Navigation path

Left navigation

Additional tools

MEMO/10/683

Брюксел, 15 декември 2010 г.

Европейска гражданска инициатива (ЕГИ)

I. Общи въпроси и отговори относно европейската гражданска инициатива

1. Какво предвижда Договорът от Лисабон относно европейската гражданска инициатива?

2. Възможно ли е вече да бъде представена гражданска инициатива? Кога ще могат да бъдат предложени първите граждански инициативи?

3. Как се третират случаи като този с неотдавнашната петиция на Greenpeace? Може ли тя да бъде представена наново, когато започне да се прилага регламентът относно гражданската инициатива?

4. В какво се изразява добавената стойност на ЕГИ?

5. Каква е разликата между европейска гражданска инициатива и петиция?

6. Съществуват ли граждански инициативи в държавите-членки?

7. Може ли седалището на Европейския парламент в Страсбург да бъде предмет на европейска гражданска инициатива?

8. Ще могат ли гражданите да инициират преразглеждане на Договорите посредством европейска гражданска инициатива?

9. Могат ли граждани на трети държави, които пребивават в ЕС, да подкрепят дадена европейска гражданска инициатива?

II. Въпроси и отговори относно регламента: как ще се прилага европейската гражданска инициатива?

1. Кой може да бъде организатор на инициатива?

2. Могат ли организации да организират гражданска инициатива?

3. Предвиждат ли се разпоредби относно прозрачността на финансирането?

4. Предвижда ли се някаква форма на финансиране от ЕС за организаторите на европейска гражданска инициатива?

5. Как гражданите могат да научат за текущи инициативи?

6. Как Комисията ще проверява дали групите, предложили инициативи, имат сериозни намерения?

7. Как Комисията ще предотврати използването на този инструмент от екстремисти като платформа за техните възгледи?

8. На какви изисквания трябва да отговаря дадена предложена инициатива, за да бъде регистрирана?

9. На какъв език трябва да бъде внесено от организаторите искането за регистрация на предложена инициатива?

10. Ще осигури ли Комисията превод на предложените инициативи?

11. Как потенциалните организатори могат да бъдат сигурни, че тяхната идея попада в правомощията на Комисията?

12. Комисията винаги е твърдяла, че би искала да има етап на регистрация и етап на проверка на допустимостта на по-късна фаза в процедурата. Защо тази идея не е намерила приложение?

13. Защо поддръжниците на дадена инициатива трябва да произхождат от най-малко една четвърт от държавите-членки? Защо една държава-членка не е достатъчна?

14. Защо да бъде използвано кратно на броя на депутатите в Европейския парламент, като праг за минималния брой на изявленията за подкрепа за всяка държава-членка?

15. Как ще се третират изявленията за подкрепа, събрани в държавите-членки, в които не бъде достигнат минималният праг?

16. Каква възраст трябва да са навършили гражданите, за да подкрепят гражданска инициатива?

17. Трябва ли гражданите да са регистрирани като избиратели, за да имат правото да подкрепят дадена инициатива?

18. Ако гражданин на една държава-членка живее в друга държава-членка, в коя държава-членка ще бъде отчетено неговото изявление на подкрепа?

19. Ще могат ли граждани на Съюза, пребиваващи извън ЕС, да подкрепят дадена инициатива? В коя държава-членка ще бъдат отчетени техните изявления за подкрепа?

20. Възможно ли е европейската гражданска инициатива да бъде подкрепена онлайн?

21. Как гражданите могат да са сигурни, че онлайн подкрепата на дадена инициатива е безопасна?

22. Как могат гражданите, които подкрепят дадена инициатива онлайн, да бъдат сигурни, че личните им данни няма да бъдат използвани за други цели?

23. Как ще бъдат проверявани изявленията за подкрепа?

24. Как ще реагира Комисията на успешни инициативи?

25. Какво следва в случаите, когато Комисията реши да не предприеме действия по отношение на дадена инициатива? С какви права за обжалване ще разполагат гражданите?

26. Ще бъде или възможно внасянето на инициатива, в която се застъпва противоположна позиция на друга текуща инициатива? Възможно ли е същата инициатива да бъде представена няколко пъти?

27. Защо на държавите-членки е необходима една година за изпълнението на европейската гражданска инициатива?

28. Със споразумението европейската гражданска инициатива не става ли по-бюрократична?

I. Общи въпроси и отговори относно европейската гражданска инициатива

1. Какво предвижда Договорът от Лисабон относно европейската гражданска инициатива?

