Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия

Съобщение за медиите

Брюксел, 19 ноември 2013 г.

Един трилион евро се инвестират в бъдещето на Европа — бюджетната рамка на ЕС за 2014—2020 г.

Днес Европейският парламент гласува многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за годините от 2014 до 2020. Одобрението на ЕП предоставя възможност за окончателно одобрение от Съвета през следващите седмици. Това бележи края на интензивните преговори, продължили две години и половина, след като Комисията представи предложенията си на 29 юни 2011 г.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу приветства днешното гласуване: „Това е голям ден за Европа. Европейският парламент одобри окончателно европейския бюджет от 2014 г. до 2020 г., като по този начин успешно постави край на дългите преговори. Сега Съветът в най-скоро време може да скрепи споразумението. Европейският съюз ще инвестира почти 1 трилион евро в растеж и работни места в периода между 2014 и 2020 г. Бюджетът на ЕС е скромен по размер в сравнение с националното богатство. Но бюджетът само за една година представлява повече парични средства — в днешни цени — отколкото целия план Маршал в своето време! Модерният ни ориентиран към бъдещето бюджет може да доведе до действителни промени в живота на хората. Той ще спомогне за укрепването и поддържането на текущото възстановяване на икономиката в целия Европейски съюз. Финансирането ще ни помогне да намерим изход от кризата, ще осигури финансова подкрепа за хората под прага на бедността или търсещи работа, ще предостави инвестиционни възможности за малките предприятия и подкрепа за местните общности, земеделските производители, научните изследователи и студентите. Това е споразумение, чието благотворно влияние ще изпита всяко семейство в Европа. Европа е част от решението.“

Вж. видео съобщението на председателя Барозу: http://bit.ly/I2nKPH

Януш Левандовски, комисар по въпросите на финансовото планиране и бюджета, заяви: „Най-накрая успяхме; след днешното гласуване в Европейския парламент можем да осигурим предвидимост за финансирането на около 20 милиона европейски малки и средни предприятия, на милиони от най-бедните хора в света, на около 100 000 града и региона, както и на хиляди лаборатории и университети: Европа постигна резултат! Чрез европейските финансови средства ще можете да инвестирате в икономическия растеж, в научните изследвания, в образованието, за подпомагане на безработните младежи и за хуманитарна помощ през следващите седем години. Това е най-доброто послание, което Европа може да изпрати на гражданите си, няколко месеца преди следващите европейски избори: Европа не е в застой, Европа функционира!“

Колко са средствата и за какво ще се използват?

Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2014—2020 г. позволява на Европейския съюз да инвестира до 960 милиарда евро за поети задължения (1,00 % от БНД на ЕС) и 908,4 милиарда евро за плащания (0,95 % от БНД на ЕС). Инструментите за непредвидени обстоятелства (като резервът за спешна помощ, Европейският фонд за приспособяване към глобализацията, фондът „Солидарност“ и Инструментът за гъвкавост) и Европейският фонд за развитие се намират извън тавана на МФР. Ако се задействат напълно, те представляват допълнителни 36,8 милиарда евро (или 0,04 % от БНД на ЕС). В бюджетната рамка на ЕС за 2014—2020 г. се определят приоритети за разходите, насочени към устойчив растеж, работни места и конкурентоспособност в съответствие със стратегията на ЕС за растеж „Европа 2020“. Например в сравнение със сегашната рамка функция 1a (Конкурентоспособност за растеж и заетост) се увеличава от 91,5 милиарда евро (9,2% от бюджета) на 125,6 милиарда евро (13,1% от бюджета)1.

12 важни особености

Бъдещият бюджет е модерен бюджет за Европейския съюз през 21-ви век. По-нататък са посочени12 важни особености, илюстриращи редица съществени нововъведения и показващи ясната европейска добавена стойност на бюджета.

