Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейски семестър 2014: укрепване на икономическото възстановяване

European Commission - IP/13/1064   13/11/2013

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO HR

Европейска комисия

Съобщение за медиите

Брюксел, 13 ноември 2013 г.

Европейски семестър 2014: укрепване на икономическото възстановяване

Най-голямото предизвикателство, пред което е изправена днес икономиката на Европа, е въпросът как да бъде продължено възстановяването, което е в ход. Това е основното послание в тазгодишния годишен обзор на растежа, приет от Комисията днес. Неговото приемане отбелязва началото на четвъртия европейски семестър за координация на икономическата политика в момент, в който растежът е започнал да се завръща и държавите членки бележат напредък в отстраняването на дисбалансите, възникнали преди кризата.

Ето защо Комисията запазва своята балансирана стратегия за растеж и работни места, като през следващата година ще продължи да насочва вниманието си към пет основни приоритета:

  1. постигане на диференцирана бюджетна консолидация, с която се насърчава растежът;

  2. възстановяване на банковото кредитиране на икономиката;

  3. насърчаване на днешния и бъдещия растеж и конкурентоспособност;

  4. борба с безработицата и социалните последици от кризата;

  5. модернизиране на публичната администрация.

Председателят Барозу заяви: „Това е повратен момент за икономиката на ЕС. Усилената работа на ЕС започва да дава резултати и растежът постепенно започва да се завръща. В годишния обзор на растежа за 2014 г. се посочва къде трябва да бъдем по-смели, за да осъществим необходимите реформи за постигането на трайно възстановяване и създаване на работни места.“

Годишният обзор на растежа показва как държавите членки се приспособяват към наскоро засиления процес на координация на икономическата политика в рамките на европейския семестър и как работят по-добре заедно в съответствие с общи правила.

Тази година бюджетната координация в еврозоната достигна безпрецедентно равнище: за първи път Комисията ще оценява проектите на бюджетни планове за 2014 г. в еврозоната преди бюджетите да бъдат приети от националните парламенти и ще представи преглед на фискалната позиция в еврозоната като цяло. Резултатите от тази оценка ще бъдат публикувани на 15 ноември.

Годишен обзор на растежа: доклад за напредъка

Държавите членки са постигнали напредък по всеки от петте приоритета, които Комисията определи през 2013 г. За 2014 г. се предлагат същите приоритети, макар и областите, на които трябва да се обърне внимание, да са по-различни поради променената икономическа обстановка в ЕС и по света.

  1. Бюджетна консолидация: Постигнат е значителен напредък и средната стойност на бюджетния дефицит в ЕС е намалена почти наполовина в сравнение с най-високата стойност от близо 7 % от БВП през 2009 г. Равнището на дълга обаче все още е високо и се очаква да достигне най-високата си точка от близо 90 % от БВП през 2014 г., преди да започне да спада. Предприемането на действия отрано даде възможност на държавите членки да забавят темпото на консолидация и да се съсредоточат повече върху подобряването на качеството на публичните разходи и модернизирането на публичната администрация на всички равнища. Държавите с по-голяма бюджетна свобода на действие следва да насърчават частните инвестиции и потреблението, а дългосрочните инвестиции в образованието, научните изследвания и иновациите, енергетиката и опазването на климата следва да бъдат защитени от евентуални съкращения на бюджетните разходи. Данъчното облагане трябва да се прехвърли от трудовите доходи към потреблението, недвижимите имоти или замърсяването на околната среда.

  2. Възстановяване на кредитирането: Постигнат е известен напредък в оздравяването на финансовия сектор, а от средата на 2012 г. напрежението на пазарите спадна значително. Усилията на ЕС за изграждане на банков съюз ще подобрят способността на банките да управляват рисковете в бъдеще. Въпреки това в краткосрочен план трябва да се направи още много, за да се понижи високото равнище на частния дълг (например чрез въвеждане или усъвършенстване на режимите на несъстоятелност на дружествата и физическите лица), да се подготвят банките за новите капиталови изисквания и стрес тестове и да се улесни достъпът на дружествата до финансиране.

  3. Растеж и конкурентоспособност: В цяла Европа в резултат на кризата протича значително ребалансиране, като се извършва пренасочване към растеж, дължащ се в по-голяма степен на износа. Не е достатъчен обаче напредъкът по отношение на отварянето на пазарите за стоки и услуги с цел навлизане на конкуренция, особено когато става дума за енергийния пазар и регулираните професии. Научноизследователските системи също се нуждаят от модернизиране.

  4. Безработица и промени в социалната сфера: Държавите членки са постигнали напредък в модернизацията на своите трудови пазари и с течение на времето това би трябвало да спомогне за увеличаване на икономически активното население. Сега акцентът трябва да се постави върху засилването на активната подкрепа и обучението на безработните лица — включително чрез подобряване на публичните служби по заетостта и въвеждане на „гаранции за младежта“, — както и върху модернизацията на образователните системи. Освен това държавите членки трябва да следят размера на възнагражденията, така че да се подпомагат конкурентоспособността и вътрешното търсене, и да гарантират, че системите за социална закрила достигат до най-уязвимите обществени групи.

