Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия - Съобщение за пресата

Годишен обзор на растежа на ЕС за 2015 г.: Нов импулс за създаването на работни места, растежа и инвестициите

Брюксел, 28 Ноември 2014

Публикуваният днес от Европейската комисия годишен обзор на растежа (ГОР) за 2015 г. е съсредоточен върху решителния курс на Европа в посока обратно към трайното създаване на работни места и устойчивия икономически растеж.Встъпването в длъжност на новата Комисия, която има амбициозна програма за работни места, растеж, справедливост и демократична промяна, е подходящият момент за генериране на нов импулс.Европа обръща нова страница като предлага амбициозен инвестиционен план за мобилизиране на поне 315 млрд. евро допълнителни публични и частни инвестиции през следващите три години (уебсайт на Плана за инвестиции).Това е част от цялостния подход на Европейската комисия за подпомагане на създаването на работни места и за възстановяване на икономическия растеж в Европа.В рамките на този подход, в своя годишен обзор на растежа за 2015 г. Комисията препоръчва да бъде провеждана икономическа и социална политика, която се гради на три основни стълба:1) стимулиране на инвестициите, 2) подновен ангажимент за структурни реформи и 3) прилагане на фискална отговорност.


Заместник-председателят на Комисията Валдис Домбровскис, който отговаря за еврото и социалния диалог, заяви:„Европейският съюз е изправен пред риска от продължителен слаб икономически растеж, който ще утежни вече тежките социални проблеми в някои части на Съюза.Ето защо днес ние предлагаме стратегически микс за политиката, основан на инвестиции, структурни реформи и фискална отговорност.Призоваваме за предприемане на спешни мерки, в чието изпълнение да участват правителствата, парламентите и социалните партньори на равнище ЕС и във всяка държава членка.Чрез съвместни действия сега, можем да направим необходимото условията за стабилен и устойчив растеж в бъдеще да бъдат изпълнени и гражданите ни да имат повече възможности за заетост.“

Мариан Тейсен, европейски комисар, отговарящ за заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност, заяви:„Създаването на работни места и социалните политики са в основата на нашата програма и заемат видно място в годишния обзор на растежа.Всички ние трябва да поемем отговорност за това.Държавите членки, които смело проведоха реформи на пазарите си на труда, доказаха, че реформите дават резултат. Това трябва да вдъхнови останалите държави членки да последват техния пример. Благодарение на представения от Комисията план за инвестиции на стойност 315 млрд. евро резултатите могат да бъдат още по-добри.“

ГОР поставя началото на годишния цикъл на икономическото управление, определя общите икономически приоритети за ЕС и предоставя на държавите членки насоки във връзка с политиката за следващата година. Въпреки усилията, положени на национално и европейско равнище, възстановяването на европейската икономика продължава да е слабо и нестабилно. Това на свой ред затруднява постигането на напредък по отношение на намаляването на високата безработица и на бедността. Доверието и икономическият растеж на целия ЕС могат да бъдат възстановени само ако работим заедно: за тази цел е необходим твърд ангажимент от страна на държавите членки да действат по различен начин на национално равнище. Поради големите разлики между икономическите условия в различните държави членки, правилният подход неизбежно ще се различава за всяка държава. За да даде обща насока и направлява възприетите подходи на национално равнище, Комисията препоръчва три основни стълба за икономическата и социалната политика на ЕС за 2015 г.:

1. Стимул за инвестициите

От настъпването на световната икономическа и финансова криза инвестициите в ЕС намаляха. За да се промени тази неблагоприятна тенденция и за да поеме Европа решителен курс в посока обратно към икономическото възстановяване, са необходими съвместни и координирани усилия на европейско равнище. Инвестиции са необходими за осъвременяване на социалните системи, за финансиране на образованието, научните изследвания и иновациите; за да бъде направена енергетиката по-екологична и по-ефикасна; за модернизиране на транспортната инфраструктура и за въвеждане на широкообхватни и по-бързи широколентови връзки.

Европейската комисия е готова да направи необходимото от своя страна: само преди два дни тя оповести план за инвестиции на стойност 315 млрд. евро за следващите три години (вж. IP/14/2128). Тази „инвестиционна офанзива” се основава на три направления, които се подсилват взаимно: 1) мобилизиране на финансиране за инвестиции, без да се създава нов дълг, 2) подпомагане на проекти и инвестиции в ключови области като инфраструктурата, образованието, научните изследвания и иновациите и 3) премахване на специфичните за секторите и други финансови и нефинансови пречки пред инвестициите. Европейската комисия призовава Европейския парламент и държавите членки да подкрепят инвестиционния план и да предприемат необходимите мерки бързо, за да се постигне решително въздействие върху европейската икономика.

