Navigation path

Left navigation

Additional tools

Other available languages: EN FR DE

MEMO/07/261

Брюксел, 27 юни 2007 г.

Основни заключения от доклада относно механизма за сътрудничество и проверка на напредъка с България

България успешно се присъедини към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. За справяне с ограничения брой области, в които ще е необходима допълнителна работа, Европейският съюз прие пакет от съпътстващи мерки. Тези мерки се отнасят до области като безопасността на храните, плащанията по фондове на ЕС и специален механизъм, чрез който да се помогне на България да продължи реформите в съдебната власт и борбата с корупцията.

Комисията прие днес първия си доклад относно механизма за сътрудничество и проверка на напредъка и мерките, които България е предприела, за да постигне индикативните показатели, посочени от Комисията в решението ѝ от 13 декември 2006 г.

Цялостният контекст относно процедурните аспекти на докладите за напредък, както и подробно представяне на индикативните показатели, се съдържат в МЕМО/07/260.

Основните заключения на Комисията са следните:

Кратък преглед

България е постигнала смесен напредък по отношение на индикативните показатели, предвидени в механизма за сътрудничество и проверка на напредъка. Важно е тези показатели да се приемат като нещо повече от проверочен списък с отделни дейности, които могат да се отмятат една по една. Те всички са свързани помежду си. Напредъкът по един показател оказва влияние върху други. Всеки индикативен показател е градивен елемент в конструирането на независима и безпристрастна съдебна и административна система. Създаването и поддържането на такава система е дългосрочен процес. Той предполага фундаментални промени със системни измерения, чието необратимо внедряване може да отнеме много години. Следователно индикативните показатели не могат да се разглеждат изолирано. Те трябва да се осмислят в целокупност като част от мащабна реформа на въпросните области, за която е необходим дългосрочен политически ангажимент. Необходими са повече данни за правоприлагането на място, за да се докаже необратимостта на промяната.

Българското правителство се ангажира със съдебна реформа и с прочистване на системата от корупция и организирана престъпност. Във всички сфери българските власти демонстрират добра воля и решимост. Те са подготвили необходимите проектозакони, планове за действие и програми. И все пак истинската проверка е ежедневното непоколебимо изпълнение на тези действия на място. Все още е налице очевидна слабост при превръщането на добрите намерения в резултати. България активизира усилията на най-високо ниво в борбата с корупцията и организираната престъпност. Тези усилия получават признание, но остава още много работа. Напредъкът за краткия период след създаването на механизма за сътрудничество и проверка на напредъка все още е недостатъчен.

Дълбоко вкоренени проблеми, и най-вече организираната престъпност и корупцията, изискват необратимото установяване и ефективното функциониране на устойчиви структури на ниво следствие и правоприлагане, които да са в състояние да дават убедителни сигнали за противодействие. Освен това, необходимите структурни промени оказват влияние върху обществото като цяло и изискват постъпателна промяна, която стига далеч отвъд простото покриване на показателите. Всичко това изисква от България всеотдаен дългосрочен ангажимент и ще постигне успех само ако се спазва строгото разделение на изпълнителната, законодателната и съдебната власт.

1-ви индикативен показател: Независимост и отчетност на съдебната система

България прие конституционни изменения, които гарантират независимостта на съдебната власт и предвиждат създаването на независим съдебен инспекторат, който ще следи за професионалната етика на служителите в съдебната власт и ще разглежда жалби.

Твърде рано е да се дава оценка за ефективността на тези изменения, при условие че инспекторатът все още не е учреден.

България изпълни до голяма степен този показател чрез приемането на конституционното изменение. Няма да бъде възможно да се оцени ефективността на изменението за премахването на всички двусмислици по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система преди цялостното приемане и прилагане на необходимото законодателство, предвиждащо създаването на независим съдебен инспекторат.

2-ри индикативен показател: Реформа на съдебната власт

Първите глави от новия закон за съдебната система бяха приети в средата на юни, така че е твърде рано да се докладва за неговото прилагане. В него изглежда се засягат будещите безпокойство въпроси за независимостта и състава на Висшия съдебен съвет и неговия Инспекторат. Очаква се приемането на граждански процесуален кодекс. Създаде се система за мониторинг на новия наказателно-процесуален кодекс и на новия административен процесуален кодекс, която да спомага за единното прилагане на закона. Липсва, обаче, системно докладване за разкритията на този мониторингов механизъм.

