Navigation path

Left navigation

Additional tools

MEMO/10/199

Брюксел, 19 май 2010 г.

Програмата в областта на цифровите технологии за Европа: какво би могла да направи за мен?

(вж. също IP/10/581 и MEMO/10/200)

Съвсем наскоро Европейската комисия представи амбициозна Програма в областта на цифровите технологии за Европа (Digital Agenda for Europe), в която са очертани седем приоритетни области на действие: създаване на цифров единен пазар, подобряване на оперативната съвместимост, повишаване на доверието и сигурността в интернет, предоставяне на много по-бърз достъп до интернет, насърчаване на инвестициите в научноизследователската и развойната дейност, повишаване на грамотността относно цифровите технологии, на уменията за тяхното използване и на приобщаването към цифровото общество, прилагане на информационни и комуникационни технологии за справяне с предизвикателствата като изменението на климата и застаряването на населението, пред които е изправено обществото. По линия на Програмата в областта на цифровите технологии (наричана по-долу „Програмата“) в тези седем области се предвиждат около 100 последващи действия, от които 31 ще бъдат законодателни. Тя е първата от водещите инициативи по стратегията „Европа 2020“ (Europe 2020 strategy) за интелигентен, устойчив и ориентиран към цялото общество растеж (вж. IP/10/225). Като цяло Програмата е насочена към технологиите и онлайн услугите на 21-и век, които ще дадат възможност на Европа да стимулира разкриването на нови работни места, да насърчи икономическото благоденствие и да подобри ежедневния живот на гражданите и предприятията в Европейския съюз по разнообразни начини. По-долу са представени някои практически примери за това как предприетите мерки за изпълнението на Програмата по-конкретно са в полза на хората и предприятията.

Потребителите: динамичен цифров единен пазар и високоскоростен достъп до интернет

Цифровият“ свят би трябвало да е лесно достъпен за всеки! Прекалено много хора в Европа обаче изостават по отношение на използването на интернет, тъй като цифровият единен пазар не е напълно развит, липсва доверие в хората да влязат в онлайн среда или те просто нямат достъп до високоскоростна интернет връзка.

Потребителите все още не могат да се възползват напълно от конкурентни цени и от широка гама възможности на европейския цифров единен пазар. Често е много по-лесно да се направят покупки онлайн от предприятие в САЩ, отколкото от друга държава в ЕС. Така например почти 60 % от опитите за пазаруване от друга държава-членка са затруднени от проблеми като отказ на плащане с кредитна карта, тъй като последната е издадена в „погрешната“ държава. Друг пример е фактът, че потребителите могат да закупят компактдискове във всеки магазин в Европа, но често не са в състояние да изтеглят легално музика онлайн от друга държава в ЕС, тъй като съответните права се лицензират на национално ниво. Поради тази разпокъсаност в САЩ от интернет се изтеглят законно четири пъти повече музикални файлове, отколкото в Европейския съюз . Освен това едва 12 % от уеб потребителите в ЕС се чувстват в пълна безопасност при осъществяване на онлайн транзакции.

Що се отнася до далекосъобщителните услуги, въпреки мерките на ЕС относно роуминга потребителите все още се въздържат да използват мобилни телефонни услуги, когато са в чужбина поради по-високите цени, които трябва да заплатят в сравнение със същите услуги в собствената си държава-членка и особено в случаите на роуминг на данни.

Цел на Европейската Програма в областта на цифровите технологии е справянето с тези проблеми с оглед предоставянето на достъп на хората до всички възможни предимства на цифровото общество.

Например Програмата е насочена към гарантиране на много по-бърз достъп до интернет, който ще позволи на гражданите да пазаруват, творят, учат, общуват и взаимодействат помежду си в онлайн пространството, а освен това е от съществено значение за икономическия растеж. Целта на Програмата е към 2020 г. всички европейци да разполагат с интернет връзка със скорост поне 30 Mbps, като половината от европейските домакинства да бъдат абонати на връзка със скорост поне 100 Mbps.

