Navigation path

Left navigation

Additional tools

memO/10/424

Брюксел, 20 септември 2010 г.

Широколентов достъп: Европейската комисия представя нов общ подход на ЕС относно свръхвисокоскоростните широколентови мрежи

Европейската комисия прие препоръка как националните регулаторни органи в областта на далекосъобщенията следва да уреждат конкурентния достъп на трети страни до свръхвисокоскоростни оптични кабелни мрежи (известни също като мрежи за „достъп от следващо поколение“ — ДСП), които осигуряват високоскоростни широколентови връзки до жилища и работни места. Регулаторните органи следва да прилагат новите насоки в своята ежедневна работа по вземане на решения веднага след публикуването на съответния текст в Официален вестник на ЕС. Съгласно Рамковата директива за далекосъобщенията (2002/21/ЕО) те са задължени „да отчитат максимално препоръката“ на Комисията, като обосновават всяко отклонение от нея. Препоръката осигурява на далекосъобщителните оператори правна яснота, като гарантира подходящ баланс между необходимостта да се насърчава инвестирането и нуждата да се защитава конкуренцията. Тя ще спомогне за стимулиране на инвестирането в конкурентни високоскоростни широколентови мрежи, което представлява основна цел на Програмата на Комисията в областта на цифровите технологии за Европа (IP/10/581) и стратегията „Европа 2020“. Препоръката представлява част от пакет от мерки за широколентовия достъп, представени днес от Комисията (вж. IP/10/1142).

В препоръката на Комисията относно регулирания достъп до мрежи за достъп от следващо поколение е формулиран общ подход на ЕС за регулирането на мрежи на основата на оптични кабели. Оптичните кабелни мрежи допълват или заменят използващите много по-ограничена радиочестотна лента традиционни мрежи за фиксиран достъп на основата на медни проводници. Прилагането на оптични кабели изисква значителни инвестиции. Оптичните кабели представляват обаче следващата стъпка в естествената технологична еволюция на далекосъобщенията чрез фиксирани линии и са от важно значение за постигането на амбициозните цели относно широколентовия достъп, поставени в Програмата в областта на цифровите технологии (вж. IP/10/581, MEMO/10/199 и MEMO/10/200).

Съгласно правилата на ЕС в областта на далекосъобщенията съответните национални регулаторни органи трябва да насърчават ефективното инвестиране и да спомагат за нарастване на конкуренцията. Когато конкуренцията не е ефективна, за справяне с неуспеха на пазарните механизми регулаторните органи могат, след обстоен преглед на пазара, предварително да наложат регулаторни мерки спрямо дружествата с господстващо положение, както е посочено в Рамковата директива за далекосъобщенията (2002/21/ЕО). Новата препоръка на Комисията съдържа насоки за регулаторните органи как те следва да извършват това на пазарите на основаващ се на оптични кабели достъп от следващо поколение.

Достъп от следващо поколение

Понастоящем както утвърдените исторически оператори, така и по-нови оператори модернизират своите мрежи, като подменят медните кабели с оптични в линиите за връзка с възлите в мрежите (съответната технология е известна на английски под съкращението FTTN) или с крайните устройства на домашните абонати (FTTH). В ЕС големите далекосъобщителни оператори (ползвали вероятно преди това монополни позиции) се конкурират с други оператори, предлагащи услуги въз основа например на кабелни мрежи, както и необвързан с други услуги достъп на своите абонати (LLU) до мрежите на историческите оператори, а също и т.нар. битстрийм достъп до тези мрежи.

Необходимост от действия на Комисията

Въвеждането в ЕС на основаващи се на оптични кабели мрежи за ДСП все още е на относително ранен етап. Все повече национални регулаторни органи започнаха обаче да разглеждат въпроси по регулирания достъп до тези мрежи като част от своите редовни прегледи на пазара. Като част от процедурата на консултации съгласно член 7 Комисията бива уведомена за все повече съответни регулаторни мерки (вж. MEMO/09/539). Въз основа на задълбочено разглеждане на тези мерки Комисията прецени, че съществува явна опасност от раздалечаване между далекосъобщителните пазари на държавите-членки, ако тя не предостави насоки на съответните оператори. Такава ситуация би могла да доведе до нарушения на пазара вследствие на несъгласувано регулиране и до несигурност за дружествата, инвестиращи в мрежи за достъп от следващо поколение

Препоръката на Комисията ще доведе до по-голяма съгласуваност и яснота в решенията на регулаторните органи в областта на далекосъобщенията с оглед да се насърчава своевременното и ефективно инвестиране в мрежи за ДСП в целия единен пазар на ЕС, като същевременно се спомага за нарастване на конкуренцията на пазара на широколентови услуги.

