Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия

Съобщение за медиите

Брюксел, 11 април 2013 г.

Според проучване вероятността децата на имигранти да попаднат в бедни училища е по-голяма

Новопристигналите деца на имигранти са застрашени в по-голяма степен от сегрегация и от вероятността да попаднат в училища, разполагащи с по-малко ресурси. Това показва ново проучване, извършено за Европейската комисия. Вследствие на това училищните резултати на тези деца са посредствени и има по-голяма вероятност те да напуснат училище преждевременно. В проучването се посочва, че държавите членки трябва да осигуряват целенасочена образователна помощ за децата на имигранти, например специализирани преподаватели, и системна ангажираност от страна на родителите и общностите за подобряване на интеграцията на тези деца.

В рамките на проучването е направен преглед на политиката за оказване на помощ на новопристигналите деца на имигранти в 15 държави, в които наскоро беше регистриран значителен приток на имигранти: Австрия, Белгия (говорещата нидерландски общност), Чешката република, Кипър, Дания, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Швеция и Обединеното кралство. Установено е, че Дания и Швеция имат най-добрия модел, който се основава на осигуряването на целенасочена помощ и подходящо равнище на автономност за училищата. В други държави акцентът се поставя само върху един от тези аспекти, което означава, че резултатите при приобщаването на децата на имигранти не са по-добри.

Европейският комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта Андрула Василиу заяви: „Всяко дете, независимо от произхода си, заслужава равноправна възможност за образование, за да придобие необходимите в живота умения и да има по-добри перспективи за работа. Необходимо е да подобрим резултатите на Европа в тази сфера и да оказваме по-голяма подкрепа на уязвимите групи от населението. Трябва да променим нагласите, които все още съществуват в прекалено много училища. Децата, израснали в страната, първи трябва да се адаптират към съучениците си от имигрантски произход. Необходимо е те да бъдат насърчавани да ги посрещат радушно, а за тази цел се нуждаем от подкрепата на родителите. Ако не предприемем необходимите действия, има опасност да създадем порочен кръг, в който липсата на възможности води до слаби резултати в училище и по-голяма вероятност за безработица и бедност впоследствие.“

В анализа на проучването се подчертава значението на автономията на училищата и на холистичния подход по отношение на образователната помощ за новопристигналите деца на имигранти. Това включва езикова и академична помощ, участие на родителите и общността и междукултурно образование. В анализа се посочва, че сегрегацията в училищата и ранният подбор на ученици в зависимост от способностите им трябва да се избягват, тъй като това може да бъде в ущърб на децата на имигранти, които се адаптират към новата езикова среда. В него се изтъква също така, че е нужно да се подобрят мониторингът и събирането на статистически данни за достъпа, участието и резултатите на учениците от имигрантски семейства.

Установените при проучването факти отразяват статистиката на Програмата на ОИСР за международно оценяване на учениците (PISA),

с която се оценяват уменията и знанията на 15-годишните. Според ОИСР през 2010 г. 25,9 % от родените в чужда страна ученици в Европа напускат образованието или обучението преждевременно в сравнение с 13 % от учениците, родени в съответната страна.

Контекст

В проучването за Комисията е установено, че в повечето държави училищата са оставени сами да следват общи национални насоки относно разпределянето на средствата или, точно обратното, не разполагат с необходимата автономия да съобразят помощта с индивидуалните потребности и да адаптират националните политики към обстоятелствата на място.

Разграничени са пет типа системи за образователна помощ:

Модел на всеобхватна помощ (примери: Дания, Швеция)

При този модел се оказва всеобхватна помощ в сферите, които са от най-голямо значение за приобщаването на новопристигналите деца на имигранти: езикова помощ, академична помощ, ангажираност на родителите, междукултурно образование и приветлива среда на учене.

Модел на несистематична помощ (примери: Италия, Кипър, Гърция)

Подходът по отношение на оказваната помощ е непоследователен. Политиките невинаги са ясно дефинирани и ефективно осъществявани и невинаги се осигуряват ефективни ресурси. Няма ясни насоки за учителите, родителите и местните общности.

Модел на компенсаторна помощ (примери: Белгия, Австрия)

Моделът включва всички видове политики за помощ — езикът на приемната страна непрестанно се преподава, но академичната помощ е по-скоро слаба и на ранен етап се извършва идентифициране на способностите на децата, които се разпределят в групи според тези способности. Моделът е компенсаторен, тъй като е насочен по-скоро към премахване на разликите, отколкото към справяне с неравностойното положение в началото.

Интеграционен модел (пример: Ирландия)

Моделът се характеризира с добре развито сътрудничество и политики на междукултурно образование. Връзката между училището, родителите и местната общност е систематична, а междукултурното образование е включено в учебната програма и бива насърчавано във всекидневния училищен живот. При този модел не се набляга на езиковата помощ.

Модел на централизирана начална помощ (примери: Франция, Люксембург)

При този модел се акцентира върху централизирането приемане на децата на имигранти и оказването на академична помощ. Има добре разработени програми за целенасочена помощ за ученици, които имат посредствени резултати, както и езикова помощ и съдействие за родителите.

Независимото проучване е осъществено от литовския Институт за публична политика и управление по поръчка на Комисията.

В контекста на стратегията си за работни места и растеж Европейският съюз насърчава държавите членки да правят по-големи инвестиции в образованието, за да укрепят икономиките си, а младите хора да придобият уменията, които ще са им нужни на пазара на труда. Държавите от ЕС поеха ангажимента да намалят до 2020 г. дела на младежите с посредствени основни умения (четене, математика, природни науки) и на тези, които са напуснали училище преждевременно. Те се договориха, че до 2020 г. делът на 15-годишните с недостатъчни умения по четене, математика и природни науки трябва да бъде под 15 %, делът на преждевременно напусналите училище — под 10 %, а този на хората между 30 и 34 години със завършено висше образование — поне 40 %.

Нетната миграция към Европа се е увеличила три пъти от 1960 г. насам. Обучението на децата на имигранти става все по-сериозен въпрос. За учебната 2009/2010 г. първият език на 17,6 % от записаните ученици в австрийските училища е бил различен от немския. Делът на учениците от други държави в началните и средните училища в Гърция е нараснал от 7,3 % на 12 % за последните пет години.

За повече информация

Окончателен доклад

Европейска комисия: Образование и обучение

Уебсайт на комисар Андрула Василиу

Следете дейността на Андрула Василиу в Twitter @VassiliouEU

За контакти:

Dennis Abbott (+32 2 295 92 58); Twitter: @DennisAbbott

Dina Avraam (+32 2 295 96 67)


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website