2. Подновен ангажимент за структурни реформи

Тъй като акцентът се измества от справянето с извънредни ситуации, произтичащи от кризата, към изграждането на солидни основи за работни места и растеж, е необходим подновен ангажимент за структурните реформи.На равнище ЕС задълбочаването на единния пазар е структурна реформа в пълния смисъл на думата, като тази реформа помага на икономиките ни да се модернизират и да направят Европа по-конкурентоспособна и привлекателна за инвеститорите.Един от приоритетите е премахването на оставащите регулаторни и нерегулаторни пречки в различните сектори, като например енергетиката, телекомуникациите, транспорта и единния пазар на стоки и услуги.

На равнище държави членки Комисията препоръчва усилията да се съсредоточат върху редица ключови реформи:подобряване на динамиката на пазарите на труда и борба с високата безработица;гарантиране на ефективността и адекватността на пенсионните системи и на системите за социална закрила; създаване на по-гъвкави продуктови пазари и пазари на услуги; подобряване на условията за бизнес инвестиции и качеството на инвестициите в научните изследвания и иновациите; и повишаване на ефективността на публичните администрации в цяла Европа.

3. Прилагане на фискална отговорност

Постигнатият напредък в областта на фискалната консолидация е значителен: средните бюджетни дефицити в ЕС намаляха само за три години от 4,5 % от БВП за 2011 г. на около 3,0 % от БВП за 2014 г. Намаляването на броя на държавите, обект на процедура при прекомерен дефицит — от 24 през 2011 г. на 11 през 2014 г. — отразява тези фискални подобрения, които изиграха решаваща роля за възвръщането на доверието в стабилността на публичните ни финанси и за стабилизирането на финансовото положение. Осигуряването на дългосрочен контрол на дефицита и намаляването на голямата задлъжнялост продължават да бъдат ключов градивен елемент за постигането на устойчив растеж. Нужни са ни отговорни и благоприятстващи растежа фискални политики в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, като се взема под внимание конкретната ситуация във всяка държава. Държавите с по-големи възможности за предприемане на фискални мерки имат по-голяма възможност да стимулират вътрешното търсене и инвестициите. Данъчните системи трябва да станат по-справедливи и по-ефикасни и трябва да се води решителна борба с данъчните измами и укриването на данъци.

Рационализиране на европейското икономическо управление

Освен това Европейската комисия предлага европейският семестър да се рационализира и подсили, като му придаде по-силен акцент и по-силна политическа роля, въз основа на трите стълба на годишния обзор на растежа. Един по-целенасочен европейски семестър следва да укрепи социалната пазарна икономика и да подобри координирането на икономическата политика на равнището на ЕС чрез повече отчетност и ангажираност от страна на всички участници, включително социалните партньори.Освен това новият цикъл на икономическата политика ще опрости резултатите на Комисията, ще намали изискванията за докладване за държавите членки и едновременно с това ще направи процеса по-открит и многостранен (вж. приложение 1 и MEMO/14/2180).

Доклад за Механизма за предупреждение

Годишният обзор на растежа се придружава от доклада за Механизма за предупреждение (ДМП), който е част от редовното наблюдение в рамките на процедурата при макроикономически дисбаланси, и има за цел идентифицирането и преодоляването на дисбалансите, които могат да затрудняват функционирането на националните икономики, еврозоната или ЕС като цяло. В процедурата при макроикономически дисбаланси се включват показатели за заетостта и социални показатели, които следва да послужат за по-добро разбиране на тенденциите и рисковете на пазара на труда и в социалната сфера.

От ДМП става ясно, че въпреки че държавите — членки на ЕС, са постигнали напредък по отношение на коригирането на някои от техните дисбаланси и конкурентоспособността се е подобрила в няколко икономики, макроикономическите дисбаланси и техните основни последици в социален аспект продължават да будят сериозно безпокойство. Бавното възстановяване и много ниската инфлация пречат на по-осезаемото намаляване на дисбалансите и на свързаните с тях макроикономически рискове.

Освен това възстановяването на баланса на текущите сметки продължава да е асиметрично. Въпреки че дефицитите бяха намалени в няколко държави, процесът до голяма степен е следствие на намаляващото търсене, и по-специално на намаляващите инвестиции. Ако не бъдат предприети мерки, това може да доведе до отрицателни последици за потенциала за растеж в средносрочен план. Междувременно Германия и Нидерландия продължиха да отчитат рекордно високи излишъци по текущата сметка, които отразяват слабото вътрешно търсене и ниските инвестиции.

Що се отнася до отделните държави, Комисията е на мнение, че е оправдано извършването на допълнителни анализи (задълбочени прегледи), за да се разгледат подробно натрупването и коригирането на дисбалансите и свързаните с тях рискове в 16 държави членки: Белгия, България, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Унгария, Нидерландия, Португалия, Румъния, Словения, Финландия, Швеция и Обединеното кралство (за повече подробности вж. MEMO/14/2231).

