Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия — Съобщение за медиите

Реформата на висшето образование е ключова за заетостта и растежа, научиха министрите, отговорни за Болонския процес

Брюксел, 25 април 2012 г. — Европейският комисар за образованието, културата, многоезичието и младежта Андрула Василиу напомни на държавите членки, че в контекста на кризата и нарастващата безработица сред младежта е необходима спешна модернизация на висшето образование и премахване на пречките за постигането на пълноценно функциониращо европейско пространство за висше образование (ЕПВО). В речта си, изнесена в Букурещ (Румъния) пред министрите на висшето образование, които се срещат на всеки две години в рамките на Болонския процес, комисар Василиу подчерта, че са нужни действия, които да стимулират заетостта и растежа в Европа.

„Европейското пространство за висше образование несъмнено постигна реален напредък в сближаването на образователните системи на различните страни. Необходими са обаче допълнителни действия: висшето образование открива по-добри възможности за нашите младежи и затова трябва да е в центъра на всичките ни усилия да преодолеем кризата“, каза комисарят. „Необходимо е Европа да извърши реформи, които ще реализират пълния й потенциал. Целта ни е да изградим пълноценно функциониращо европейско пространство за висше образование (ЕПВО), което да предлага висококачествено образование на всички и умения, необходими за реализацията на пазара на труда, да насърчава иновациите и да осигурява взаимно признаване на академичните квалификации“.

Тези цели няма да бъдат постигнати „без да се осигури достатъчно финансиране за висшето образование, за да има то траен принос към икономическото благосъстояние и обществения прогрес“, добави комисар Василиу.

На 26 и 27 април в Букурещ се провежда среща на министрите на висшето образование от 47 европейски страни1 , които ще се договорят за реформи, целящи създаването на модерно и открито европейско пространство за висше образование. На фона на кризата и нейните социални последици министрите постигнаха съгласие че реформите трябва да са насочени към разгръщането на недостатъчно използвания капацитет на висшето образование да допринася за растежа и пригодността за заетост — послание, залегнало в програмата на Европейската комисия за модернизиране на системите за висше образование в Европа, приета през септември 2011 г. (вж. IP/11/1043)

Днес бе публикуван и докладът за текущото състояние на провежданите реформи по Болонския процес.

Контекст

Конференция на министрите

На конференцията на министрите ще бъдат определени приоритетите за следващия етап от Болонския процес (2012—2015 г.) за страните от европейското пространство за висше образование (ЕПВО). Министрите ще приемат Болонската стратегия за мобилност, в която се заявява, че до 2020 г. 20 % от европейските висшисти ще са получили част от обучението си в чужбина в съответствие с европейския стандарт за мобилност във висшето образование, приет през ноември 2011 г.

Конференцията се провежда паралелно с форума относно Болонската политика, в който участват и страни извън ЕПВО, което говори за интереса на страни от целия свят към реформите от Болоня.

Болонският процес

Целта на Болонският процес е да бъде създадено европейско пространство за висше образование, в което студентите да имат достъп до всестранен и разбираем набор от висококачествени курсове и да се възползват от улеснени процедури за взаимно признаване на дипломите.

От стартирането си през 1999 г. Болонският процес е пример за успешно общоевропейско сътрудничество и обединява европейските страни в съгласието им заедно и на доброволна основа да осъществят реформи във висшето образование. Постигнат е напредък, който не би бил възможен на строго национално равнище. Европейската комисия е активен участник в Болонския процес, редом с 47-те страни участници.

Основните реформи от Болоня се съсредоточават върху системата на обучение от три цикъла (бакалавър, магистър, доктор), проверката на качеството и взаимното признаване на квалификациите и сроковете на обучение.

Образователната структура, предложена в рамките на Болонския процес, е въведена почти повсеместно; в три четвърти от държавите от ЕПВО между 70 и 90 % от студентите се обучават по програми, съответстващи на Болонската система, включваща бакалавърска и магистърска степен.