Програмата също така ще насърчи координацията в ЕС по отношение на управлението на радиочестотния спектър с цел да се повиши растежът на иновационни безжични широколентови услуги. Тя ще установи ясни правила за стимулиране на инвестициите в отворени и конкурентни мрежи от ново поколение и ще подпомогне публичните органи за въвеждането на нова широколентова инфраструктура в местата, в които поради географското местоположение или ограничения брой потенциални потребители пазарът или самите частни инвеститори са затруднени при предлагането на високоскоростен интернет (напр. в селските райони).

Програмата цели да намери решения за паневропейски достъп до законно онлайн съдържание чрез опростяване на уреждането, управлението и трансграничното лицензиране на авторските права. Тя ще поощрява също широкомащабната цифровизация на богатите колекции на националните библиотеки, архиви и музеи и ще спомогне за достъпа до тях чрез Europeana (www.europeana.eu) — порталът на цифровите библиотеки в Европа (вж. MEMO/10/166).

Други действия в тази област включват улесняването на плащанията и фактурирането по електронен път навсякъде в Европа с оглед да се насърчи трансграничното онлайн пазаруване.

За да помогне на европейците да се чувстват в по-голяма безопасност в интернет, чрез Програмата ще се подсилят правилата на ЕС за защита на личните данни, ще се подобри eYouGuide (http://ec.europa.eu/information_society/eyouguide/index_en.htm) — цифровият наръчник за правата в интернет, за да стане той по-практичен и лесен за ползване, и ще се предложи създаването на обхващаща целия ЕС система за онлайн разрешаване на спорове по сделки на електронната търговия.

Програмата е насочена също към повишаване на доверието на хората в използването на интернет, като осигури между другото по-добре координиран отговор на европейско равнище срещу кибератаки, кражба на самоличност и спам.

След проучване относно щетите от липсата на единен пазар на далекосъобщителни услуги Комисията възнамерява да предприеме допълнителни мерки с цел например да гарантира, че разликата в цената между разговорите с роуминг и междуселищните разговори в рамките на една държава ще се доближи до нула не по-късно от 2015 г.

Работниците — подходящи умения за цифровата ера

Днес Европа изпитва растящ недостиг на умения за използване на ИКТ. 150 милиона европейци, т.е. около 30 % от цялото население, никога не са използвали интернет, а системите за образование и обучение в Европа не са в крак с уменията за използване на ИКТ, необходими на съвременния пазар на труда в областта на цифровите технологии. Цел на Програмата е повишаване и актуализиране на цифровите умения на всички граждани на ЕС без оглед на тяхната възраст, местонахождение или икономическо положение, така че да могат да участват пълноценно в цифровото общество и в пазара на труда.

Значителен неизползван потенциал има и в милионите млади хора и милионите жени от всички възрасти, които са редовни потребители на ИКТ и които могат да бъдат привлечени на работа в сектора на ИКТ или на технологиите. Този огромен резерв от талантливи хора и ресурси трябва да се използва с оглед растежа и конкурентоспособността на Европа. Програмата в областта на цифровите технологии ще се стреми да гарантира, че всички граждани, и по-специално младите хора, са информирани за възможностите за използване на ИКТ във всички видове професии. Европейският съюз ще призове държавите-членки да отдадат на цифровата грамотност и съответните умения приоритет в рамките на Европейския социален фонд.

За хората, които вече притежават и използват умения в областта на ИКТ и работят в сектора на технологиите, Програмата ще спомогне за установяването и признаването на квалификацията на специалисти по ИКТ, за да улесни промишлените отрасли при търсенето на служители със специални ИКТ умения.

Пациентите и лекарите — използване на ИКТ за устойчиво здравеопазване

Инвестициите в цифрови технологии, свързани със здравеопазването, познати още като електронно здравеопазване, може рязко да подобрят обхвата и качеството на здравните грижи, които са на разположение на пациентите и медицинските специалисти в Европа. Например новите телемедицински услуги като медицински онлайн консултации и преносимите устройства за наблюдение на здравното състояние на хора, страдащи от хронични заболявания и увреждания, могат да позволят на пациентите такава свобода на движение, с каквато те никога не са се ползвали преди.