С Договора от Лисабон бе въведена европейската гражданска инициатива. В него се предвижда, че „най-малко един милион граждани на Съюза, граждани на значителен брой държави-членки, могат да поемат инициативата да приканят Комисията да представи подходящо предложение, в рамките на предоставените ѝ правомощия, по въпроси, за които тези граждани считат, че за целите на прилагането на Договорите е необходим юридически акт на Съюза“ (член 11, параграф 4 от Договора за Европейския съюз).

Освен това в Договора се предвижда, че процедурите и условията, необходими за такава инициатива, в това число минималният брой държави-членки, от които трябва да произхождат гражданите, следва да бъдат определени с регламент на Европейския парламент и на Съвета, приет въз основа на предложение на Европейската комисия (член 11, параграф 4 от Договора за Европейския съюз и член 24 от Договора за функционирането на Европейския съюз). Комисията прие своето предложение на 31 март 2010 г. Парламентът и Съветът вече постигнаха окончателно съгласие относно регламента.

2. Възможно ли е вече да бъде представена гражданска инициатива? Кога ще могат да бъдат предложени първите граждански инициативи?

Въпреки че беше постигнато съгласие относно правилата за гражданската инициатива, в съответствие с регламента първите граждански инициатива ще могат да бъдат предложени едва една година след неговото влизане в сила. На държавите-членки е необходимо време да адаптират националното си законодателство преди започването на инициативите.

3. Как се третират случаи като този с неотдавнашната петиция на Greenpeace? Може ли тя да бъде представена наново, когато започне да се прилага регламентът относно гражданската инициатива?

Петиции, като наскоро представената от Greenpeace, не могат да се считат за гражданска инициатива. Тъй като в договора се конкретизира, че процедурите и условията, изисквани за гражданската инициатива, се определят с регламент, който се приема от Европейския парламент и Съвета, инициативите, подети преди приемането и прилагането на регламента, не могат да се считат за „граждански инициативи“, както се предвижда от договора. Подписите, събрани преди датата на прилагането на регламента, не могат да бъдат използвани по-късно. В регламента се предвижда изявленията за подкрепа да могат да бъдат събирани само след регистрирането на предложената инициатива в Комисията, което ще бъде възможно само след като регламентът започне да се прилага. Междувременно Комисията ще проучи гледищата, изразени в петицията на Greenpeace.

4. В какво се изразява добавената стойност на ЕГИ?

Съгласно Договора от Лисабон функционирането на Европейския съюз ще продължи да се основава на „представителната демокрация“ и европейските граждани ще продължат да бъдат пряко представяни на ниво на Съюза в Европейския парламент. В договора от Лисабон тези фундаментални принципи са надлежно припомнени.

При все това, с ЕГИ, новият договор разширява сферата на публичния дебат, като позволява на гражданите по-активно да участват в демократичния живот на Съюза, чрез този нов инструмент на „демокрация на участието“.

Въпреки че Комисията запазва своето право на инициатива и следователно няма да бъде задължена да направи предложение вследствие на инициатива на гражданите, тя поема ангажимента внимателно да разгледа всички инициативи, които попадат в рамките на нейните правомощия, с цел да прецени дали дадено ново политическо предложение би било уместно.

Комисията следователно вярва, че този нов инструмент ще даде много положителен принос не само за Европейската демокрация, но също така за разработването на политиките на ЕС.

5. Каква е разликата между европейска гражданска инициатива и петиция?

Правото за подаване на петиция в Европейския парламент, което вече съществуваше съгласно предишните договори, се различава значително от новата гражданска инициатива, въведена с Договора от Лисабон. Петициите могат да бъдат подавани от граждани на Съюза, както от физически, така и от юридически лица, пребиваващи или чиито седалище е в държава-членка, или индивидуално, или в съдружие с други граждани или лица и трябва да се отнася до въпроси, които попадат в полето на дейност на Съюза, и които засягат него/нея пряко (напр. оплакване). Следователно те не непременно касаят новите политически предложения. Петициите се изпращат до Европейския парламент в качеството му на пряк представител на гражданите на европейско ниво.

Гражданската инициатива, от друга страна, дава възможност на поне един милион граждани да призоват пряко Комисията да представи нови политически инициативи.

6. Съществуват ли граждански инициативи в държавите-членки?

