Navigation path

Left navigation

Additional tools

Нови мерки за управлението на кризи, които предотвратяват спасяването в бъдеще на банки с публични средства

European Commission - IP/12/570   06/06/2012

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO

Европейска комисия

Съобщение за медиите

Брюксел, 6 юни 2012 г.

Нови мерки за управлението на кризи, които предотвратяват спасяването в бъдеще на банки с публични средства

Финансовата криза ясно показа, че публичните власти не разполагат с необходимите инструменти за реакция спрямо проблемни банки, работещи на глобалните пазари. За да поддържат важни финансови услуги за гражданите и бизнеса, правителствата трябваше да вложат публични средства в банките и да издадат гаранции в безпрецедентен мащаб: в периода между октомври 2008 г. и октомври 2011 г. Европейската комисия е одобрила 4,5 трлн. евро (равняващи се на 37 % от БВП на ЕС) за мерки за държавни помощи за финансовите институции1. Така бяха предотвратени масови банкови фалити и икономически сътресения, но данъкоплатците поеха бремето на влошаващите се публични финанси и не беше решен въпросът как да се действа с големите трансгранични банки, които изпитват затруднения.

Ситуацията ще се промени с приетите днес от Европейската комисия предложения за правила за целия ЕС относно възстановяването и оздравяването. Те гарантират, че в бъдеще властите ще могат да се намесват решително още преди възникването на проблемите и от самото начало при появата на трудности. Освен това, ако финансовото състояние на банка се влоши непоправимо, основните функции на банките могат да бъдат запазени, като същевременно разходите по преструктуриране и оздравяване на проблемните банки се поемат от собствениците на банките и кредиторите, а не от данъкоплатците.

Президентът Барозу заяви: „ЕС изпълнява в пълна степен ангажиментите си в рамките на Г20. Две седмици преди срещата на върха в Лос Кабос Комисията представя предложение, което ще помогне да защитим нашите данъкоплатци и икономики от последиците от евентуални бъдещи банкови фалити. Днешното предложение е важна стъпка към създаването на банков съюз в ЕС и ще направи банковия сектор по-отговорен. Това ще допринесе за стабилността и доверието в ЕС в бъдеще по пътя към по-нататъшна интеграция и взаимозависимост на нашите икономики“.

Комисарят по въпросите на вътрешния пазар Мишел Барние заяви: „Финансовата криза струва скъпо на данъкоплатците. Днешното предложение е последната стъпка в изпълнение на нашите ангажименти в рамките на Г20 за по-добро финансово регулиране. Необходимо е да предоставим на властите подходящи инструменти, за да могат да реагират адекватно на бъдещи кризи в банковия сектор. В противен случай гражданите ще трябва отново да плащат сметката, а спасените банки ще продължават по същия начин, тъй като знаят, че могат отново да разчитат на външна помощ.“

Основни елементи на предложението

Правна рамка за оздравяване

Рамката е продължение на усилията, полагани в последно време от няколко държави членки, за подобряване на националните системи за оздравяване. Тя има за цел тяхното укрепване в някои ключови аспекта и осигурява ефективността на инструментите за оздравяване, използвани на интегрирания европейски пазар.

Предложените инструменти са разпределени по правомощия — „предотвратяване“, „ранна намеса“ и „оздравяване“, като намесата от страна на властите става по-категорична с влошаването на състоянието.

1. Подготовка и превенция

  • Първо, банките трябва да разработят планове за възстановяване с мерките, които ще предприемат, при влошаване на тяхното финансово състояние и с помощта на които ще възстановят своята рентабилност.

  • Второ, от властите, отговорни за оздравяването на банки, се изисква да подготвят планове за оздравяване с варианти за действия спрямо банки в критично състояние, които вече не са рентабилни (като например подробности относно прилагането на инструменти за оздравяване и начини за продължаване на важните дейности на банките). Плановете за възстановяване и плановете за оздравяване се подготвят както за групата като цяло, така и за индивидуални институции в рамките на групата.