На практика електронното здравеопазване може да сведе до минимум риска от лекарски грешки и да спомогне за ранното откриване на здравословни проблеми. Теленаблюдението в домашни условия на пациенти със сърдечно-съдови заболявания може да подобри нивото на преживяемост с 15 %, да намали дните за болничен престой с 26 % и да спести 10 % от разходите за здравно обслужване — предимства, които са от решаващо значение във времена на икономически затруднения. Електронните медицински рецепти могат да намалят грешките при дозирането на лекарствата с 15 %. Електронното здравеопазване ще играе съществена роля за поддържане на приемливи цени и достъпност на медицинското обслужване за всички хора в застаряващите европейски общества.

Цел на Програмата е до 2015 г. да предостави на европейците сигурен достъп до техните медицински досиета в интернет не само от дома, но и при пътуване до всяка точка на ЕС. Това би улеснило работата на лекарите и би помогнало на пациентите да получават най-добрите грижи при посещение при лекар в родната или в друга страна от ЕС.

Промишленото производство — възможностите на оперативно съвместимата цифрова икономика

Секторът на ИКТ има огромен принос за общия растеж на производителността в европейската икономика като цяло (информационните и комуникационните технологии генерираха половината от растежа на производителността в Европа през последните 15 години — вж. IP/10/571 — и тази тенденция вероятно ще се ускори).

В един съвършен свят цифровите услуги и устройства биха функционирали съвместно и комуникирали безпроблемно помежду си. Не е такава обаче ситуацията днес. Много устройства и софтуерни интерфейси не са достатъчно съвместими помежду си, което води до разпокъсани пазари и липса на конкуренция. Освен това процесите на стандартизация в Европа невинаги са в съответствие с технологичните промени. В своята съвкупност тези проблеми до голяма степен затрудняват интегрираното използване на технологии и показват, че онлайн услугите, включително публичните услуги, все още често принуждават потребителите да работят със специфични програмни продукти или устройства, което поражда риск от зависимост от един-единствен доставчик и от по-високи цени. Освен това подобни пречки не позволяват на промишлените предприятия да разработват иновационни продукти и услуги и тези пречки са възможно препятствие за постигане на крайно необходимите икономически растеж и нови работни места.

За справяне с тези проблеми в Програмата се предвижда до 2010 г. да се направи преглед на политиката на стандартизация на ЕС, при който по-специално ще се наблегне върху необходимостта стандартизацията на ИКТ в Европа да следва бързия темп на развитие на технологичните пазари. В допълнение Комисията ще издаде насоки за правилата за установяване на стандарти, за обществените поръчки за ИКТ решения и за оперативната съвместимост.

Секторът на ИКТ — научни изследвания и иновации за цифровата икономика

Конкретна цел на Програмата в областта на цифровите технологии е справянето с основния проблем относно недостатъчните инвестиции и разпокъсаността на научните изследвания в областта на ИКТ в Европа. Разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) по ИКТ в Европа представляват едва 40 % от разходите в САЩ. Това е стратегически слабо място, като се има предвид, че ИКТ са главни базови технологии с най-голямо значение в съвременната икономика.

Програмата ще има за цел да привлече повече частни инвестиции чрез стратегическото използване на поръчки за развойни продукти и публично-частни партньорства, чрез използването на предназначени за регионите и други средства на ЕС за научни изследвания и иновации и чрез поддържането на високия темп на годишни увеличения на бюджета на ЕС за НИРД по ИКТ, установен в европейските рамкови програми за научни изследвания, поне до 2013 г.

Секторът на ИКТ също се сблъсква със значителен недостиг на висококвалифицирани специалисти по ИКТ, които да отговорят на неговите настоящи и бъдещи потребности от работна ръка. Програмата в областта на цифровите технологии се опитва да реши този проблем чрез насърчаване на образованието в областта на ИКТ и предлагане на мерки за увеличаване на неговата привлекателност по отношение на професионалното развитие. Наличието и по-добрата подготовка на специалисти по ИКТ ще спомогне за стабилния растеж на отрасъла, чието развитие до голяма степен зависи от уменията и квалификацията на хората.

