Navigation path

Left navigation

Additional tools

MEMO/08/36

Брюксел, 23 януари 2008 г.

Въпроси и отговори относно предложението за директива за съхранението на въглероден двуокис в геоложки обекти

1) Какво означава улавяне и съхранение на CO2?

Улавянето и съхранението на CO2 представлява поредица от технологични процеси, които включват улавяне на въглероден двуокис от изхвърлените от промишлеността газове и неговия пренос и инжектиране в геоложки обекти.

Главното приложение на улавянето и съхранението на въглерод (УСВ) (CCS) е да намали емисиите на CO2 от електропроизводството от изкопаеми горива, основно въглища и газ, но УСВ може да си прилага и при високоемисионни промишлености, като например производство на цимент, рафинерии, производство на чугун, стомана, нефтохимични продукти, преработка на нефт и газ и други. След като бъде уловен, въглеродният двуокис се пренася до подходящ геоложки обект, където се инжектира с цел да бъде дългосрочно изолиран от атмосферата.

Съществуват възможности за съхранение, различни от геоложкото съхранение, като например съхранение във водния стълб (на водни басейни) и съхранение под формата на минерали. Счита се, че съхранението във водния стълб представлява висок риск за околната среда и поради това то се забранява на територията на ЕС в предложената от Комисията Директива за съхранение на CO2 в геоложки обекти. Съхранението под формата на минерали е понастоящем обект на научни изследвания. Развитията в тази област ще продължат да бъдат обект на внимание.

2) Как се извършва съхранението в геоложки обекти?

Съществуват четири основни метода за затваряне на СО2 в добре избрани геоложки обекти. Първият е структурното улавяне, което се обуславя от наличието на непропусклива покриваща скала, непозволяваща на въглеродния двуокис да се върне през входа. Вторият се нарича остатъчно улавяне на CO2, при което въглеродният двуокис се улавя от капилярните сили в цепнатините на скалния обект, като това явление се проявява около 10 години след инжектирането. Третият механизъм е улавяне при разтваряне и при него въглеродният двуокис се разтваря във водата, намираща се в геоложкия обект и потъва, понеже съдържащатаCO2 вода е по-тежка от обикновената вода. Това се случва между 10 и 100 години след инжектирането. И на последно място, за минерално улавяне се говори, когато разтвореният въглероден двуокис влиза в химична реакция с скалата на обекта и образува минерали.

3) Защо е необходимо УСВ?

Макар енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници да са най-устойчивото разрешение в дългосрочен план както за сигурността на доставките, така и за климата, въглеводородните емисии на ЕС и целия свят не могат да бъдат намалени с 40 % до 2050 г., ако не използваме и други възможности, като например улавянето и съхранението на въглерод.

Времето е от огромно значение. Около една трета от съществуващия в Европа капацитет от електроцентрали, работещи с въглища, ще бъде подновен през следващите 10 години. В международен план, енергийното потребление на Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка и Мексико ще доведе до голямо увеличение на световното търсене, което вероятно ще бъде посрещнато до голяма степен с помощта на изкопаеми горива. Трябва спешно да бъде разработен капацитет за справяне с тези значителни по размер потенциални емисии.

4) Технически зряло ли е УСВ?

Отделните елементи на улавянето, преноса и съхранението на въглероден двуокис бяха демонстрирани, но свързването им в цялостен процес на УСВ и намаляването на разходите остават предизвикателство.

Най-големите проекти за съхранение на СО2 с участието на европейски компании са проектът Sleipner[1] в Северно море (Статойл) и проектът In Salah[2] в Алжир (Статойл, БП и Сонатрак). И двата проекта се занимават с извличане на въглероден двуокис от природния газ — процес, който вече се извършва преди продажбата на газа — и съхраняването му в геоложки обекти. Проектът Sleipner бе ускорен поради норвежкия данък върху въглеродния двуокис, който бе значително по-висок от цената за тон CO2, съхраняван в геоложкия обект Sleipner. Проектът In Salah бе задвижен от вътрешната система за търговия на въглерод на Бритиш Петролиум. Други стартирани демонстрационни проекти са проектът Vattenfall при Schwartze Pumpe[3] в Германия, който трябва да бъде оперативен до средата на 2008 г. и проектът Total CCS в басейна Lacq във Франция. Европейската технологична платформа за нулеви емисии от топлоелектрически централи на база изкопаеми горива (ETP-ZEP), инициирана от заинтересованите страни и подкрепена от Комисията, е набелязала 15 широкомащабни демонстрационни проекти, които биха могли да бъдат разработени след полагане на необходимата икономическа рамка.

5) Колко ще струва улавянето и съхранението на въглерод?

