Navigation path

Left navigation

Additional tools

MEMO/10/200

Брюксел, 19 май 2010 г.

Програма в областта на цифровите технологии за Европа: основни инициативи

ж. също IP/10/581 и MEMO/10/199)

Защо е необходима Програма в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe“)?

Европа се нуждае от нов план за действие, за да използва по най-добър начин информационните и комуникационните технологии (ИКТ) за ускоряване на икономическото възстановяване и полагане на основите на устойчиво цифрово бъдеще. В новия план за действие се предлага да се премахнат съществуващите пречки пред максималното използване на потенциала на ИКТ наред с дългосрочни инвестиции за свеждане до минимум на бъдещи проблеми.

30 % от европейците никога не са използвали интернет. Понастоящем в САЩ от интернет се изтеглят четири пъти повече музикални файлове отколкото в Европейския съюз, тъй като пазарите в ЕС са разпокъсани и липсва законно предлагане. Европа изостава от своите промишлени партньори, например САЩ и Япония, и по отношение на инвестициите в научноизследователска дейност в областта на ИКТ и внедряването на свръхвисокоскоростни мрежи. Само 1 % от европейците имат достъп до високоскоростни мрежи на основата на оптични кабели в сравнение с 12 % от японците и 15 % от южнокорейците. Разходите на ЕС за научноизследователска и развойна дейност в областта на ИКТ представляват само 40 % от тези на САЩ.

Европа трябва да се справи с тези предизвикателства, за да се създаде благоприятен цикъл, в който ИКТ стимулират икономиката на ЕС. Това може да се постигне, когато започнат да се предоставят атрактивни услуги в онлайн среда без граници и когато тяхното наличие и използване създаде пазарно търсене на по-бърз достъп до интернет. Търсенето на по-бърз достъп до интернет от своя страна създава благоприятни възможности за инвестиции в по-бързи мрежи. Въвеждането и широкото използване на по-бързи мрежи пък дава възможност за още по-новаторски услуги.

Програмата в областта на цифровите технологии набелязва областите, в които Европа трябва да съсредоточи усилията си, за да задейства благоприятният цикъл.

Figures and graphics available in PDF and WORD PROCESSED

Върху какво акцентира Програмата в областта на цифровите технологии?

В програмата са очертани седем приоритетни области за действие:

  • създаване на цифров единен пазар

  • подобряване на рамковите условия за оперативна съвместимост между продуктите и услугите на ИКТ

  • повишаване на доверието и сигурността в интернет

  • гарантиране на предоставянето на много по-бърз достъп до интернет

  • насърчаване на инвестициите в научноизследователската и развойната дейност

  • повишаване на грамотността относно цифровите технологии, на уменията за тяхното използване и на приобщаването към цифровото общество

  • прилагане на ИКТ за справяне със социални предизвикателства като изменението на климата, растящите разходи за здравеопазване и застаряващото население.

Какви основни действия предлага Европейската комисия?

Цифров единен пазар

Време е нов единен пазар да оползотвори предимствата на цифровата ера.

Европа все още представлява разнородно множество от национални онлайн пазари и европейците са възпрепятствани да ползват благата на единен цифров пазар. Необходим е трансграничен поток на търговското и културното съдържание, както и на услугите; това следва да бъде постигнато чрез премахване на регулаторните пречки и улесняване на плащанията и фактурирането по електронен път, разрешаване на споровете и спечелване на доверието на клиентите. Може и трябва да се направи повече съгласно сегашната регулаторна рамка за изграждане на единен пазар в сектора на далекосъобщенията.

Програмата в областта на цифровите технологии (наричана по-долу „Програмата“) например ще:

  • стимулира търговията с теглене на музикални файлове (която в ЕС понастоящем е едва 25 % от нивото в САЩ), като опрости уреждането, управлението и лицензирането на авторските права. Между другото, до края на 2010 г. Комисията ще предложи рамкова директива относно колективното управление на правата с цел подобряване на администрирането, прозрачността и паневропейското лицензиране за (онлайн) управлението на авторските права. През 2012 г. ще бъде направена нова оценка на положението, след като по-късно тази година бъде издадена зелена книга.

