MEMO/08/31
Брюксел, 23 януари 2008 г.
(Виж също IP/08/80)
Защо трябва да се издават насоки за държавните помощи относно защитата на околната среда?
Държавните помощи трябва да отговарят на определени условия и да бъдат одобрени от Европейската комисия. Комисията издава насоки и рамки с цел да подпомогне държавите-членки, като предварително обявява какви мерки тя ще счита за съвместими с общия пазар, като по този начин ускорява тяхното одобрение.
Защитата на околната среда е важна цел на Европейския съюз. Нивото на защита на околната среда не се смята за достатъчно високо и съществува необходимост да бъде направено повече. Това се дължи особено на факта, че предприятията не отговарят в пълна степен за разходите за замърсяването пред обществото. За да се справи с тази пазарна неефективност и да насърчи по-високо ниво на защита на околната среда правителствата могат да използват законово регламентиране, с цел да гарантират, че предприятията ще платят за предизвиканото от тях замърсяване (напр. чрез данъци или системи за търговия с емисии) или ще спазват определени екологични стандарти.
В някои случаи, държавните помощи могат също да бъдат оправдани, ако предоставят на частните предприятия стимул за повече инвестиции в защитата на околната среда или освобождава някои предприятия от относително високото финансово бреме, с цел да бъде наложена по-строга екологична политика като цяло.
В същото време насоките служат като предпазна мярка, която да не позволи предоставянето на неправилно насочена или прекомерна държавна помощ, която не само нарушава конкуренцията, но също така осуетява самата цел за постигане на планираните екологични резултати.
Каква е връзката между насоките за държавната помощ относно защитата на околната среда и пакета мерки за енергетиката и изменението на климата ?
През март 2007 г. Европейският съвет реши да постави за цел намаление с 20 % на емисиите от парникови газове и задължителна цел за 20 % дял на възобновяемата енергия в общото потребление на енергия в ЕО през 2020 г.
В контекста на пакета мерки за енергетиката и изменението на климата Комисията предлага амбициозни мерки относно, измежду другото, възобновяемата енергия и търговията с емисии. За да бъдат достигнати тези цели пакетът предлага пазарни механизми, които трябва да гарантират, че замърсителите плащат за предизвиканото от тях замърсяване и че поддържат технологии, които са по-безвредни за околната среда. Новите насоки за помощи за околната среда са важна част от пакета, за да бъдат осигурени необходимите стимули за държавите-членки и за промишлеността, с цел увеличаване усилията им в областта на околната среда.
На първо място, чрез запазването на ефективната конкуренция, тези насоки поддържат базираните на пазарна основа инструменти, които са въведени от този пакет. Трябва да е ясно, че ако няма ефективна конкуренция, целите няма да бъдат постигнати. Ако замърсителите не плащат достатъчно и могат да избягват необходимите инвестиции за защита на околната среда поради факта, че получават държавни помощи, това не само би нарушило конкуренцията, но също така би осуетило самата цел за постигане на амбициозните планирани резултати от страна на Европейския съюз относно околната среда.
На второ място, насоките за помощи за околната среда осигуряват редица мерки,които допълват и подкрепят постигането на по-голяма защита на околната среда. Може да има ситуации, при които принципът „замърсителят плаща“ не може да се прилага правилно от държавите-членки. В такива ситуации държавната помощ може да бъде възможност да се отговори на пазарната неефективност, свързана с отрицателните външни фактори, имащи отношение към околната среда. Държавната помощ може да даде възможност на отделните предприятия да променят своето поведение и да приемат по-безвредни за околната среда процедури или да инвестират в „по-зелени технологии“. Държавната помощ може също така да даде възможност на държавите-членки да приемат регламенти или стандарти, които поставят по-високи критерии от стандартите на Общността, като намаляват непоносимите ограничения за някои компании. Това може да подкрепи постигането на целите на Общността в областта на екологията.
Ако помощта е правилно насочена, насоките са много либерални. Например що се отнася до производството на възобновяема енергия, държавите-членки имат възможност да покрият 100 % от допълнителните разходи, направени от фирмите.
Какви са основните изменения в новите насоки за помощите за околната среда в сравнение с предишните насоки?
Основните промени в новите насоки за помощи за околната среда в сравнение с насоките от 2001 г. са:
Защо размерът на помощта се базира само на допълнителните разходи за инвестицията, свързана с околната среда, а не на общите разходи за инвестицията?