  1. Хората, които търсят работа, могат да разчитат на подкрепа от бъдещия бюджет на ЕС, който осигурява значителен принос за създаването на работни места чрез Европейския социален фонд (ЕСФ) и Европейския фонд за регионално развитие. Най-малко 70 милиарда евро (т.е. около 10 милиарда евро годишно) ще бъдат на разположение по ЕСФ за тази цел, допълваща националните действия в тази област. Новата инициатива за младежка заетост, свързана с ЕСФ и мобилизираща поне 6 милиарда евро, ще подкрепи изпълнението на програмата „Гаранция за младежта“ за 2014—2015 г. Като цяло, по линия на претърпялата реформа политика на сближаване ще бъдат предоставени до 366,8 милиарда евро2 за инвестиции в европейските региони, градове и реалната икономика. Това ще бъде основният инвестиционен инструмент на ЕС за постигане на целите на „Европа 2020“: създаване на растеж и работни места, борба с изменението на климата и енергийната зависимост и намаляване на бедността и социалното изключване. Това ще бъде подпомогнато чрез насочване на Европейския фонд за регионално развитие към ключови приоритети, като подкрепа за малките и средните предприятия, като целта е да се удвои подкрепата от 70 милиарда евро на 140 милиарда евро през 7-те години. Ще се засили насочеността към постигането на резултати и ще се създаде нов резерв за изпълнение във всички европейски структурни фондове и инвестиционни фондове, който да стимулира добрите проекти. Накрая, ефективността на фондовете по политиката на сближаване, развитието на селските райони и рибарството ще бъде обвързана и с икономическото управление, за да се насърчи спазването от страна на държавите членки на препоръките на ЕС в рамките на европейския семестър.

  2. Повече на брой млади хора ще могат да планират престоя си в чужбина с помощта на новата програма „Еразъм +“ на Европейския съюз. Насочена към развитието на уменията и пригодността за заетост, програмата ще разполага с бюджет от почти 15 милиарда евро3, което е с 40 % повече в реално изражение от сегашните равнища. Над 4 милиона души ще получат подпомагане, благодарение на което да се обучават и работят в чужбина, включително като доброволци: 2 милиона студенти в системата на висшето образование, 650 000 учащи се в системата на професионалното образование и стажанти, както и над 500 000 души, които отиват в чужбина по линия на младежки програми за обмен или като доброволци. До 200 000 студенти, които планират да завършат пълна магистърска степен в чужбина и за които рядко се отпускат национални стипендии и заеми, ще могат да се възползват от нова схема за гарантиране на заеми, която ще се управлява от Европейския инвестиционен фонд. 600 партньорства в сферата на спорта, в това число европейски прояви с нестопанска цел, също ще получат финансиране. Две трети от бюджета се отпускат за предоставяне на възможности за обучение в чужбина за физическите лица в рамките на ЕС и извън него. Чрез останалата част ще се подкрепят партньорствата между образователни институции, младежки организации, предприятия, местни и регионални органи и НПО, както и реформите за модернизиране на образованието и обучението и за насърчаване на иновациите, предприемачеството и пригодността за заетост.

  3. Европейската култура, кино, телевизия, музика, литература, сценично изкуство, културно наследство и свързаните с тях области ще се възползват от засилена подкрепа по новата програма на ЕС „Творческа Европа“. С бюджет от почти 1,5 милиарда евро4 през следващите седем години (в реално изражение 9 % повече от сегашните равнища) програмата ще даде тласък за секторите на културата и творчеството, които са важен източник на работни места и растеж. Европейските столици на културата, Знакът за европейско наследство, Европейските дни на културното наследство и петте европейски награди (наградата на ЕС за културно наследство/наградите „Europa Nostra“, наградата на ЕС за съвременна архитектура, наградата на ЕС за литература, наградата „Европейски музикален дебют без граници“ и наградата MEDIA) също ще получат подкрепа от „Творческа Европа“.

  4. Финансираните от ЕС научни изследвания и иновации ще спомогнат повече за подобряването на качеството на живот на европейските граждани и за засилването на конкурентоспособността на ЕС в глобален план. Новата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ разполага с бюджет от почти 80 милиарда евро5, което е с около 30 % повече в реално изражение в сравнение с текущата рамка. „Хоризонт 2020“ има ясно изразена централна роля в усилията на ЕС за създаване на нов растеж и работни места в Европа. Научните изследователи и предприятията в цяла Европа могат да разчитат на значително увеличена и опростена подкрепа от ЕС. Тя ще даде тласък на научните изследвания на високо ниво в Европа, включително Европейския съвет по научни изследвания, ще спомогне за укрепването на лидерските позиции в областта на промишлените иновации, с поставяне на ударението върху ключовите технологии, улесняването на достъпа до капитал и подкрепата за МСП. Програмата ще спомогне и за решаване на значими обществени проблеми, като например изменението на климата, разработването на устойчив транспорт и мобилност, по-голямата достъпност на възобновяемата енергия, осигуряването на безопасност и сигурност на храните и справянето с предизвикателството на застаряващото население. Много важно е да се отбележи, че програмата ще спомогне и за преодоляване на разминаването между научните изследвания и пазара, например като подпомага иновативните предприятия да превръщат технологичните си постижения в жизнеспособни продукти с реален търговски потенциал. Международното сътрудничество ще бъде важен приоритет на „Хоризонт 2020“. В рамките на „Хоризонт 2020“ действията по инициативата „Мария Склодовска—Кюри“ ще получат над 6 милиарда евро през периода 2014—2020 г.6 — с 30 % повече от сегашните равнища. Това ще позволи на ЕС да подкрепи над 65 000 научни изследователи. Европейският институт за иновации и технологии ще получи 2,7 милиарда евро за 2014—2020 г.7, с цел да се подобрят връзките между висшето образование, научноизследователската дейност и предприятията, както и да се подпомогне създаването на нови предприятия и специализираното следдипломно обучение.

