Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия - Съобщение за медиите

Нов Световен атлас на опустиняването показва безпрецедентен натиск върху природните ресурси на планетата

Брюксел, 21 юни 2018 r.

Днес Съвместният изследователски център — службата за наука и знание на Европейската комисия, публикува новото издание на Световния атлас на опустиняването. Атласът може да бъде използван от управляващите като инструмент при търсенето на решение на местно равнище на проблема с изчезването или влошаването на състоянието на почвената покривка.

Атласът очертава първата цялостна, обоснована с доказателства оценка на влошаването на състоянието на земята в световен мащаб и подчертава неотложната необходимост от приемане на коригиращи мерки. 

Тибор Наврачич, комисар по въпросите на образованието, културата, младежта и спорта, отговарящ за Съвместния изследователски център (СИЦ), заяви: „За изминалите двадесет години от публикуването на предишното издание на Световния атлас на опустиняването, неблагоприятното влияние върху земната повърхност и почвата се засили драстично. Ако искаме да запазим нашата планета за бъдещите поколения, спешно трябва да променим начина, по който се отнасяме към тези ценни ресурси. Новото и значително подобрено издание на атласа дава на управляващите от различни краища на света изчерпателна и лесно достъпна информация за влошаването на състоянието на почвите, причините за това и възможните решения за справяне с опустиняването, както и за възстановяването на почвите с влошено състояние.“ 

Комисарят по въпросите на околната среда, морското дело и рибарството Кармену Вела допълни: „Световният атлас на опустиняването ще ни помогне да разберем задълбочаващия се проблем с опустиняването и влошаването на състоянието на почвите, както и да намерим начини за справяне с този проблем. Атласът показва, че ЕС във все по-голяма степен е засегнат от опустиняването и подчертава значението на действията за опазване на почвите и устойчивото използване на земята и водните ресурси в селското и горското стопанство, енергетиката, както и за изменението на климата. Това е препоръчаният подход за ЕС в Тематичната стратегия за опазване на почвите и той е нашата най-голяма надежда да постигнем неутралност в тенденцията към влошаване на състоянието на земята в съответствие с целите за устойчиво развитие до 2030 г.“ 

Атласът предоставя примери по какъв начин човешката дейност води до изчезване на видове, застрашава продоволствената сигурност, засилва изменението на климата и кара все повече хора да напускат домовете си и да мигрират. 

Изводите сочат, че демографският ръст и промените в нашите модели на потребление оказват безпрецедентен натиск върху природните ресурси на планетата:

  • Над 75% от площта на сушата на Земята е с вече влошено състояние, а до 2050 г. този дял може да надвиши 90%.

  • В световен мащаб годишно се влошава състоянието на земи с обща площ половината от размера на Европейския съюз (4,18 милиона km²), като най-засегнати са държавите от Африка и Азия.

  • Икономическата цена на влошаването на състоянието на почвите в ЕС се оценява на десетки милиарди евро годишно.

  • Очаква се, че влошаването на състоянието на почвите и изменението на климата ще доведат до намаляване на реколтата в световен мащаб с около 10 % до 2050 г. В по-голямата си част това ще се случи в Индия, Китай и Африка на юг от Сахара, където количеството на събираната реколта може да намалее наполовина в резултат на влошаването на качеството на почвите.

  • Поради ускореното обезлесяване ще бъде все по-трудно да се смекчават последиците от изменението на климата.

  • Очаква се до 2050 г. до 700 милиона души да напуснат домовете си заради проблеми, свързани с ограничените ресурси от земя. Техният брой може да достигне до 10 милиарда до края на века. 

Въпреки че влошаването на състоянието на почвите е глобално явление, то се случва на местно равнище и съответните решения следва да се търсят именно там. Необходима е по-голяма ангажираност и по-ефективно сътрудничество на местно равнище, за да се спре влошаването на състоянието на почвите и намаляването на биоразнообразието. 

По-нататъшният растеж на селското стопанство — една от основните причини за влошаването на състоянието на почвите, би могъл да бъде ограничен посредством увеличаване на добивите от вече обработваната земя, преминаване към начин на хранене на растителна основа, потребление на животински протеини от устойчиви източници и намаляване на разхищението на храни. 

Атласът очертава ясна картина на причините за влошаване на състоянието на почвите в световен мащаб. Атласът съдържа също така огромен брой факти, прогнози и глобални масиви от данни, които могат да бъдат използвани за установяване на важни биофизични и социално-икономически процеси, които, самостоятелно или в комбинация, могат да доведат до неустойчиво използване на земите и влошаване на състоянието на почвите. 

Контекст 

По Програмата на ООН за устойчиво развитие световните лидери поеха ангажимент „да се борят с опустиняването, да възстановят земите и почвите, включително земите, засегнати от опустиняване, суша и наводнения, и да се стремят към неутрализиране на процеса на опустиняване в световен мащаб“ до 2030 г. Въпреки че на световно равнище опустиняването е предмет на Конвенцията на ООН за борба с опустиняването (UNCCD), влошаването на качеството на почвата е проблем, който засяга и Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за борба с изменението на климата и Конвенцията за биологичното разнообразие. Значимостта на влошаването на качеството на почвата и опустиняването доведе до приемането на Цел за устойчиво развитие 15.3, насочена към постигане на неутралност в тенденциите към влошаване на състоянието на земята. 

На равнище ЕС опустиняването засяга 8 % от територията, особено в Южна, Източна и Централна Европа. Тези региони — с обща площ около 14 милиона хектара — показват високо предразположение към опустиняване. Тринадесет държави членки са обявили, че са засегнати от опустиняване по UNCCD: България, Хърватия, Кипър, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Малта, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Испания. ЕС е твърдо ангажиран със защитата на почвите и насърчаването на устойчивото използване на земята и взема предвид тези ангажименти при изготвянето на предложенията относно енергетиката, селското стопанство, горското стопанство, изменението на климата, научните изследвания и други области. 

Новото издание на атласа, публикувано днес, е създадено от учени от ЕС с помощта на нови методи за обработка на данни, на хиляди мощни компютри и на базата на 1,8 петабайта спътникови данни. Обемът на данните съответства на 2,7 милиона CD-ROM диска или на видеозаписи с висока разделителна способност с продължителност повече от 6 години на 24-часов режим. Първите две издания на атласа бяха публикувани през 1992 г. в навечерието на срещата на върха за Земята в Рио де Жанейро и пет години по-късно, през 1998 г., когато бяха включени някои допълнителни анализи на казуси. 

За повече информация

Нов Световен атлас на опустиняването 

Информационен лист за Съвместния изследователски център

 

IP/18/4202

Лица за контакти с медиите:

Въпроси на граждани: Europe Direct на телефон 00 800 67 89 10 11 или на електронния адрес на информационната служба


Side Bar