Navigation path

Left navigation

Additional tools

Единното европейско небе — вече 10 години без резултат

European Commission - IP/12/1089   11/10/2012

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO

Европейска комисия

Съобщение за медиите

Брюксел, 11 октомври 2012 г.

Единното европейско небе — вече 10 години без резултат

Единното европейско небе — водещият проект за създаване на обединено европейско въздушно пространство, което ще доведе до утрояване на капацитета и до намаление наполовина на разходите по въздушното движение — все още не дава резултат. Заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по транспорта Сийм Калас обяви днес намерението си през пролетта на 2013 г. да представи нови законодателни предложения, чиято цел е ускоряване на изпълнението на инициативата и предприемане на всички възможни принудителни мерки, в т.ч. при необходимост откриване на производства за неизпълнение.

Разпокъсаността на европейското въздушно пространство създава неефективност, която води до допълнителни разходи от близо 5 милиарда евро годишно. Заради тази разпокъсаност всеки полет е по-дълъг средно с 42 километра, поради което въздухоплавателните средства изразходват повече гориво, изхвърлят повече изгорели газове, предизвикват повече закъснения и за тях се дължат по-високи такси за ползване. За сравнение Съединените щати контролират същото въздушно пространство с по-голям трафик, а разходите им са два пъти по-ниски.

По време на речта си на конференцията на високо равнище „Единно европейско небе: време за действие“ в Лимасол (Кипър) днес Сийм Калас заяви: „Винаги съм казвал, че Единното европейско небе е моят приоритет в областта на въздухоплаването. Този проект е твърде важен, за да го оставим да пропадне. Изоставаме много спрямо първоначалните си амбиции. След повече от 10 години главните проблеми остават същите — твърде нисък капацитет, създаващ риск от отрицателно въздействие върху безопасността, на твърде висока цена. Има известни признаци за промяна, но като цяло напредъкът е твърде бавен и ограничен, поради което трябва да помислим за други решения и да ги приложим незабавно. Разпокъсаността на въздушното пространство между държавите е твърде голяма, а обещанията за подобрение така и не се сбъднаха.“

2012 е решаваща година за Единното европейско небе, тъй като се очакват резултати по четири ключови аспекта, в т.ч. 9 функционални блока въздушно пространство (ФБВП), които трябва да бъдат готови до декември 2012 г. Заместник-председателят на Комисията предупреди, че с оглед на досегашния напредък Европа е все още твърде далеч от създаването на единно въздушно пространство. Той заяви по-конкретно, че макар създаването на ФБВП да предстои, „ние трябва да извлечем от тях добавена стойност. В момента е ясно, че техният принос към създаването на обединено, неразпокъсано въздушно пространство ще бъде незначителен или дори нулев.“ Г-н Калас заяви, че за осигуряването на необходимия напредък Комисията ще използва максимално всички свои правомощия за принуда, като при необходимост има готовност дори да открива производства за неизпълнение.

Освен това през пролетта на 2013 г. Комисията ще представи предложения за подобряване на нормативната уредба на Единното европейско небе с цел ускоряване на извършваните реформи. В предложенията ще се предвиждат мерки по отношение на:

1. Схемата за ефективност. Изпълнението на целите за ефективността с оглед повишаване на капацитета на европейското въздушно пространство и намаляване на разходите е главен елемент в изграждането на Единното европейско небе и е от ключово значение за общия успех на проекта.

През юли 2012 г. Комисията одобри националните планове за съкращаване на разходите и увеличаване на капацитета за периода 2012—2014 г. Намерението ѝ е да заложи много по-амбициозни цели за ефективността за 2015—2019 г. С предложенията за Единното европейско небе през 2013 г. също така ще се гарантира, че Комисията има всички необходими правомощия да изисква от държавите членки и ФБВП да изпълнят договорените цели, и ще се повиши независимостта на органа за преглед на ефективността.

2. Деветте функционални блока въздушно пространство (ФБВП), които са в процес на създаване. Комисията ще представи предложения, с които да се гарантира, че тези регионални блокове за управление на въздушното движение осигуряват действителни оперативни подобрения. Ще трябва да бъдат разработени стратегически и оперативни планове на равнище ФБВП. Съществуването на ФБВП на хартия не е достатъчно, те трябва бързо да осигурят действителни резултати в оперативен план.

3. Управителния орган на мрежата за Европа. Комисията ще засили правомощията на този орган, така че той да поеме повече централизирани функции на паневропейско равнище, например по отношение на планирането и разпределението на въздушното пространство (в т.ч. планирането на маршрутите). Това ще спомогне за максимизиране на ефективността на мрежата.