Гражданските инициативи вече съществуват в повечето от държавите-членки, както на национално, така и на регионално и местно ниво. Следните държави-членки имат граждански инициативи на национално ниво. Австрия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Унгария. Регионални граждански инициативи съществуват в Австрия, Германия, Испания, Нидерландия и Швеция. Местни граждански инициативи има в Белгия, Германия, Италия, Испания, Люксембург, Словения, Унгария и Швеция. Граждански инициативи се срещат също извън ЕС (Швейцария, САЩ…). Тези инициативи се различават значително по своя обхват и по принцип се провеждат по различни процедури.

7. Може ли седалището на Европейския парламент в Страсбург да бъде предмет на европейска гражданска инициатива?

Не, отправянето на предложение по този въпрос не попада в рамките на правомощията, предоставени на Комисията. В регламента се конкретизира, че предложените граждански инициативи, които очевидно попадат извън рамките на правомощията, предоставени на Комисията за представяне на предложение за юридически акт на Съюза за целите на прилагане на договорите, няма да бъдат регистрирани. Седалището на институциите на Съюза се определя по общо съгласие на правителствата на държавите-членки.

8. Ще могат ли гражданите да инициират преразглеждане на Договорите посредством европейска гражданска инициатива?

Не. В съответствие с договора, и както също е посочено в регламента, гражданските инициативи могат да се отнасят само до предложения по въпроси, за които гражданите считат, че е необходим юридически акт на Съюза за целите на прилагането на договорите.

9. Могат ли граждани на трети държави, които пребивават в ЕС, да подкрепят дадена европейска гражданска инициатива?

Не. В съответствие с договора, гражданите на трета държава не могат да подкрепят ЕГИ. Всъщност в договора ясно се посочва, че само граждани, които са граждани на държавите-членки, могат да подкрепят дадена инициатива.

II. Въпроси и отговори относно регламента: как ще се прилага европейската гражданска инициатива?

1. Кой може да бъде организатор на инициатива?

Гражданските инициативи могат да бъдат организирани от граждански комитети, съставени от поне 7 граждани, пребиваващи в поне 7 различни държави-членки. Членовете на гражданските комитети са граждани на Съюза, навършили минималната възраст за гласуване на изборите за Европейски парламент (18 години във всички държави-членки, освен Австрия, където тази възраст е 16 години). Те трябва да определят един представител и един заместник, които ще имат право да говорят или действат от името на гражданския комитет по време на процедурата. Членовете на Европейския парламент не могат да се вземат предвид за достигането на минималния брой, необходим за образуване на граждански комитет.

2. Могат ли организации да организират гражданска инициатива?

Организациите не могат да организират граждански инициативи. При все това, всяко образувание може да насърчава предложените инициативи, при условие, че прави това в условията на пълна прозрачност.

3. Предвиждат ли се разпоредби относно прозрачността на финансирането?

В интерес на прозрачността и демократичния контрол, от организаторите на инициативи през цялата процедура ще се изисква да предоставят редовна актуализирана информация за организациите, които подкрепят дадена инициатива и как инициативите са финансирани. Това е в интерес на гражданите, които възнамеряват да подкрепят дадена инициатива, както и в съответствие с Европейската инициатива за прозрачност на Комисията.

4. Предвижда ли се някаква форма на финансиране от ЕС за организаторите на европейска гражданска инициатива?

Не се предвижда финансиране от ЕС за тази цел.

5. Как гражданите могат да научат за текущи инициативи?

Всички текущи инициативи ще бъдат регистрирани и до тях ще има публичен достъп на уебсайта на Комисията. Това ще позволи извършването на последващи действия по текущите инициативи и ще осигури инструмент за комуникация и прозрачност.

6. Как Комисията ще проверява дали групите, предложили инициативи, имат сериозни намерения?

В регламента се предвижда предложените инициативи, които очевидно нямат сериозен характер (напр. са лекомислени, оскърбителни или обезпокоителни), да не бъдат регистрирани. При все това, тъй като организаторът на гражданската инициатива трябва да бъде граждански комитет, броят на предложените инициативи, които нямат сериозен характер, би трябвало да бъде ограничен.

7. Как Комисията ще предотврати използването на този инструмент от екстремисти като платформа за техните възгледи?

В регламента се предвижда Комисията да отказва регистрацията на предложените граждански инициативи, които очевидно са срещу ценностната система на Съюза, както и да избягва предоставянето на публичност на екстремистки възгледи на уебсайта на Комисията.

8. На какви изисквания трябва да отговаря дадена предложена инициатива, за да бъде регистрирана?

