Navigation path

Left navigation

Additional tools

Програма в областта на цифровите технологии: скоростта на широколентовия достъп нараства, но Европа трябва да направи още

European Commission - IP/10/1602   25/11/2010

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO

IP/10/1602

Брюксел, 25 ноември 2010 г.

Програма в областта на цифровите технологии: скоростта на широколентовия достъп нараства, но Европа трябва да направи още

Според статистическите данни, публикувани днес от Европейската комисия, широколентовите връзки в Европа са много по-бързи отколкото преди една година. През юли 2010 г. скоростта на 29 % от широколентовите връзки в ЕС е била поне 10 мегабита за секунда (Mbps) (което е увеличение спрямо 15-те % от предходната година). Използването на широколентов достъп в ЕС продължава да нараства — на 100 души се падат 25,6 абонамента (в сравнение с 23,9 абонамента за предходната година). Мобилният широколентов достъп е нараснал за една година с впечатляващите 45 %, с 6 специализирани устройства за мобилен широколентов достъп (USB устройства или донгъли) на 100 души. Ще е нужна обаче още много работа преди ЕС да постигне своите цели, очертани в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, а именно — осигуряването на базов широколентов достъп за всеки европеец до 2013 г. и на високоскоростен и свръхвисокоскоростен широколентов достъп до 2020 г. (вж. IP/10/581, MEMO/10/199 и MEMO/10/200). Мерките, целящи да улеснят развитието и използването на високоскоростния и свръхвисокоскоростния широколентов достъп в ЕС, бяха представени от Комисията през септември 2010 г. (вж. IP/10/1142).

Заместник-председателят на Европейската комисия Нели Крус, комисар по цифровите технологии, заяви: „Високоскоростният широколентов достъп е цифров кислород, изключително важен за благоденствието и благополучието на Европа. Неговото използване и предлаганите скорости се увеличават, но ние трябва да направим повече, за да постигнем нашите цели за свръхвисокоскоростен достъп. По-специално се нуждаем спешно от споразумение по нашето предложение за осигуряване на радиочестотен спектър за мобилен широколентов достъп, чието търсене нараства много бързо.“

През юли 2010 г. скоростта на почти една трета от широколентовите линии в ЕС бе над 10 Mbps (в сравнение с 15 % през юли 2009 г.). По-високите скорости на предаване на данни по принцип осигуряват на потребителите по-голям и по-добър избор на услуги при по-ниска цена за мегабит. Средната скорост на 5 % от линиите в ЕС е 30 Mbps или по-висока (едва 0,5 % имат скорост от 100 Mbps или повече).

Новите развлекателни и бизнес услуги, като телевизията с висока разделителна способност или оборудването за видеоконферентна връзка, изискват много по-бърз интернет достъп от онзи, с който разполагаме като цяло днес в Европа, за да можем да се състезаваме със световни лидери като Южна Корея и Япония. Програмата в областта на цифровите технологии 2020 г. има за цел всички да получат минимална скорост от поне 30 Mbps и половината домакинства в Европа да се абонират за скорости над 100 Mbps.

Новите статистически данни показват също, че между юли 2009 г. и юли 2010 г. броят на широколентовите линии в целия ЕС е продължил да нараства с 8 % (макар и по-бавно в сравнение с 11-те % растеж през предходната година). Към юли 2010 г. в ЕС имаше около 128 милиона фиксирани широколентови линии, от които 9 милиона нови линии бяха добавени след юли 2009 г. В ЕС има около 220 милиона домакинства.

Нидерландия и Дания продължават да държат световното лидерство по използване на широколентов достъп (почти 40 линии на 100 души, като се обхващат около 80 % от домакинствата). Темповете на растеж се забавят, понеже техните пазари достигат зрялост и започват да се насищат (във водещи държави-членки като Финландия и Швеция използването на фиксиран широколентов достъп всъщност намалява, което вероятно се дължи на преминаването към мобилен широколентов достъп).

