Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия - Съобщение за пресата

Стратегия за цифровия единен пазар: Европейската комисия определя областите на действие

Брюксел, 25 Март 2015

Цифровите технологии са част от нашето ежедневие. Независимо дали става въпрос за обучение или за гледане на филми, за покупка или продажба онлайн или за свързване с приятели или с личния лекар — интернет е златна мина от възможности, предоставяни ни от цифровите технологии. Всеки ден обаче хората и предприятията в ЕС се сблъскват с множество пречки — от блокиране на достъпа на географски принцип или неефективност на трансграничната доставка на колетни пратки до несвързаност на електронните услуги. Цифровите услуги твърде често остават в националните граници. Комисията „Юнкер“ определи като приоритет премахването на тези пречки и създаването на цифров единен пазар, така че свободите на единния пазар на ЕС да се „цифровизират“ и да се спомогне за растежа и създаването на работни места на нашия континент. Колегиумът на членовете на Комисията проведе днес първото си обсъждане относно стратегията за цифровия единен пазар, която трябва да бъде представена през май, и набеляза основните области, върху които Комисията ще съсредоточи работата си, за да предизвика реални промени както за потребителите, така и за предприятията.

Андрус Ансип, заместник-председател на Комисията, отговарящ за цифровия единен пазар, заяви: Нека премахнем всички тези огради и стени, които блокират работата ни онлайн. Когато ползват интернет, хората трябва да могат също така свободно да пресичат националните граници, както в реалния свят. Трябва да се помага на иновативните предприятия, за да се разрастват по цялата територия на ЕС, а не да остават затворени в рамките на своя национален пазар. Ще трябва да извървим труден път, за който се нуждаем от амбициозно начало. Европа трябва да се възползва напълно от възможностите, предоставяни от ерата на цифровите технологии: по-добри услуги, по-голямо приобщаване и нови работни места.

Гюнтер Х. Йотингер, комисар за цифровата икономика и цифровото общество, посочи: Европа не може да бъде начело на цифровата революция с разпокъсана, различна за всяка от 28-те държави членки нормативна уредба за далекосъобщителните услуги, авторското право, информационната сигурност и защитата на данните. Нуждаем се от европейски пазар, който да дава възможност за разцвет на нови стопански модели, растеж на новосъздадени дружества и възползване на промишлеността от „интернет на нещата“. Хората също трябва да инвестират, по-специално в своите умения да ползват информационни технологии, било на работното си място или в свободното си време.

В резултат на днешния ориентационен дебат са определени три основни области, в които Комисията ще съсредоточи действията си през настоящия мандат:

1. Улеснен достъп на потребителите и предприятията до цифровите стоки и услуги

  • Улесняване на трансграничната електронна търговия — особено за малките и средните предприятия (МСП), с хармонизирана нормативна уредба за защита на потребителите и за договорите, както и с по-ефикасна и достъпна по цена доставка на колетни пратки. Понастоящем едва 15% от потребителите пазаруват онлайн от друга държава от ЕС, което не е изненадващо, ако накрая за доставката на даден продукт трябва да се плати повече, отколкото е цената на самия продукт (вж. информационния лист за повече данни).
  • Преодоляване на блокирането на географски принцип: твърде много европейци не могат да използват — често напълно неоснователно — онлайн услуги, които са достъпни в други държави от ЕС; в други случаи потребителите са пренасочвани към местен магазин с различни цени. При наличието на единен пазар такава дискриминация е невъзможна.
  • Модернизиране на законодателството в областта на авторското право, за да се гарантира правилният баланс между интересите на творците и тези на ползвателите или потребителите. То ще улесни достъпа на хората до културна информация — и следователно ще подкрепи културното многообразие — като същевременно ще разкрие нови възможности пред хората на изкуството и създателите на съдържание и ще гарантира по-доброто прилагане на правата.
  • Опростяването на режима на ДДС е от важно значение за насърчаване на трансграничните дейности на предприятията и особено на МСП. Голям проблем за МСП са разходите и сложността, произтичащи от необхдимостта от боравене с чуждестранните данъчни разпоредби. Свързаните с ДДС разходи, дължащи се на различни изисквания, се оценяват на 80 млрд. евро.

Основни участници:

Андрус Ансип, заместник-председател на Комисията, отговарящ за цифровия единен пазар

Гюнтер Йотингер — цифрова икономика и цифрово общество

Елжбета Бенковска — вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП

Вера Йоурова — правосъдие, потребители и равнопоставеност между половете

Тибор Наврачич — образование, култура, младеж и спорт

Карлош Моедаш — изследвания, наука и иновации

Пиер Московиси — икономически и финансови въпроси, данъчно облагане и митнически съюз

