Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия - Съобщение за медиите

Есенна икономическа прогноза 2018 г.: продължаващ, но по-слабо динамичен растеж на фона на голяма несигурност

Брюксел, 8 ноември 2018 r.

Очаква се растежът в еврозоната да намалее от най-високата си за период от 10 години стойност от 2,4 %, отчетена през 2017 г., на 2,1 % през 2018 г., преди да падне допълнително на 1,9 % през 2019 г. и 1,7 % през 2020 г. Същото развитие се очаква и за ЕС-27 — прогнозите сочат, че растежът ще бъде 2,2 % през 2018 г., 2,0 % през 2019 г. и 1,9 % през 2020 г.

Изключително благоприятната глобална ситуация през миналата година допринесе за значителна икономическа активност и за увеличаване на инвестициите в ЕС и в еврозоната. Въпреки по-несигурната среда икономиките на всички държави членки се очаква да продължат да нарастват, макар и с по-бавни темпове, благодарение на силното вътрешно потребление и инвестициите. При отсъствието на съществени сътресения, се очаква Европа да може да поддържа икономически растеж над потенциалния, активно създаване на нови работни места и намаляваща безработица. Този сценарий обаче е изложен на все по-голям брой взаимосвързани рискове от влошаване на ситуацията.

Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията, отговарящ за еврото и социалния диалог, но също и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви: „Очаква се растеж на всички икономики в ЕС през тази и следващата година, което ще доведе до повече работни места. Въпреки това несигурността и рисковете, както външни, така и вътрешни, нарастват и започват да се отразяват неблагоприятно върху темпото на икономическата активност. Трябва да сме бдителни и да работим по-усилено за засилване на устойчивостта на нашите икономики. На ниво ЕС това означава да се приемат конкретни решения за по-нататъшно укрепване на нашия икономически и паричен съюз. На национално ниво е дори още по-важно да се изградят фискални резерви и да се намали дългът, като в същото време се гарантира, че ползите от растежа са осезаеми и за най-уязвимите членове на обществото."

Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, заяви: „Европейската икономика постига добри резултати, като растежът постепенно намалява. Прогнозираме, че тази тенденция ще се запази през следващите две години, като безработицата продължава да спада до равнища, които не са наблюдавани от периода преди кризата. Държавният дълг в еврозоната се очаква да продължи да намалява, като дефицитът ще остане значително под 1 % от БВП. Във все по-несигурната международна среда създателите на политики както в Брюксел, така и в националните столици трябва да положат усилия, за да се гарантира, че еврозоната е достатъчно силна да се справи с всичко, каквото я очаква в бъдеще.“

Вътрешното търсене като стимул за растежа

Нарастващата глобална несигурност, напрежението в международната търговия и по-високите цени на петрола ще имат отрицателен ефект върху растежа в Европа. След няколко години на стабилен растеж на заетостта, перспективата за забавяне на подобренията на пазара на труда и за увеличаване на ограниченията по отношение на предлагането в някои държави членки би могла също да подсили това неблагоприятно въздействие.

Двигателите на растежа се очаква да бъдат във все по-голяма степен вътрешни: частното потребление се очаква да се повлияе положително от по-силния растеж на заплатите и от фискалните мерки в някои държави членки. Очаква се условията за финансиране и високата степен на използване на капацитета също да продължат да подпомагат инвестициите. За първи път от 2007 г. насам се очаква през 2019 г. инвестициите във всички държави членки да нараснат.

Като се вземат под внимание всички тези фактори, се очаква брутният вътрешен продукт във всички държави членки да продължи да нараства, но с намаляващи темпове, които изглеждат малко по-слаби от очакваното през лятото.

Безработицата продължава да намалява

Условията на пазара на труда продължиха да се подобряват през първата половина на 2018 г., като ръстът на заетостта остана постоянен, дори когато икономическият растеж започна да се забавя.

Създаването на работни места ще продължи да бъде подпомагано от постоянен растеж и от провеждането на структурни реформи в някои държави членки. Очаква се безработицата да продължи да намалява, но с по-бавни темпове отколкото в миналото, тъй като ръстът на заетостта в крайна сметка ще намалее поради все по-големия недостиг на работна ръка и забавения икономически растеж.

Очаква се безработицата в еврозоната да се понижи до 8,4 % през тази година, а след това до 7,9 % през 2019 г. и 7,5 % през 2020 г. Прогнозите са, че през тази година безработицата в ЕС-27 ще достигне 7,4 %, а през 2019 г. и 2020 г. ще намалее съответно до 7 % и 6,6 %. Това представлява най-ниското равнище на безработицата, регистрирано от началото на месечните данни за безработицата през януари 2000 г.

Инфлация, стимулирана от цените на петрола

Очаква се, че през прогнозния период общата инфлация ще остане умерена. Инфлацията в еврозоната се очаква да достигне 1,8 % през 2018 г. и 2019 г. и да спадне до 1,6 % през през 2020 г.

Нарастването на цените на петрола доведе до увеличение на инфлацията през тази година и се очаква силните положителни базови ефекти да продължат през първото тримесечие на следващата година. Въпреки че същинската инфлация, която изключва цените на енергията и на непреработените храни, бе сравнително ниска досега през тази година, очаква се тя да се утвърди отново като основен двигател на общата инфлация през 2020 г. поради увеличението на заплатите на фона на затягането на пазарите на труда.

