Navigation path

Left navigation

Additional tools

IP/10/1499

Брюксел, 11 ноември 2010 г.

Според европейско проучване обществеността подкрепя отговорните иновации в областта на биологичните науки и биотехнологииите

Ново проучване на Евробарометър за биологичните науки и биотехнологията показва, че европейците са оптимистично настроени по отношение на биотехнологиите: 53 % от респондентите смятат, че в бъдеще тя ще има положително въздействие спрямо едва 20 %, които са на мнение, че въздействието ѝ ще е отрицателно. Проучването показва обаче и липса на информираност по съществени въпроси — което е знак за необходимост от по-добра комуникация. Така например някои от областите, обхванати от проучването, като нанотехнологиите, биобанките и синтетичната биология са напълно непознати за повечето респонденти (съответно за 55 %, 67 % и 83 % от тях), а към други, като генетично модифицираните храни, битуват скептицизъм и опасения. Проведеното през февруари 2010 г. проучване на Евробарометър е седмото от поредица, чието начало датира от 1991 г., и се основава на представителни извадки от 32 европейски държави.

Комисарят по въпросите на научните изследвания, иновациите и науката Мойра Гейгън-Куин сподели: „Това проучване ни казва три неща. Първо, европейците са по-скоро благоприятно разположени към биотехнологията, въпреки че някои нейни аспекти ги смущават. Второ, много хора чувстват, че им липсва основна информация по съществени аспекти на биотехнологиите, което говори за наличието на огромно комуникационно предизвикателство. Смятам да го поема, като призовавам заинтересованите страни да направят същото. Трето, всички решения, отнасящи се до биотехнологиите, следва да притежават сериозна научна обосновка и надлежно да отчитат моралните, здравните и екологичните фактори: не можем да се ръководим от емоционални реакции или от краткосрочни търговски съображения.

Биотехнологията би могла неимоверно да ни помогне в постигането на целите на нашата стратегия „Европа 2020“ за устойчив растеж и по-висок жизнен стандарт, така че тя ще продължи да представлява ключова научно-изследователска област в рамките на рамковите програми на Европейския съюз.

Както и при предишните проучвания за биотехнологията, въпросникът и анализът на резултатите бяха изготвени от независим екип социолози. В този случай водещи бяха специалисти от London School of Economics. Тяхното заключение е, че никой не отрича стремежа към иновации. В общи линии европейците подкрепят отговорните иновации, съпътствани от подходяща уредба, която да балансира пазарните интереси. Тогава, когато решенията във връзка с новите технологии засягат социалните ценности, те биха желали да се включат при взимането им. Същевременно от 2005 г. насам се наблюдава нарастване на доверието у някои ключови страни като лекарите, учените, ЕС, националните правителства и промишлеността за това, че взиманите по биотехнологични въпроси решения са правилни (вж. таблица 9 от доклада). С времето основно значение придобиха аргументите във връзка с устойчивото развитие.

От 53 % оптимистично настроени спрямо биотехнологиите респоденти от ЕС (вж. фиг. 2 от доклада) най-положително към нея се отнасят естонците — 77 %, шведите — 72 % и финландците — 69 %. Единствено в Австрия отрицателно настроените по отношение на въздействието на биотехнологиите надхвърлят оптимистите – 41 % спрямо 35 %.

Значима подкрепа има в ЕС и по отношение на биогоривата: 72 % от респондентите се обявяват в подкрепа на извличаните от зърнени култури биогорива, а 83 % — на горивата въз основа на неядивен материал (фиг. 7 от доклада).

Проучването открои и масова подкрепа за медицинските приложения на биотехнологиите, които са стриктно регулирани (фигура 21): 63 % от респондентите одобряват изследванията върху ембрионални стволови клетки (през 2005 г. те са били 59 %), 69 % подкрепят при определени условия изследванията върху други стволови клетки (спрямо 65 %), а 63 % поддържат генната терапия (спрямо 54 % преди пет години), като допълнително 15—18 % са готови да приемат горепосочените приложения при специални обстоятелства. Държавите, в които се наблюдава най-широка подкрепа за тези приложения, са Обединеното кралство, Испания и Дания.

Отчетливо мнозинство от европейците (61 % спрямо 57 % през 2005 г.) остават отрицателно настроени към генно модифицираните храни (фиг. 13). Посочените от респондентите аргументи са безопасност, безполезност и общо неприемане. Предпазлива подкрепа се появява обаче за новите т.нар. „technolite“ („технологично необременени“) поколения генно модифицирани храни — например вкарването на гени от диви ябълки в градински (46 % от респондентите подкрепят това спрямо 38 %, които се противопоставят) (фиг. 18).

Силно неодобрение среща и клонирането на животни за храна (само 18 % одобряват това).

Анализът на това проучване на Евробарометър е част от научно-изследователския проектSensitive Technologies and European Public Ethics“ (STEPE), финансиран от програма „Наука в обществото“ на 7-мата Рамкова програма на ЕС за научни изследвания и технологично развитие (7РП). Становищата, изразени в доклада на социолозите, отразяват мнението на авторите и не е задължително да представляват гледището на Европейската комисия.

Данните за този доклад в пълен и обобщен вид, както и информация по страни, се намират на уебсайта на Евробарометър:

http://ec.europa.eu/public_pinion/archives/eb_special_en.htm#341


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website