рамките на ЕС. Това ще послужи за определяне на окончателната облагаема основа на дружеството или групата.

Пример: Участваща в ОКООКД група се състои от дружества А, Б, В и Г. Всяко от дружествата А и Б е реализирало печалба от 10 млн. EUR; Печалбата на дружество В е 5 млн. EUR; Дружество Г е реализирало загуба от 8 млн. EUR.

Консолидираната данъчна основа на тази група е А+Б+В+Г = 17 млн. EUR.

Корпоративен — във връзка с данъчното облагане на дружества.

Основа за облагане с данък — размерът на печалбата на дружеството, който ще бъде обложен с данък. Основата за облагане се изчислява по следния начин: приходите на дружеството, минус сумата, която може да бъде освободена от данъчно облагане, и приспаднатите разходи (например за заплати и амортизация). Всяка държава-членка е въвела различен набор от правила за изчисляване на тази данъчна основа. Държава-членка А може например да допуска амортизирането на активи в рамките на 10 години, докато в държава-членка Б този срок може да е само 5 години. Или за разлика от държава-членка Б, държава-членка А може да допуска приспадането на представителните разходи от печалбата. Въвеждането на единна данъчна основа на равнището на ЕС би означавало, че дружествата ще трябва да изготвят своите изчисления в съответствие с един набор от правила.

Пример: Дружество е реализирало приходи от 10 млн. EUR (например от продажба на стоки)

Минус текущи разходи от 3 млн. EUR (например заплати и стойност на придобитите за продажба стоки)

Минус приспаднати разходи от 2 млн. EUR (например разходи за амортизация на използваните за доставка превозни средства)

= Обща основа за облагане с данък 5 млн. EUR

Защо се нуждаем от ОКООКД в ЕС?

Установявайки един набор от правила за изчисляване на данъчната основа на дружествата или групите и въвеждайки система за обслужване на едно гише при подаването на данъчни декларации, ОКООКД ще направи осъществяването на бизнес по-лесно и по-евтино. Към настоящия момент дружествата трябва да съблюдават 27 различни методики за изчисляване на своите облагаеми печалби и да подават данъчни декларации пред данъчната администрация на всяка държава-членка, в която осъществяват дейност. Резултатът от това са високи разходи за привеждане в съответствие, административна тежест и нелека процедура за адаптиране. Сложната система за трансферно ценообразуване, която понастоящем се прилага спрямо вътрешногруповите транзакции, е изключително скъпоструваща и тежка за фирмите, извършващи дейност в ЕС, и може да доведе до спорове между органите на държавите-членки, както и да предизвика двойно данъчно облагане на дружествата.

Предоставяйки възможност за консолидиране на печалбите и загубите на равнище ЕС, ОКООКД ще позволи трансграничните дейности на фирмите да бъдат изцяло отчетени и ще предотврати свръхоблагането.

Представлява ли ОКООКД първата стъпка към хармонизирането на данъчните ставки?

Не. Данъчните ставки не са предмет на ОКООКД и Комисията не планира хармонизиране на ставките на корпоративния данък на държавите-членки. Държавите-членки ще продължат да определят равнището на своя корпоративен данък, което е тяхно суверенно право. В рамките на вътрешния пазар различните данъчни ставки позволяват поддържането на известна конкуренция по отношение на данъчното облагане, при условие че не са нарушени пазарните принципи. Целта на ОКООКД обаче е да повиши прозрачността относно състоянието на ефективния корпоративен данък в държавите-членки, подобрявайки съответно условията на конкуренция в областта на данъчното облагане в ЕС. ОКООКД ще бъде и далеч по-ефективна при повишаването на конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб от всякакви други мерки, свързани с уеднаквяването на ставките на корпоративния данък.

Съществуват ли данни, които свидетелстват за потенциалните ползи от ОКООКД?

ОКООКД ще доведе безспорно до по-ниски разходи и по-кратки процедури за привеждане в съответствие за предприятията, които осъществяват трансгранична дейност в ЕС. Очаква се разходите за привеждане в съответствие да бъдат намалени със 7 %, което в европейски мащаб съответства на икономии от 0,7 млрд. EUR.