За хората, които вече притежават и използват умения в областта на ИКТ и работят в сектора на технологиите, Програмата ще спомогне за установяването и признаването на квалификацията на специалисти по ИКТ, за да улесни промишлените отрасли при търсенето на служители с конкретни ИКТ умения.

Малките и средни предприятия (МСП) — електронно управление с цел улесняване на функционирането на МСП

Цел на Програмата в областта на цифровите технологии е да се намали бюрокрацията и да се отстранят бариерите, възпрепятстващи 99 % от европейските предприятия да се възползват напълно от възможностите, които предлага цифровият единен пазар. Една от общите цели на Програмата е 33 % от МСП да извършват онлайн покупки/продажби не по-късно от 2015 г.

По-специално завършването на изграждането на Единната зона за плащания в евро (SEPA) ще улесни МСП при осъществяването на плащания и фактуриране по електронен път отвъд националните граници, основаващи се на надеждни и ефикасни методи за разплащане.

Програмата се ангажира да подобри функционирането на електронното управление с оглед да се гарантира, че МСП могат да изразходват по-малко време за административни процедури и да получат нови възможности за развиване на стопанска дейност. По-специално цялостното прилагане на законодателството на ЕС по отношение на електронните обществени поръчки, както и трансграничните услуги за електронна идентификация и електронно установяване на автентичност, биха разкрили множество нови възможности пред предприятията отвъд границите на съответната държава. До 2011 г. държавите от ЕС следва да се споразумеят относно общ списък на основни трансгранични публични услуги (напр. електронни сертификати, необходими за одобряване на изпълнител в процедури за възлагане на обществени поръчки), които биха дали възможност на предприемачите да започнат и да извършват стопанска дейност навсякъде в Европа независимо от първоначалното им местонахождение. В пълния си обхват тези основни услуги следва да са достъпни онлайн не по-късно от 2015 г.

Хората на изкуството, авторите, музикантите

Интернет е уникална платформа за разпространение на съдържание с културен характер, като предоставя възможности на авторите, композиторите и хората на изкуството да достигнат до по-широка публика. Европа се нуждае от бърз напредък в създаването, производството и разпространението на цифрово съдържание. Това изисква напълно функциониращ европейски цифров единен пазар и по-добра защита на възнагражденията на авторите и на други творци.

В някои области на културното съдържание единният онлайн пазар в Европа понастоящем e разпокъсан, тъй като управлението на авторските права се извършва на национално ниво и поради това от един паневропейски онлайн магазин за аудио- и видеопродукти се изисква да постигне индивидуално споразумение относно правата с различни органи за управление на права във всяка от 27-те държави-членки. В резултат, независимо че европейските потребители могат да закупят например компактдискове във всеки магазин, те често не са в състояние да закупят музика от законни онлайн платформи навсякъде в ЕС, понеже съответните права се лицензират на национално ниво.

Понастоящем размерът на потенциалните приходи на творците е занижен, тъй като европейските граждани, които искат да имат достъп до съдържание с творчески и културен характер, са възпрепятствани да го направят, понеже са лишени от законни средства за достъп до такива произведения. Парадоксално е, че пиратското съдържание се разпространява много по-свободно в Европа, отколкото законното. Необходимо е да се постигне балансирано решение; секторите с творчески характер следва да бъдат стимулирани да предлагат повече съдържание онлайн срещу по-добра правна защита. Програмата в областта на цифровите технологии възнамерява да разреши тези проблеми чрез стимулиране на трансграничното и паневропейското лицензиране в цифрова среда. Това ще бъде постигнато между другото чрез нова рамкова директива относно колективното управление на авторските права, предвидена за 2011 г., предложение за директива относно „осиротелите“ произведения и продължаване на обсъжданията със заинтересованите страни относно произведенията с изчерпани тиражи, и чрез преразглеждане на правилата на ЕС относно повторната употреба на информацията в обществения сектор. През 2012 г. ще бъде направена оценка на необходимостта от допълнителни мерки след издаването през 2010 г. на зелена книга относно шансовете и предизвикателствата на онлайн разпространението на аудиовизуални произведения и на друго творческо съдържание.