Цената на УСВ включва отчасти капиталови инвестиции в оборудване за улавяне, пренос и съхранение на CO2 и отчасти разходите за управление на това оборудване за съхраняването на практика на CO2 — например необходимата енергия за улавяне, транспорт и инжектиране на CO2.

При текущите цени на технологията, разходите за първоначални инвестиции са с около 30—79 % (например няколкостотин милиона евро за отделна топлоелектрическа централа) по-високи от разходите за конвенционални централи, а експлоатационните разходи са понастоящем с 25—75 % по-високи в сравнение с тези в конвенционалните въглищни електроцентрали. Очаква се тези разходи значително да намалеят, след като технологията се докаже в търговски мащаб.

6) Кога ще се пристъпи към широкомащабно приложение?

Предприемането на УСВ ще зависи от цената на емисиите на СО2 и от цената на технологията. Ако цената за отклоняване чрез УСВ на тон въглероден двуокис е по-ниска от цената на емисиите на СО2, то УСВ ще започне да се прилага. Въпреки че и двете цени са изключително неустойчиви, пакетът от документи за изменението на климата и енергетиката ще допринесат за известното им стабилизиране.

Уловеният, пренесен и безопасно складиран въглероден двуокис ще бъде признат по Системата за търговия с емисии на ЕС за неемитиран. Преразглеждането на системата с цел включване на дела на търговския сектор в целта на Европейския съюз за намаляване на парниковите газове с 20 % следва да осигури стабилна цена за емисиите на СО2.

Съобщението относно подпомагане на ранни демонстрационни дейности за устойчиво развито производство на електроенергия изтъква поетия от Комисията ангажимент за ранно ефективно демонстриране на УСВ и издига призив за навременни и смели промишлени и публични инициативи. Целта на демонстрирането е да се вземе поука от практическото интегриране на компонентите в процеса в търговски мащаб. Законодателната рамка ще се прилага към демонстрационни проекти и към всички други бъдещи проекти за УСВ. При наличието на демонстрационни проекти, цената на технологията следва да намалее значително през следващите десет години.

Според прогнозите на Комисията, изложени в оценката на въздействието на предложението за директива относно съхранението на въглероден двуокис в геоложки обекти, предприемането на УСВ в търговски мащаб е вероятно да започне някъде около 2020 г. и да се ускори значително след това.

7) Кой ще понесе разходите?

Предложението за активиране на УСВ няма да доведе до допълнителни разходи над необходимите за достигане на целта за намаляване на парниковите газове с 20 %. След достигане на зрялост на УСВ, отделните оператори са онези, които ще решават дали да освобождават емисии и да плащат квоти по Системата за търговия с емисии (СТЕ), с които да ги компенсират, или да използват УСВ, за да намалят своите емисии и съответно да намалят отговорността си по СТЕ. Максималната сума, която ще плати операторът, се определя до голяма степен от цената на емисиите на СО2: до използване на УСВ ще се стигне единствено, ако разходите за улавяне на тон CO2 са по-ниски от цената на съответната емисия. По този начин, цената на емисиите на CO2 превръща въздействието на тези емисии върху климата във вътрешен разход. В зависимост от условията на въпросния пазар, операторите могат да прехвърлят част от цената на емисиите на CO2 на потребителите. (Виж паметните бележки за поделяне на усилията и преразгледаното предложение за СТЕ)

В началната си фаза, демонстрационните проекти за УСВ ще се нуждаят от допълнително финансиране над предоставяните стимули от пазара на емисии на парникови газове, тъй като текущата цена на технологията е значително по-висока от цената на избегнатите емисии. За ускоряване на това финансиране, от ключово значение ще бъдат решителните финансови ангажименти от страна на промишлеността, като мерките на държавите-членки в негова подкрепа вероятно също ще играят важна роля.

С оглед на важността на ранното демонстриране на улавяне и съхранение на CO2 при електропроизводство и като се има предвид, че за редица такива проекти вероятно ще е необходимо публично финансиране, Комисията е готова да погледне благосклонно на използването на държавна помощ за покриване на допълнителните разходи на проекти за демонстриране на улавяне и съхранение на CO2 (УСВ) при електропроизводството. Този ангажимент е отразен в преразгледаните указания за държавно подпомагане във връзка с околната среда, приети заедно със законодателния пакет.

8) Ще стане ли улавянето и съхранението на СО2 задължително?

Не и на този етап. Предложението на Комисията прави възможно улавянето и съхранението на CO2 чрез предоставяне на рамка за управление на екологичните рискове и премахване на пречките пред действащото законодателство. Дали УСВ ще се реализира на практика зависи от цената на емисиите и разходите за технологията. Всеки оператор ще решава сам дали преминаването към УСВ е икономически изгодно.