Размерът на помощта се базира на допълнителните инвестиционни разходи, необходими за постигането на нивото на защита на околната среда, в сравнение с, например оборудване, което отговаря на задължителните стандарти или производствен метод, който е по-малко безвреден за околната среда в отсъствието на стандарти. За разлика от този случай, за всяка инвестиция, която увеличава нивото на защита на околната среда, помощта за околната среда би била приемлива, дори ако тази инвестиция не е по-скъпа от алтернативна инвестиция. В допълнение, помощта ще бъде предоставяна за да се увеличи капацитета или продуктивността. Само държавна помощ, която има допълнителен положителен ефект върху околната среда, ще бъде позволена, и вероятността, че помощта е необходима за увеличаване на нивото защита на околната среда, е по-висока, ако помощта се предоставя на основанието за допълнителните разходи.
Защо интензитетите на помощта за инвестиции не се покриват на 100 % в случаите, когато помощта обхваща само допълнителните разходи, свързани с околната среда?
Интензитетите на помощта за инвестиции обикновено не са 100 % от допълнителните разходи за инвестиции, на първо място поради това, че изчислението на допълнителните разходи не е точно, например оперативните печалби не се вземат предвид по време на целия период на амортизация на оборудването (инвестицията). На второ място, за предприятието по-безвредния за околната среда имидж може да има търговска стойност или дори да бъде незаменим за бъдещото му съществуване. Следователно, по този начин не би било необходимо да се покриват всички изчислени допълнителни разходи за околната среда, за да се предизвика инвестицията.
При все това, ако държавната помощ е свързана с участие в търг, интензитетът на помощта може да стигне до 100 %. В допълнение, за производството на възобновяема енергия и комбинираното производство на енергия може да бъде предоставяна оперативна помощ, в добавка към инвестиционната помощ, с цел да се покрие напълно разликата между разходите за производство на енергия и пазарната цена на въпросната енергия. Помощта може да покрива дори обикновената капиталова възвръщаемост. По този начин допълнителните разходи се покриват на 100 %.
Какво представлява примерната инвестиция?
Примерната инвестиция е такава инвестиция, която би била направена и без държавната помощ. Тя е технически сравнима инвестиция, която осигурява малка степен на защита на околната среда (в сравнение със задължителния стандарт на Комисията, ако такъв съществува) и със сигурност би била реализирана без помощта. Относно възобновяемата енергия за примерна инвестиция често се счита преминала на газ като гориво електроцентрала на въглища, която запазва своя производствен капацитет, а относно комбинираното производство на енергия примерната инвестиция се състои от два отделни завода, единият за производство на електроенергия, а другият за производство на топлоенергия. При все това, изборът на примерна инвестиция зависи от вида на производството и на пазара и съответната примерна инвестиция може също да се промени с времето. По този начин няма полза примерната инвестиция да се описва в по-големи подробности в насоките.
Може ли да бъде предоставена помощ ако предприятието постигне по-добри стойности от зададените в стандартите на Общността? Във връзка с това какво трябва да се разбира под стандарт на Общността/
В законодателството на ЕО има редица стандарти, които установяват нивото, което трябва да се постигне относно околната среда. Задължението по силата на Директива 96/61/EО на Съвета от 24 септември 1996 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването да се използват най-добрите налични техники, посочени в последно публикуваната съответна информация от Комисията, също се счита за стандарт на Общността.
Само стандартите, които се налагат директно върху отделни предприятия от законодателството на Общността, се считат за стандарти. Задълженията, наложени на държавите-членки, не се считат за стандарти в контекста на тези насоки.
Кога даден случай ще бъде предмет на подробна оценка?
Помощите в голям размер крият в себе си по-голям риск от нарушаване на конкуренцията и търговията, и ще бъдат предмет на подробна оценка. Поради това, относно помощи в голям размер за отделни бенефициери трябва да бъде изпращано индивидуално уведомление до Комисията, дори ако те се предоставят по схема, която вече е одобрена от Комисията. Относно оперативна помощ за енергопроизводството, максималните капацитети се използват като индикатор за размера на помощта. За следните видове на помощ трябва да бъде изпращано индивидуално уведомление до Комисията:
Разбира се, подробната оценка не означава, че предвидената държавна помощ ще бъда забранена. Тя само означава, че Комисията внимателно ще провери дали помощта е необходима и действително допринася за защитата на околната среда, без да създава неправомерно нарушаване на конкуренцията.
Как може моето предприятие да получи помощ за околната среда?
Насоките установяват правила относно условията, които държавите-членки трябва да спазват, когато предоставят държавна помощ. Следователно, предприятието трябва да се свърже с органа в своята държава-членка, който е отговорен за предоставянето на помощ за околната среда, ако иска да подобри нивото на защита на околната среда и има нужда от помощ да направи това.
Пълният текст на рамката може да бъде намерен на адрес:
http://ec.europa.eu/comm/competition/state_aid/reform/reform.cfm