Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия

Съобщение за медиите

Брюксел, 10 юли 2012 г.

Според нов доклад в образователната система все още се запазва различното отношение към децата със специални потребности и възрастните с увреждания

Независимо от поетите от държавите членки ангажименти за насърчаване на едно приобщаващо образование, все още се запазва различното отношение към учениците със специални образователни потребности и възрастните с увреждания, според доклад, публикуван днес от Европейската комисия. Голяма част от тях са настанени в изолирани институции, а тези, които посещават масовите учебни заведения, често получават недостатъчна подкрепа, се казва в него. Докладът призовава държавите членки да полагат повече усилия за разработване на приобщаващи образователни системи и за премахване на пречките, пред които са изправени уязвимите групи, когато става въпрос за тяхното участие и успешно развитие в сферата на образованието, обучението и заетостта.

„Ако искаме да подобрим начина на живот на децата със специални образователни потребности и на възрастните с увреждания, ще трябва да вложим още по‑целенасочени усилия в изработването на достатъчно добре финансирани приобщаващи образователни политики. Време е да бъдат изпълнени поетите ангажименти. Приобщаващото образование не е допълнителна екстра, а същностна необходимост. Наш дълг е да отредим на най‑уязвимите групи централно място в нашите действия за по-добър живот за всички“, заяви Андрула Василиу, европейски комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта.

Около 45 млн. граждани на ЕС в трудоспособна възраст имат увреждания, а 15 млн. деца имат специални образователни потребности. Докладът показва, че в някои случаи те са лишени както от възможността за получаване на образование, така и от тази за трудова заетост. Децата със специални образователни потребности често напускат училищната скамейка с почти никаква или изобщо без квалификация, преди да преминат специализирано обучение, което в някои случаи по-скоро може да влоши, отколкото да увеличи шансовете им за намиране на работа. В доклада се заявява, че при хората с увреждания или със специални образователни потребности е много по‑голяма вероятността да останат без работа или икономически неактивни, и дори онези, които се справят сравнително успешно на трудовия пазар, често получават по‑ниско възнаграждение от своите колеги без увреждания.

Във всички държави членки, в училищата за деца със специални потребности е най‑многобройно присъствието на бедни деца от ромското етническо малцинство (особено момчета) и на такива в неравностойно социално-икономическо положение. Авторите на доклада си задават въпроса дали специалните образователни системи допълнително не увеличават изолацията на ученици, които вече са социално маргинализирани, в резултат на което по‑скоро намаляват, отколкото се подобряват техните шансове за реализация в живота. В изследването се прокарва идеята, че е напълно възможно такива деца да бъдат записвани в масовите училища, при условие че бъде инвестирано повече в развитието на езиковите им умения и че в по-голяма степен бъдат зачитани културните различия.

Докладът също така хвърля светлина върху съществуващите големи различия между държавите членки, що се отнася до начина, по който се определя кои именно деца са със специални потребности, както и до това дали те биват насочвани към масовите или към специални училища. Например във Фландрия (Белгия) 5,2 % от учениците със специални потребности посещават изолирани специални училища, докато в Италия техният брой е едва 0,01 %. В доклада се посочва, че е необходимо да се направи повече, за да се хармонизират определенията и да се подобри събирането на данни, което ще даде възможност на страните да сравняват по-ефективно своите подходи и да се учат от опита на другите страни.

Контекст

Докладът, озаглавен „Образование и увреждания/специални потребности — политики и практики в сферата на образованието, обучението и заетостта по отношение на учащите се с увреждания и специални образователни потребности в ЕС“, е изготвен по поръчка на Европейската комисия от независима мрежа от експерти по обществени науки за образованието и обучението (NESSE).

Други ключови констатации от доклада

  • Докато интегрирането на учащите се със сериозни увреждания в масовата учебна среда може да се окаже нелека задача или е възможно да им бъде осигурено по‑добро обслужване в отделни учебни структури, има все повече доказателства, че голям брой учащи се с увреждания/специални образователни потребности могат да бъдат интегрирани в системата на масовото образование и че качественото приобщаващо образование е добро образование за всички учащи се;

  • Макар преминаването към по-приобщаващи образователни системи да е задача от особено важно значение, образованието и непрекъснатото повишаване на професионалната квалификация на учителите невинаги са били организирани в този приобщаващ контекст;

  • Освен учителите, жизненоважна роля за това политиката на приобщаване да заработи добре на практика играят преподавателският персонал, подпомагащ учебния процес, и помощният училищен персонал;

  • В някои европейски страни учебните програми са стандартизирани и им липсва нужната гъвкавост, което затруднява приобщаването на децата с увреждания. Практиките на повтаряне на учебната година също подкопават принципите на приобщаване;

  • При хората с увреждания е по-малка вероятността да напреднат, що се отнася до получаването на висше образование, в сравнение с хората без увреждания;

  • Хората с увреждания, които са получили висше образование, все още изпитват затруднения на пазара на труда, но при тях е много по-голяма вероятността да бъдат наети на работа в сравнение с хората с увреждания, притежаващи по-ниска квалификация;

  • Не съществуват сравнителни данни в общоевропейски мащаб за броя на студентите с увреждания в системата на висшето образование, нито за уврежданията и успеха на тези от тях, които са във висшето образование;

  • Липсват актуализирани и достоверни данни за броя на заетите лица сред хората с увреждания в различните страни от ЕС;

  • Обезщетенията за неработоспособност увеличават риска от бедност и социално изключване, но има вероятност те да бъдат намалени поради наблюдаваното в момента свиване на публичните разходи в цяла Европа;

  • Клаузите във връзка с „гъвкавата сигурност“ са полезни с това, че дават възможност на хората с увреждания да работят на непълно работно време, без да губят изцяло полагащите им се обезщетения;

  • Постигнато е значително сближаване в областта на политиката по отношение на хората с увреждания и заетостта в цяла Европа, като в повечето страни е в ход приемането на сходни мерки в подкрепа на трудовата заетост. При все това програмите в подкрепа на заетостта, както и тези за професионална преквалификация се различават по отношение на реалния им принос за излизането на хората с увреждания на пазара на труда или за запазването на техните работни места, ако те получат трайни увреждания, докато работят.

