Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейската комисия стартира дебат за промяна на механизмите за борба с бедността

European Commission - IP/10/1494   10/11/2010

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO

IP/10/1494

Брюксел, 10 ноември 2010 г.

Европейската комисия стартира дебат за промяна на механизмите за борба с бедността

Европейската комисия стартира днес обществена консултация относно бъдещето на политиката на ЕС за развитие. Изправена пред тройното предизвикателство на икономическа, продоволствена и екологична криза, но и отчитайки цялостните окуражително икономически резултати на развиващите се страни, Комисията желае да проучи мненията как ЕС да подкрепи по най-добрия начин развиващите се страни да ускорят своя напредък в областта на Целите на хилядолетието за развитие, а и отвъд тях. Въз основа на предишни резултати Комисията предлага четири основни области за дискусия, като акцентира върху въздействието на помощта, предлагана от ЕС, създаването на условия за растеж, който гарантира широко социално приобщаване, насърчаването на устойчивото развитие и постигането на трайни резултати в областта на селското стопанство и продоволствената сигурност. След обществената консултация, в която могат да участват държавите-членки от ЕС и неговите партньори, през 2011 г. Комисията ще внесе съобщение относно актуализираната политика на ЕС за развитие.

„Помощта на ЕС трябва да допринася за осигуряването на достоен начин на живот за всички и да дава възможност на хората да изградят своето бъдеще. Гражданите на ЕС желаят да подкрепят най-бедните страни и очакват конкретни резултати. Искам да отговоря на тези очаквания, като гарантирам, че помощта на ЕС има голямо и трайно въздействие на местно ниво“, каза Комисарят на ЕС по въпросите на развитието Андрис Пиебалгс. „Нашата политика трябва да се пребори с първопричините за бедността и да бъде катализатор за създаването на условия за приобщаващ растеж в партньорските ни страни . Беше ми възложено да работя за намаляване на бедността и за по-добро координиране на помощта на ЕС, която представлява повече от 50% от помощите в световен мащаб. Убеден съм, че с една съвременна политика и правилните инструменти ЕС ще промени механизмите и ще подкрепи старта на развиващите се страни в дългосрочен план.“

Целта на Зелената книга е да се постави началото на дебат за възможностите за адаптиране на политиката на ЕС за развитие към нуждите на развиващите се страни по най-добрия начин и за придаване на допълнителна стойност на действията на ЕС. Комисията признава, че трябва да се следват различни и гъвкави подходи. Това обаче повдига въпроси относно необходимостта от съвместното преследване от страна на ЕС и неговите държави-членки на четири общи цели:

  • Как да се гарантира голямо въздействие на политиката на ЕС за развитие, така че всяко похарчено евро да осигурява най-добрата добавена стойност, икономически най-изгодните условия, най-подходящия начин за постигане на целите и най-добрите възможности за следващите поколения. Европейската помощ трябва да се съсредоточи в области, в които добавената стойност може ясно да бъде посочена.

    За целта усилията трябва да се насочат към постигането на четири основни изисквания: развитие на човешките ресурси, включително на здравеопазването и образованието, както и на сигурността като предпоставки за развитието на всяка страна; растеж и социално приобщаване за всеки дълготраен ангажимент. Това включва също подкрепа за доброто управление, координиране на помощите и съгласуваност на политиките.

  • Как да подпомогнем постигането на все по-приобщаващ растеж в развиващите се страни като средство за намаляване на бедността. Помощта сама по себе си не е достатъчна за оказване на подкрепа за капацитета на страните да постигнат успех в борбата с бедността, а растежът може да има мултиплициращ ефект чрез създаване на заетост и социална защита. Възниква въпросът дали ЕС не трябва да обмисли нови съвместни стратегии за приобщаващ растеж в партньорство със самостоятелни или регионални обединения в развиващите се страни, като бъдат привлечени и заинтересовани лица от частния сектор. Тези стратегии могат да обхванат ключови проблеми, като установяването на правна и регулаторна рамка, достъпа до кредитиране и създаването на достойни условия на труд. Тази цел е свързана също и с въпроса как политиката би могла да допринесе по най-добрия начин за укрепване на регионалната интеграция и за гарантиране на положителната интеграция на развиващите се страни в световната търговия.

  • Как да насърчим устойчивото развитие като двигател за постигането на напредък: развитието, основано на „зелена икономика“ не трябва да се разглежда единствено като тежест, а и като един мощен двигател за възможности. В Зелената книга е отразено как да се направи така, че устойчивото развитие да бъде в центъра както на нашата политика за развитие, така и на политиката в областта на изменението на климата, което ще е гаранция, че действията за борба с него ще повишат и потенциала за растеж на най-бедните жители по света. Комисията повдига и въпроса за достъпа до енергийни ресурси — предпоставка за постигане на повечето Цели на хилядолетието за развитие, като посочва, че без енергия болниците, училищата и селскостопанското производство не могат да функционират. Тя посочва, че Африка има огромен нереализиран потенциал от възобновяеми енергийни източници, благодарение на който милиони хора биха могли да получат достъп до електроенергия. Разгледанo е също адекватното използване на комбинирани средства за преодоляване на изменението на климата и за постигане на биоразнообразие и развитие, предоставяни посредством помощи и заеми или и от двата източника.

  • Как да се постигнат трайни резултати в областта на селското стопанство и продоволствената сигурност. Развитието и продоволствената сигурност вървят ръка за ръка. Опитът показва, че аграрната реформа и капацитетът за изхранване на населението на една страна са предпоставка за по-всеобхватно развитие и намаляване на бедността. Зелената книга предлага селското стопанство и продоволствената сигурност да служат за индикатори за проверка на капацитета на ЕС да предостави сътрудничество с голямо въздействие и да насърчава екологичния и приобщаващ растеж, като съсредоточава усилията си за гарантиране, че при предоставянето на помощ е взета под внимание цялата производствена верига.

Контекст

Европейският съюз е най-големият донор в света, като допринася за около 56 % от световната помощ. През 2009 г. Европейският съюз и неговите държави-членки предоставиха помощ за развитие на обща стойност 49 млрд. EUR. Външната помощ, управлявана от Европейската комисия за същата година, възлезе на 12 млрд. EUR. Член 208 от Договора от Лисабон гласи: „(…) Политиката на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие и политиките на държавите-членки се допълват и подсилват взаимно. Основната задача на политиката на Съюза в тази област е намаляването и, като крайна цел, изкореняването на бедността. Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни.“

Пълният текст на Зелената книга и информация за участие в консултацията можете да намерите на:

http://ec.europa.eu/yourvoice/consultations/index_en.htm

Вж. също

MEMO относно Зелената книга: MEMO/10/565

IP и MEMO относно отношенията ЕС—Африка: IP/10/1495 , MEMO/10/566

Линк към обществената консултация по въпросите на подпомагане на бюджета:

http://ec.europa.eu/development/how/consultation/index.cfm?action=viewcons&id=5221


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website