Navigation path

Left navigation

Additional tools

Other available languages: EN FR DE RO

MEMO/07/260

Брюксел, 27 юни 2007 г.

Доклад относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка – процедурни аспекти

Какво представляват тези доклади?

България и Румъния са пълноправни членове на Европейския съюз. Докладите бяха изготвени от гледна точка на изминалия период след присъединяването и имат за цел да оценят напредъка по ангажименти, приети в момента на присъединяването. Тези доклади не са мониторингови. Те са оценка, направена по механизма за сътрудничество и проверка на напредъка, приет с решение на Комисията от 13 декември 2006 г.

Методология за изготвяне на докладите

За съставянето на докладите са използвани множество информационни източници. Основните източници на информация са българското и румънското правителство. Бяха получени информация и анализи и от представителствата на ЕС и дипломатическите мисии на държавите-членки в България и Румъния, организации на гражданското общество, сдружения и експертни доклади. По механизма за сътрудничество и проверка на напредъка, през април 2007 Комисията организира посещения и в двете държави. Използва се помощта на отделни експерти от държавите-членки и службите на Комисията. Целта беше да се получи независима оценка на напредъка. Експертите съставиха доклади, които впоследствие бяха изпратени до правителствата на двете държави за корекции на евентуални фактически неточности.

България и Румъния внесоха първите си доклади относно постигнатия до 31 март 2007 г. напредък във връзка с механизма за сътрудничество и проверка на напредъка и оттогава редовно информират Комисията за развоя на ситуацията.

Какво представлява механизма за сътрудничество и проверка на напредъка за съдебната система и борбата с корупцията?

Комисията създаде механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка в рамките на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност след присъединяването. Той се основава на ангажиментите, поети от двете страни в момента на присъединяването. По този механизъм, България и Румъния се съгласиха да представят редовни доклади, които разглеждат напредъка по постигането на специфични критерии в определени области. Първият доклад бе внесен от двете страни до 31 март 2007 г.

Комисията предостави вътрешна и външна експертна помощ за сътрудничество и насоки в процеса на реформи и за проверка на напредъка. Комисията се бе ангажирала да докладва на Европейския парламент и на Съвета до месец юни относно напредъка, постигнат от двете държави по покриване на критериите в тези области. Докладът на Комисията преценява дали критериите в тези области са постигнати, дали имат нужда да бъдат коригирани и дали изискват по-нататъшни доклади относно напредъка. Механизмът ще продължи да действа докато всички критерии не бъдат покрити. Механизмът за сътрудничество и проверка на напредъка се координира от Генералния секретариат под контрола на Председателя на Комисията.

Ако една от двете държави не успее да покрие поставените критерии по адекватен начин, Комисията ще приложи предпазни мерки, както са предвидени в Договора за присъединяване (виж по-горе).

Какви са критериите, които двете държави трябва да покрият?

Пълен списък с шестте критерия за България и четирите за Румъния се намира в приложението.

Какви са предпазните клаузи?

Предпазните механизми се пускат в ход само в краен случай с цел предпазването от или за отстраняването на определени проблеми или заплахи за функционирането на Съюза. Всяка взета мярка трябва да е в пропорционално отношение спрямо недостатъка, към който се отнася.

Правният ред на ЕС, който е в сила за всички държави-членки, предвижда значителен брой предпазни мерки в различните политики на ЕС.

Договорът за присъединяване на България и Румъния предвижда допълнителни предпазни мерки, които да дойдат в отговор на потенциални трудности, свързани с присъединяването. Следните три предпазни клаузи могат да бъдат приложени до три години след присъединяването:

  • обща икономическа предпазна клауза (Член 36);
  • специфична предпазна клауза за вътрешния пазар (Член 37);
  • специфична предпазна клауза в областта на правосъдието и вътрешните работи (Член 38).

Тези предпазни клаузи не се различават от тези, включени в Договора за присъединяване на държавите-членки, присъединили се към Съюза на 1 май 2004 г.

Какво представлява общата икономическа предпазна клауза?