  • определи дата за преминаване към единен пазар за онлайн плащания. Понастоящем само 8 % от живеещите в ЕС, които пазаруват онлайн, извършват покупки от друга държава, а 60 % от направените опити за поръчки за трансгранично пазаруване по интернет са неуспешни по технически или правни причини, като например отказ на плащане с чуждестранни кредитни карти.

  • насърчи частната и публичната електронна търговия чрез модернизиране на правилата за електронния подпис през 2011 г. с оглед да се гарантира оперативна съвместимост и трансгранично признаване на сигурното електронно установяване на автентичността.

  • укрепи правата на гражданите и повиши тяхното доверие, като актуализира регулаторната рамка на ЕС за защита на данните до края на 2010 г.

Европейската комисия ще гарантира защитата на потребителите в киберпространството и чрез издаване на цифров кодекс, в който правата на гражданите в света на интернет се обобщават по ясен и достъпен начин. В момента много потребители трудно разбират какви са техните цифрови права, особено когато те са разпръснати в различни, сложни по своята същност, правни документи.

Други действия в рамките на Програмата ще бъдат насочени към изграждане на доверие в потребителите за честни отношения в онлайн средата. Комисията ще доразвие идеята за онлайн знак за доверие на ЕС, по-специално за уебсайтове за търговия на дребно, и ще предложи обхващаща целия ЕС система за онлайн разрешаване на спорове по сделки на електронната търговия, за да знаят потребителите към кого да се обърнат при възникване на проблем.

Оперативна съвместимост и стандарти

Необходима ни е действителна оперативна съвместимост между продуктите и услугите на информационните технологии (ИТ), за да изградим истинско информационно общество.

Интернет е най-добрият пример за мощта на техническата оперативна съвместимост. Неговата отворена архитектура предостави оперативно съвместими устройства и приложения на милиарди хора в цял свят. Но за пълно оползотворяване на предимствата на ИКТ в Европа от съществено значение е да се повиши оперативната съвместимост между устройствата, приложенията, хранилищата на данни, услугите и мрежите.

Рамковите условия за оперативна съвместимост могат да се подобрят по различни начини. Важно средство за постигане на тази цел е осигуряването и използването на добри стандарти в областта на ИКТ, по-специално в обществените поръчки и законодателството.

Програмата в областта на цифровите технологии например ще:

  • предложи правни мерки за реформа на правилата за прилагане на стандарти за ИКТ с оглед да се разреши използването на стандарти, разработени от определени световни форуми и консорциуми в областта на ИКТ.

    Комисията обаче ще разгледа и положения, при които стандартите не помагат, тъй като не са подкрепени от важни участници на пазара. Друга цел е постигането на по-добра координация между публичните администрации чрез нова европейска стратегия и рамка за оперативна съвместимост с оглед осигуряване на оперативна съвместимост между електронното управление и другите публични услуги в цяла Европа.

Доверие и сигурност

Европейците няма да се възползват от технология, на която нямат доверие — господството на цифровите технологии не означава ера нито на „големия брат“, нито на „кибернетичен див запад“.

Европейците няма да се захванат с все по-сложни онлайн дейности, ако не са сигурни, че те или техните деца могат изцяло да разчитат на използваните от тях мрежи. От съществено значение е да се обърне внимание на разрастването на „киберпрестъпността“, простираща се от издевателства над деца до кражба на самоличност и кибернетични атаки, както и да се разработят механизми за противодействие.

Успоредно с това размножаването на базите от данни и новите технологии пораждат нови проблеми. Правото на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни са основни права в ЕС, които трябва да се прилагат ефективно както в интернет, така и извън него.

В днешно време интернет се превърна в толкова важна информационна инфраструктура за отделния човек, колкото и за европейската икономика като цяло, че нашите информационни системи и мрежи трябва да бъдат направени издръжливи и сигурни срещу новите заплахи от всякакъв вид.

По линия на Програмата в областта на цифровите технологии например ще се:

  • създаде европейска система за бързо реагиране срещу кибератаки, включително мрежа от екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT) и през 2010 г. ще се предложи да бъде засилена ролята на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA);

  • предложат през 2010 г. по-строги закони за борба с кибератаки срещу информационни системи, а до 2013 г. ще се направят предложения за съответни правила на европейско и международно равнище относно юрисдикцията в киберпространството.