Като цяло България е постигнала известен напредък в подобряването на прозрачността на съдебния процес, но е нужно повече време, за да се оцени доколко новите закони ще имат желаното въздействие.

3-ти индикативен показател: Реформа и прозрачност на съдебната власт

Все още предстои да се създаде, с влизането в сила на Закона за съдебната власт (ЗСВ), съдебен инспекторат като основна институция за надзор на интегритета на съдебната власт. Ето защо, може да се отчете само ограничен напредък в постигането на по-добра отчетност на съдебната власт. Предприети са първи стъпки с прилагането на Етичен кодекс и на дисциплинарни санкции за подведени под отговорност прокурори. България е постигнала напредък в процедурата за назначаване и в оценяването на работата на магистратите. Тези усилия трябва да бъдат продължени и задълбочени. Националният институт на правосъдието лансира редица обучения върху новите процесуални кодекси, в които участват значителен брой съдии, чиновници от съдилищата и прокурори. Произволното компютризирано разпределение на дела трябва да се превърне в обичайна практика.

Като цяло, постигнат е известен напредък в повишаването на отчетността, професионализма и ефективността на съдебната власт в България.

4-ти индикативен показател: Борба с корупцията на високо равнище

Няколко комисии – към Народното събрание, Министерския съвет и Висшия съдебен съвет – отговарят за борбата с корупцията по високите етажи в българските публични институции. Приета е изпълнителна програма за борба с корупцията. При изпълнението на програмата обаче няма ясни отговорности и ефективен механизъм за координация. Това затруднява последователните действия на всички нива в администрацията и изпълнителната власт. Все още не е ясно дали ефективно се прилагат мерки за защита на лица, които сигнализират за корупция, поради което са нужни повече законодателни текстове. Постигнат е известен напредък в досъдебното разследване, включително чрез неотдавнашното обучение на независими инспектори. През януари 2007 г. е създадена система за проверка на декларациите за имущество и доходи на високопоставени длъжностни лица. Но фактите, говорещи за категорична и системна намеса на съдебните органи при обвинения за корупция на високо равнище, са оскъдни.

Като цяло, напредъкът в съдебното третиране на случаите на корупция на високо равнище в България е недостатъчен.

5-ти индикативен показател: Борба с корупцията в местното управление

България успешно активизира усилията си за овладяване на корупцията на някои гранични пунктове с увеличаване на превантивните проверки и санкциите. Благодарение на въвеждането на системи за електронно плащане и на система за случайно разпределяне на смените на някои гранични контролно-пропускателни пунктове намаляха корупционните възможности и нараснаха приходите. Тази добра практика трябва да обхване всички гранични пунктове. Специфични мерки за обучение и повишаване на вниманието към корупцията, насочени към местната администрация и съчетани с по-голяма административна прозрачност и опростяване, започнаха да дават резултати. Въпреки това обаче няма предоставени сведения за съдебни дела за корупция в местното управление. Започнаха финансови разследвания на Сметната палата, но инициирането на разследвания на необяснимо забогатяване все още не е обичайна практика.

Като цяло, постигнат е значителен напредък в предотвратяването и борбата с корупцията по границите и в местното управление.

6-ти индикативен показател: Борба с организираната престъпност

България изпълнява актуализиран план за действие за борба с организираната престъпност, който се съсредоточава върху правоприлагането, досъдебните санкции и превантивните мерки. Налице е широко сътрудничество в тази област с други държави-членки. България участва и в значителен брой проекти за помощ, които обхващат различни аспекти на организираната престъпност и тежките престъпления. Все пак не може да се направи заключителна оценка за въздействието на тази стратегия при липсата на методика за измерване на резултатите и надеждна статистика. Сведенията, които биха позволили да се направи оценка на съдебното третиране на случаи, са откъслечни или недостатъчни. Освен това, все още е незадоволително съдебното преследване на убийствата, за които се предполага, че са поръчкови. Все още буди тревога институционалният капацитет, който е необходим, за да се отнема и конфискува незаконно придобито имущество.

Като цяло, напредъкът в борбата с тежките престъпления и организираната престъпност е недостатъчен.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website