Общата икономическа предпазна клауза представлява традиционна мярка от търговската политика. Целта ѝ е да се справи с трудностите по приспособяване, които може да изпита икономически сектор или област в „стара“ или „нова“ държава-членка в резултат на присъединяването. Държавите-членки („нови“ и „стари“), за период от три години след присъединяването, могат да кандидатстват за разрешение да прибягнат до предпазни мерки, с цел отстраняването на подобни икономически трудности. Комисията може да вземе решение какви да бъдат тези мерки. Такова решение може да бъде взето само след присъединяването на дадена държава и не може да включва граничен контрол.

Какво представлява предпазната клауза за вътрешния пазар?

Ако България и Румъния не успеят да приложат законодателството в областта на вътрешния пазар, което има трансграничен ефект, и ако това поражда риск за сериозно нарушаване функционирането на вътрешния пазар, Европейската комисия може да вземе предпазни мерки. Комисията може да го стори по собствена инициатива или по искане на държава-членка.

Подобни предпазни мерки могат да бъдат взети в рамките на три години след датата на присъединяване, но могат да бъдат прилагани и отвъд този срок, до отстраняване на проблема. Европейската комисия може да измени, да съкрати или да прекрати мерките, в отговор на постигнат напредък. Ако е необходимо, решение за мерките може да бъде взето преди присъединяването, а влизането им в сила да настъпи след него.

Предпазната клауза за вътрешния пазар се отнася до четирите свободи и други секторни политики като конкуренция, енергия, транспорт, телекомуникации, селско стопанство и защита на потребителите и здравето (т.е. безопасност на храните).

Комисията взема решение за прилагане на мерки в зависимост от случая. Мерките могат да ограничат приложението на политиката за вътрешния пазар или друга трансгранична политика на ЕС дотолкова, доколкото това е необходимо за отстраняване на възникналия проблем. Дава се приоритет на мерки, които в най-малка степен възпрепятстват функционирането на вътрешния пазар и, когато е възможно, на мерки, които вече съществуват в правото и стандартите на ЕС. Предпазната мярка за вътрешния пазар се прилага само за България и Румъния и не се отнася до останалите държави-членки.

Какво представляват преходните мерки?

Комисията има право, в рамките на три години след присъединяването, да спре износа към ЕС на български и румънски продукти, които не съответстват на ветеринарните, фитосанитарните и гарантиращи безопасността на храните правила на ЕС.

Конкретен пример е забраната за износ на живи прасета и продукти от свински месо от България и Румъния към останалата част на ЕС, докато двете държави не се справят с болестта класическа свинска треска. Безопасността на храните в Европа може да бъде гарантирана чрез възможността за спиране продажбата на продукти, които не отговарят на нормите за сигурност на вътрешния пазар. Комисията може да прибави допълнителни хранителни предприятия със забрана за износ към ЕС, към списъка на тези, със забрана за три години след присъединяване. Предприятията, които не отговарят на стандартите на ЕС, могат да продават продуктите си само на вътрешния си национален пазар. В края на периода, на предприятията или може да се разреши да изнасят продукцията си, или да се нареди тяхното затваряне.

В допълнение към това, съществуват също така преходни мерки, съгласувани по време на преговорите за присъединяване и заложени в Договора за присъединяване. Те засягат специфични области, където или на България и Румъния, или на настоящите държави-членки не се разрешава пълното прилагане на правото и стандартите на ЕС за ограничен период след присъединяването. Тези области включват например свободното движение на работници, правото за придобиване на земя и някои аспекти от правото и стандартите на ЕС в областта на околната среда и селското стопанство.

Какво представляват финансовите корекции по фондовете на ЕС?

България и Румъния ще се възползват от значителни средства по линията на ЕС, и особено във връзка със структурните фондове и фондовете за селско стопанство. Комисията ще осигури тяхното правилно използване. Всяко неправомерно използване на фондовете на ЕС ще доведе до финансови корекции. Те могат да включват забавени плащания, намаляване сумите на бъдещи плащания или връщане на суми.