Организаторите на дадена инициатива трябва да поискат регистрацията на своето предложение от Комисията. Те ще трябва да осигурят следната информация на един от официалните езици на Съюза, която да присъства в онлайн регистър, предоставен от Комисията.

  • заглавието на предложената гражданска инициатива;

  • нейният предмет;

  • описание на целите на предложението, по което Комисията се приканва да предприеме действия;

  • разпоредбите на договора, на които се позовават организаторите, във връзка с предложеното действие;

  • пълното име, пощенският адрес, националността и датата на раждане на седемте члена на гражданския комитет, като се посочи конкретно техният представител и техният заместник, както и техните електронни адреси;

  • всички източници на финансиране и подкрепа.

Организаторите ще имат възможност да осигурят по-подробна информация в приложение, включващо проект на законодателен текст.

Въз основа на тази информация Комисията ще регистрира предложената инициатива, при условие, че предвидените в регламента условия са изпълнени, по-специално факта предложената инициатива да не попада звън рамките на правомощията, предоставени на Комисията, да предаде предложение за юридически акт на Съюза с цел прилагане на договорите.

9. На какъв език трябва да бъде внесено от организаторите искането за регистрация на предложена инициатива?

Организаторите могат да поискат регистрацията на инициативата на всеки един от официалните езици на Съюза.

10. Ще осигури ли Комисията превод на предложените инициативи?

Не. Отговорност на организаторите ще бъде да преведат своята предложена инициатива на езиците, на които поискат. След потвърждаване на регистрацията на един от официалните езици, организаторите ще имат възможност да поискат прибавянето на друг официален език към регистъра. Преди информацията да бъде качена в регистъра, Комисията ще провери дали няма очевидни значителни несъответствия с оригиналната версия на заглавието, с предмета и с целите.

11. Как потенциалните организатори могат да бъдат сигурни, че тяхната идея попада в правомощията на Комисията?

Комисията ще предостави информация относно своите правомощия на уебсайта на гражданската инициатива. Тази информация ще позволи на потенциалните организатори да открият дали има разпоредба на договора, която позволява на Комисията да извършва действия във въпросната област.

12. Комисията винаги е твърдяла, че би искала да има етап на регистрация и етап на проверка на допустимостта на по-късна фаза в процедурата. Защо тази идея не е намерила приложение?

Комисията поиска проверката на допустимостта да бъде извършена след събирането на значителен брой изявления за подкрепа, за да е сигурно, че организаторите са имали сериозни намерения относно желанието си да съберат изявления за подкрепа, както и че вече са събрали значителна подкрепа за своята предложена инициатива, за да се избегне риска от злоупотреби.

По време на дискусиите, в отговор на тази загриженост Парламентът предложи идеята за гражданския комитет. Действително, този комитет в състав от поне 7 граждани от поне 7 държави-членки, ще гарантира, че инициативите са сериозни и имат европейски характер от самото начало.

Освен това, Комисията няма да взема официално решение за допустимост, както беше предвидено в предложението, но от нея ще се изисква предложените инициативи да бъдат регистрирани само ако условията, посочени в регламента, са спазени, в частност факта, че предложените инициативите попадат очевидно в обхвата на правомощията на Комисията, произтичащи от договорите, да направи предложение за поискания юридически акт.

13. Защо поддръжниците на дадена инициатива трябва да произхождат от най-малко една четвърт от държавите-членки? Защо една държава-членка не е достатъчна?

Необходимо е да се установи минималния брой държави-членки, от които произхождат гражданите, за да се гарантира, че гражданската инициатива е представителна за интересите на Съюза, и защото в договора се изисква гражданите са от „значителен брой държави-членки“.

Броят, определен от Парламента и Съвета, е една четвърт от държавите-членки, т.е. понастоящем седем.

14. Защо да бъде използвано кратно на броя на депутатите в Европейския парламент, като праг за минималния брой на изявленията за подкрепа за всяка държава-членка?

В своята зелена книга Комисията предложи прага да бъде определен на 0,2 % от населението на всяка държава-членка. При все това, много от отговорилите на зелената книга счетоха, че 0,2 % от населението е ненужно висок праг за постигане на целта за гарантиране на представителността на европейски интерес. Други счетоха, че един такъв процент не би бил справедлив, тъй като е много по–лесно например да се съберат изявления за подкрепа от 1000 граждани (представляващи 0,2 % от населението) в Люксембург отколкото от 160 000 в Германия, и следователно малките държави-членки да имат по-голяма тежест от големите.

