Navigation path

Left navigation

Additional tools

IP/11/114

Брюксел, 1 февруари 2011 г.

Нов индекс на Съюза за иновации: основните конкуренти изпреварват ЕС въпреки постигнатия напредък в много от държавите-членки

ЕС не успява да постигне резултати в областта на иновациите, които да му позволят да навакса изоставането спрямо неговите основни международни конкуренти: САЩ и Япония. Въпреки че тенденциите в повечето държави-членки на ЕС са обещаващи независимо от икономическата криза, напредъкът не се осъществява достатъчно бързо. Докато ЕС все още поддържа забележима преднина пред бързо развиващите се икономики на Индия и Русия, Бразилия напредва устойчиво, а Китай бързо я настига. В рамките на ЕС Швеция се представя впечатляващо, следвана от Дания, Финландия и Германия. Следващата група страни се състои от Обединеното кралство, Белгия, Австрия, Ирландия, Люксембург, Франция, Кипър, Словения и Естония в този ред на изброяване. Това са някои от основните заключения на индекса на Съюза за иновации (IUS) за 2010 г., публикуван днес от Европейската комисия. Това е първото издание в рамките на инициативата „Съюз за иновации“ (IP/10/1288) и то заменя предишния Индекс на европейските иновации (EIS). Сравнителният анализ допълва наскоро публикуваният „Годишно обзор на растежа“ (IP/11/22), с цел да се помогне на държавите-членки да идентифицират силните страни и слабостите и да увеличат резултатите в областта на иновациите чрез своите национални програми за реформи в изпълнение на стратегията „Европа 2020“.

„Сравнителният анализ показва, че е необходимо да увеличим усилията си, за да направим Европа по-иновативна, за да може тя да достигне своите основни конкуренти и да поеме отново по пътя на стабилния и устойчив растеж“ подчерта Антонио Таяни, комисарят, отговорен за въпросите на промишлеността и предприемачеството.

„Този нов и подобрен индекс на Съюза за иновации подчертава извънредната ситуация в Европа в областта на иновациите. Иновациите имат такова съществено значение за една просперираща модерна икономика, каквото има водата за живота. Те са в основата на създаването на политиките в областта на икономиката и главно чрез тях се създават работни места в икономиката. Следователно настоящия индекс е централно звено на Стратегията „Европа 2020“. Ние искаме държавите-членки да го използват в пълна степен, за да доразвият своите силни страни и да преодолеят своите слабости“ заяви комисарят по въпросите на изследователската дейност, иновациите и науката Мойра Гейгън-Куин.

Сравнителният анализ за 2010 г. е съставен въз основа на 25 показателя от областта на научноизследователската дейност и иновациите и обхваща 27 държави-членки, както и Исландия, Норвегия, Хърватия, Швейцария, Сърбия, Турция и бивша югославска република Македония . Тези показатели могат се групират в три основни категории:

  • - „фактори за успех“, т.е. основните елементи, които позволяват иновацията да бъде реализирана (човешки ресурси, финансови средства и подкрепа, отворени, високоефективни и привлекателни системи за изследвания);

  • - „дейности на предприятията“, които показват колко иновативни са европейските предприятия (инвестиции на предприятия, връзки и предприемачество, интелектуални активи); и

  • - „резултати“, които показват как това води до ползи за икономиката като цяло (новатори, икономически последици).

При сравнение на показателите за ЕС-27, САЩ и Япония се вижда, че ЕС-27 не може да навакса преднината на своите главни конкуренти.

Най-голямото изоставане е в категорията „дейности на предприятията“, в която ЕС-27 изостава по отношение на публично-частните съвместни публикации, разходите на предприятията за научноизследователска и развойна дейност и, в сравнение с Япония — по отношение на патентите съгласно Договора за патентно коопериране (ДПК). Това показва, че изоставането на Европа в областта на изследователската дейност и иновациите е предимно в частния сектор. Следователно приоритетът е да се създадат свързани с нормативната уредба условия, както и други рамкови условия, които ще насърчат повече инвестиции в частния сектор и ще улеснят използването на резултатите от изследванията в стопанския сектор, по-специално чрез по-ефикасна патентна система. Изоставането е особено голямо и бързо нараства в областта на приходите от лицензи и патенти от чужбина. Това е важен показател за икономическия динамизъм. Той показва, че икономическия модел и функционирането на вътрешния пазар за защитени познания в ЕС трябва да се подобри. Той също показва, че ЕС има по-малко патенти, които оказват силно въздействие (т.е. такива, които генерират значителен приход от трети страни), отколкото САЩ и Япония, и че не заема достатъчно солидно място в секторите с висок глобален растеж;

Все още значителното изоставане относно броя на хората, които завършват висше образование, леко намалява, като е налице относително висок растеж в ЕС.