  5. Публична администрация: Няколко държави членки търсят начини да направят публичния си сектор по-ефективен, включително чрез по-добро сътрудничество между различните равнища на управление. Акцентът трябва да се постави върху преминаване към публични услуги онлайн и намаляване на бюрокрацията.

В годишния обзор на растежа също така се отправят препоръки за задълбочаване на европейския семестър. Трябва да се засили чувството на национална ангажираност към специфичните за държавите препоръки, които ЕС отправя, и затова държавите членки следва да ангажират в по-голяма степен националните парламенти, социалните партньори и гражданите в този процес, за да се гарантират разбирането и възприемането на най-важните реформи. Преди да приемат на национално равнище главните реформи — засягащи най-вече пазара на труда и на стоки, — държавите членки от еврозоната следва да отделят повече време за тяхното координиране. Наред с това държавите членки трябва да изпълняват по-добре специфичните за всяка държава препоръки, които получават през пролетта. Комисията ще представи материали във връзка с тези въпроси на срещата на Европейския съвет през декември.

Доклад за механизма за предупреждение: към балансирано възстановяване

В доклада за 2014 г. за механизма за предупреждение, с който стартира следващият годишен цикъл на процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД), се анализират обективно икономиките на държавите членки въз основа на сравнителен анализ на показателите, чрез които се измерва вътрешната и външната конкурентоспособност.

Тази година в доклада за механизма за предупреждение бе установено, че няколко държави членки имат напредък в намаляването на своите дефицити по текущата сметка и преодоляването на загубата на конкурентоспособност. От този доклад обаче става ясно, че е необходимо да се постигне по-нататъшен напредък в справянето с високото равнище на дълга и нетната международна инвестиционна позиция на най-задлъжнелите икономики, макар че в някои страни продължава да има голям излишък по текущата сметка, което говори за евентуално недостатъчно равнище на спестяванията и инвестициите и за необходимост от засилване на вътрешното търсене.

В доклада се препоръчва да се направи задълбочен преглед на икономическите тенденции в 16 държави членки, изправени пред различни предизвикателства и потенциални рискове, които могат да се разпространят в останалата част от еврозоната и в ЕС като цяло. В доклада не се дават предварителни индикации за резултатите от тези прегледи, чиято цел е да се прецени дали са налице дисбаланси и дали установените по-рано дисбаланси остават или се коригират.

  1. По време на предишния кръг на задълбочените прегледи, чиито резултати бяха публикувани през април миналата година, в Испания и Словения бе установено наличието на прекомерни дисбаланси. Поради това в предстоящия задълбочен преглед ще се прецени дали прекомерните дисбаланси остават, или са коригирани, и ще се направи оценка на приноса на политиките, изпълнявани от тези държави членки с цел преодоляване на дисбалансите.

  2. По време на предишния кръг на задълбочените прегледи за Франция, Италия и Унгария бе установено, че съществуват дисбаланси, за които са наложителни решителни мерки в областта на политиката. В предстоящия задълбочен преглед ще се прецени дали дисбалансите остават.

  3. По отношение на другите държави членки, за които по-рано бяха установени дисбаланси (Белгия, България, Дания, Малта, Нидерландия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство), задълбоченият преглед ще помогне да се прецени в каква степен дисбалансите остават или са преодолени. До заключението, че даден дисбаланс е преодолян, следва да се стигне след надлежното отчитане на всички съответни фактори в друг задълбочен преглед, по същия начин, както се установява наличието на дисбаланси след подробните анализи в задълбочените прегледи.

  4. За Германия и Люксембург също ще бъдат изготвени задълбочени прегледи, за да се проучат по-добре техните външни позиции, да се анализират вътрешните тенденции и да се стигне до заключение дали в някоя от тези държави съществуват дисбаланси.

  5. На последно място, за Хърватия — новата членка на ЕС — също е оправдано да се направи задълбочен преглед, като се има предвид, че е нужно да се разберат естеството и потенциалните рискове, свързани с външната позиция, търговските показатели и конкурентоспособността, както и вътрешните тенденции.

Проект на съвместен доклад за заетостта: акцент върху работните места и развитията в социалната сфера

Проектът на съвместния доклад за заетостта, придружаващ годишния обзор на растежа, показва, че има някои окуражаващи признаци за спиране на нарастването на безработицата и за напредък в държавите членки по отношение на реформите на пазара на труда през изминалата година. Въпреки това безработица все още е неприемливо висока. Това важи особено за младежката и дългосрочната безработица и, съгласно данните, представени в нов набор от основни социални показатели и показатели за заетостта, който е включен в доклада за първи път, в еврозоната са се формирали трайни различия по отношение на безработицата, младежката безработица, доходите на домакинствата и равнището на неравенствата и бедността.