Поради това избраният подход отразява загрижеността по тези два въпроса. В регламента се предвижда строго определен праг за всяка държава-членка, който да е дегресивно пропорционален на населението на всяка държава, с минимален праг и таван.

С цел да се гарантира, че тези прагове се основават на обективни критерии, те са изчислени на основата на кратно на броя на депутатите в Европейския парламент, избирани във всяка държава-членка. Избраното кратно е 750, за да се вземе предвид, от една страна, искането на много от заинтересованите страни за праг под 0,2 % от населението, а от друга — загрижеността прагът в малките държави-членки да не бъде прекалено нисък.

По този начин системата ще позволи пропорционално по-нисък брой поддръжници от големите държави и пропорционално по-висок брой от малките държави.

Минималният брой поддръжници от държава-членка е даден в приложение I към регламента.

15. Как ще се третират изявленията за подкрепа, събрани в държавите-членки, в които не бъде достигнат минималният праг?

Тези изявления за подкрепа естествено ще бъдат добавени към общия брой на поддръжниците, но въпросните държави-членки няма да бъдат включвани в изискваната една четвърт от държавите-членки.

16. Каква възраст трябва да са навършили гражданите, за да подкрепят гражданска инициатива?

Всички граждани на Съюза, навършили минималната възраст за гласуване в изборите за Европейски парламент, ще имат право да подкрепят дадена инициатива. Тази възраст е 18 години във всички държави-членки освен Австрия, където тя е 16 години.

17. Трябва ли гражданите да са регистрирани като избиратели, за да имат правото да подкрепят дадена инициатива?

Не. Гражданите на Съюза трябва да са на възраст за гласуване в европейските избори.

18. Ако гражданин на една държава-членка живее в друга държава-членка, в коя държава-членка ще бъде отчетено неговото изявление на подкрепа?

Това ще зависи от информацията, която даден поддръжник ще предостави и следователно от държавата-членка, която ще провери неговото изявление за подкрепа. Ако той предостави изискваните данни, съответстващи на неговата държава-членка по пребиваване, то ще бъде отчетено в неговата/нейната държава-членка по пребиваване. По подобен начин, ако той предостави изискваните данни, съответстващи на държавата-членка, чийто гражданин е той, то ще бъде отчетено в същата тази държава-членка. Например гражданин на Австрия, който пребивава в Естония, може или да попълни формуляра, който ще бъде проверен и следователно отчетен в Естония, като предостави своето име и фамилия, адрес, дата и място на раждане, националност, или да попълни формуляра, който ще бъде проверен и отчетен в Австрия, като предостави допълнително към предишната информация личния си идентификационен номер от списъка, приет от Австрия и наличен в приложение III към регламента.

Във всеки случай гражданите ще могат да подкрепят дадена инициатива само веднъж.

19. Ще могат ли граждани на Съюза, пребиваващи извън ЕС, да подкрепят дадена инициатива? В коя държава-членка ще бъдат отчетени техните изявления за подкрепа?

Възможността граждани на Съюза, пребиваващи извън ЕС, да подкрепят дадена инициатива, ще зависи от това на коя държава-членка те са граждани. Действително някои държави-членки не са в състояние да проверят изявленията за подкрепа на своите граждани, пребиваващи извън ЕС. Предложението на Комисията дава възможност всички граждани на Съюза, пребиваващи извън ЕС, да поддържат дадена инициатива. С оглед на новите изисквания, поставени от държавите-членки, възможно е някои граждани да не могат да направят това. За тези, които ще имат тази възможност, те ще бъдат отчетени в държавата-членка, на която те са граждани.

20. Възможно ли е европейската гражданска инициатива да бъде подкрепена онлайн?

Гражданите ще имат възможност да направят това онлайн. Организаторите ще трябва да изградят онлайн система за събиране, в съответствие с техническите изисквания и изискванията за сигурност, посочени в регламента. Комисията ще разработи технически стандарти и ще предостави софтуер с отворен код, за да подпомогне организаторите да изградят своята система.

21. Как гражданите могат да са сигурни, че онлайн подкрепата на дадена инициатива е безопасна?

При всеки случай (включително когато организаторите използват софтуера с отворен код, предоставен от Комисията) преди да започне събирането онлайн, организаторите ще трябва да поискат сертифицирането от компетентния национален орган на своята онлайн система за събиране, където ще се съхраняват данните. Националните органи ще проверят дали техническите параметри и параметрите за сигурност на системата им за събиране онлайн отговарят на минималните изисквания, определени от регламента. Това ще гарантира сигурността на подкрепата.