Съвместен доклад за заетостта

Годишният обзор на растежа за 2015 г. се придружава също така от публикуването на предложението на Комисията за съвместния доклад за заетостта.В него се прави анализ на заетостта в Европа и на политическите мерки, предприети от държавите членки. Докладът доказва, че задълбочените структурни реформи дават резултат. В него се прави също анализ на потенциала за подобряване на показателите за заетостта и социалните показатели на ЕС като цяло (за повече подробности вж. MEMO/14/2234).

 

 


Приложение

 

1. График за рационализирания европейския семестър



2. Ключови констатации в прогнозите на Комисията от есента на 2014 г.


Очаква се реалният ръст на БВП да достигне 1,3 % в ЕС и 0,8 % в еврозоната за 2014 г. като цяло.Той следва да се повиши бавно през 2015 г. съответно до 1,5 % и 1,1 % с подобряването на външното и вътрешното търсене.Що се отнася до 2016 г., се очаква ускоряване на икономическата дейност съответно до 2,0 % и 1,7 %.

През август 2014 г. безработицата достигна 24,6 милиона души, като 5 милиона от тях са на възраст между 15 и 24 години.Трайната безработица е много висока.Безработицата се различава силно в различните държави членки – от 5,1 % в Германия и 5,3 % в Австрия до 24,8 % в Испания и 26,8 % в Гърция през 2014 г.

Тенденцията за ниска инфлация се очаква да продължи и през тази година, с по-ниски цени на стоките, и по-специално на енергията и храните, и с по-слаби от очакваните икономически перспективи.Постепенното възстановяване на икономическата дейност през прогнозния период се очаква да доведе до нарастване на инфлацията в ЕС – от 0,6 % през 2014 г. на 1,0 % през 2015 г. и 1,6 % през 2016 г.

Според прогнозите съотношенията дефицит/БВП ще намалеят още повече през тази година, макар и по-бавно отколкото през 2013 г. – от 4,5 % през 2011 г. на съответно 3,0 % за ЕС и 2,6 % за еврозоната.Бюджетните дефицити се очаква да продължат да намаляват през следващите две години в резултат на активизиращата се икономическа дейност.Очаква се съотношенията дълг/БВП на ЕС и на еврозоната да нараснат през следващата година, достигайки съответно 88,3 % и 94,8 %, и да останат високи в редица държави.

 


3. Примери за ефективни структурни реформи в държавите членки


През декември 2013 г. правителството на Испания одобри закон за гарантиране на единството на пазара в интерес на свободата на движение и установяване на лицата и свободното движение на стоки.Законът представлява амбициозна рационализация на дублиращото се законодателство в Испания, като разглежда въпроса за разпокъсаността на вътрешния пазар и засилва конкуренцията на продуктовите пазари.Органите на Испания очакват благодарение на тази реформа с течение на времето БВП да нарасне с над 1,5 %.

Между 2011 и 2013 г. Португалия проведе редица реформи на пазара на труда.Защитата на работниците с постоянен и със срочен договор бе приведена в съответствие.Законодателството относно работното време бе направено по-гъвкаво и бяха предприети мерки за по-добро адаптиране на заплатите към производителността на равнище предприятие.Проведена бе реформа на обезщетенията за безработица и бе разширен обхватът на допустимостта.Проведена бе реформа на Публичната служба по заетостта, бяха преразгледани съществуващите активни политики за пазара на труда и бяха въведени нови програми, включително програми, насочени към младежта.Безработицата намаля с около 2 процентни пункта между 2013 и 2014 г.

Полша започна амбициозна реформа, която улеснява достъпа до регулираните професии.С първата вълна на реформата през 2013 г. бе либерализиран достъпът до 50 професии, включително професиите адвокат, нотариус, брокер на недвижими имоти и таксиметров шофьор.През април 2014 г. полският парламент прие решения за още 91 професии, а за началото на 2015 г. е запланувано премахването на регулирането на други 101 професии.

През 2013 г. Италия осъществи редица мерки, имащи за цел да се увеличат конкуренцията и прозрачността на пазарите на газ и електроенергия.Инициативите, предприети от италианското правителство, помогнаха за справянето с дългогодишния проблем с високите цени на енергията в Италия и, според оценки на енергийния регулатор, са помогнали за понижаването на цените за крайните потребители.


For more information:

Annual Growth Survey 2015

Fourth Alert Mechanism Report on macroeconomic imbalances in EU Member States

2015 Draft joint Employment Report

The EU's economic governance explained

Europe 2020

Draft Budgetary Plans

IP/14/2235

Лица за контакти с медиите

Tove ERNST (+32 2 298 67 64)
Margaritis SCHINAS (+ 32 2 296 05 24)
Annikky LAMP (+32 2 295 61 51)

Въпроси на граждани:

Europe Direct на телефон 00 800 67 89 10 11 или на електронния адрес на информационната служба

Side Bar