Европейската комисия също така ще подкрепи „горещи“ линии за деца и родители, по които те могат да съобщават за незаконно съдържание в интернет, и ще работи с държавите от ЕС за предлагане на обучение по онлайн безопасност в училищата.

Съгласно актуализираните правила на ЕС в сектора на далекосъобщенията операторите и доставчиците на услуги са задължени да уведомяват за пробиви в сигурността на лични данни (вж. MEMO/09/568). Извършваният понастоящем преглед на общата рамка на ЕС за защита на данните ще включва и възможно разширяване на задължението за уведомяване за пробиви в сигурността на всякакви данни.

Високоскоростен и свръхвисокоскоростен достъп до интернет

Нуждаем се от високоскоростен достъп до интернет за силен растеж на икономиката и за създаване на работни места и благоденствие, както и за да се гарантира на гражданите достъп до желаните услуги и съдържание.

Европа се нуждае от широко предоставяне на високоскоростен и свръхвисокоскоростен достъп до интернет на конкурентни цени. Целта на ЕС е да се осигури основен широколентов достъп на всички европейци до 2013 г. и да се гарантира, че до 2020 г.: i) всички европейци имат много по-бърз достъп до интернет със скорост над 30 Mbps; и ii) 50 % или повече от европейските домакинства са абонати на интернет връзка със скорост над 100 Mbps.

За постигане на тези амбициозни цели е необходимо да се разработи цялостна политика, основаваща се на съчетание от технологии и насочена в две успоредни направления: от една страна, да се гарантира покритие с универсален широколентов достъп (чрез съчетание от фиксирани и безжични мрежи) до интернет с постепенно увеличаване на скоростта до поне 30 Mbps. От друга страна, в по-далечна перспектива целта е да се насърчава внедряването и разгръщането на мрежи за достъп от следващо поколение (NGA) върху голяма част от територията на ЕС, позволяващи връзка към интернет със свръхвисока скорост, надвишаваща 100 Mbps.

Програмата в областта на цифровите технологии например ще:

  • гарантира, че до 2020 г. всички европейци могат да имат много по-бърз достъп до интернет, както е определено в целите на ЕС. През 2010 г. Европейската комисия ще представи съобщение относно широколентовия достъп, в което ще се изложи обща рамка за действия на равнището на ЕС и на отделните държави-членки, включително проучване на начини за привличане на капитал за инвестиции чрез кредитно подобрение (с финансовата подкрепа на ЕИБ и ЕС), амбициозна Програма за европейска политика в областта на радиочестотния спектър и препоръка за насърчаване на инвестициите в конкурентни мрежи за достъп от следващо поколение.

Научни изследвания и иновации

Европа трябва да инвестира повече в изследователска и развойна дейност и да гарантира, че нашите най-добри идеи стигат до пазара.

Като се има предвид, че ИКТ допринасят за добавената стойност на продуктите, в чието производство Европа има силни позиции — като например автомобилите (25 %), битовите уреди (41 %) или здравното и медицинско оборудване (33 %) , недостигът на инвестиции в научноизследователската и развойната дейност (НИРД) по ИКТ представлява заплаха за целите сектори на производство и услуги в ЕС.

На първо място, разликата в инвестициите е свързана със слабата и разпокъсана публична НИРД. Например публичният сектор на ЕС изразходва годишно по-малко от 5,5 милиарда EUR за НИРД по ИКТ, което е далеч под нивото в конкурентните икономики. Второ, разпокъсаността на пазарите и на финансирането на научни изследвания ограничават растежа и развитието на иновационни предприятия в сектора на ИКТ, и по-специално на малките и средните предприятия (МСП). Трето, в Европа бавно се внедряват основаващи се на ИКТ иновации. Макар социални предизвикателства като застаряващото население или екологичната криза да са основни двигатели за иновации, Европа малко се възползва от обществени поръчки за иновации и НИРД с оглед подобряване на качеството и ефективността на своите обществени услуги.