Новата система ще донесе също осезаеми ползи за дружествата, които желаят да разширят своята дейност в други държави-членки. Само в областта на данъчното облагане разходите на голямо предприятие за откриване на ново дъщерно дружество в друга държава-членка възлизат на 140 000 EUR. С помощта на ОКООКД те ще бъдат намалени с 87 000 EUR (62 %). Ефектът при средните по мащаб предприятия е дори по-голям, като при тях разходите за разширяване в рамките на ЕС, свързани с данъчното облагане, ще намалеят средно от 127 000 EUR на 42 000 EUR (спад от 67 %). Ако само 5 % от МСП решат вследствие на това да разширят своята дейност, съвкупните икономии биха били от порядъка на 1 млрд. EUR.

Освен това предложението би могло да доведе до допълнителни икономии от 1,3 млрд. EUR за дружествата в целия ЕС, позволявайки им за данъчни цели да приспадат загубите, реализирани в една държава-членка, от натрупаните в останалия ЕС печалби (т.е. консолидация).

В резюме, ОКООКД би спестила на бизнеса 0,7 млрд. EUR под формата на по-ниски разходи за привеждане в съответствие, 1 млрд. EUR като икономии при трансгранично разширяване и 1,3 млрд. EUR в резултат на консолидацията.

Защо Комисията предлага ОКООКД да не бъде задължителна за дружествата?

ОКООКД няма да има задължителен характер, позволявайки на тези дружества, които виждат за себе си реални ползи от хармонизираната система, да участват, докато останалите могат да продължат да работят със своите национални системи. При този прагматичен подход няма да е необходимо дружествата, които не възнамеряват да разширяват дейността си отвъд националните граници и следователно ще продължат и в бъдеще да работят в рамките на една система, да преминават излишно към нова данъчна система. Комисията също смята, че ако ОКООКД стане задължителна, няма да бъде спазен принципът на субсидиарност, тъй като при нея ще бъдат въведени мерки на ЕС, приложими по отношение на дейности, осъществявани както изцяло на местно, така и на европейско равнище.

Защо консолидацията представлява важен елемент от тази система?

Консолидацията е основен елемент от ОКООКД, тъй като тя гарантира, че трансграничната дейност на дружествата в рамките на ЕС ще бъде изцяло отчетена.

Към днешна дата например дадена група може да добави загубата на свое дъщерно дружество, реализирана в държава-членка А, към печалбата, натрупана от друго нейно дъщерно дружество в същата държава-членка, за да получи нетна печалба или загуба. Въпросната група обаче не може да приспадне загубите, натрупани евентуално в друга държава-членка Б. Т.е. дори загубите на групата в една държава-членка да са по-големи от реализираните от нея в останалите държави-членки на ЕС печалби (например при нетна загуба), тя ще продължава да дължи данъци в държавите-членки, в които тя е реализирала печалби. Липсва механизъм за трансгранично компенсиране на загуби. При ОКООКД въпросната група ще получи право да сумира печалбите и загубите, реализирани от всички нейни дъщерни дружества в ЕС, за да бъде получена нетна стойност. Данъци ще бъдат плащани върху реализираната в целия ЕС нетна печалба на групата. Това е изцяло в духа на единния пазар.

В допълнение консолидацията ще премахне необходимостта от сложната система за трансферно ценообразуване, която понастоящем се прилага спрямо вътрешногруповите сделки. Премахването на трансферното ценообразуване, което е един от най-тежките и скъпоструващи елементи на корпоративното облагане на предприятията, ще донесе значителни ползи за дружествата и групите в рамките на ЕС.

Как бе установена предложената от Комисията формула за разпределяне?