Балансиране на нуждите на утвърдените оператори с тези на новите участници на пазара

Препоръката за достъпа от ново поколение предоставя на националните регулаторни органи инструменти за подкрепа на новите участници на този пазар и за насърчаване на инвестициите на утвърдените оператори в инфраструктурата. Например при определянето на разходоориентирани цени на достъпа за дружества, които са с господстващо положение на националните широколентови пазари, регулаторните органи ще трябва надлежно да отчитат и евентуалните инвестиционни рискове посредством премия за риска. Същевременно с препоръката се цели да се улесни навлизането на алтернативни оператори на пазара и да се подобри конкурентоспособността им, като им се позволява поетапно инвестиране и постепенно изграждане на собствена мрежова инфраструктура.

По-конкретно в препоръката за достъпа от ново поколение се утвърждават няколко принципа, към които трябва да се придържат регулаторните органи в ЕС:

  • Първо, макар че за дружествата с господстващо положение няма да има „регулаторни ваканции“, т.е. премахване или ограничаване на специфичната регулаторна рамка, при регулирането на цените за достъп до оптични кабелни мрежи изцяло ще се отчита инвестиционният риск и ще се дава възможност на инвестиращите дружества да постигат значителни печалби. Като се има предвид потенциалният размер на разглежданите инвестиции и сегашната ниска възвръщаемост за много класове финансови активи, това представлява благоприятна рамка за дружества, готови да инвестират.

  • Второ, националните регулаторни органи трябва да разполагат с пълна гама от корективни мерки за достъпа, от които съобразно обстоятелствата на националния пазар да подбират подходящата комбинация с цел да насърчават навлизането на нови участници на пазара и конкуренцията въз основа на инфраструктурата.

  • Трето, предварителното регулиране при оптичните кабелни мрежи следва да отразява различията в условията за конкуренция между отделните сектори и райони (селски и градски) в рамките на даден пазар, така че регулирането да е либерално, когато е налице голяма конкуренция (между кабелни оператори и при бъдещия мобилен интернет).

  • Накрая, в препоръката се изразява силна подкрепа за схемите за съвместни инвестиции в мрежи за достъп от следващо поколение и се разрешава определянето на по-ниски цени за необвързан достъп чрез оптични линии в замяна срещу предварително поети ангажименти по договори с дълъг срок на действие или за определен обем на услугите.

Националните регулаторни органи трябва „да отчитат максимално препоръката“

От правна гледна точка член 19 от Рамковата директива (Директива 2002/21/ЕО) задължава държавите-членки да гарантират, че техните далекосъобщителни оператори отчитат максимално препоръката на Комисията при изпълнението на своите задачи. Съгласно правилата, ако национален регулаторен орган реши да не спази препоръка на Комисията, той следва да представи на Комисията писмени обяснения за това. Досега степента на съобразяване на регулаторните органи в областта на далекосъобщенията с предишни препоръки на Комисията в тази област беше висока. Препоръката за достъпа от ново поколение поражда действие веднага след публикуването си в Официален вестник на ЕС. От този момент нататък от националните регулаторни органи за далекосъобщенията се очаква да прилагат новите насоки в своята ежедневна работа по вземане на решения, като си сътрудничат чрез Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС).

Често задавани въпроси

Какво е правното основание за препоръката за достъпа от ново поколение?

Препоръката на Комисията относно регулирания достъп до мрежи за достъп от следващо поколение се основава на член 19 от Директива 2002/21/ЕО (Рамковата директива за далекосъобщенията).

Имат ли право на защита за първоначален период дружествата, които инвестират огромни суми в ДСП?

За мрежите за ДСП няма „регулаторни ваканции“. Действително опитът показва, че чрез предварително регулиране могат да бъдат разрешени структурни проблеми и пазарите да се отворят за конкуренция чрез определяне на условията за навлизане на пазара, за да са наясно с тях потенциалните нови участници и по този начин да се насърчи инвестирането. Предприятията, които са обект на мерки за регулиране, ще бъдат особено облагодетелствани от задължението на националните регулаторни органи изцяло да отчитат инвестиционния риск.

Далекосъобщителният сектор е отличен пример за взаимодействието между регулирането и конкуренцията: с нарастването на пазарната конкуренция регулирането може постепенно да бъде намалявано.

Защо към новите оптични кабелни мрежи се прилагат същите принципи както прилаганите преди към инфраструктурата, основаваща се на медни проводници?

В своя подход Комисията следва принципите на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията, които се основават на икономически анализ на услугите и пазарите, а не на специфичната инфраструктура за тяхното предоставяне. От важно значение е да се установят справедливи пазарни условия за всички участници независимо от използваната инфраструктура или технология. Но с препоръката действието на правилата, разработени за мрежи на основата на медни проводници, не само се разпростира върху новите оптични кабелни мрежи; тя съдържа многобройни новаторски разпоредби, адаптиращи съществуващите правила към спецификата на оптичните мрежи (вж. по-горе).

