Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия - Съобщение за медиите

Бюджет на ЕС: Космическа програма в размер на 16 милиарда евро ще стимулира космическото лидерство на ЕС след 2020 г.

Брюксел, 6 юни 2018 r.

Комисията предлага през следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г. да се отделят 16 милиарда евро, за да се помогне на ЕС да задържи и утвърди лидерската си позиция в космическото пространство.

Космическите технологии, данни и услуги се превърнаха в необходимост както за европейските граждани в тяхното ежедневие, така за Европа като цяло в стремежа ѝ да постигне стратегическите си интереси. Благодарение на значителните инвестиции, ЕС има сериозно предимство в космическите дейности, а европейската космическа промишленост е една от най-конкурентоспособните. Независимо от това в световен мащаб се появяват нови предизвикателства и нови действащи лица. Новата космическа програма на ЕС ще инвестира повече в космическите дейности, като се адаптира към новите нужди и технологии, и същевременно ще засилва автономния достъп на Европа до космическото пространство.

Заместник-председателят на Комисията Марош Шефчович заяви: „Инвестициите на ЕС в космическото пространство вече дадоха резултати на световно равнище в полза на европейските граждани и предприятия. Над 10 % от БВП на ЕС зависят от услуги, свързани с космическото пространство, а значителните инвестиции,направени от ЕС, дадоха възможност за напредък, който държавите членки не биха могли да постигнат сами. Но ние искаме да дадем допълнителен тласък на дейността си. Космическите данни могат да помогнат на нашите промишлени предприятия да бъдат начело в области като интернет на нещата и автоматизираното шофиране, да ни позволят по-прецизно да следим емисиите на парникови газове и да направят нашите действия в областта на климата дори по-ефективни, отколкото в миналото.“

Елжбета Бенковска, комисар по въпросите на вътрешния пазар, промишлеността, предприемачеството и МСП, заяви: „Космическото пространство има важно значение за Европа. Космическите дейности на ЕС имат забележителна заслуга за нашето общество, икономика и сигурност. Пътят напред е ясен: да поддържаме и развиваме съществуващата инфраструктура на„Галилео“ и „Коперник“, да разширяваме употребата на космически данни, да насърчаваме създаването на европейско „Ново космическо пространство“ от европейски иновативни стартиращи предприятия и да увеличаваме сигурността на европейските граждани. Днес ние превръщаме нашата амбиция и нашата визия в конкретна програма, така че Европа да може да остане световен лидер в космическата област и да бъде по-добре подготвена да реагира спрямо дълбоките промени, настъпващи в сферата на овладяването на космическото пространство.

Предложението на Комисията ще обедини всички съществуващи и нови дейности в единна програма. Новата космическа програма ще осигури поддържането на съществуващата инфраструктура и услуги и въвеждането на редица нови възможности:

  • Насърчаване на силна и иновативна космическа промишленост: Новата космическа програма ще подобри достъпа на стартиращи предприятия в космическата област до рисково финансиране. Същевременно, Комисията ще проучи създаването на специален инструмент чрез програмата InvestEU. Новата космическа програма ще създаде партньорства за иновации с цел разработване и купуване на иновационни продукти и услуги; ще се улесни достъпът на стартиращите предприятия до съоръжения за провеждане на изпитвания и обработка; освен това ще се насърчи сертифицирането и стандартизацията. Програмата ще се разгръща заедно с Хоризонт Европа, като се гарантира сътрудничество между научно-изследователската дейност в космическата област и иновативните действия;

  • Запазване на самостоятелния, сигурен и разходноефективен достъп на ЕС до космическото пространство: Стратегическата самостоятелност на Европа е особено важна по отношение на инфраструктурата от критично значение, технологията, сигурността и отбраната. Като се има предвид, че ЕС е най-големият институционален клиент, Комисията ще обобщи търсенето на услуги за изстрелване в космоса в ЕС, като предостави инвестиции и подкрепа за използването на иновативни технологии като ракети носители за многократна употреба, и ще вземе участие в адаптирането на необходимата наземна инфраструктура.

  • Установяване на единна и опростена система на управление: ЕС ще гарантира, че увеличаването на финансовите инвестиции се подпомага от ефикасно вземане на решения с оглед всички европейски космически дейности да се изпълняват навреме и в рамките на предвидения бюджет. Комисията ще продължи да отговаря за управлението на цялостната програма. Междуправителствената Европейска космическа агенция (ESA) предвид на своето изключително експертно ниво, ще остане основен партньор в техническото и оперативното изпълнение на космическата програма на ЕС. Европейската агенция за глобални навигационни спътникови системи, която ще бъде преименувана на „Агенция на ЕС за космическата програма“, ще участва все по-активно в осигуряването на подкрепа за експлоатацията и навлизането на пазара на космическите дейности на ЕС, като освен това ще играе все по-нарастваща роля за гарантиране на сигурността на всички компоненти на програмата.