Публични финанси: равнищата на дълга намаляват и общият размер на публичния дефицит в еврозоната понастоящем е под 1 %

Според прогнозите дефицитът на консолидирания държавен бюджет в еврозоната ще продължи да намалява спрямо БВП тази година благодарение на по-ниските лихвени разходи. Очаква се намалението да спре следващата година за първи път от 2009 г. насам с превръщането на фискалната позиция в леко експанзионистична през 2019 г., преди тя да стане като цяло неутрална през 2020 г. Прогнозите сочат, че дефицитът на консолидирания държавен бюджет на еврозоната ще нарасне от 0,6 % от БВП през 2018 г. на 0,8 % през 2019 г., след което ще намалее до 0,7 % от БВП през 2020 г. Прогнозите сочат, че дефицитът на консолидирания държавен бюджет на ЕС-27 ще нарасне от 0,6 % от БВП през 2018 г. на 0,8 % през 2019 г., след което ще намалее до 0,6 % от БВП през 2020 г. Като цяло се запазва тенденцията за значителни подобрения в сравнение с преди десет години, когато дефицитът през 2009 г. достигна върхова стойност от 6,2 % в еврозоната и 6,6 % в ЕС.

Очаква се съотношението на дълга към БВП да продължи да намалява в еврозоната и в почти всички държави членки, подпомагано от намаляващите дълга първични излишъци и от продължаващия растеж. Според прогнозите съотношението на дълга към БВП в еврозоната ще намалее от 86,9 % през 2018 г. на 84,9 % през 2019 г. и 82,8 % през 2020 г., в сравнение с върховата стойност от 94,2 % през 2014 г. В ЕС-27 се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да намалее от 80,6 % от БВП през 2018 г. на 78,6 % през 2019 г. и на 76,7 % през 2020 г.

Многобройни взаимосвързани рискове и несигурност помрачават перспективите

Прогнозите са изготвени в контекста на голяма несигурност и съществуват много взаимосвързани рискове от влошаване на ситуацията. Реализирането на който и да е от тези рискове може да увеличи останалите и да засили тяхното въздействие.

Прегряването на икономиката на САЩ, стимулирано от проциклични фискални мерки, може да доведе до по-бързо от очакваното повишение на лихвените проценти, което ще има многобройни отрицателни последици извън САЩ, особено в страните с бързо развиващи се пазари, които са уязвими на промени в капиталовите потоци и са изложени на дълг в щатски долари. Това може да засили напрежението на финансовите пазари. Възможно е ЕС също да пострада поради силните си търговски връзки и експозициите на банките.

Очакваното увеличение на дефицита по текущата сметка на САЩ може също така да създаде допълнително напрежение в търговията с Китай. Това може да повиши риска от хаотични корекции в Китай, предвид равнището на корпоративния дълг и финансовата нестабилност. Всяко увеличение на напрежението в търговията ще се отрази неблагоприятно и на ЕС чрез въздействието върху доверието и инвестициите и поради силното интегриране на ЕС в световните вериги за създаване на стойност.

В рамките на ЕС съмненията по отношение на качеството и устойчивостта на публичните финанси в силно задлъжнелите държави членки могат да се пренесат в националните банкови сектори. Това ще доведе до нарастване на безпокойството във връзка с финансовата стабилност и ще затрудни икономическата активност.

На последно място, остават и рисковете, свързани с изхода на преговорите за Брексит.

За Обединеното кралство хипотезата за 2019 г. и 2020 г. е чисто техническа

За да е възможно съпоставяне във времето, прогнозата обхваща всичките 28 държави членки, включително Обединеното кралство. Предвид текущите преговори относно условията на оттегляне на Обединеното кралство от ЕС, нашите прогнози се основават на чисто техническо допускане, че статуквото в търговските отношения между ЕС-27 и Обединеното кралство ще се запази. Това се прави само за целите на прогнозирането и не оказва влияние върху водените в момента преговори в рамките на процедурата по член 50.

Контекст

Тази прогноза се основава на набор от технически допускания относно валутните курсове, лихвените проценти и цените на стоките, актуални към 22 октомври 2018 г. По отношение на всички други входящи данни, включително допускания относно държавните политики, в прогнозата е взета под внимание информацията, налична до 22 октомври включително. Ако политиките са обявени по правдоподобен начин и за тях е предоставена достатъчно информация, в прогнозата се допуска, че в тях няма да има промени.

Следващата прогноза на Европейската комисия — междинната икономическа прогноза от зимата на 2019 г., която ще бъде публикувана през февруари 2019 г. — ще съдържа актуализация на прогнозите за БВП и инфлацията.

От тази година Европейската комисия премина към ежегодно публикуване на две подробни прогнози (пролетна и есенна) и две междинни прогнози (зимна и лятна), вместо да публикува три подробни прогнози през зимата, пролетта и есента, както правеше всяка година от 2012 г. досега. Междинните прогнози обхващат годишния и тримесечния БВП и инфлацията за текущата и следващата година за всички държави членки и за еврозоната, както и съвкупни данни за ЕС. С тази промяна се връща предишният модел на прогнозите на Комисията, а графикът на нейните прогнози се привежда отново в съответствие с този на други институции (напр. Европейската централна банка, Международния валутен фонд и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие).

За повече информация

Пълен документ: Есенна икономическа прогноза 2018 г.

Следете съобщенията на заместник-председателя на Комисията Домбровскис в Twitter: @VDombrovskis

Следете съобщенията на комисар Московиси в Twitter: @pierremoscovici

Следете съобщенията на ГД „Икономически и финансови въпроси“ в Twitter: @ecfin

IP/18/6254

Лица за контакти с медиите:

Въпроси на граждани: Europe Direct на телефон 00 800 67 89 10 11 или на електронния адрес на информационната служба


Side Bar

Documents


AF18_Tables_EN.pdf