По отношение на структурните фондове, правото и стандартите на ЕС предвиждат четири типа контрол, които могат да доведат до финансови корекции. На първо място, всяка държава-членка трябва да внесе оперативни програми, които трябва да бъдат одобрени от Комисията, преди извършването на каквито и да било плащания. На второ място, ако България и Румъния не разполагат с адекватни органи за управление, сертифициране и одит, няма да бъдат извършени междинни плащания. На трето място, изплащането на средства по програмите може да бъде прекъснато, временно спряно или отменено, ако Комисията подозира или докаже случаи на нередни практики или измами, включително и случаи на корупция. И на последно място, решение за финансови корекции може да бъде взето в случаи на нередности, констатирани по време на редовен ex-post контрол.

Във връзка със селскостопанските фондове държавите-членки са задължени да имат акредитирани и ефикасни разплащателни агенции, за да гарантират надеждното управление и контрол на разходите за селското стопанство. На второ място, държавите-членки трябва също така да разполагат с функционираща интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) за директните плащания за земеделските производители и за част от разходите за развитие на селските райони, за да се избегнат измами, злоупотреби и нередовни плащания. На трето място, ако държава-членка не успее да осигури функционирането на подобни системи за контрол, Комисията ежегодно решава ex-post относно финансови корекции. Най-накрая, ако Комисията заключи, че средствата не са похарчени според правилата, тя може временно да спре или да намали размера на авансовите плащания, в зависимост от случая.

В допълнение към тези механизми за селскостопанските фондове, валидни за всички държави-членки, Комисията въведе специфични правила за България и Румъния, които целят да неутрализират риска за недобро функциониране на техните ИСАК системи след присъединяването. Средствата, покрити от ИСАК, представляват около 80% от селскостопанските фондове и засягат преките плащания за земеделските производители и разходите за развитие на селските райони.

Този допълнителен механизъм предоставя на двете държави време за извършването на необходимата работа за доброто функциониране на ИСАК. Комисията ще наблюдава отблизо ситуацията през 2007 г. В случай на редовни проблеми с управлението на средства от ЕС, Комисията ще реши по-късно през 2007 г. дали да намали временно с 25% от плащанията, покрити от ИСАК. По време на годишния си ex-post контрол, Комисията решава дали да продължи намалението.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Критерии, които трябва да бъдат покрити от Румъния:

1. Гарантиране на по-прозрачен и ефективен съдебен процес чрез повишаване капацитета и отчетността на Висшия съвет на магистратите. Да докладва и наблюдава въздействието на новите граждански и наказателен процесуални кодекси.

2. Да създаде, както бе предвидено, агенция, която да проверява имущество, несъвместимост и потенциални сблъсъци на интереси и да издава решения със задължаваща сила, на базата на които могат да бъдат вземани санкции с възпиращо действие.

3. Да продължи да напредва в провеждането на професионални и надпартийни разследвания по обвинения в корупция на високо равнище.

4. Вземане на по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено в местното управление.

Критерии, които трябва да бъдат покрити от България:

1. Приемане на изменения в конституцията, които премахват всички двусмислия по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система.

2. Гарантиране на по-прозрачен и ефективен съдебен процес чрез приемане и прилагане на нов закон за съдебната власт и на нов гражданско-процесуален кодекс. Докладване за въздействието на тези нови закони и на наказателно-процесуалния кодекс и административния процесуален кодекс, преди всичко върху досъдебната фаза.

3. Продължаване на реформата на съдебната власт с цел нарастване на професионализма, отчетността и ефективността. Оценяване на въздействието на тази реформа и публикуване на резултатите всяка година.

4. Провеждане и докладване за професионални и надпартийни разследвания по обвинения в корупция на високо равнище. Докладване за вътрешни проверки на обществените институции и за огласяване на имуществото на високопоставени длъжностни лица.

5. Вземане на по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и в местното управление

6. Прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност, която се съсредоточава върху тежките престъпления, прането на пари, както и върху системното конфискуване на имуществото на престъпниците. Докладване за нови и текущи разследвания, повдигнати обвинения и присъди в тези области.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website