Определената съгласно принципите на ОКООКД данъчна основа на дружеството ще се поделя (разпределя) между всички държави-членки, в които дружеството осъществява дейност, на базата на фиксирана формула за разпределяне. Тази формула се основа на три равнопоставени фактора:

  • Активи: всички дълготрайни материални активи, в т.ч. сгради, самолети и машини. Разходите за НИРД, маркетинг и реклама, извършени в рамките на 6 години преди присъединяването на дружеството към системата на ОКООКД, също ще бъдат включени за срок от 5 години като индикатор за нематериалните активи.

  • Труд: тук ще бъдат отчетени два подфактора: 50 % разходи за заплати и 50 % брой служители.

  • Продажби: този фактор ще бъде определян въз основа на мястото на доставка/дестинацията на стоките. По отношение на услугите това ще бъде мястото, където услугата е била реално извършена.

Пример:

Дружества А, Б и В представляват група, участваща в системата на ОКООКД. Консолидираната данъчна основа е 900.

Дружество А има капитал от 100, разходи за заплати — 100, 1000 служители, а продажбите му в държава-членка А са 10000.

Дружество Б има капитал от 200, разходи за заплати — 200, 2000 служители, а продажбите му в държава-членка Б са 20000.

Дружество В има капитал от 300, разходи за заплати — 300, 3000 служители, а продажбите му в държава-членка В са 30000.

Изчислението е следното:

Една трета от 900 за фактор капитал: 100/600 за A, 200/600 за Б и 300/600 за В

½ от една трета от 900 за подфактор разходи за заплати: 100/600 за A, 200/600 за Б и 300/600 за В

½ от една трета от 900 за подфактор брой служители: 1000/6000 за A, 2000/6000 за Б и 3000/6000 за В

Една трета от 900 за фактор продажби: 10 000/60 000 за A, 20 000/60 000 за Б и 30 000/60 000 за В

Данъчната основа на А = 50 + 25 + 25 + 50 = 150 – облагаеми според данъчната ставка на държава-членка А

Данъчната основа на Б = 100 + 50 + 50 + 100 = 300 – облагаеми според данъчната ставка на държава-членка Б

Данъчната основа на В = 150 + 75 + 75 + 150 = 450 – облагаеми според данъчната ставка на държава-членка В

Печалбите на дружествата зависят от продажбите, труда и активите, поради което тези три критерия съставят формулата за разпределяне. Трите фактора гарантират, че във формулата се използват данни, които вече са налични, трудно могат да бъдат манипулирани и са представителни по отношение на реалната печалба от дейността.

Каква е ролята на амортизацията при изчисляване на данъчната основа? В каква степен ще бъдат хармонизирани амортизационните отчисления по системата на ОКООКД?

Под амортизация се разбира намаляващата стойност на актива във времето, която може да бъде приспадната за данъчни цели. Ако купите например машина за 100 000 EUR и след пет години я продадете за 20 000 EUR, машината ще се е „амортизирала“ с 80 000 EUR. Амортизацията не е настъпила изцяло през петата година, а по малко всяка година. Когато дружеството закупува актив, например сграда или кола, неговата годишна облагаема основа представлява приходите минус разходите и амортизационните отчисления за въпросния актив. Планираната амортизация на актива се разпределя за предполагаемия срок, през който той ще бъде използван от дружеството, и въз основа на това се допуска ежегодно приспадане от данъчната основа.

Методите за амортизация в държавите-членки се различават. При някои отчисленията се извършват за по-дълъг период от време (например по 5 % в рамките на 20 години), докато при други този срок е по-кратък (например по 20 % в рамките на 5 години). Целта е разходите за придобиване на активите да бъдат разпределени върху подходящ брой години, като не се допуска манипулиране на печалбата посредством например амортизиране на всички разходи през първата година.

Дружествата, които участват в системата на ОКООКД, ще прилагат само един метод на амортизация (по 25 % в рамките на 4 години), а останалите ще продължат да спазват националните изисквания.

Какви ще бъдат ползите от ОКООКД за МСП?