До този момент са предприети няколко инициативи на ЕС, имащи за цел да отговорят на специалните потребности на учащите се:

За повече информация:

Пълен текст на доклада

Европейска комисия: Образование и обучение

Уебсайт на комисар Андрула Василиу

Съобщенията на Андрула Василиу в Туитър можете да следите на адрес: @VassiliouEU.

Брой ученици, обхванати от задължителното образование, и процент на тези в изолираните специални училища и специални класове

Държава

Брой ученици, обхванати от задължителното образование

Брой ученици със специални образователни потребности и като процент от общия брой ученици

Брой ученици в изолирани специални училища и като процент от общия брой ученици

Брой ученици в изолирани специални класове и като процент от общия брой ученици

Австрия

802 519

28 525 (3,5 %)

11 787 (1,5 %)

965 (0,1 %)

Белгия (Фл.)

871 920

54 336 (6,2 %)

46 091 (5,2 %)

0

Белгия (Фр.)

687 137

30 993 (4,5 %)

30 773 (4,4 %)

0

България

693 270

14 083 (2,0 %)

8119 (1,1 %)

391 (0,05 %)

Кипър

97 938

5445 (5,5 %)

293 (0,3 %)

583 (0,6 %)

Чешка република

836 372

71 879 (8,6 %)

30 092 (3,6 %)

7026 (0,8 %)

Дания

719 144

33 733 (4,6 %)

12 757 (1,8 %)

18 986 (2,6 %)

Естония

112 738

10 435 (9,2 %)

3782 (3,0 %)

1459 (1,3 %)

Финландия

559 379

45 493 (8,1 %)

6782 (1,2 %)

14 574 (2,6 %)

Франция

12 542 100

356 803 (2,8 %)

75 504 (0,6 %)

161 351 (1,3 %)

Германия

8 236 221

479 741 (5,8 %)

399 229 (4,8 %)

0

Гърция

1146 298

29 954 (2,6 %)

7483 (0,6 %)

22 471 (2,0 %)

Унгария

1 275 365

70 747 (5,5 %)

33 014 (2,6 %)

0

Исландия

43 511

10 650 (24,0 %)

143 (0,3 %)

348 (0,8 %)

Ирландия

649 166

33 908 (5,2 %)

4976 (0,8 %)

2380 (0,4 %)

Италия

7 326 567

170 696 (2,3 %)

693 (0,01 %)

0

Латвия

185 032

9057 (4,8 %)

6363 (3,4 %)

1175 (0,6 %)

Литва

440 504

51 881 (11,7 %)

4253 (1,0 %)

855 (0,2 %)

Люксембург

64 337

1374 (2,2 %)

663 (1,0 %)

0

Малта

48 594

2645 (5,4 %)

137 (0,3 %)

13 (0,03 %)

Нидерландия

2 411 194

103 821 (4,3 %)

64 425 (2,7 %)

0

Норвегия

615 883

48 802 (8,0 %)

1 929 (0,3 %)

5 321 (0,9 %)

Полша

4 511 123

127 954 (2,8 %)

59 880 (1,3 %)

0

Португалия

1 331 050

35 894 (2,7 %)

2660 (0,2 %)

2115 (0,2 %)

Словения

162 902

10 504 (2,7 %)

2829 (1,7 %)

400 (0,24 %)

Испания

4 437 258

104 343 (2,35 %)

17 400 (0,4 %)

0

Швеция

906 189

13 777 (1,5 %)

516 (0,06 %)

13 261 (1,5 %)

Швейцария

777 394

41 645 (5,4 %)

16 223 (2,1 %)

25 422 (3,3 %)

Обединеното кралство (Англия)

8 033 690

225 920* (2,8 %)

96 130 (1,2 %)

16 190 (0,2 %)

Обединеното кралство (Шотландия)

647 923

45 357 (7,0 %)

6 659 (1,0 %)

1481 (0,2 %)

Обединеното Кралство (Уелс)

377 503

12 895 (3,4 %)

3 070 (0,8 %)

2843 (0,7 %)

* Данните за Англия включват само ученици със заявени потребности.

Източник: Европейска агенция за развитие на образованието за хора със специални потребности, данни по държави за 2010 г.

Ученици, за които е установено, че имат специални образователни потребности, представени като процент от общия брой ученици

Източник: Европейска агенция за развитие на образованието за хора със специални потребности, данни по държави за 2010 г.

Забележка: Статистическите данни за България и Италия са взети от базата данни на Европейската агенция за развитие на образованието за хора със специални потребности, данни по държави за 2008 г., тъй като такива не са включени в публикацията относно 2010 г.

Ученици в специалните училища и класове, представени като процент от общия брой ученици

Източник: Европейска агенция за развитие на образованието за хора със специални потребности, данни по държави за 2010 г.

Забележка: Статистическите данни за България и Италия са взети от базата данни на Европейската агенция за развитие на образованието за хора със специални потребности, данни по държави за 2008 г., тъй като такива не са включени в публикацията относно 2010 г.

За връзка:

Dennis Abbott (+32 2 295 92 58); Twitter: @DennisAbbott

Dina Avraam (+32 2 295 96 67)


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website