За справяне с тези проблеми Програмата в областта на цифровите технологии например ще:

  • привлече повече частни инвестиции чрез поръчки за развойни продукти и публично-частни партньорства, чрез използването на структурни фондове за научни изследвания и иновации и чрез поддържането на темп от 20 % годишно увеличение на бюджета за НИРД по ИКТ поне за времетраенето на Седмата рамкова програма за научни изследвания (FP7).

Комисията също така ще разработи „лесни и бързи“ начини за достъп на МСП и млади изследователи до средства на ЕС за финансиране на научни изследвания по ИКТ. Освен това тя настоя държавите-членки на ЕС да удвоят годишните общи публични разходи за НИРД по ИКТ от 5,5 милиарда EUR на 11 милиарда EUR (включително средствата по програми на ЕС) по начини, които да доведат до еквивалентно нарастване на разходите на частния сектор от 35 милиарда EUR на 70 милиарда EUR.

Грамотност относно цифровите технологии, умения за тяхното използване и електронно приобщаване

Цифровата ера следва да бъде ера на оправомощаване и еманципация; социалният произход или уменията следва да не бъдат пречка за достъп до този потенциал.

Тъй като все повече ежедневни задачи се извършват онлайн — от кандидатстване за работа до плащане на данъци или купуване на билети — използването на интернет се превърна в неразделна част от ежедневния живот за много европейци. Повече от половината европейци (250 милиона) са онлайн всеки ден, докато 150 милиона — около 30 % от цялото население — никога не са използвали интернет. Често те казват, че не се нуждаят от това или че е прекалено скъпо. Тази група се състои главно от хора на възраст 65—74 години, хора с ниски доходи, безработни и по-ниско образовани лица.

Освен това Европа изпитва растящ недостиг на професионални умения за използване на ИКТ и е възможно през 2015 г. да липсват квалифицирани кадри за заемането на цели 700 000 работни места, свързани с използването на ИТ.

Тези недостатъци изключват много граждани от цифровото общество и икономика и ограничават положителния ефект, който ИКТ могат да окажат върху растежа на производителността.

За справяне с тези проблеми чрез Програмата в областта на цифровите технологии например ще се:

  • преодолее недостига на „цифрови“ умения чрез насърчаване на по-добра координация на инициативите във връзка с уменията по ИКТ на равнището на отделните държави-членки, по-специално като се предложи цифровата грамотност и уменията за ползване на цифрови технологии да станат приоритет на Европейския социален фонд.

  • насърчи предлагането и търсенето на умения по ИКТ на пазара на труда чрез разработване до 2012 г. на инструменти за установяване на квалификацията по ИКТ на специалисти и потребители, с цел улесняване на предприятията, търсещи да наемат служители със специални умения по ИКТ, при сравняването на техните умения.

Освен това Комисията, въз основа на преглед на различните варианти, ще направи до 2012 г. предложения с цел гарантиране, че уебсайтовете, предоставящи публични услуги са достъпни за всички граждани, включително възрастните хора и лицата с увреждания, не по-късно от 2015 г.

Ползи от ИКТ за обществото

Интелигентното използване на технологиите и оползотворяването на информацията ще ни подпомогнат за справяне с предизвикателствата като изменението на климата и застаряването на населението, пред които е изправено обществото.

Използването и прилагането на ИКТ е решаващ фактор за подпомагане на Европа в борбата с бъдещи предизвикателства като например поддържане на застаряващо общество, справяне с изменението на климата, намаляване на консумацията на енергия, подобряване на ефикасността на транспорта и повишаване на мобилността, увеличаване правата на пациентите и приобщаване на хората с увреждания.

За справяне с тези проблеми Програмата в областта на цифровите технологии например ще:

  • гарантира, че секторът на ИКТ е водещ при съобщаването за своите емисии на парникови газове, като осигури приемането до 2011 г. на обща методика, даваща възможност на други енергоемки отрасли да последват този пример;

  • предприеме широкомащабни пилотни проекти, за да се предостави на европейците сигурен онлайн достъп до медицинските данни за тяхното здравно състояние, така че където и да се намират, те ще могат да предоставят достъп на лекарите до тяхното здравно досие;