ОКООКД ще позволи на тези МСП, които до момента са считали това за твърде скъпо или сложно, да разширят дейността си в рамките на ЕС. Често препятствията, свързани с прилагането на различни методики за изчисляване на данъчната основа в останалите държави-членки, са непреодолими за МСП, които по принцип не разполагат с възможностите на големите предприятия (адвокати и експерти в областта на данъчното право; консултанти и съветници). ОКООКД ще даде възможност на МСП, които планират разширяване в други държави-членки, да продължат както понастоящем да работят само с една система и една данъчна администрация. След въвеждането на ОКООКД се очаква свързаните с данъчното облагане разходи по разширяването на средно по мащаб предприятие в рамките на ЕС да намалеят с 67 %. Комисията положи усилия, за да гарантира, че предложените нови правила са разбираеми и достъпни както за големите, така и за малките и средните предприятия.

Ще допринесе ли ОКООКД за насърчаване на НИРД и иновативните дружества?

Правилата, съгласно които в системата на ОКООКД ще бъдат третирани разходите за НИРД, са много благоприятни и ориентирани към иновациите: например разходите за възнаграждение и заплати на научните работници подлежат изцяло на приспадане в годината на тяхното извършване (независимо от момента на получаване на резултатите от научното изследване), а 100 % от разходите за научноизследователски центрове могат да бъдат приспаднати незабавно. Освен това общият метод на амортизация обуславя бързи темпове на технически прогрес, като размерът на разходите, които могат да бъдат приспаднати през първите три години, достига почти 60 %. При този метод бива по-добре отчетен бързият спад на икономическата и техническата стойност на дълготрайните активи. ОКООКД предлага като цяло по-добра среда за научни изследвания и иновации отколкото съществуващите данъчни системи на повечето държави-членки.

Съществуват ли условия за присъединяването и напускането на системата на ОКООКД?

Да. Дружествата ще могат да се присъединяват към системата на ОКООКД за минимален срок от пет години (за да се избегне краткосрочното присъединяване с цел данъчно планиране). Освен това предложението съдържа приложение, в което са изброени редица критерии, които всяко дружество трябва да изпълни, преди да бъде допуснато в системата на ОКООКД (в т.ч. вид на приложимите към момента разпоредби за облагане с корпоративен данък; правна форма на дружеството …)

Ще могат ли да участват и неевропейски дружествата, извършващи дейност в Европа?

Да. Дружества от държави извън ЕС, които имат клонове или дъщерни дружества в държава-членка, ще могат да се включат в системата на ОКООКД в рамките на своята дейност в ЕС, при условие че отговарят на същите критерии за участие както дружествата от ЕС (вж. по-горе).

Ще допринесе ли ОКООКД за привличането на преки чуждестранни инвестиции?

ОКООКД може да повиши значително пазарната привлекателност на ЕС сред чуждестранните инвеститори. Дружествата, които извършват дейност в трети държави като САЩ и Китай, трябва понастоящем да съблюдават само една национална данъчна система. На фона на това европейската система включва 27 различни методики, което значително затруднява и оскъпява процеса. Единният набор от правила за определяне на основата за облагане с корпоративен данък, както и системата за обслужване на едно гише при подаването на данъчни декларации ще улеснят значително инвестирането в ЕС от страна на чуждестранните дружества. Редица трети държави вече посочиха пред Комисията, че ОКООКД би направила европейския пазар по-атрактивен за чуждестранните инвестиции.

Ще има ли разлика между данъчните ставки, прилагани от ОКООКД и от националните системи?

Държавите-членки ще продължат да определят равнището на своя корпоративен данък, включително ставката за участващите в ОКООКД дружества (при ОКООКД се определя единствено данъчната основа, но не и данъчната ставка). Дадена държава-членка може да предпочете да приложи различна данъчна ставка за ОКООКД, ако нейната национална основа за данъчно облагане се отличава коренно и тя би желала да приложи същата ефективна данъчна ставка (т.е. реалното равнище на платения данък, след като бъдат отчетени ставката, основата и различните приспаднати разходи). Ако общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък е например по-широка от националната основа, държавата-членка може да предпочете да прилага по отношение на ОКООКД по-ниска данъчна ставка, за да запази непроменен размера на ефективната данъчна ставка. Алтернативно, държавите-членки биха могли да синхронизират своите национални основи с ОКООКД, за да не се налага прилагането на различни ставки при двете системи. Всяка държава-членка ще може да избере подхода, който тя счита за най-подходящ с оглед на своите нужди.