22. Как могат гражданите, които подкрепят дадена инициатива онлайн, да бъдат сигурни, че личните им данни няма да бъдат използвани за други цели?

С регламента се гарантира, че при организирането и проследяването на дадена гражданска инициатива всички действащи страни — организаторът, държавите-членки и Комисията — осигуряват пълна защита на личните данни. Действащото законодателство за защита на личните данни ще се прилага за обработката на личните данни, провеждана за целите на гражданската инициатива. Организаторите на гражданската инициатива, както и контрольорите на данните, ще отговарят за всяка вреда, която причинят, в съответствие с приложимото национално законодателство, и подлежат на съответните санкции за нарушения на регламента.

23. Как ще бъдат проверявани изявленията за подкрепа?

В своите изявления за подкрепа гражданите ще трябва да попълнят информацията, изисквана от държавите-членки, от които те произхождат (техните държави-членки по пребиваване или държавите-членки, на които те са граждани), което може да включва техните имена и фамилии, адреси, дата и място на раждане, гражданство, както и за определен брой държави-членки техния личен идентификационен номер. Част от тази информация (като например пълния адрес, място или дата на раждане) не се изисква от някои държави-членки. Детайлите относно изискваните данни се намират в двата модела на формуляра за изявленията за подкрепа, който се съдържа в приложение III (части A и Б) към регламента. Що се отнася до държавите-членки, изискващи личен идентификационен номер, списъкът с документи/номера, приети от всяка една от тях, е налице в част В от приложение III.

Организаторите ще трябва да събират на един и същ формуляр само подписи от поддръжници, които ще бъдат проверени от една и съща държава-членка. Тогава те ще трябва да изпратят тези изявления за подкрепа на националния орган на тази държава-членка. От своя страна националните органи ще проведат съответните проверки, с цел да удостоверят броя на действителните събрани изявления за подкрепа.

24. Как Комисията ще реагира на успешни инициативи?

Съгласно споразумението Комисията ще разполага със срок от три месеца, за да разгледа дадена гражданска инициатива, за която са събрани необходимите изявления за подкрепа в съответствие с изискванията в регламента и която е внесена до нея. Преди да изложи своите заключения в съобщение Комисията ще организира среща на подходящо равнище с организаторите, на която те ще могат подробно да изложат проблемите, повдигнати от тях в инициативата. Освен това Европейският парламент ще организира обществено изслушване.

25. Какво следва в случаите, когато Комисията реши да не предприеме действия по отношение на дадена инициатива? С какви права за обжалване ще разполагат гражданите?

Гражданската инициатива е инициатива за поставяне на определен въпрос на дневен ред и следователно тя не засяга правото на Комисията на законодателна инициатива. Въпреки това, Комисията като колегия се задължава да обърне сериозно внимание на исканията в гражданските инициативи. Ако Комисията реши да не предприема действия по отношение на дадена гражданска инициатива, тя ще предостави ясни обяснения относно причините за това. Политическият анализ от Комисията по същността на инициативата не може да бъде предмет на процедура на обжалване.

За разликата от това решението за регистрация на предложените инициативи, което се извършва на правна основа, може да бъде оспорено. При отказ за регистрация Комисията ще уведоми организаторите за основанията за това и за всички съдебни и извънсъдебни начини за решаване на спорове, с които те разполагат.

26. Ще бъде или възможно внасянето на инициатива, в която се застъпва противоположна позиция на друга текуща инициатива? Възможно ли е същата инициатива да бъде представена няколко пъти?

В регламента не се съдържат разпоредби относно последователното представяне на същите или на подобни граждански инициативи. По подобен начин, с него не се предотвратява предприемането на инициативи с противоположен характер.

27. Защо на държавите-членки е необходима една година за изпълнението на европейската гражданска инициатива?

Голяма част от държавите-членки трябва да адаптират своето национално законодателство, за да могат да извършват проверка на изявленията за подкрепа и/или да осигурят подходящи санкции за организаторите, които нарушат регламента.

28. Със споразумението европейската гражданска инициатива не става ли по-бюрократична?

Гражданската инициатива няма да бъде обект на излишни бюрократични правила. Одобрените правила осигуряват правилния баланс между необходимостта да се осигури надеждността на този инструмент и това той да бъде лесен за използване от гражданите.

Освен това Комисията възнамерява да разработи подробен и лесен за използване наръчник, с който да улесни разбирането на различните етапи на процедурата, и, когато е необходимо, ще съдейства на организаторите.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website