Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия

Съобщение за медиите

Брюксел, 4 септември 2013 г.

Пътна карта на Комисията за справяне с присъщите на банкирането в сянка рискове

Днес Комисията прие съобщение относно банкирането в сянка и предложи нови правила за фондовете на паричния пазар (ФПП).

Съобщението е следствие от миналогодишната Зелена книга за банкирането в сянка (IP/12/253). В него е обобщено предприетото до момента от Комисията и са очертани възможни бъдещи действия в тази важна област.

Първото от тях – предложените нови правила за фондовете на паричния пазар – бе обявено днес. Неговата цел е да се гарантира, че тези фондове могат по-добре да устояват на натиска за обратно изкупуване в стресови пазарни условия чрез повишаване на техния ликвиден профил и стабилност.

Комисарят по въпросите на вътрешния пазар и услугите Мишел Барние заяви: „Подробно сме регулирали дейността на банките и пазарите. Сега трябва да обърнем внимание на рисковете, които крие банкирането в сянка. То играе важна роля във финансирането на реалната икономика и ние трябва да гарантираме, че е прозрачно и че ползите, постигнати от засилването на някои финансови структури и пазари, не са компрометирани от изместването на рисковете към по-слабо регулирани сектори“.

Контекст

Банкирането в сянка представлява система за кредитно посредничество, която включва структури и дейности извън традиционната банкова система. Банките, работещи в „сенчестия“ сектор, не са регулирани като останалите банки, но дейностите им са подобни. По оценки на Съвета за финансова стабилност през 2011 г. стойността на банкирането в сянка в световен мащаб е била около 51 трилиона евро. Това представлява 25—30 % от цялата финансова система и половината от стойността на банковите активи. Затова банкирането в сянка е от системно значение за европейската финансова система.

От началото на финансовата криза през 2007 г. Европейската комисия предприе мащабна реформа на сектора на финансовите услуги в Европа. Целта е създаване на силен и стабилен финансов сектор – нещо много важно за реалната икономика, като се коригират недостатъците и слабостите, които се проявиха по време на кризата. Не бива обаче да се допуска натрупване на рискове при банкирането в сянка, отчасти защото нови банкови правила може да тласнат някои банкови дейности към този по-слабо регулиран сектор.

Фондовете на паричния пазар (ФПП) са важен източник на краткосрочно финансиране за финансовите институции, предприятията и правителствата. В Европа те държат около 22 % от краткосрочните дългови ценни книжа, емитирани от правителствата или от корпоративния сектор, както и 38 % от краткосрочния дълг, емитиран от банковия сектор. Заради тази системна взаимосвързаност на ФПП с банковия сектор и с корпоративните и правителствените финанси тяхната дейност е в центъра на международните усилия по отношение на банкирането в сянка.

Основни елементи на днешното съобщение относно банкирането в сянка и проекта за регламент относно фондовете на паричния пазар:

В съобщението са посочени въпросите на дневен ред по отношение на банкирането в сянка и вече предприетите мерки за справяне с рисковете, произтичащи от него — като правилата за управление на дейността на хедж фондовете (вж. MEMO/10/572) и засилването на връзката между банките и нерегулираните пазарни участници (разпоредби относно секюритизираните експозиции в преразгледаното законодателство относно капиталовите изисквания —MEMO/13/272).

В съобщението се изтъкват приоритетите, по които Комисията смята да предприеме инициативи в области като:

  1. определяне на рамка за фондовете на паричния пазар – предложените днес нови правила (MEMO/13/764) обхващат ФПП, които са установени или продадени в Европа и целят подобряване на техния ликвиден профил и стабилност:

  • Управление на ликвидността: от ФПП ще се изисква поне 10 % от техния портфейл да бъдат в активи, чийто падеж настъпва за един ден и други 20 % — в активи, чийто падеж настъпва за седмица. Целта на това изискване е да се позволи на ФПП да се разплащат с инвеститори, които искат да изтеглят средства с кратко предизвестие. За да се избегне възможността даден емитент да получи прекалено голям дял от нетната стойност на активите на даден ФПП, експозицията към един емитент ще бъде ограничена на 5 % от портфейла на ФПП (в стойностно изражение). За стандартни ФПП един емитент може да притежава 10 % от портфейла.

  • Стабилност: за да се вземе предвид постоянната нетна стойност на активите и склонността на ФПП да търсят подкрепа от спонсори, за да стабилизират обратните изкупувания по номинална стойност, новите правила ще изискват този вид ФПП да създават предварително определен капиталов буфер. Той ще бъде активиран, за да поддържа стабилни обратни изкупувания в периоди, когато стойността на инвестиционните активи на ФПП спада.

  1. прозрачност на банкирането в сянка: събирането на подробни, надеждни и изчерпателни данни е от съществено значение, за да се осигури възможност за ефективен мониторинг на рисковете и за намеса в случай на нужда.

  2. законодателство за ценните книжа и рисковете, свързани с трансакции по финансиране на ценни книжа (основно трансакции по заемане и обратно изкупуване на ценни книжа). Тези трансакции могат да допринесат за увеличаване на ливъриджа и за засилване на процикличния характер на финансовата система, която в такъв случай става уязвима от масов отлив на вложители и внезапно намаляване на ливъриджа. Освен това липсата на прозрачност на тези пазари затруднява определянето на правото на собственост (кой какво притежава?), мониторинга на концентрацията на риска и установяването на контрагентите (кой към кого има експозиция?).

  3. предоставяне на рамка за взаимодействие с банки. Високото равнище на взаимосвързаност между банкирането в сянка и останалата част от финансовия сектор, особено банковата система, крие сериозен риск от „заразяване“. На този риск може да се отговори чрез затягане на пруденциалните правила, прилагани по отношение на банките в техните операции с нерегулирани финансови структури.

В допълнение ще бъде обърнато специално внимание на разпоредбите по отношение на надзора, за да се гарантира, че специфичните рискове биват адекватно отчитани. Някои области като създаването на оздравителни инструменти за небанкови финансови институции и структурна реформа на банковата система изискват по-нататъшен анализ и ще бъдат изяснени по-късно.

В крайна сметка целта е да се гарантира покриването на потенциалните системни рискове за финансовия сектор и ограничаването на възможностите за регулаторен арбитраж, за да бъде укрепен интегритетът на пазара и засилено доверието на спестителите и потребителите.

Съобщението на Комисията е съгласувано с препоръките на Съвета за финансова стабилност, които ще бъдат подкрепени на срещата на лидерите на Г-20 в Санкт Петербург на 5 и 6 септември 2013 г.

Вж. също MEMO/13/763 (банкиране в сянка) и MEMO/13/764 (фондове на паричния пазар).

Допълнителна информация

http://ec.europa.eu/internal_market/finances/shadow-banking/index_en.htm

http://ec.europa.eu/internal_market/investment/money-market-funds/index_en.htm


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website