Затова е от ключово значение да продължат усилията за подобряване на устойчивостта на пазарите на труда. Важно е също така да се засили създаването на работни места в секторите с бърз растеж, което ще допринесе за намаляването на неравенствата и бедността в бъдеще, като в същото време се засили социалната закрила и се правят насочени социални инвестиции.

Доклад за интеграцията на единния пазар: подобряване на работата на единния пазар

Вторият годишен доклад на Комисията за интеграцията на единния пазар представлява анализ на състоянието на интеграцията на единния пазар в областите с най-голям потенциал за растеж. В тазгодишния доклад се констатира, че макар да е постигнат напредък в реформирането на финансовия, цифровия и транспортния сектор са необходими по-нататъшни усилия, за засилване на потока от инвестиции, за създаване на работни места и за подобряване на удовлетвореността на потребителите в тези области. В доклада се подчертава по-специално липсата на напредък при отварянето на енергийните пазари, като две години след крайния срок 14 държави членки все още трябва да транспонират ефективно в своето национално законодателство третия енергиен пакет на ЕС. Освен това докладът показва, че държавите членки все още трябва да положат усилия, за да приложат в пълна степен Директивата за услугите на ЕС, което би могло да доведе до увеличение на общия растеж до 2,6 % от БВП през следващите 5-10 години.

Следващи стъпки

В петък, 15 ноември, Комисията ще приеме становища относно проектите на бюджетни планове, представени от 13-те държави от еврозоната (без 4-те държави, които изпълняват програми за макроикономическа помощ), и ще внесе предложения за становища на Съвета относно програмите за икономическо партньорство, представени от 5-те държави от еврозоната, които са обект на процедура при прекомерен дефицит. Наред с това Комисията ще представи общ преглед на бюджетните перспективи на еврозоната като цяло и ще докладва за действията, предприети от държавите извън еврозоната в рамките на процедурата при прекомерен дефицит.

Годишният обзор на растежа ще бъде обсъден от министрите на държавите членки (в рамките на Съвета) и одобрен от ръководителите на ЕС по време на срещата на върха през март 2014 г. Комисията очаква да получи и приноса на Европейския парламент по темата.

Докладът за механизма за предупреждение ще бъде обсъден от финансовите министри и ръководителите на ЕС през декември, когато те ще се споразумеят за основните сфери, в които ще има допълнителна координация на икономическите политики и реформи. Междувременно Комисията ще изготви задълбочени прегледи за 16-те държави, определени в доклада за механизма за предупреждение, и тези прегледи ще бъдат публикувани през пролетта на 2014 г.

Контекст

Въведеният през 2010 г. европейски семестър гарантира, че държавите членки обсъждат своите бюджетни и икономически планове с партньорите си от ЕС в определени периоди през цялата година. Така те могат взаимно да коментират плановете си, а Комисията може своевременно да предостави насоки за политиката, преди да се вземат решения на национално равнище. Освен това Комисията следи дали държавите членки работят за постигане на целите във връзка с трудовата заетост, образованието, иновациите, климата и намаляването на бедността, които са заложени в стратегията на ЕС „Европа 2020“ за дългосрочен растеж.

Въпросният цикъл започва през ноември всяка година (вж. илюстрацията) с изготвяния от Комисията годишен обзор на растежа (общите икономически приоритети за ЕС), с помощта на който държавите членки получават насоки за политиката за следващата година. В специфичните за всяка държава препоръки, публикувани през пролетта, на държавите членки се предлагат специално пригодени за тях съвети относно по-дълбоките структурни реформи, чието осъществяване често отнема повече от една година.

Бюджетният надзор в еврозоната се засилва към края на годината, когато държавите членки представят своите проекти на бюджетни планове, които се оценяват от Комисията и се обсъждат от финансовите министри на страните от еврозоната. Комисията също така прави преглед на фискалната позиция на еврозоната като цяло.

През цялата година Комисията следи за осъществяването на приоритетите и реформите, като обръща специално внимание на еврозоната и държавите членки с фискални или финансови проблеми. Повече информация можете да намерите в MEMO/13/979

За повече информация

Уебсайт „Европа 2020“: http://ec.europa.eu/europe2020/index_bg.htm

MEMO/13/970 Third Alert Mechanism Report on macroeconomic imbalances in EU Member States

MEMO/13/976 Draft Joint Employment Report – frequently asked questions

MEMO/13/979 За икономическото управление на ЕС

За контакт:

Pia Ahrenkilde Hansen (+32 2 295 30 70)

Sarah Collins (+32 2 296 80 76)

Simon O'Connor (+32 2 296 73 59)

Jonathan Todd (+32 2 299 41 07)

Chantal Hughes (+32 2 296 44 50)

Emer Traynor (+32 2 292 15 48)


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website