  • Трето, ако властите установят пречки пред вероятността от банката да бъде успешно оздравена, те могат да изискват от нея да промени правните или оперативните си структури, за да се гарантира, че може да бъде оздравена по начин, който не накърнява важните дейности, не застрашава финансовата стабилност или не поражда разходи за данъкоплатците.

  • И накрая, финансовите групи могат да сключат споразумения за вътрешногрупова подкрепа, за да ограничат разрастването на кризата и да окажат бърза подкрепа на финансовата стабилност на групата като цяло. С разрешение на надзорните органи и със съгласието на акционерите на всеки субект, който е страна по споразумението, работещите в група институции могат да предлагат финансова помощ (под формата на заеми, предоставяне на гаранции или активи за обезпечение при сделки) за други субекти в рамките на групата, които изпитват финансови затруднения.

2. Ранна намеса

Ранната намеса ще осигури действия в отговор на финансовите затруднения веднага щом възникнат. Правомощията за ранна намеса се задействат, когато дадена институция не удовлетворява или е вероятно да наруши регулаторните капиталови изисквания. Властите могат да изискат от институцията да приложи набелязаните в плана за възстановяване мерки, да разработи програма за действие и график за нейното изпълнение, да изисква свикването на събрание на акционерите, на което да бъдат взети спешни решения, и да изиска от институцията да състави със своите кредитори план за преструктуриране на дълга.

Освен това надзорните органи ще имат правото да назначават в банките извънреден управител за определен период от време, когато е налице сериозно влошаване на тяхното финансово състояние, а горепосочените инструменти не са достатъчни за подобряване на ситуацията. Основно задължение на извънредния управител е да подобри финансовото състояние на банката, както и разумното управление на нейната стопанска дейност.

3. Правомощия и инструменти за оздравяване

Оздравяване се извършва, ако превантивните мерки или ранната намеса не успеят да попречат на влошаването на състоянието на банката до такава степен, че фалира или е вероятно да фалира. Ако властите сметнат, че няма алтернативни мерки, които биха могли да предотвратят фалита на банката, и че обществените интереси (достъп до важни банкови услуги, финансова стабилност, доверие в публичните финанси и т.н.) са изложени на риск, те следва да поемат контрол над институцията и да пристъпят към решителни мерки за оздравяване.

Хармонизираните инструменти и правомощия за оздравяване, заедно с подготвените предварително планове за оздравяване, както за национални банки, така и за трансгранични банки, ще гарантират, че националните власти във всички държави членки разполагат с един и същ набор от инструменти и подход за управление на банковите фалити. Използването на инструментите води до намеса в правата на акционерите и кредиторите, която е оправдана поради крайната необходимост от защита на финансовата стабилност, на вложителите и данъкоплатците, но въпреки това са предвидени защитни мерки, които гарантират, че инструментите за оздравяване няма да бъдат използвани неправомерно.

Основните инструменти за оздравяване са следните:

  • инструмент за продажба на стопанска дейност, чрез който властите продават цялата фалирала банка или част от нея на друга банка;

  • Инструментът „мостова институция“, който се състои в определяне на качествените активи или важните дейности на банката и отделянето им в нова банка (мостова банка), която да бъде продадена на друг субект. Старата банка с лошите или второстепенни функции се ликвидира съгласно обичайното производство по несъстоятелност;

  • Инструментът за отделяне на активи, чрез който лошите активи на банката се заделят в дружество за управление на активи и по този начин се изчиства балансът на банката. С цел този инструмент да не се използва единствено като мярка за държавна помощ, рамката предвижда той да се прилага само във връзка с друг инструмент (мостова банка, продажба на стопанска дейност или обезценяване). Това гарантира, че едновременно с получаването на помощ банката се преструктурира.