  • увеличи помощта по безопасността и медицинската помощ, предоставяна на европейците, например при спешни случаи в чужбина, чрез определяне на минимален общ набор от здравна информация, който да бъде включен в медицинските досиета на пациентите и да бъде достъпен по електронен път навсякъде в ЕС;

  • подобри онлайн достъпа до богатото културно наследство на Европа, като предложи устойчив модел за финансиране на Europeana — цифровата публична библиотека на ЕС и за цифровизация на европейски произведения на културата;

  • превърне услугите на електронното управление в ежедневно удобство за европейските граждани и предприятия чрез въвеждане на списък с общи трансгранични публични услуги, които позволяват на гражданите и предприятията независимо да упражняват дейността си или да се установяват където и да било в ЕС, както и чрез въвеждане на системи за взаимно признаване на електронни самоличности;

Тези, както и много други дейности, превръщат Програмата в областта на цифровите технологии в амбициозен план за действие през следващите години.

Кога ще бъде приложена на практика Програмата в областта на цифровите технологии?

Днешното съобщение набелязва пакет от мерки, които ще бъдат приложени или предложени през следващите 2—3 години и които ще доведат до последващи действия не по-късно от 2015 г. През следващите 10 години Програмата ще бъде усъвършенствана и доразвита като водеща инициатива по стратегията „Европа 2020“ за постигане на целите за 2020 г.

Единствено Европейската комисия ли ще изпълнява Програмата в областта на цифровите технологии? По какъв начин могат да помогнат заинтересованите страни?

За практическото осъществяване на тази амбициозна програма Европейската комисия ще работи в тясно сътрудничество с Европейския парламент (чрез поддържане на редовен диалог) и държавите-членки (чрез група от представители на високо равнище), както и с всички заинтересовани страни на всички равнища във всяка държава-членка. Комисията ще организира платформи за действия с участието на заинтересовани страни, както и годишно „цифрово“ събрание за оценяване на постигнатия напредък и възникващите проблеми.

Приложение 1: Ключови действия

Планиран срок за изпълнение

Динамичен цифров единен пазар

Основно действие 1: Опростяване на уреждането, управлението и трансграничното лицензиране на авторските права чрез:

• подобряване на администрирането, прозрачността и паневропейското лицензиране за (онлайн) управлението на авторските права, като се предложи рамкова директива относно колективното управление на правата

2010

• създаване на правна рамка за улесняване на цифровизацията и разпространението на произведения на културата в Европа, като се предложи директива за „осиротелите“ произведения, провеждане на диалог със заинтересованите страни с оглед набелязване на по-нататъшни мерки относно произведенията с изчерпани тиражи, допълвани от бази данни за правата върху тези произведения

2010

• преразглеждане на Директивата относно повторната употреба на информацията в обществения сектор и по-специално на нейния обхват и на принципите на заплащане за достъп и използване

2012

Основно действие 2: Осигуряване на завършването на Единната зона за плащания в евро (SEPA), евентуално чрез обвързващи правни мерки, определящи краен срок за миграция, и улесняване на появата на оперативно съвместима европейска рамка за електронното фактуриране чрез съобщение относно електронното фактуриране и създаване на многостранен форум със заинтересованите страни

2010

Основно действие 3: Предложение за преработка на Директивата за електронния подпис с оглед предоставяне на правна рамка за трансгранично признаване и оперативна съвместимост на системи за сигурно електронно установяване на автентичността

2011

Основно действие 4: Преразглеждане на регулаторната рамка на ЕС за защита на данните с оглед повишаване на доверието на частните лица и увеличаване на техните права.

2010

Оперативна съвместимост и стандарти

Основно действие 5: Да се предложат, като част от прегледа на европейската политика на стандартизация, правни мерки относно оперативната съвместимост на ИКТ за реформа на правилата за прилагане на стандарти за ИКТ в Европа, с оглед да се разреши използването на стандарти, разработени от определени световни форуми и консорциуми в областта на ИКТ

2010

Доверие и сигурност

Основно действие 6: Представяне на мерки за засилена политика на мрежова и информационна сигурност на високо равнище, включващи законодателни инициативи като тази за модернизирана Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA), както и други мерки, позволяващи по-бързо реагиране в случаи на кибератаки, включително екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти в европейските институции

