Navigation path

Left navigation

Additional tools

IP/11/477

Брюксел, 15 април 2011 г.

ГМО: Комисията публикува доклад за социално-икономическите аспекти на отглеждането на ГМО в Европа

Днес Европейската комисия представи доклад, в който са разгледани настоящите ограничения при оценката на социално-икономическите последици от отглеждането на генетично модифицирани култури в Европейския съюз. По-конкретно в доклада до Европейския парламент и Съвета, който е на базата на данни, основно представени от държавите-членки, се посочва, че често съществуващата информация не почива на солидни статистически данни и че много пъти се основава на предубеждения във връзка с отглеждането на ГМО. Също така в доклада Комисията представя анализ на социално-икономическите измерения на отглеждането на ГМО, описани в международната научна литература и в заключенията на научноизследователски проекти по европейската рамкова програма за научни изследвания.

Джон Дали, комисар по въпросите на здравеопазването и потребителите, заяви: „Публикуването на този доклад от страна на Комисията е едно от последните все още неизпълнени искания, които бяха формулирани от Съвета по околна среда през декември 2008 г. Документът беше съставен на базата на данни и информация, представени от държавите-членки. Уверен съм, че с доклада се дава една нова възможност, която трябва да бъде оползотворена: сега е ред на държавите-членки, Комисията, Европейския парламент и на всички заинтересовани страни да се възползват в пълна степен от заключенията в него и да започнат обективна дискусия за потенциалната роля на социално-икономическите фактори при управление на отглеждането на ГМО в Европейския съюз.“

Основни заключения

Тъй като в световен план територията на ЕС е само малка част от площта, която се използва за отглеждане на генетично модифицирани култури, то несъмнено европейският опит в това отношение е ограничен. Ето защо не е учудващо, че статистическата информация за установеното социално-икономическо въздействие от отглеждането на ГМО е по-скоро ограничена.

Конкретните икономически данни за Европа в това отношение са от проучвания в държавите-членки с опит в отглеждането на генетично модифицирани култури, които са устойчиви на хербициди (HT) или са устойчиви на вредители (Bt). От тези проучвания е видно, че при увеличено наличие на плевели или вредители земеделските производители, които отглеждат НТ и Bt генетично модифицирани култури, могат да реализират по-високи добиви.

В доклада са представени многобройните мнения за социалните последици и икономическото въздействие от отглеждането на ГМО за другите звена от хранителната верига. В допълнение на отговорите на държавите-членки в доклада е направен също така преглед на съществуващата международна научна литература за социалното и икономическото измерение на отглеждането на ГМО.

При този преглед се установи, че икономическите анализи дават добра представа за икономическото въздействие, което отглеждането на генетично модифицирани култури, по-конкретно HT и Bt култури, оказва в световен план върху земеделските стопанства. И в това отношение обаче, ако съществува информация за социалните последици по цялата хранителна верига, то тя е по-скоро ограничена.

Накрая, в доклада е представено обобщение на заключенията от научноизследователски проекти, които са финансирани от ЕС и където са разгледани социално-икономическите перспективи пред отглеждането на ГМО (CO-EXTRA, SIGMEA, CONSUMERCHOICE).

Следващи стъпки

Докладът е отправна точка за държавите-членки, Комисията, Европейския парламент и за всички заинтересовани страни, за да задълбочат обсъждането на този чувствителен въпрос. Въпреки това, за да се осъществи значителен напредък, Комисията счита, че дискусията трябва да стъпи на по-конкретна и по-обективна основа, а не на поляризираните мнения, които са посочени в доклада.

Ето защо Комисията препоръчва да се дефинира стриктен набор от фактори и показатели, които да се използват за уеднаквяване на подхода при оценката на социално-икономическите последици от отглеждането на ГМО в ЕС и по цялата хранителна верига.

Също така Комисията предлага да се започне обсъждане на евентуалната полза от увеличаване на знанията за социално-икономическото измерение при управление на отглеждането на ГМО.

Контекст

На 4 декември 2008 г. Съветът по околна среда поиска от държавите-членки да съберат и обменят информация за социално-икономическите последици от отглеждането на ГМО за цялата хранителна верига. Също така той поиска от Комисията да изготви на базата на тази информация доклад, който да бъде разгледан и обсъден.

Комисията получи информацията чрез въпросник за:

  • установените (ex-post) социално-икономически последици от отглеждането на ГМО в държавите-членки, които имат настоящ или минал опит в отглеждането с търговска цел на генетично модифицирани растения (т.е. Чешката република, Германия, Испания, Франция, Португалия, Румъния, Словакия и Швеция);

  • очакваните (ex-ante) последици от отглеждането на съществуващи или нови генетично модифицирани растения на територията на държавите-членки.

Въпросникът беше изпратен и на държавите-членки от Европейското икономическо пространство (Исландия, Норвегия и Лихтенщайн) и беше достъпен за обществеността. Двайсет и пет държави-членки, Норвегия и няколко заинтересовани страни попълниха въпросника. Комисията получи последните отговори през януари 2011 г.

Повече информация може да намерите на следните адреси:

http://ec.europa.eu/food/food/biotechnology/index_en.htm


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website