Navigation path

Left navigation

Additional tools

За подобряване на сигурността и прозрачността на пазарите на деривати в Европа

European Commission - IP/10/1125   15/09/2010

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO

IP/10/1125

Брюксел, 15 септември 2010 г.

За подобряване на сигурността и прозрачността на пазарите на деривати в Европа

В рамките на усилията си за създаване на по-стабилна финансова система Европейската комисия представи за обсъждане днес предложението си за регламент, с който да се осигури по-голяма сигурност и прозрачност на извънборсовия пазар на деривати. В проекта си за регламент Комисията предлага информацията относно договорите за извънборсови деривати да се предоставя на депозитарите и да бъде достъпна за надзорните органи. Освен това повече информация трябва да бъде осигурена на всички участници на пазара. Комисията предлага също така клирингът на стандартните договори за извънборсови деривати да се извършва чрез централни контрагенти. Това ще намали кредитния риск от контрагента, т.е. рискът една от страните да не изпълни задълженията си по договора. Предложението на Комисията, отговарящо изцяло на ангажиментите на ЕС в рамките на Г-20 и на подхода, възприет от Съединените щати, сега се предоставя на Европейския парламент и на държавите-членки на Европейския съюз за обсъждане. След приемането си регламентът ще се прилага от края на 2012 г.

Комисарят за вътрешния пазар и услугите Мишел Барние заяви: „Нито един финансов пазар не може да си позволи да остане територия от Дивия запад. Извънборсовите деривати оказват голямо влияние върху реалната икономика — от ипотеките до цените на хранителните продукти. Липсата на регулаторна рамка за извънборсовите деривати допринесе за финансовата криза и огромните последици от нея, от които страдаме всички. Днес ние предлагаме правила, които ще доведат до повече прозрачност и отговорност по отношение на пазарите на деривати. Така ще знаем кой какво прави и кой на кого какво дължи. Ще можем също така да предприемем действия, така че отделни проблеми да не дестабилизират цялата финансова система, както се случи при фалита на „Леман Брадърс“.

Основни елементи на предложението

По-голяма прозрачност: Понастоящем отчитането на извънборсови транзакции с деривати не е задължително. В резултат на това създателите на политики, регулаторите, но така също и участниците на пазара нямат ясна представа за това, какво се случва на него. Съгласно предложението на Комисията извънборсовите транзакции с деривати в ЕС ще трябва да се отчитат пред централните информационни центрове, наричани депозитари. Регулаторите в ЕС ще имат достъп до тези депозитари, което ще им позволи да имат по-добра представа за това кой какво и на кого дължи и да разкриват на ранен етап потенциални проблеми като например натрупване на риск. Междувременно новият Европейски орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) ще отговаря за надзора на депозитарите и за вписването или заличаването на вписването им в регистрите.

Освен това депозитарите ще трябва да публикуват общите позиции по категории деривати, така че да осигурят на всички участници по-ясна представа за това, какво става на пазара на извънборсови деривати.

По-голяма сигурност — намаляване на риска от контрагента: При сегашното състояние на нещата участниците в пазарите на извънборсови деривати не намаляват в достатъчна степен кредитния риск от контрагента, който се отнася до риска от загуба, възникващ когато едната страна по договора не извърши дължимото плащане в срок. Съгласно предложението на Комисията клирингът на стандартизираните (т.е. отговарящи на предварително определени критерии за допустимост, например висока степен на ликвидност) извънборсови деривати, ще трябва да се извършва чрез централни контрагенти. Централните контрагенти са правни субекти, които посредничат между двама контрагенти при транзакция и така стават „купувач за всеки продавач“, както и „продавач за всеки купувач“. Така ще се избегнат ситуации, при които фалитът на един участник на пазара причинява фалит на други участници на пазара, като поставя в рискова ситуация цялата финансова система. Ако даден договор не е допустим и съответно не подлежи на клиринг чрез централен контрагент, трябва да се приложат различни техники за управление на риска (като изискването да се притежава по-голям капитал). Тъй като централните контрагенти ще трябва да поемат допълнителен риск, за да се осигури тяхната сигурност, те ще бъдат предмет на строги изисквания по отношение на професионалното поведение и на хармонизирани изисквания по отношение на организацията и предпазливостта, като правила за вътрешно управление, одит, по-големи изисквания по отношение на капитала и т.н.

По-голяма сигурност — намаляване на оперативния риск: Пазарът за извънборсови деривати позволява висока степен на гъвкавост при определяне на икономическите и правните условия на договорите. Вследствие на това на пазара съществуват множество съвсем нестандартни и сложни договори, които все още изискват значителна ръчна намеса на много етапи от процеса. Това увеличава оперативния риск, т.е. рискът от загуба, дължаща се например на човешка грешка. Съгласно предложението на Комисията участниците на пазара трябва да измерват, следят и намаляват този риск, например като използват електронни средства за потвърждаване на условията на договорите за извънборсови деривати.

Приложно поле: Предложението се отнася до всички видове извънборсови деривати. То се прилага както по отношение на финансовите предприятия, които използват извънборсови деривати, така и за нефинансовите предприятия, които имат големи позиции в извънборсови деривати. То се прилага и за централните контрагенти и за депозитарите. Когато обаче нефинансови предприятия (например производители) използват извънборсови деривати, за да намалят риска, който възниква в резултат на основната им дейност („търговско хеджиране“, използвано за защита при промени в обменния курс например), те са освободени от изискванията за клиринг чрез централните контрагенти.

История на досието

Дериватът е договор между две страни, свързан с бъдещата стойност или статус на базовия актив, който стои зад него (например промяна в лихвените проценти или в стойността на определена валута, или евентуален фалит на длъжник). Финансов дериват, търгуван извънборсово, е дериват, който не се търгува на борсата, а се договаря частно между двама контрагенти. Използването на деривати нарасна неимоверно през последното десетилетие, като ръстът се дължи предимно на извънборсовите транзакции.

В края на декември 2009 г. размерът на пазара за извънборсови деривати в условни суми се равняваше на около 615 трилиона USD, което представлява увеличение с 12 % в сравнение с края на 2008 г. Тази стойност все пак беше с 10 % по-ниска от кулминационната точка, достигната през юни 2008 г.

Заплахата от фалит на Беър Стърнс през март 2008 г. и действителният фалит на Лемън Брадърс на 15 септември 2008 г., както и държавното финансиране за спасяване на Ей Ай Джи (AIG) на следващия ден подчертаха недостатъците на функционирането на пазара на извънборсови деривати, на който се търгуват 80 % от дериватите. В съобщението „Движеща сила за възстановяването на Европа“ от март 2009 г. Европейската комисия пое ангажимент да изготви, въз основа на доклад за дериватите и за други сложни структурирани продукти, подходящи инициативи за повишаване на прозрачността и осигуряване на финансова стабилност.

За повече информация виж:

http://ec.europa.eu/internal_market/financial-markets/derivatives/index_en.htm

Memo/10/410


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website