  • Инструмент за спасяване на банката чрез рекапитализация чрез частен капитал посредством отмяна на акции или намаляване на дяловото участие, а исковете на кредиторите се намаляват или преобразуват в акции. Институция, за която не може да бъде намерен частен купувач или чието разделяне е твърде сложно, може да продължи да предоставя основни услуги без да е необходимо да бъде спасявана с публични средства, като властите разполагат с достатъчно време да я преструктурират или постепенно да ликвидират части от нейния бизнес. За тази цел банката ще трябва да държи минимален процент от общите си пасиви под формата на инструменти, които могат да бъдат използвани за спасяване чрез рекапитализация. Ако това се случи, те се обезценяват по предварително определен ред в зависимост от ранга на вземанията, за да може институцията да възстанови рентабилността си.

Сътрудничество между националните органи

По отношение на банки от ЕС или групи, които имат трансгранична дейност, рамката насърчава сътрудничеството между националните власти на всички етапи от подготовката, намесата и оздравяването. Създават се колегиуми за оздравяване, ръководени от органа за оздравяване на групата и с участието на Европейския банков орган (ЕБО). ЕБО ще улесни съвместните действия и при необходимост ще играе ролята на медиатор. С това се поставят основите на все по-тясно обвързан надзор на равнище ЕС върху трансграничните субекти, който ще бъде допълнително разгледан през следващите години в контекста на прегледа на европейските надзорни структури.

Финансови ресурси за оздравяването

За да бъдат наистина ефективни, инструментите за оздравяване се нуждаят от известни финансови средства. Така например, ако властите създадат мостова банка, за нейното функциониране ще бъде необходим капитал или краткосрочни заеми. Ако не може да се разчита на пазарно финансиране и за да не се налага оздравяването да бъде финансирано от държавата, ще бъде осигурено допълнително финансиране посредством фондове за оздравяване, които събират от банките вноски, съобразени с техните задължения и рискови операции. Във фондовете трябва да се натрупат достатъчно средства, които за десет години да достигнат 1 % от обезпечените депозити. Те ще бъдат използвани единствено за постепенно преструктуриране и оздравяване, а не за спасяване на банка с публични средства. Националните фондове за оздравяване ще си взаимодействат най-вече с оглед осигуряване на финансиране за оздравяване на трансгранични банки.

Директивата за оздравяванията предвижда също да се използват схемите за гарантиране на депозитите (СГД) на държавите членки. СГД ще предоставят финансиране успоредно с фонда за оздравяване, за да се постигне защита на вложителите на дребно. Държавите членки дори ще имат право да обединяват СГД и фонда за оздравяване, при условие че съществуват гаранции, че схемата разполага с достатъчно средства, за да обезщети вложителите в случай на фалит.

Контекст

Кризата ясно показа, че когато една банка има проблеми, те могат да обхванат целия финансов сектор и дори да излязат извън пределите на дадена страна. Също така стана ясно, че липсват системи за управление на проблемни финансови институции. Съществуват твърде малко правила за мерките, които трябва да бъдат взети от властите в случай на банкова криза. Ето защо държавите от Г-20 излязоха с общото становище, че е необходимо създаването на рамка за предотвратяване на кризите и за тяхното управление2.

Финансовата криза ясно показа необходимостта от по-строги правила за управление на кризи на национално равнище, както и необходимостта от въвеждането на правила, които са по-подходящи за справянето с трансгранични банкови фалити. По време на кризата станахме свидетели на фалитите на известни банки (Fortis, Lehman Brothers, Icelandic banks, Anglo Irish Bank, Dexia), които разкриха сериозни пропуски в действащите правила. При липсата на механизми за ликвидация по съответния ред държавите членки на ЕС нямат друг избор освен да прилагат спасителни планове за своите банкови сектори. Комисията вече публикува съобщение относно пътя, който трябва да се следва (вж. IP/10/1353).

За повече информация:

http://ec.europa.eu/internal_market/bank/crisis_management/index_en.htm

MEMO/12/416

За контакт :

Stefaan De Rynck (+32 2 296 34 25)

Carmel Dunne (+32 2 299 88 94)

Audrey Augier (+32 2 297 16 07)

1 :

Източник: Eвропейската комисия


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website