  5. Малките и средните предприятия са гръбнакът на европейската икономика, като на тях се падат около 99 % от всички европейски предприятия и две от всеки три работни места в частния сектор. Благодарение на новата програма COSME те могат да разчитат на 2,3 милиарда евро8 в подкрепа на тяхната конкурентоспособност и за насърчаване на растежа и заетостта в Европа. COSME е първата програма на ЕС, насочена към МСП, и ще улесни достъпа им до пазарите в ЕС и извън него, като предлага по-лесен достъп до финансиране чрез гаранции по заеми и рисков капитал.

  6. Растежът и заетостта в Европа зависят основно от инфраструктурните инвестиции. Гражданите и предприятията са твърде често затруднени, тъй като инфраструктурните мрежи в Европа, било то в областта на транспорта, енергетиката или ИКТ, са непълни, неефективни или просто не съществуват. С вложените средства в размер на 33,3 милиарда евро (26,3 милиарда евро за транспорт9, 5,9 милиарда евро за енергетика, 1,1 милиарда евро за цифрови инфраструктури), новият Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) ще бъде основният инструмент за стратегически инфраструктурни инвестиции на европейско равнище. Той ще спомогне за изграждането на пътища, железопътни линии, електроенергийни мрежи и газопроводи и инфраструктурата и услугите за единния цифров пазар, като осигури ключовата финансова подкрепа, необходима за изграждането на липсващите връзки в инфраструктурните мрежи на Европа, което иначе не би било осъществено. По-добрите връзки ще увеличат възможностите за бизнес и енергийната сигурност и ще улеснят работата и пътуването. От това ще се възползват както гражданите, така и предприятията във всички държави членки. В областта на транспорта Механизмът за свързване на Европа ще спомогне за осъществяването на новата и отдавна очаквана политика в областта на транспортната инфраструктура, при която девет основни коридора ще образуват транспортния гръбнак на единния пазар в Европа и ще преобразуват коренно връзките между Изтока и Запада. В областта на енергийната инфраструктура Механизмът за свързване на Европа е от съществено значение за постигането на основните цели на енергийната политика, енергията на достъпни цени за всички потребители, сигурността на доставките и устойчивостта. МСЕ заедно с решенията за ускоряване на издаването на разрешения и регулаторните стимули, въведени с новия регламент за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E), сега радикално ще подобри инвестиционния климат за тези проекти. МСЕ е и първата програма за инвестиции на равнище ЕС в широколентовите мрежи и инфраструктурите за цифрови услуги, за да се превърне в реалност единният цифров пазар.

  1. Оскъдните публични средства налагат използването на други източници на финансиране, като по този начин се постигне ефект на лоста за бюджета на ЕС в сравнение с обикновеното финансиране с безвъзмездни средства. Точно това е целта на финансовите инструменти, като например инструментите за заеми, гаранции, собствен капитал и други инструменти за споделяне на риска, които могат да бъдат използвани в по-голяма степен в бюджета за 2014—2020 г. Те ще се осъществяват в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и националните банки за насърчаване. Целта на тези инструменти е отстраняването на конкретни пазарни неефективности в области, като финансирането за МСП, научноизследователските и развойните проекти, енергийната ефективност и основната инфраструктура. Например изготвената от Комисията нова инициатива за МСП ще насърчи банковото кредитиране за МСП в държавите членки, които са особено силно засегнати от финансовата криза, чрез частични гаранции по заеми и инструменти за секюритизация. Друг новаторски инструмент, инициативата за облигации за проекти, предоставя алтернативен небанков канал за финансиране за ключови инфраструктурни проекти, като железопътни линии, автомагистрали и енергийни преносни мрежи. По този начин тези проекти се отварят за институционалните инвеститори, като пенсионните фондове и застрахователните компании, търсещи стабилни, дългосрочни парични потоци, като същевременно се разработва алтернатива на традиционните банкови заеми като източник на финансиране. Финансовите инструменти ще бъдат използвани в програми като COSME (финансиране на МСП), „Хоризонт 2020“ (научни изследвания и иновации), „Еразъм +“ (за схемата ѝ за гарантиране на заеми — вж. точка 2) и Механизма за свързване на Европа (инфраструктура).