Околната среда — използване на ИКТ за намаляване на въздействието върху околната среда

Благодарение на водещата си роля в световен мащаб за справяне с проблема с изменението на климата Европа проправи пътя напред с амбициозна политика в областта на енергетиката и изменението на климата, поставяща си за задача намаляване на емисиите на парникови газове най-малко с 20 % до 2020 г. Трябва да бъде оползотворен целият потенциал на ИКТ инструментите за подпомагане на гражданите и предприятията да намалят собствените си емисии на въглероден двуокис, за да се подкрепи ЕС в изпълнението на неговите глобални ангажименти.

ИКТ решения за наблюдение като например интелигентни мрежи и уреди за отчитане на консумацията на енергия могат да увеличат икономиите на енергия на работното място и в домовете. Почти 20 % от световната консумация на електроенергия се пада на осветлението. Около 70 % от тази консумация могат да бъдат спестени чрез използването на основаващи се на ИКТ ефективни интелигентни системи за управление на осветлението. В рамките на Програмата до 2020 г. следва консумацията на енергия за осветление да бъде намалена с 20 % в сравнение с 2010 г.

Цел на Програмата в областта на цифровите технологии е да гарантира, че публичните органи, отрасълът на ИКТ и секторите с най-големи емисии ще работят в тясно сътрудничество помежду си за ускоряване на мащабното въвеждане на основаващи се на ИКТ решения с оглед постигане на целите за икономии на енергия.

Изследователите — засилено и координирано финансиране на научните изследвания в областта на ИКТ

Недостатъчните инвестиции на Европа в свързана с ИКТ научноизследователска и развойна дейност представляват заплаха за секторите на производството и услугите в ЕС (главно автомобилите, битовите уреди, здравното и медицинското оборудване). Недостигът на инвестиции се дължи основно на ниските разходи за НИРД (по-малко от 5,5 милиарда EUR годишно), прекомерните бюрократични спънки и разпокъсаността на пазарите.

В рамките на Програмата Комисията се ангажира да привлече повече частни инвестиции чрез стратегическото използване на обществени поръчки за развойни продукти. Комисията също така ще подкрепи шест публично-частни партньорства в областта на ИКТ по Седмата рамкова програма на ЕС за научни изследвания (FP7), като предостави финансови средства в общ размер 1 милиард EUR и привлече около 2 милиарда EUR от частния сектор. Освен това тя ще поддържа високия темп на годишни увеличения на бюджета за НИРД по ИКТ поне до 2013 г. В рамките на Програмата в областта на цифровите технологии държавите-членки на ЕС се приканват до 2020 г. да удвоят годишните общи публични разходи за НИРД по ИКТ на 11 милиарда EUR.

Програмата в областта на цифровите технологии за Европа също така включва мерки за намаляване на прекалено голямото количество документи с цел улесняване и ускоряване на достъпа на млади изследователи и МСП до средства на ЕС за финансиране на научни изследвания по ИКТ от 2011 г. нататък, както и мерки за засилване на координацията и обединяване на ресурсите с държавите-членки и промишлеността.

Децата и техните родители: по-голяма безопасност в онлайн пространството

В днешно време младите хора и децата са най-активната група, използваща интернет: 73 % от хората на възраст 16—24 години редовно се възползват от авангардни услуги за създаване и споделяне на онлайн съдържание, което е два пъти повече от средната стойност за ЕС (35 %). Същевременно 66 % от всички европейци на възраст под 24 години ежедневно посещават интернет пространството в сравнение със среден дял от 43 % за ЕС. Но макар младите хора да се чувстват напълно „уютно“, докато са онлайн, те все още са уязвими за заплахите във виртуалния свят.