Маргрете Вестегер — конкуренция

2. Създаване на подходяща среда за разцвета на цифровите мрежи и услуги

  • Всички цифрови услуги, приложения и съдържание зависят от наличието на високоскоростен достъп до интернет и на сигурни мрежи: жизненоважната среда за нови, иновативни цифрови услуги. Поради това, за да насърчи инвестициите в инфраструктурата, Комисията ще извърши преглед на действащата нормативна уредба за далекосъобщенията и медиите, с цел тя да стане адекватна на новите предизвикателства — по-специално във връзка с нуждите на потребителите (например нарастването на броя на гласовите повиквания, осъществявани по интернет) и новите участници в тази област.
  • За интернет радиочестотният спектър е също толкова важен, колкото е въздухът за човека. Във връзка с това от съществено значение е подобряването на координацията между държавите членки. Европа беше свидетел на значително забавяне във въвеждането на най-новата далекосъобщителна технология 4G, тъй като не бяха предоставени на разположение подходящи радиочестоти. За радиочестотния спектър националните граници не важат: нужен е европейски подход за неговото управление, за да се спомогне за създаването на истински единен пазар с паневропейски услуги.
  • Комисията ще разгледа нарастващото значение на онлайн платформите (интернет търсачки, социални медии, онлайн магазини за приложения и др.) за разцвет на цифровата, основана на интернет икономика. Това включва търсене на начини, по които да се засили доверието в онлайн услугите чрез повече прозрачност, те да бъдат включени в онлайн верига за създаване на стойност и да се улесни бързото отстраняване на незаконно съдържание.
  • Понастоящем 72% от потребителите на интернет в Европа се опасяват да ползват онлайн услуги, защото се тревожат, че трябва да разкрият онлайн твърде много свои лични данни. Бързото приемане на Регламента относно защитата на данните е ключов фактор за повишаване на доверието.

Основни участници:

Андрус Ансип, заместник-председател на Комисията, отговарящ за цифровия единен пазар

Гюнтер Йотингер — цифрова икономика и цифрово общество

Маргрете Вестегер — конкуренция

Елжбета Бенковска — вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП

Вера Йоурова — правосъдие, потребители и равнопоставеност между половете

Пиер Московиси — икономически и финансови въпроси, данъчно облагане и митнически съюз

Фил Хоган — земеделие и развитие на селските райони

Корина Крецу — регионална политика

3. Изграждане на европейска цифрова икономика и цифрово общество с потенциал за дългосрочен растеж

  • Промишлеността е основен стълб на европейската икономика — производственият сектор на ЕС включва 2 милиона предприятия и осигурява 33 милиона работни места. Комисията се стреми да помогне на всички промишлени сектори да внедряват нови технологии и да осъществят успешно прехода към интелигентна промишлена система (известна като Industry 4.0).
  • Стандарти: тяхното разработване трябва да бъде ускорено, тъй като осигуряването на оперативната съвместимост на новите технологии е изключително важно за конкурентоспособността на Европа.
  • Комисията се стреми също така промишлеността и обществото да се възползват в максимална степен от основаната на данни икономика. Сега всяка секунда се получават големи количества данни — създадени от хора или генерирани от машини, като например данни за климата, събирани от сензори, спътникови изображения, цифрови снимки и видеозаписи, записи на трансакции за закупуване или сигнали на глобалната система за определяне на местоположението (GPS). Големите масиви от данни са златна мина, но също така пораждат редица сериозни предизвикателства, свързани например със собствеността, със защитата на данните или със стандартите.За оползотворяване на техния потенциал се налага справяне с тези предизвикателства.
  • Същото се отнася и за изчисленията в облак, чието използване бързо се разраства: прогнозира се делът на цифровите данни, съхранявани в облак, да се увеличи от 20% през 2013 г. на 40% през 2020 г. Общите мрежи и ресурси могат да спомогнат за растежа на нашата икономика, но и те се нуждаят от правилната рамка, за да процъфтяват и да бъдат използвани от повече хора, предприятия, организации и обществени служби в цяла Европа.
  • Европейските граждани също следва да бъдат в състояние напълно да се възползват от оперативно съвместимите електронни услуги — от електронното управление до електронното здравеопазване, като развиват своите умения за ползване на цифрови технологии, за да се възползват от предоставяните от интернет възможности и да повишават шансовете си за намиране на работа.

Основни участници:

Андрус Ансип, заместник-председател на Комисията, отговарящ за цифровия единен пазар

Гюнтер Йотингер — цифрова икономика и цифрово общество

Елжбета Бенковска — вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП

Вера Йоурова — правосъдие, потребители и равнопоставеност между половете

Витянис Андрюкайтис — здравеопазване и безопасност на храните

Мариан Тейсен — заетост, социални въпроси, умения и трудова мобилност

Виолета Булц — транспорт

Карлош Моедаш — изследвания, наука и иновации

Следващи стъпки

В резултат на днешните обсъждания са определени приоритетните области на действие, върху които да се съсредоточи работата при изготвянето на всеобхватна стратегия за цифровия единен пазар, която трябва да бъде обявена през май.

Контекст

Редица членове на Комисията са част от екипа по проекта за цифровия единен пазар и активно участват в работата по него. Комисията също така активно работи с широк кръг заинтересовани страни в хода на подготовката на стратегията (вж. докладаприсъединете се към дебата на „Digital4EU“).

Приложение I: Информационен лист — Защо се нуждаем от цифров единен пазар

Приложение II: Екипът по проекта за цифровия единен пазар


За повече информация

Доколко е цифровизирана е вашата страна? Нови данни показват, че е необходим напредък към Европа на цифровите технологии

Уебстраница на Андрус Ансип, заместник-председател на Комисията, отговарящ за цифровия единен пазар (@Ansip_EU)

Уебстраница на Гюнтер Х. Йотингер, комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество (@GOettingerEU)

Уебсайт на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа

Политически насоки на г-н Юнкер, председател на Комисията

Работна програма на Комисията за 2015 г.


Приложение II: Екипът по проекта за цифровия единен пазар


IP/15/4653

Лица за контакти с медиите

Въпроси на граждани:


Side Bar