Navigation path
Left navigation
Additional tools
![]() Европейска комисия Съобщение за медиите Брюксел, 10 юли 2012 г. Според нов доклад в образователната система все още се запазва различното отношение към децата със специални потребности и възрастните с увреждания Независимо от поетите от държавите членки ангажименти за насърчаване на едно приобщаващо образование, все още се запазва различното отношение към учениците със специални образователни потребности и възрастните с увреждания, според доклад, публикуван днес от Европейската комисия. Голяма част от тях са настанени в изолирани институции, а тези, които посещават масовите учебни заведения, често получават недостатъчна подкрепа, се казва в него. Докладът призовава държавите членки да полагат повече усилия за разработване на приобщаващи образователни системи и за премахване на пречките, пред които са изправени уязвимите групи, когато става въпрос за тяхното участие и успешно развитие в сферата на образованието, обучението и заетостта. „Ако искаме да подобрим начина на живот на децата със специални образователни потребности и на възрастните с увреждания, ще трябва да вложим още по‑целенасочени усилия в изработването на достатъчно добре финансирани приобщаващи образователни политики. Време е да бъдат изпълнени поетите ангажименти. Приобщаващото образование не е допълнителна екстра, а същностна необходимост. Наш дълг е да отредим на най‑уязвимите групи централно място в нашите действия за по-добър живот за всички“, заяви Андрула Василиу, европейски комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта. Около 45 млн. граждани на ЕС в трудоспособна възраст имат увреждания, а 15 млн. деца имат специални образователни потребности. Докладът показва, че в някои случаи те са лишени както от възможността за получаване на образование, така и от тази за трудова заетост. Децата със специални образователни потребности често напускат училищната скамейка с почти никаква или изобщо без квалификация, преди да преминат специализирано обучение, което в някои случаи по-скоро може да влоши, отколкото да увеличи шансовете им за намиране на работа. В доклада се заявява, че при хората с увреждания или със специални образователни потребности е много по‑голяма вероятността да останат без работа или икономически неактивни, и дори онези, които се справят сравнително успешно на трудовия пазар, често получават по‑ниско възнаграждение от своите колеги без увреждания. Във всички държави членки, в училищата за деца със специални потребности е най‑многобройно присъствието на бедни деца от ромското етническо малцинство (особено момчета) и на такива в неравностойно социално-икономическо положение. Авторите на доклада си задават въпроса дали специалните образователни системи допълнително не увеличават изолацията на ученици, които вече са социално маргинализирани, в резултат на което по‑скоро намаляват, отколкото се подобряват техните шансове за реализация в живота. В изследването се прокарва идеята, че е напълно възможно такива деца да бъдат записвани в масовите училища, при условие че бъде инвестирано повече в развитието на езиковите им умения и че в по-голяма степен бъдат зачитани културните различия. Докладът също така хвърля светлина върху съществуващите големи различия между държавите членки, що се отнася до начина, по който се определя кои именно деца са със специални потребности, както и до това дали те биват насочвани към масовите или към специални училища. Например във Фландрия (Белгия) 5,2 % от учениците със специални потребности посещават изолирани специални училища, докато в Италия техният брой е едва 0,01 %. В доклада се посочва, че е необходимо да се направи повече, за да се хармонизират определенията и да се подобри събирането на данни, което ще даде възможност на страните да сравняват по-ефективно своите подходи и да се учат от опита на другите страни. Контекст Докладът, озаглавен „Образование и увреждания/специални потребности — политики и практики в сферата на образованието, обучението и заетостта по отношение на учащите се с увреждания и специални образователни потребности в ЕС“, е изготвен по поръчка на Европейската комисия от независима мрежа от експерти по обществени науки за образованието и обучението (NESSE). Други ключови констатации от доклада
До този момент са предприети няколко инициативи на ЕС, имащи за цел да отговорят на специалните потребности на учащите се:
За повече информация: Европейска комисия: Образование и обучение Уебсайт на комисар Андрула Василиу Съобщенията на Андрула Василиу в Туитър можете да следите на адрес: @VassiliouEU. Брой ученици, обхванати от задължителното образование, и процент на тези в изолираните специални училища и специални класове
* Данните за Англия включват само ученици със заявени потребности. Източник: Европейска агенция за развитие на образованието за хора със специални потребности, данни по държави за 2010 г. Ученици, за които е установено, че имат специални образователни потребности, представени като процент от общия брой ученици ![]() Източник: Европейска агенция за развитие на образованието за хора със специални потребности, данни по държави за 2010 г. Забележка: Статистическите данни за България и Италия са взети от базата данни на Европейската агенция за развитие на образованието за хора със специални потребности, данни по държави за 2008 г., тъй като такива не са включени в публикацията относно 2010 г. Ученици в специалните училища и класове, представени като процент от общия брой ученици ![]() Източник: Европейска агенция за развитие на образованието за хора със специални потребности, данни по държави за 2010 г. Забележка: Статистическите данни за България и Италия са взети от базата данни на Европейската агенция за развитие на образованието за хора със специални потребности, данни по държави за 2008 г., тъй като такива не са включени в публикацията относно 2010 г.
|
Side Bar