ЕС-27 обаче изпреварва САЩ в областта на разходите за научноизследователска и развойна дейност и износа на услуги в областта на дейности с интензивно използване на знания.

През последните пет години най-силното нарастване на иновационните показатели на ЕС-27 е било в областта на отворените, високоефективни и привлекателни системи за изследвания (международни научни съвместни публикации, публикации със силно въздействие, докторанти, които не са от ЕС) и в областта на интелектуалните активи (търговски марки на Общността, патенти съгласно ДПК, както и дизайни на Общността.

Като цяло ЕС-27 запазва своето лидерство пред Индия и Русия. При все това, ЕС-27 губи в известна степен своето лидерство спрямо Бразилия и, преди всичко спрямо Китай, като тези държави продължават бързо да наваксват преднината на ЕС (вж. фигура 1).

ФИГУРА 1 : СРАВНЕНИЕ С КОНКУРЕНТИТЕ ОТ КЛЮЧОВО ЗНАЧЕНИЕ

Figures and graphics available in PDF and WORD PROCESSED

Сравнителният анализ разпределя държавите-членки в четири групи държави (Вж. фигура 2):

  • лидери в областта на иновациите: Германия, Дания, Финландия, Швеция, като всички те показват резултати, които са значително по-добри от средните за ЕС-27.

  • държави, следващи лидерите в областта на иновациите: резултатите на Австрия, Белгия, Естония, Ирландия, Кипър, Люксембург, Нидерландия, Обединеното кралство, Словения и Франция са близки до средните за ЕС-27.

  • държави с умерени резултати в областта на иновациите: резултатите на Гърция, Италия, Испания, Малта, Полша, Португалия, Словакия, Унгария, Хърватия и Чехия са по-ниски от средните за ЕС-27.

  • държави със скромни резултати: Резултатите на България, Латвия, Литва и Румъния са доста под средните за ЕС-27.

Фигура 2: резултати в областта на иновациите на държавите-членки на ЕС

Figures and graphics available in PDF and WORD PROCESSED

Забележка: Средните резултати се измерват, като се използва комплексен показател, съставен въз основа на данните за 24 показателя. като се започне от най-ниския възможен резултат със стойност 0 и се стигне до максимален възможен резултат със стойност 1. Средните резултати за 2010 г.отразяват резултатите за 2008/2009 г., поради технологичното закъснение при събирането на данните.

Резултатите на лидерите в областта на иновациите са 20 % или повече над тези за ЕС-27; при държавите, следващи лидерите в областта на иновациите, са по-малко от 20 % над, но не по-малко от 10 % под резултатите за ЕС-27; при държавите с умерени резултати в областта на иновациите са между 50 % и 10 % под резултатите за ЕС-27; а при Държави със скромни резултати в областта на иновациите са под 50 % от резултатите за ЕС-27.

Контекст:

След приемането на Съобщението относно „Съюза за иновации“ през октомври 2010 г. Сравнителният анализ на европейските иновации, утвърден и признат инструмент за оценка на резултатите в областта на иновациите в държавите-членки на ЕС, е бил преработен и преименуван на Индекс на иновациите в Съюза (IUS). Сравнителният анализ на иновациите в Съюза е изготвен от Центъра за икономически и социални изследвания и обучение в областта на иновациите и технологиите (UNU-MERIT) в Маастрихт в сътрудничество със Съвместния изследователски център на Европейската комисия (JRC), по поръчка на Генерална дирекция „Предприятия и промишленост“ на Европейската комисия.

Пълният доклад е на разположение на адрес:

http://ec.europa.eu/enterprise/policies/innovation/facts-figures-analysis/index_en.htm

и

http://www.proinno-europe.eu/metrics

За повече информация: Вж. MEMO/11/56.

Съюз за иновации

Стратегия „Европа 2020“


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website