Предвидени ли са защитни механизми, които да предпазват държавите-членки от дружествата, прехвърлящи активи единствено с цел извличане на максимална полза от формулата?

Предложението за ОКООКД съдържа строги правила за борба с избягването на данъчно облагане, гарантиращи, че групите няма да могат изкуствено да прехвърлят своите печалби от една държава-членка в друга. За чисто търговски цели обаче дружествата ще могат както понастоящем да се възползват от правото си на свободно движение и установяване (например да създадат нова фабрика в друга държава-членка).

Какви мерки за борба със злоупотребите са предвидени в предложението?

Предложението съдържа общи клаузи за избягване на злоупотребите, подобни на вече прилаганите от много държави-членки. В допълнение то включва специфични мерки за борба със злоупотребите, като например ограничаване на правото на приспадане на лихви в някои случаи, а в други — отмяна на освобождаването на доходи от чужбина.

Ще допринесе ли ОКООКД за насърчаване на конкуренцията в областта на данъчното облагане?

Със своите унифицирани правила ОКООКД ще осигури по-голяма прозрачност и следва да гарантира, че конкуренцията ще се осъществява по отношение на ефективната данъчна ставка, а не на елементите, скрити евентуално в различните данъчни основи. Това ще направи конкуренцията в областта на данъчното облагане по-открита и лоялна. Държавите-членки ще продължат да определят равнището на корпоративния данък за своите територии. Всяка държава-членка ще може да избере подхода, който е най-подходящ с оглед на нейните бюджетни нужди и данъчна стратегия.

Ще доведе ли ОКООКД до разширяването на данъчната основа в повечето държави-членки?

ОКООКД ще бъде по-широка от повечето от съществуващите национални данъчни основи на държавите-членки1, средно със 7,9 %. По-широката данъчна основа спестява на държавите-членки притесненията по отношение на устойчивостта на техните данъчни системи във връзка с бюджетната консолидация (т.е. по-широката данъчна основа намалява опасността от фискални загуби).

Може ли ОКООКД да увеличи реалната данъчна тежест на тези дружества, при които по-голямата част от печалбата се реализира на пазари с по-високи данъчни ставки?

Участието в системата на ОКООКД ще бъде доброволно. Тези дружества, които не виждат полза от своето участие, няма да бъдат задължени да се включат. По-голямата част от предприятията (80 %) обаче изразиха своята подкрепа за ОКООКД, отчитайки ползите от нея по отношение на по-ниските разходи за привеждане в съответствие, по-малката административна тежест и избягването на спорове относно трансферното ценообразуване (Проучване на KPMG от 2007 г., „Harmonised corporate tax base – are European business for or against it? Pan-EU survey results investigating reactions to proposed Common Consolidated Corporate Tax base“, Jeff Wagland).

Съответства ли настоящото предложение на принципа на субсидиарност?

Да. Целта на ОКООКД е премахване на пречките пред постигането на единен пазар, за да могат дружествата по-лесно и евтино да извършват трансгранични дейности. Тя може да бъде успешно приложена само на равнище ЕС. За да бъдат установени общи правила и система за „обслужване на едно гише“ за осъществяващите трансгранична дейност предприятия, е необходим общ европейски подход, тъй като основните елементи на предложението не могат да бъдат постигнати на чисто национално равнище (например трансгранично компенсиране на загуби, разпределяне на данъчната основа посредством единна формула).

Какви са следващите стъпки?

След представяне на становището на Европейския парламент предложението предстои да бъде обсъдено и одобрено от държавите-членки в рамките на Съвета.

See also IP/11/319

1 :

Естония не е включена, тъй като там биват облагани единствено изплатените дивиденти и не е необходимо да се дефинира данъчната основа.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website