Комисията предлага бюджетът от 16 милиарда евро за периода 2021—2027 г. да се разпредели по следния начин:

  • 9,7 милиарда евро за Галилео и EGNOS — съответно глобалната и регионалната система за спътникова навигация на ЕС: това ще осигури финансиране за продължаващи инвестиции в експлоатацията и инфраструктурата с цел да се завърши изграждането на групата спътници и да се осигури поддръжката ѝ, разработването на сигнал за увеличена прецизност и подкрепа за въвеждане на пазара на услугите за спътниковата навигация, от която ще се възползват автономните и свързаните превозни средства, интернет на нещата, смартфоните или управлението на пътното движение.

  • 5,8 милиарда евро за Коперник — програмата на ЕС за наблюдение на Земята: това ще запази автономността на ЕС и нейната лидерска позиция във висококачественото наблюдение на околната среда, управлението на извънредни ситуации и подкрепата на граничната и морската сигурност. Новите мисии на „Коперник“ – например мониторингът на CO2– ще позволят на ЕС да се превърне в технологичен лидер в борбата срещу изменението на климата в съответствие с ангажиментите, поети съгласно Парижкото споразумение. Услугите на Коперник за достъп до данни и информация (DIAS) значително ще улеснят МСП и стартиращите предприятия да се възползват от данните от „Коперник“ и да разработват новаторски приложения;

  • 500 милиона евро за разработване на нови компоненти във връзка със сигурността Новата космическа програма ще подобри характеристиките и автономността на дейностите по отношение на осведомеността за ситуацията в космическото пространство, които помагат да се избягват сблъсъци в космоса и наблюдават връщането на космически обекти на Земята. С помощта на програмата ще се обърне внимание и на идващите от космическото пространство опасности, свързани със слънчевата активност, кометите и астероидите, които застрашават критични инфраструктури. Нова инициатива за правителствена спътникова комуникация (GOVSATCOM) ще осигури на държавите членки надежден, сигурен и ефективен от гледна точка на разходите достъп до сигурни спътникови комуникации и ще подпомогне защитата на границите от страна на полицията, както и дипломатическите общности, хуманитарните акции и акциите в областта на гражданската защита.

Следващи стъпки:

Бързото постигане на споразумение за дългосрочния бюджет на ЕС и неговите секторни предложения е много важно, за да се гарантира възможно най-бързото постигане на резултати. Допускането на закъснения, подобни на възникналите в началото на текущия бюджетен период 2014—2020 г. би означавало, че инвестициите в космическите дейности ЕС — „Галилео“, EGNOS и „Коперник“, ще бъдат изложени на риск, и че ще се забави въвеждането на нови услуги. Инвестициите в космическите програми обхващат десетилетия и предполагат големи рискове. Те налагат решенията във връзка с управлението на съответните програми да бъдат вземани със значително изпреварване.

Постигането на споразумение през 2019 г. относно следващия дългосрочен бюджет ще осигури плавен преход между настоящия (2014—2020 г.) и новия дългосрочен бюджет, а също така ще гарантира предвидимост и непрекъснатост на космическите дейности, което е от полза на всички.

Контекст

Космическите технологии, данни и услуги се превърнаха в абсолютна необходимост в ежедневния живот на европейските граждани и играят съществена роля за опазването на редица стратегически интереси. Значителните инвестиции от страна на ЕС дадоха възможност за напредък, който нито една държава членка не би могла да постигне самостоятелно.

Днешното предложение се основава на Космическата стратегия за Европа от октомври 2016 г. и на Стратегията на ЕС за индустриалната политика, представена от председателя Юнкер в неговата реч за състоянието на Съюза от 2017 г. Те са стратегическа визия за една по-интелигентна, иновативна и устойчива промишленост в отговор на засилващата се в глобален мащаб конкуренция и значимите технологични промени.

С днешното предложение се цели да се гарантира, че ЕС продължава да бъде лидер в космическата област в глобален мащаб. То ще гарантира запазването на инвестициите в европейските космически дейности, ще насърчи научния и техническия прогрес и ще подпомогне конкурентоспособността и иновационния капацитет на европейския космическа промишленост, по-специално малките и средните предприятия, новосъздадените и иновационните предприятия. С него се подпомагат действията на ЕС в области като високопроизводителните изчислителни технологии, изменението на климата или сигурността.

 

За повече информация

Новата космическа програма на ЕС: Въпроси и отговори

Законови текстове и информационни документи:

  • Предложение за регламент

  • Оценка на въздействието

  • Резюме

  • Информационен документ: политика и дейности в областта на космическото пространство след 2020 г.

Космическа стратегия за Европа

Повече информация за бюджета на ЕС за бъдещето може да се намери тук

 

 

 

 

IP/18/4022

Лица за контакти с медиите:

Въпроси на граждани: Europe Direct на телефон 00 800 67 89 10 11 или на електронния адрес на информационната служба


Side Bar