  2. Бюджетът на ЕС за периода 2014—2020 г. бележи значителна крачка напред към превръщането на Европа в чиста и конкурентоспособна нисковъглеродна икономика. Поне 20 % от общия бюджет ще бъде посветен на проекти и политики, свързани с климата. С ангажимента за 20 % възобновяема енергия сегашният дял от 6—8 % се утроява и биха могли да се мобилизират до 180 милиарда евро за финансиране на борбата с изменението на климата във всички основни области на разходи, включително структурните фондове, научните изследвания, селското стопанство, морското дело и рибарството и развойната дейност.

  3. Реформираната обща селскостопанска политика (ОСП) е силен отговор от страна на ЕС на големите предизвикателства на днешния ден, като безопасността на храните, изменението на климата и устойчивия растеж и създаването на работни места в селските райони. Тя отговаря по-добре и на очакванията на хората. Преките плащания ще бъдат по-справедливи и по-екологосъобразни. Земеделските производители ще се ползват и с по-силна позиция в рамките на веригата за производство на храни и новата ОСП ще бъде по-целенасочена, ефикасна и прозрачна. Тя подкрепя ориентирано към пазара селско стопанство (например без повече експортни субсидии, които бяха поетапно прекратени през последните години). Земеделските продукти представляваха дял от 7 % от износа на ЕС през 2011 г. на стойност над 100 милиарда евро — повече от автомобилите или фармацевтичните продукти. Ето защо ОСП е важен стимул за създаване на работни места и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. В продължение на 50 години общата селскостопанска политика беше истинска европейска политика от стратегическо значение. Понеже тя е истинска политика на Общността, повече от 70 % от средствата за селско стопанство в Европа днес идват от ЕС, а не от националните или регионалните бюджети. Нейният дял в МФР за периода 2014—2020 г. ще бъде, както следва: 312,7 милиарда евро или 29 % за разходи, свързани с пазара, и преки помощи (стълб 1); и 95,6 милиарда евро или 9 % за развитие на селските райони (стълб 2)10. Още през 1984 г. на цялостната ОСП се падаха около 70 % от общия бюджет на ЕС.

  4. Правилата за финансиране ще бъдат много по-прости и следователно по-лесни за разбиране от бенефициерите и по-малко податливи на грешки. Въвеждат се общо около 120 мерки за опростяване. Например: в рамките на политиката на сближаване, развитието на селските райони и фонда за рибарството инвестициите на ЕС ще бъдат опростени чрез общи правила за всички тези европейски структурни фондове и инвестиционни фондове, както и чрез опростени счетоводни правила, по-целенасочени изисквания за докладване и по-често използване на цифровите технологии („електронно сближаване“). В рамките на COSME ще бъде приложен подход за „нулева бюрокрация“ и ще бъде насърчено електронното подаване на документи и електронното докладване. Чрез „Хоризонт 2020“ се осигурява съществено опростяване посредством единен набор от правила за всяко финансиране на научни изследвания и иновации, което е било предоставяно по-рано чрез различни програми.

  5. От решаващо значение за нашите граждани е Европа да бъде отворена и по-безопасна. Бъдещият бюджет ще спомогне да се гарантира, че дейностите на ЕС, които насърчават икономическия, културния и социалния растеж, могат да се развиват в стабилна, законна и сигурна среда. Той ще помогне на хората да се чувстват спокойни, когато живеят, пътуват, учат или правят бизнес в други държави членки. Чрез бъдещия бюджет ще се подкрепя сътрудничеството в областта на гражданското и наказателното право, ще се предостави по-добра възможност на хората да упражняват правата си като граждани на ЕС и ще се насърчава равенството. Чрез него ще се осигури и финансиране за справяне с трансгранични въпроси, като убежището, миграцията, граничния контрол и визите, както и борбата срещу престъпността и тероризма. Способността на ЕС да реагира бързо и ефективно на кризи, свързани с миграцията или със сигурността, ще бъде засилена чрез механизъм за реакция при извънредни ситуации. Сумите, предвидени за въпросите, свързани с гражданите, убежището, миграцията, здравеопазването, потребителите и сигурността в рамките на т.нар. функция 3, ще нараснат с 26,5 % в сравнение с предходния период.