2010

Основно действие 7: Представяне на мерки, включващи законодателни инициативи през 2010 г. за борба с кибератаки срещу информационни системи, а до 2013 г. — съответни правила на европейско и международно равнище относно юрисдикцията в киберпространството

2010 2013

Високоскоростен и свръхвисокоскоростен достъп до интернет

Основно действие 8: Приемане на съобщение относно широколентовия достъп, в което се излага обща рамка за действия на равнището на ЕС и на отделните държави-членки за постигане на целите на „Европа 2020“ в това направление, включително:

2010

• укрепване и рационализиране в тази рамка на финансирането на високоскоростен широколентов достъп чрез инструменти на ЕС (например ERDF, ERDP, EAFRD, TEN, CIP) до 2014 г. и проучване на начини за привличане на капитал за инвестиции в широколентова инфраструктура чрез кредитно подобрение (с финансовата подкрепа на ЕИБ и ЕС);

2014

• предложение през 2010 г. за амбициозна Програма за европейската политика в областта на радиочестотния спектър, по която да вземат решение Европейският парламент и Съветът и която ще послужи за координирана и стратегическа политика на равнището на ЕС по отношение на радиочестотния спектър с цел повишаване на ефикасността на управление на радиочестотния спектър и максимално да се увеличат ползите за потребителите и предприятията

2010

• издаване през 2010 г. на препоръка за насърчаване на инвестициите в конкурентни мрежи за достъп от следващо поколение чрез ясни и ефективни регулаторни мерки.

2010

Научни изследвания и иновации

Основно действие 9: Привличане на повече частни инвестиции чрез стратегическото използване на обществени поръчки за развойни продукти и публично-частни партньорства, чрез използването на структурни фондове за научни изследвания и иновации и чрез поддържането на темп от 20 % годишно увеличение на бюджета за НИРД по ИКТ поне за времетраенето на 7-ма рамкова програма

_

Повишаване на грамотността относно цифровите технологии, на уменията за тяхното използване и на приобщаването към цифровото общество

Основно действие 10: Предложение за приоритет на цифровата грамотност и уменията за ползване на цифрови технологии в регламента за Европейския социален фонд (2014—2020 г.)

_

Основно действие 11: Разработване на инструменти за установяване и признаване на квалификацията по ИКТ на специалисти и потребители, обвързано с Европейската квалификационна рамка и EUROPASS, и създаване на европейска рамка за професионализъм по ИКТ с цел повишаване на квалификацията и мобилността на специалистите по ИКТ в цяла Европа

2012

Ползи от ИКТ за обществото в ЕС

Основно действие 12: Оценяване дали секторът на ИКТ е спазил срока за приемане на обща измервателна методика за своята собствена енергийна ефективност и на емисиите си на парникови газове, и предложение за правни мерки при необходимост

2011

Основно действие 13: Осъществяване на пилотни проекти с цел предоставяне на европейците на сигурен онлайн достъп до медицинските данни за тяхното здравно състояние не по-късно от 2015 г., а до 2020 г. — постигане на широко разпространение на телемедицинските услуги

2015- 2020

Основно действие 14: Предложение за препоръка, определяща минимален общ набор от данни за пациентите с оглед оперативна съвместимост на медицинските досиета на пациентите при достъпа до тях или обмена им по електронен път между държавите-членки

2012

Основно действие 15: Предложение за устойчив модел за финансиране на Europeana — цифровата публична библиотека на ЕС, и на цифровизацията на съдържание

2012

Основно действие 16: Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета с цел гарантиране на взаимното признаване на електронната идентификация и на електронното установяване на автентичност в целия ЕС въз основа на онлайн „услуги за установяване на автентичност“, които да се предлагат във всички държави-членки ( за целта може да се използват най-подходящите официални документи на гражданите — издадени от публичния или от частния сектор)

2012

Приложение 2: Основни показатели за изпълнение

Тези показатели са взети главно от „Рамка за сравнителен анализ 2011—2015 година“1, одобрена от държавите-членки на ЕС през ноември 2009 г.