Оценката на въздействието за предложената директива разглежда последиците от задължителното улавяне и съхранение на CO2. Ранното стартиране на УСВ ще донесе значителни разходи и никаква осезаема изгода нито за насърчаване на технологичното развитие, нито за подобряване качеството на въздуха, нито за популяризиране на ранно преминаване към УСВ от държави извън ЕС. Задължението за преминаване към УСВ ще противоречи и на пазарно ориентирания подход на европейската система за търговия. Освен това, задължението да се възприеме технология, която все още не е преминала фазата на демонстрация в търговски мащаб носи рискове, които понастоящем не са оправдани.

Въпреки това обаче, положението подлежи на развитие. Преминаването към УСВ ще бъде от съществено значение за достигане на целите за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г., а до 2015 г. технологичните възможности ще станат по-ясни. И така, ако търговският старт на УСВ е бавен, политическите дейци ще бъдат задължени да преразгледат задължителното прилагане на технологията за УСВ.

9) Какво ще е положението на УСВ в Системата за търговия с емисии на ЕС?

СТЕ ще предостави основния стимул за предприемане на УСВ. Уловеният и добре съхранен CO2 съгласно правната рамка на ЕС ще се счита за неемитиран по СТЕ. През втората фаза на СТЕ (2008 — 2012 г.) могат да бъдат избрани инсталации за УСВ. През третата фаза (от 2013 г. нататък), съгласно предложението за изменение на Директивата за търговия с емисии, инсталациите за улавяне, пренос и съхранение ще бъдат изрично включени в приложение I към СТЕ.

10) Какъв ще е приносът на УСВ за намаляване на емисиите на CO2 в ЕС?

Точният принос ще зависи от подема на УСВ, но прогнозите, направени за оценката на въздействието на предложената директива показват, че ако УСВ е част от СТЕ, а намаляването с 20 % на ЕПГ до 2020 г. е постигнато, заедно с допълнителен прогрес до 2030 г. към нашата цел за средата на века, през 2020 г. биха могли да бъдат уловени 7 милиона тона CO2, достигащи до 160 милиона тона през 2030 г. Неемитираният CO2 през 2030 г. ще представлява близо 15 % от необходимото намаляване за Европа[4]. Предвижданията потенциалния глобален принос са сходни, от рода на 14 % до 2030 г[5].

11) Какви обекти за съхранение ще бъдат избирани и как?

Има два основни вида геоложки обекти, които могат да бъдат използване за съхранение на CO2: изчерпани петролни и газови полета, както и солени водоносни пластове (подземни водни обекти, чието съдържание на сол ги прави негодни за използване за питейна вода или в селското стопанство).

Изборът на обект е ключовият етап при оформянето на проекта за съхранение. Държавите-членки имат правото да определят кои участъци от тяхната територия могат да бъдат използвани за съхранение на CO2. Когато е необходимо проучване за придобиване на необходимата информация, разрешения за проучване трябва да бъдат издавани на равноправна основа, да бъдат валидни за период от 2 години, с възможност за продължаване.

В съответствие с критериите, определени в Приложение I към предложението на потенциалния обект трябва да бъде извършен подробен анализ, включително да се изготви модел за очакваното поведение на CO2 след инжектирането. Обектът за съхранение може да се използва единствено ако анализът показва, че според предложените условия на използване не съществува значим риск от изтичане, и ако няма вероятност от възникване на значими последствия за околната среда и здравето.

Първоначалният анализ на обекта се извършва от потенциалния оператор, който след това представя документацията на компетентния орган в държавата-членка при кандидатстване за разрешително. Компетентният орган разглежда информацията и, ако е удовлетворен от изпълнението на условието, издава проект на решение за разрешително.

Предложението включва допълнителна предпазна мярка по отношение на първите проекти за съхранение. За осигуряване на последователно прилагане на директивата в цяла Европа и за повишаване на общественото доверие в улавянето и съхранението на CO2, проектите на разрешителни могат да бъдат преразглеждани от Комисията с помощта на научна група от технически експерти. Становището на Комисията ще бъде публично достъпно, но крайното решение за издаване на разрешително ще бъде вземано от националния компетентен орган, в съответствие с принципа за субсидиарност.

12) Съхранението ще бъде ли разрешено извън рамките на ЕС?

Предложената директива може да регламентира съхранението на въглерод единствено на територията на Европейския съюз и (ако тя се интегрира в Споразумението за ЕИП, каквито са очакванията на Комисията) Европейското икономическо пространство.

Съхранените в тези региони емисии ще бъдат считани за неемитирани по СТЕ в съответствие с предложената директива. Съхраняването на емисии на CO2 извън Европейския съюз няма да бъде забранено, но съхранените по този начин емисии няма да получат кредит по СТЕ, а това ще носи минимални стимули за съхраняване на въглеродния двуокис по този начин.