Девет държави-членки на ЕС (Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Люксембург, Нидерландия, Швеция и Обединеното кралство) имат по-висока степен на използване на широколентов достъп от Съединените щати (в САЩ има 26,4 абонамента на 100 жители според статистиките на ОИСР от май 2010 г.). Гърция и Чехия постигнаха най-добър напредък през последната година (измерен като растеж на глава от населението).

Цифровите абонатни линии (DSL) продължават да са най-използваната технология за широколентов достъп в Европа със 100 милиона линии, но техният пазарен дял започва да отстъпва в полза на по-високоскоростните влакнести мрежи и кабели с Docsis 3.0 (подобрение на кабелните мрежи, позволяващо свръхвисокоскоростен интернет). Броят на влакнестооптичните абонатни линии (FTTH) нарасна с 40 % между юли 2009 г. и юли 2010 г., но понастоящем те представляват едва 1,7 % от общия брой на линиите в Европа, тъй като тази технология се прилага само в няколко държави (по-специално в Швеция, където 24 % от широколентовите линии са FTTH).

Мобилният широколентов достъп се увеличава бързо

Мобилният широколентов достъп (например донгъли за преносими компютри) набира скорост в доста държави-членки, по-специално във Финландия (21,5 линии за мобилен широколентов достъп чрез USB устройства/карти за данни/донгъли на 100 души), Австрия (16,7), Швеция (14), Дания (13,4) и Португалия (12,1). Понастоящем степента на разпространение на мобилния широколентов достъп в Европа е 6 %, което представлява увеличение с 45 % спрямо юли 2009 г.

Средният пазарен дял на историческите далекосъобщителни оператори в ЕС намаля леко до около 44 % (той е най-голям в Кипър — 76 %, Финландия — 68 % и Люксембург — 66 %; и най-малък в Румъния и Обединеното кралство — 28 % и България — 32 %). Господството на историческите оператори на пазарите за широколентов достъп (включително препродажба на линии на едро) обаче структурно намалява в полза на конкуренцията в инфраструктурната база (основно чрез необвързан достъп до абонатните линии, което позволява достъп на трети страни до мрежата). С изцяло необвързан и съвместен достъп са 74,8 % от цифровите абонатни линии (DSL) на алтернативните оператори срещу 71,4 % преди една година. Растежът на броя на абонатните линии с необвързан достъп, макар и по-нисък от предходната година, се осъществява за сметка на препродажбата — форма на изискващ малки инвестиции достъп за нови участници на пазара, чийто дял намаля от 10,6 % на 8,9 % от линиите DSL от 2009 г. насам. Изглежда инвестициите на новите участници на пазара на далекосъобщенията са се увеличавали постепенно, което е помогнало за създаването на по-конкурентен пазар за широколентов достъп.

Пакетът от мерки за широколентов достъп, представен през септември 2010 г., включва Препоръка на Комисията относно регулирания достъп до мрежи за достъп от следващо поколение (NGA), която осигурява подходящ баланс между необходимостта от насърчаване на инвестициите и необходимостта от запазване на конкуренцията (вж. MEMO/10/424), предложение за Решение за създаване на програма за политиката в областта на радиочестотния спектър, за да се осигури между другото радиочестотен спектър за нуждите на безжичните широколентови технологии (вж. MEMO/10/425), и Съобщение във връзка с широколентовите мрежи за насърчаване на инвестициите (вж. MEMO/10/427).

Докладът е на разположение тук.

Annex

Figures and graphics available in PDF and WORD PROCESSED

Figures and graphics available in PDF and WORD PROCESSED

Figures and graphics available in PDF and WORD PROCESSED

Figures and graphics available in PDF and WORD PROCESSED

Figures and graphics available in PDF and WORD PROCESSED

Figures and graphics available in PDF and WORD PROCESSED


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website