1. Цели относно широколентовия достъп до интернет:

Основен широколентов достъп на всички граждани не по-късно от 2013 г.: покритие с основен широколентов достъп на 100 % от гражданите на ЕС. (Изходно равнище: степента на покритие с достъп по технологията DSL (като % от общото население на ЕС) беше 93 % през декември 2008 г.)

Въвеждане до 2020 г. на високоскоростен широколентов достъп: степен на покритие с широколентов достъп със скорост 30 Mbps или повече на 100 % от гражданите на ЕС. (Изходно равнище: при 23 % от абонатните линии за широколентов достъп скоростта беше поне 10 Mbps през януари 2010 г.)

Въвеждане до 2020 г. на свръхвисокоскоростен широколентов достъп: 50 % от европейските домакинства следва да разполагат с достъп със скорост над 100 Mbps. (Липсва изходно равнище.)

2. Цифров единен пазар:

Насърчаване на електронната търговия: 50 % от населението следва да правят покупки онлайн не по-късно от 2015 г. (Изходно равнище: През 2009 г. 37 % от лицата на възраст 16—74 г. са поръчали стоки или услуги за лично ползване през последните 12 месеца.)

Трансгранична електронна търговия: 20% от населението следва да правят трансгранични покупки онлайн не по-късно от 2015 г. (Изходно равнище: през 2009 г. 8 % от лицата на възраст 16—74 г. са поръчали стоки или услуги от търговци от други държави от ЕС през последните 12 месеца.)

Електронна търговия между предприятия: 33 % от МСП следва да извършват онлайн покупки/продажби не по-късно от 2015 г. (Изходно равнище: През 2008 г. 24 % от предприятията са осъществили по електронен път покупки, а 12 % — продажби на стойност, която е равна на или по-голяма от 1 % от техния оборот или от общата стойност на всичките им покупки.

Единен пазар за далекосъобщителни услуги: разликата в цената между разговорите с роуминг и междуселищните разговори в рамките на една държава следва да се доближи до нула не по-късно от 2015 г. (Изходно равнище: през 2009 г. средната цена за разговор с роуминг беше 0,38 евроцента на минута (за изходящ разговор), а средната цена за минута за всички разговори в ЕС беше 0,13 евроцента (включително с роуминг).

3. Приобщаване към цифровото общество:

Нарастване на дела на редовните потребители на интернет от 60 % от населението на 75 % до 2015 г., а за хората в неравностойно положение — от 41 % на 60 %. (Данните за изходното равнище са за 2009 г.)

Намаляване до 2015 г. наполовина (т.е. на 15 %) на дела на населението, което никога не е използвало интернет. (Изходно равнище: през 2009 г. 30 % от лицата на възраст 16—74 години никога не са използвали интернет.)

4. Публични услуги:

Разпространение на услугите на електронното управление към 2015 г.: 50 % от гражданите да ползват услуги на електронното управление, като повече от половината от тях изпращат попълнени формуляри. (Изходно равнище: през 2009 г. 38 % от лицата на възраст 16—74 г. са ползвали услуги на електронното управление през последните 12 месеца и 47 % от тях са ползвали тези услуги и за изпращане на попълнени формуляри.)

Трансгранични публични услуги: не по-късно от 2015 г. да са на разположение онлайн всички основни трансгранични публични услуги, съдържащи се в списъка, по който държавите-членки трябва да се споразумеят до 2011 г. (Липсва изходно равнище.)

5. Научни изследвания и иновации

Нарастване на научноизследователската и развойната дейност в областта на ИКТ: удвояване на публичните инвестиции на 11 милиарда EUR. (Изходно равнище: През 2007 г. общите правителствени бюджетни кредити или разходи за научноизследователска и развойна дейност (GBAORD) в областта на ИКТ възлязоха по номинална стойност на 5,7 милиарда евро.)

6. Икономика с ниски емисии на въглероден двуокис

Насърчаване на осветлението с ниска консумация на енергия: до 2020 г. общо намаление поне с 20 % на консумацията на енергия за осветление. (Липсва изходно равнище.)

1 :

За повече информация вж. Рамка за сравнителен анализ 2011—2015 г. (Benchmarking framework 2011-2015); тя представлява концептуална рамка за събиране на статистически данни за информационното общество, както и списък на основни показатели за сравнителен анализ.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website