Navigation path

Left navigation

Additional tools

IP/10/495

Брюксел, 5 май 2010 г.

Пролетна прогноза за 2010—2011 г.: ЕС отбелязва постепенно икономическо възстановяване

Пролетната прогноза на Комисията потвърждава, че икономиката в ЕС продължава да се възстановява. След като претърпя най-тежката рецесия в историята си, се очаква икономиката на ЕС да нарасне с 1 % през 2010 г. и 1,75 % — през 2011 г. Това означава завишаване с 0,25 % за тази година в сравнение с есенната прогноза на Комисията, тъй като държавите-членки на ЕС печелят от по-силната външна конюнктура. Слабото вътрешно търсене обаче продължава да забавя възстановяването. Според прогнозите скоростта на възстановяването варира между държавите-членки, в зависимост от обстоятелствата във всяка от тях и следваните от тях политики. Условията на трудовия пазар напоследък показват известни признаци на стабилизиране, така че се прогнозира най-високото за тази година равнище на безработицата да остане под предвиденото по-рано, като достигне все пак почти 10 % в ЕС. Въведените временни фискални мерки изиграха основна роля за обръщането на икономическата тенденция в ЕС, но същевременно увеличиха бюджетния дефицит, който се очаква да достигне 7,25 % от брутния вътрешен продукт през 2010 %, преди да отбележи лек спад през 2011 г.

Оли Рен, комисар на ЕС по икономическите и паричните въпроси, заяви: „Подобрените изгледи за икономическия растеж през тази година са добра новина за Европа. Сега трябва да гарантираме, че растежът няма да бъде възпрепятстван от рискове във връзка с финансовата стабилност. Устойчивият растеж изисква решителни усилия за бюджетна консолидация, както и реформи, които насърчават производителността и заетостта.“

Икономическата рецесия в ЕС бе спряна през третото тримесечие на 2009 г., до голяма степен благодарение на извънредните кризисни мерки, взети в рамките на Европейския план за икономическо възстановяване, но и въз основа на някои други временни фактори. След първоначалното съживяване възстановяването се очертава да протича по-плавно отколкото в предишни периоди на икономически възход. Това не е изненадващо предвид извънредния характер на последния спад. Фазите на цикличен възход след финансови кризи обикновено протичат по-умерено отколкото при други обстоятелства. Както и други развити държави, ЕС ще трябва да се бори още известно време с последствията от кризата.

Предстои постепенно възстановяване след кризата

Въпреки че като цяло изгледите за растеж в краткосрочен план са ограничени, се предвижда леко подобряване в сравнение с есенната прогноза. Това ще бъде в резултат на по-силното увеличаване на световната икономическа активност и търговията в края на годината, както и на подобрената външноикономическа перспектива. По-нататък икономиката на ЕС е изправена пред изпитания на няколко фронта, които вероятно ще задържат търсенето. Профилът на това възстановяване изглежда се влияе донякъде от редица временни фактори, били те свързани с времето, циклични или политически инициирани.

Едва към края на 2010 г. с отшумяването на тези ефекти се очаква растежът на БВП да бъде по-стабилен. Това се дължи на все още много ниското ниво на оползотворяване на капацитета, на намаляването на дълговете и на по-слабата склонност към поемане на рискове, задържаща инвестициите, както и на слабото увеличаване на частното потребление. Освен това повишаването на потреблението се ограничава и от слабия растеж на заплатите и ниския ръст на заетостта, а в редица държави също и от корекцията на пазара на недвижима собственост.

Пазарът на труда и публичните финанси са под натиск

Въпреки че въздействието на икономическата криза върху пазара на труда в ЕС е значителна, то изглежда е все пак по-малко отколкото се предполагаше. Това се обяснява с краткосрочните мерки и изкуственото поддържане на заетост в някои държави-членки, но също така с резултатите от предходни реформи. Напоследък се появяват първи признаци за стабилизиране и перспективата е леко подобрена в сравнение с есенната прогноза. Тъй като обаче развитието на трудовия пазар обикновено изостава от това на реалната икономика, трябва въпреки това да се очаква свиване на заетостта с около 1 % през тази година, а повишаването ѝ се предвижда едва в продължение на 2011 г. Нивото на безработицата ще се стабилизира вероятно на почти 10 %, т.е. половин процент по-ниско от предвиденото в есенната прогноза, макар че ситуациите в отделните държави-членки се различават съществено.

Рецесията има и чувствително въздействие върху публичните финанси. В резултат на въздействието на автоматичните стабилизатори и на дискреционните мерки, взети в подкрепа на икономиката в рамките Европейския план за икономическо възстановяване, държавният дефицит се е утроил от 2008 г. насам. Прогнозира се през тази година той да достигне най-високото си равнище в ЕС (7,25 % от БВП) и да се подобри леко през 2011 Г (на приблизително 6,5 %). Причините за това са изтичането на временните мерки за подкрепа и съживяването на икономическата активност. Съотношението на дълга към БВП продължава да расте. Високият и растящ по-нататък държавен дълг представлява най-дълготрайното последствие от кризата и ще повлияе икономиката още дълго време, далеч след сегашния прогнозен период.

Инфлацията остава в ниски граници

Инфлацията на потребителските цени се повиши малко в сравнение с много ниското равнище на миналата година. Слабата все още конюнктура обаче вероятно ще обуздава както растежа на заплатите, така и инфлацията, което частично ще компенсира очакваните растящи цени на суровините и — по отношение на евро зоната — по-слабото евро. Средното равнище на инфлацията съгласно Хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP) се предвижда да стигне средно 1,75 % както през тази, така и през следващата година (а съответно 1,5 % и 1,75 % в евро зоната).

Несигурността продължава да бъде голяма, рисковете — като цяло балансирани

Възстановяването в ЕС продължава да бъде съпроводено от голяма несигурност, за което съдят например неотдавнашните напрежения на пазарите на държавни облигации. Тази несигурност обхваща и прогнозите, като рисковете като цяло са балансирани. Тъй като икономиката понастоящем излиза от рецесия, съпроводена от финансова криза, съживяването зависи основно от стабилността на финансовите пазари, която тепърва трябва да бъде възстановена. Освен това и повторно разширяване на глобалните дисбаланси би могло да въздейства върху перспективата за растеж в Европа.

Независимо от видимите признаци на стабилизация, според прогнозите ситуацията на трудовия пазар продължава да бъде слаба. Развитието в тази област ще бъде от голямо значение за възстановителния процес в ЕС и може да представлява потенциален източник на рискове както от надвишаване на прогнозираните стойности, така и от понижаване, в зависимост и от ефикасността на политическите мерки. От друга страна съживяването на бързо развиващите се пазари и възстановяването на търговията в резултат на това може да дадат допълнителен тласък на икономиката на ЕС, който да се окаже дори по-голям от очакваното в момента. Повишаването но доверието напоследък (предимно в производството) сочи известни рискове от надвишаване на прогнозираните стойности в близко бъдеще. Може да се очаква, че успешното приключване на финансовата подкрепа за Гърция ще увеличи доверието на инвеститорите и потребителите. По отношение на прогнозираната инфлация рисковете също изглеждат до голяма степен балансирани.

Таблиците и пълната прогноза се намират на следния уебсайт:

http://ec.europa.eu/economy_finance/eu/forecasts/2010_spring_forecast_en.htm

Figures and graphics available in PDF and WORD PROCESSED

Figures and graphics available in PDF and WORD PROCESSED

Figures and graphics available in PDF and WORD PROCESSED

Figures and graphics available in PDF and WORD PROCESSED


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website