Програмата в областта на цифровите технологии ще помогне на родителите и техните деца да се чувстват в безопасност в онлайн пространството. По-специално чрез програмата за по-безопасен интернет всички държави от ЕС ще бъдат насърчавани да въведат горещи линии за съобщаване на вредно онлайн съдържание и да предложат обучение по онлайн безопасност в училищата. Доставчиците на онлайн услугите с най-голяма популярност сред по-младите поколения (напр. социални мрежи, мобилни оператори) ще бъдат приканени да разработят не по-късно от 2013 г. допълнителни мерки за саморегулиране във връзка с безопасността на децата в онлайн пространството.

Накрая, в програмата се предлага да се подобри сътрудничеството на европейско и международно равнище за борба с киберпрестъпността (напр. платформи за онлайн сигнализиране на нивото на отделните държави и на ЕС за справяне със сексуалната експлоатация и с разпространението в интернет на материали, съдържащи сексуални издевателства над деца), както и с други форми на кибератаки, кражба на самоличност и спам.

Възрастните хора и лицата с увреждания — нови възможности

Особено в едно застаряващо общество електронното здравеопазване е ключова област за иновации, което може да осигури постигането на по-добри резултати за възрастните хора и лицата с увреждания.

Например благодарение на финансирането от страна на ЕС по програмата за интелигентна заобикаляща среда (AAL) чрез ИКТ се гарантира, че цифровото общество позволява по-самостоятелен и достоен начин на живот на хора с крехко здраве или страдащи от хронични заболявания, както и на лица с увреждания.

Чрез програмата AAL се насърчават иновациите и разгръщането на основаващи се на ИКТ решения в области като предотвратяване на падания (засягащо повече от една трета от хората в ЕС на възраст над 65 г.) и подкрепа за над 7 милиона души в ЕС, страдащи от деменция, загуба на паметта, неспособност за умствено концентриране или за решаване на дребни проблеми. Цел на Програмата в областта на цифровите технологии е до 2015 г. да се предоставят възможности за удвояване на броя на възрастните хора, които могат да водят самостоятелен начин на живот.

150 милиона европейци, т.е. около 30 % от цялото население, никога не са използвали интернет. Тази група се състои главно от хора на възраст 65—74 години. Достъпността и използваемостта са проблеми и за европейците с увреждания. Преодоляването на това цифрово разделение може да помогне на членовете на социалните групи в неравностойно положение да участват при по-равноправни условия в цифровото общество (включително услуги от пряк интерес за тях като електронно обучение, електронно управление и електронно здравеопазване), както и да повиши квалификацията им за работа и качеството им на живот.

Хората в селските и отдалечените райони — свързване на общностите

Цел на Програмата в областта на цифровите технологии е до 2013 г. да предостави широколентов достъп до интернет на всички европейци дори на хората, живеещи в изолирани райони. Обаче поради високите разходи за изграждане на нови инфраструктури, в съчетание с по-ниското пазарно търсене, телекомуникационните компании се въздържат от инсталиране на необходимата широколентова инфраструктура.

За справяне с този проблем ЕС ще работи с държавите-членки за засилване и по-добра насоченост на регионални и други програми за финансиране с оглед подпомагане на инвестициите и приемане на мерки за намаляване на разходите за инвестиции. В програмата също така се предвижда представянето на предложения, за да се гарантира, че част от цифровия дивидент — т.е. радиочестотите, освободени след преминаването от аналогово към цифрово радиоразпръскване — може да се използва за безжични широколентови технологии. Това е особено важно, тъй като безжичната (наземна и сателитна) широколентова връзка не само предлага нови и интересни услуги, но ще бъде от решаващо значение за предоставянето на бърз достъп до интернет за всички, включително за хората в отдалечените и селските райони.

За да насърчи развитието на широколентови мрежи, Европейската комисия ще предложи по-късно тази година амбициозна Програма за европейската политика в областта на радиочестотния спектър с цел да се повиши ефикасността на управлението на радиочестотния спектър и максимално да се увеличат ползите за потребителите и предприятията.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website