В последния доклад за изпълнение на Болонския процес, представен на срещата на министрите в Букурещ и изготвен с подкрепата на Европейската комисия, се стига до заключението, че всички страни са въвели значителни промени, които са спомогнали за развитието на европейското пространство за висше образование. Напредъкът обаче е неравномерен на фона на намаляващите публични разходи за висше образование и продължават да са налице практически проблеми. Прекалено голям брой студенти отпадат от висшето образование или завършват без умения, пригодни за заетост. Някои срещат препятствия в признаването на академичните им квалификации в друга държава, а институциите се приспособяват бавно към „учене, ориентирано към студента“, при което образователните програми са пригодени към нуждите на студентите и ясно посочват какво трябва да знаят и могат студентите в резултат на обучението си („учебни резултати“). Като цяло висшето образование все още не реализира потенциала си като двигател на растежа.

Голям брой инструменти, разработени в рамките на Болонския процес, подпомагат преминаването към системи, ориентирани предимно към студента. Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ЕСТК) разпределя кредити за всяка част от учебните програми в зависимост от натоварването на студентите, необходимо за постигането на конкретни учебни резултати. Така студентите по-лесно натрупват кредити по различни програми и се облекчава признаването на обучението в чужбина от националното учебно заведение. Добавеното към дипломата приложение съдържа стандартно описание на завършеното обучение, което улеснява разбирането на съдържанието на всяка диплома, независимо в коя държава е придобита.

Макар че тези инструменти са все по-популярни, използването им невинаги е систематично и все още има недостатъци. Продължават и проблемите, свързани с признаването на квалификациите. Въпреки националните ратификации на Лисабонската конвенция за признаване на квалификациите, редица страни не са успели да гарантират, че институционалните им процедури за признаване са съобразени с Конвенцията.

Група за проследяване на Болонския процес

Европейската комисия членува в групата за проследяване на Болонския процес и в нейните работни групи; тя подпомага секретариата на Болонския процес и мрежата от експерти по Болонския процес; финансира срещите на министрите, както и голям брой доклади, конференции и семинари. Много инструменти на Болонския процес (ЕСТК например) произхождат от програмата за студентски обмен „Еразъм“ на Комисията. Подготвеният от „Евридика“, „Евростат“ и „Евростудент“ доклад за напредъка по реформите в рамките на Болонския процес е изготвен с подкрепата на Комисията.

Програмата на Комисията за модернизиране на висшето образование съдържа пет ключови области за реформиране: увеличаване на броя на висшистите, за да се изпълни целта на „Европа 2020“ 40 % от младежите да имат диплома за висше образование до 2020 г.; повишаване на качеството и засилване на връзката между висшето образование, потребностите от работна ръка и общественото търсене; по-добро качество на обучението чрез мобилност; участие на висшето образование в „триъгълника на знанието“– образование, научноизследователска дейност и иновации; и подобряване на управлението и финансирането. Болонският процес и програмата на Комисията за модернизиране взаимно се допълват.

Комисията подкрепя по-интензивния обмен между ЕПВО и други страни по света. Тя взе активно участие в създаването на форума относно Болонската политика, на който министрите от ЕПВО обсъждат въпроси за висшето образование с глобалните партньори и който се провежда в рамките на конференцията на министрите относно Болонския процес.

ЕС подпомага също и мерките за изграждане на капацитет с цел модернизация на висшето образование в 27 съседни страни и за привеждане на образователните им системи в съответствие с изискванията на Болонския процес. Програмата „Темпус“, която в момента е с годишен бюджет в размер на 90 млн. евро, от 1990 г. досега е финансирала приблизително 4000 проекта за сътрудничество с участието на над 2000 университета от ЕС и партньорски страни. Водещата програма на ЕС за световно академично сътрудничество „Еразмус Мундус“ предлага на студенти от цял свят стипендии за съвместни магистратури и докторантури.

За повече информация:

За Болонския процес: http://www.ehea.info/

За програмата за модернизация:

http://ec.europa.eu/education/higher-education/agenda_en.htm#doc

Уебсайт на комисар Андрула Василиу

Туитър: @VassiliouEU

За контакти :

Dennis Abbott (+32 2 295 92 58), Twitter: @DennisAbbott

Dina Avraam (+32 2 295 96 67)

1 :

Австрия, Азербайджан, Албания, Андора, Армения, Белгия, бивша югославска република Македония, Босна и Херцеговина, България, Германия, Грузия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Казахстан, Кипър, Латвия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Малта, Молдова, Нидерландия, Норвегия, Обединеното кралство, Полша, Португалия, Румъния, Руска федерация, Светия престол, Словашка република, Словения, Сърбия, Турция, Украйна, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Черна гора, Чешка република , Швейцария и Швеция.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website