Какво означава „значителна пазарна сила“ (ЗПС) в контекста на регулирането на далекосъобщенията в ЕС?

По принцип икономически регулаторни мерки могат да бъдат наложени предварително само ако конкуренцията не функционира на анализирания пазар. Такъв е случаят, когато регулаторен орган констатира, че даден оператор притежава значителна пазарна сила и поради това реши да наложи подходящи корективни мерки. Понятието за ЗПС е еквивалентно на това за „господстващо положение“ в законодателството в областта на конкуренцията, както е определено в съдебната практика на Съда на Европейския съюз.

Съгласно процедурите, посочени в член 7 от Рамковата директива за далекосъобщенията (2002/21/ЕО), от националните регулаторни органи се изисква да анализират своите национални пазари за електронни съобщения, като провеждат консултации с представители на промишлеността, и да предлагат подходящи корективни мерки за справяне с неефективността на пазара. После те следва да уведомят Комисията и други национални органи относно своите констатации и предлаганите мерки.

По-конкретно регулаторният орган трябва да определи границите на съответния пазар, да прецени дали един или повече участници са с значителна сила на този пазар и, ако се установят оператори с господстващо положение, да предложи подходящи корективни мерки за гарантиране на ефективна конкуренция.

Няма ли да бъде в действителност ограничена възвръщаемостта на инвестициите на едно дружество в мрежи за достъп от следващо поколение, щом като регулаторен орган определи, че едно дружество притежава значителна пазарна сила?

Когато се констатира, че едно дружество е с господстващо положение на даден пазар, националният регулаторен орган трябва да наложи регулаторни задължения в съответствие с член 8 от Директивата относно достъпа до електронни съобщителни мрежи (2002/19/ЕО). Това налагане на задължения трябва да не е своеволно, а съобразено с характера на проблема и съответните пазарни структури. На националните регулаторни органи се препоръчва да налагат подходящ (а не непременно пълен) набор от корективни мерки в отговор на господстващото положение на пазара.

Например при някои обстоятелства регулаторният орган може да реши да не налага необвързан достъп до оптични линии в райони, където съществуващата инфраструктура като мрежи и/или кабели за оптична връзка на домашни абонати в съчетание с привлекателни цени за крайните потребители вероятно ще доведат до действителна конкуренция. Освен това, ако бъдат наложени задължения за достъп, обстоятелствата могат да позволят на националните регулаторни органи да разрешат на дружество с господстващо положение гъвкавост на цените (т.е. освобождаване от по-строги задължения за ценообразуване като например предварително определяне на разходоориентирани цени). В препоръката се посочва също така, че за определяне на цените на продукти за т.нар. битстрийм достъп може да се използва методът retail-minus.

Понастоящем средният приход от краен потребител (ARPU) на широколентов достъп от сегашно поколение в ЕС възлиза на около 37 EUR месечно, като се предвижда тази стойност да нарасне с 10—15 % при бъдещите продукти за свръхвисокоскоростен широколентов достъп. Посоченият в препоръката подход е достатъчно гъвкав и нюансиран, за да не действа като неявно ограничение за възвръщаемостта на инвестициите.

Защо в препоръката не се посочва общо за ЕС ниво на премията за риска, което да се прилага от националните регулаторни органи?

Регулираните цени за достъп трябва да отразяват специфичната икономическа ситуация на въпросната мрежа за ДСП, включително преценения инвестиционен риск. Тези условия могат значително да варират в зависимост от пазарните условия и вида на инвестициите, поради което би било несъразмерно и неоправдано за целия Европейски съюз да се налага една единствена премия за риска или цена за достъп. Счита се, че определянето на регулирани цени трябва (дори в по-голяма степен отколкото планирането на корективни мерки) да се предостави на националните регулаторни органи, които да го осъществяват въз основа на обстоен икономически анализ за всеки отделен случай в съответствие с принципите, формулирани в препоръката на Комисията.

Какво извърши Комисията за изготвянето на настоящата препоръка?

Комисията работеше в тясно сътрудничество с 27-те национални регулаторни органа в ЕС и с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) за разработване на своя подход. Освен това препоръката бе обект на две обществени консултации през 2008 и 2009 г., в рамките на които постъпиха общо 170 становища.

Становищата, постъпили в рамките на двете обществени консултации, са публикувани в интернет на адрес http://ec.europa.eu/information_society/policy/ecomm/library/public_consult/index_en.htm.

Държавите-членки на ЕС също така твърдо подкрепят текста и гласуваха за одобрението му на заседанието на Комитета по съобщенията през юни 2010 г.

За повече информация:

http://ec.europa.eu/information_society/newsroom/cf/itemdetail.cfm?item_id=6070

Вж. също MEMO/10/426.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website