4. Допълнителното реформиране на аеронавигационното обслужване. Комисията ще предложи да се отдели по-голямо внимание на основните задачи, като същевременно се позволи на доставчиците на аеронавигационно обслужване да възлагат спомагателните дейности на подизпълнители. Тя ще предложи също така по-строго разделение на тези доставчици от националните регулаторни органи.

Всичко това зависи от успешното разгръщане на програмата SESAR, която представлява технологичната част на проекта за Единното европейско небе. Комисията ще представи скоро своите предложения за схемите за управление и финансиране пред Съвета и Парламента.

Единното европейско небе е водеща европейска инициатива за реформиране на системата на контрол на въздушното движение в Европа, чиято цел е задоволяване на бъдещите потребности, свързани с капацитета и безопасността. Въз основа на инициативите от края на 90-те години на ХХ век пакетът от мерки „Единно небе І“ бе приет през 2004 г., а пакетът „Единно небе ІІ“ — през 2009 г.

Завършването на проекта за Единно европейско небе ще осигури следните резултати:

  • десетократно повишаване на безопасността,

  • утрояване на капацитета на въздушното пространство,

  • понижение на разходите за управление на въздушното движение с 50 %,

  • намаление на въздействието върху околната среда с 10 %

Какво предстои?

Комисията ще представи новите си законодателни предложения във връзка с Единното европейско небе през пролетта на 2013 г. За да влязат в сила, те ще трябва да бъдат одобрени от държавите членки и Парламента.

За повече информация:

http://ec.europa.eu/commission_2010-2014/kallas/headlines/news/2011/11/ses_en.htm

MEMO/12/774; SPEECH/12/711

За контакти:

Helen Kearns (+32 2 298 76 38)

Dale Kidd (+32 2 295 74 61)

Единното европейско небе: основни факти и цифри

Въздушното пространство и летищата в Европа са изправени пред риск от насищане. Около 1,4 милиарда пътници преминават ежегодно през над 440-те летища в Европа. Всеки ден има около 27 000 контролирани полета, т.е. техният годишен брой е 10 милиона. 80 % от тези полети се извършват в рамките на ЕС.

Европейските предприятия за въздушен транспорт успешно се справят при сегашното положение, но при нормални икономически условия се очаква въздушното движение да нараства с до 5 % годишно, достигайки близо 17 милиона полета до 2030 г. През 2030 г. всяка година в небето над Европа ще излитат толкова самолети, колкото са жителите на Пекин.

Ако не предприемем мерки, в европейското въздушно пространство ще се възцари хаос. Европа не само ще трябва да отхвърли голяма част от потенциалното търсене, но и ще бъде изложена на риск от закъснения и отмяна на полети в невиждан досега мащаб. Ако продължим да работим по досегашния начин, до 2050 г. разходите от задръстванията ще нараснат с около 50 %.

Главният проблем е в това, че системите за управление на въздушното движение в Европа са фрагментирани и неефикасни.

Въздушното пространство на ЕС остава разпокъсано между 27 национални системи за контрол на въздушното движение, които осигуряват услуги от около 60 контролни центъра, а въздушното пространство е разделено на над 650 сектора. Това означава, че в момента то е структурирано въз основа на държавните граници, поради което полетите често не могат да бъдат извършвани по най-прекия маршрут. Поради разпокъсаността на въздушното пространство в Европа самолетите летят около 42 километра повече, отколкото е строго необходимо, което води до нарастване на времетраенето на полетите, закъсненията, разхода на гориво и емисиите на въглероден диоксид.

Освен това сега използваните технологии за управление на въздушното движение са проектирани през 50-те години на ХХ век и са вече твърде остарели.

Разпокъсаността на европейското въздушно пространство създава неефективност, която поражда допълнителни разходи от близо 5 милиарда евро годишно. Тези разходи се прехвърлят на предприятията и пътниците. Свързаните с контрола на въздушното движение разходи днес съставляват 6—12 % от стойността на билета.

Системата за управление на въздушното движение на САЩ е два пъти по-ефикасна от тази на ЕС; с нея се управляват два пъти повече полети при сходни разходи, като броят на контролните центрове е около три пъти по-малък.

Поради тези предизвикателства в края на 90-те години на ХХ век бяха представени предложения за проекта за Единно европейско небе, чиято цел е да се премахнат границите във въздуха и да се създаде единно европейско въздушно пространство, водещо до:

а) десетократно подобряване на безопасността

б) утрояване на капацитета на въздушното пространство

в) понижение на разходите за управление на въздушното движение с 50 %

г) намаляване на въздействието върху околната среда с 10 %.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website