  1. Като отговорен участник на световната сцена ЕС ще продължи ангажимента си с останалата част от света. Отношенията със съседните ни държави на изток и на юг и с нашите стратегически партньори ще продължат да бъдат главен приоритет. С нарастването на глобалната взаимозависимост се увеличава и необходимостта да насърчаваме нашата сигурност и просперитет отвъд границите. Ето защо общата цел на външната дейност в рамките на новата многогодишна финансова рамка (МФР) ще бъде да се гарантира, че ЕС продължава да бъде влиятелен и ефективен партньор, насърчаващ демокрацията, мира, солидарността, стабилността, намаляването на бедността и просперитета у непосредствените съседи на ЕС и в целия свят. Съюзът продължава да се ангажира изцяло с постигането на целите на хилядолетието за развитие. Финансирането от ЕС ще се насочи още повече към подпомагането на най-бедните в света чрез съсредоточаване на помощта върху по-малко държави (като страните на юг от пустинята Сахара) и по-малко сектори (като устойчивия и приобщаващ растеж и доброто управление). Освен това ЕС ще продължи да полага усилия за предотвратяването на кризите с цел опазване на мира и укрепване на международната сигурност. Нашите инструменти за външна помощ ще засилят и ангажиментите на ЕС по отношение на трети държави по въпроси, които са от световно значение, като изменението на климата, опазването на околната среда и регионалната нестабилност, и ще позволят на ЕС да реагира бързо и ефективно на природните и причинените от човека бедствия в целия свят.

За повече информация:

Прочетете информационната бележка MEMO/13/1004 с често задавани въпроси, данни, таблици и графики за МФР за периода 2014—2020 г.

Посетете уебсайта за многогодишната финансова рамка за 2014—2020 г., както и за отделните програми за финансиране на ЕС

Научете повече за данните за всяка програма по текущи цени и по цени от 2011 г.

Научете повече за националните средства, отпуснати в рамките на общата селскостопанска политика и политиката на сближаване.

Прочетете MEMO/13/1006 с пълния текст на видео съобщението на председателя Барозу.

Прочетете MEMO/13/79 относно МФР.

За контакт:

Pia Ahrenkilde Hansen (+32 2 295 30 70)

Jens Mester (+32 2 296 39 73)

Patrizio Fiorilli (+32 2 295 81 32)

Wojtek Talko (+32 2 297 85 51)

1 :

цени за 2011 г. В това съобщение за медиите общите суми в МФР са изразени в цени от 2011 г., а сумите за всяка програма или инструмент за финансиране са изразени в текущи цени, като се взема предвид годишна инфлация от 2 %. Това отразява и подхода в преговорите за МФР. Преглед на съответствията може да бъде намерен на адрес: http://bit.ly/HWyZbJ

2 :

текущи цени: Еквивалент по цени от 2011 г.: 325 милиарда евро.

3 :

текущи цени. Еквивалент по цени от 2011 г.: 13 милиарда евро.

4 :

текущи цени. Еквивалент по цени от 2011 г.: 1,3 милиарда евро.

5 :

текущи цени. Еквивалент по цени от 2011 г.: 70 милиарда евро.

6 :

текущи цени. Еквивалент по цени от 2011 г.: 5,45 милиарда евро.

7 :

текущи цени. Еквивалент по цени от 2011 г.: 2,4 милиарда евро.

8 :

текущи цени. Еквивалент по цени от 2011 г.: 2 милиарда евро.

9 :

Тази сума се състои от 15 милиарда евро от функция 1А и 11,3 милиарда евро, предназначени за Механизма за свързване на Европа в Кохезионния фонд по функция 1Б (по текущи цени).

10 :

текущи цени. Еквивалент по цени от 2011 г.: 277,85 милиарда евро (стълб 1) и 84,9 милиарда евро (стълб 2).


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website