13) Какъв е рискът от изтичане? Какво ще се случи при изтичане на CO2?

Рискът зависи много от конкретния обект за съхранение. В специалния доклад за УСВ на IPCC се стига до следното заключение:

„наблюденията предполагат, че количеството [CO2], съхранявано в подходящо избрани и управлявани геоложки резервоари, много вероятно ще надвиши 99 % за 100 години и има вероятност да превиши 99 % за 1000 години[6].“

Ето защо, ключовият въпрос е подходящият подбор и управление на обектите за съхранение. Изискванията за подбор на обекти за съхранение имат за цел да гарантират, че ще бъдат избирани единствено местата с минимален риск от изтичане, а прегледът на решенията за проекти на разрешителни от Комисията — подпомогната от независима научна група — ще предоставят допълнителна увереност, че изискванията ще бъдат прилагани последователно на цялата територия на ЕС.

Трябва да бъде изготвен план за наблюдение, който да следи дали поведението на инжектирания CO2 е според очакванията. Ако, въпреки взетите предпазни мерки при избора на обект, се стигне до изтичане, трябва да бъдат приети корективни действия, които да отстранят причината за ситуацията и да обезопасят обекта за съхранение. В случай на изпуснати емисии, квотите за търговия с емисии трябва да бъдат върнати, за да компенсират факта, че съхранените емисии са били кредитирани като неемитирани по СТЕ при напускането на източника. Най-накрая, в случай на изтичане се прилагат изискванията на Директивата относно екологичната отговорност[7] при изправянето на местните щети върху околната среда.

14) Кой ще бъде отговорен за контрол на обектите за съхранение на CO2?

Компетентният орган в държавата-членка трябва да гарантира извършването на проверки за спазване на разпоредбите на предложената директива. Поне веднъж в годината трябва да бъдат извършвани рутинни проверки, включващи инспекция на съоръженията за инжектиране и надзор, както и на целия набор от въздействия върху околната среда на комплекса за съхранение. Освен това, в случай на съобщения за изтичане трябва да бъдат извършвани и нерутинни проверки, ако годишният доклад на оператора пред компетентния орган показва, че инсталацията не е съобразена с предложената директива, и ако има каквато и да е друга причина за безпокойство.

15) Как е осигурена в дългосрочен план отговорността за обекта за съхранение?

Съхранението в геоложки обекти ще обхваща доста по-дълги периоди от продължителността на съществуване на един среден търговски субект. Необходими са разпоредби за осигуряване на дългосрочното управление на обектите за съхранение.

Ето защо, предложението предвижда дългосрочно прехвърляне на местата за съхранение под контрола на държавите-членки. Принципът, че замърсителят плаща обаче изисква операторът да поеме отговорността за обект, при който съществува значителен риск от изтичане. По сходен начин са необходими правила, които да гарантират, че няма да възникне нарушаване на конкуренцията поради различните подходи на държавите-членки. Съгласно предложената директива, даден обект за съхранение ще бъде прехвърлен на държавата, когато всички налични доказателства покажат, че CO2 ще бъде напълно задържан за неопределен период в бъдещето. Тъй като това е второто ключово решение в жизнения цикъл на един обект за съхранение (първото е решението за разрешаване на експлоатирането на обекта), се предлага преглед на решенията от страна на Комисията.

Допълнителна информация можете да намерите на:
Интернет страницата на Комисията за улавяне и съхранение на въглерод:
http://ec.europa.eu/environment/climat/ccs/index_en.htm

Специален доклад относно улавянето и съхранението на въглерод на Междуправителствената експертна група по изменението на климата:

http://arch.rivm.nl/env/int/ipcc/pages_media/SRCCS-final/IPCCSpecialReportonCarbondioxideCaptureandStorage.htm


[1] http://www.statoil.com/statoilcom/technology/SVG03268.nsf?OpenDatabase&lang=en

[2] http://www.colloqueco2.com/IFP/fr/minisiteCO2/presentations2007/ColloqueCO2-2007_Session2_3-Wright.pdf

[3] http://www.vattenfall.com/www/vf_com/vf_com/365787ourxc/366203opera/366779resea/366811co2-f/index.jsp

[4] Оценка на въздействието (SEC(2008)XXX) на Директивата за съхранението на въглероден двуокис в геоложки обекти

[5] Оценка на въздействието (SEC(2007)8) на Съобщението COM(2007)2 „Ограничаване на изменението на климата до 2° C“

[6] Специален доклад на IPCC (вж. бележка под линия 1), стр. 14.

[7] Директива 2004/35/ЕО


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website