Navigation path

Left navigation

Additional tools

Трансгранична престъпност: Комисията публикува становище относно предложенията на няколко държави-членки за обмен на доказателства

European Commission - IP/10/1067   24/08/2010

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO

IP/10/1067

Брюксел, 24 август 2010

Трансгранична престъпност: Комисията публикува становище относно предложенията на няколко държави-членки за обмен на доказателства

Следовател, който търси доказателства в друга държава-членка на ЕС, е изправен пред съвкупност от разпоредби, датиращи отпреди 50 години. Той трябва да използва най-различни формуляри и процедури с цел да получи различни доказателства. Властите в друга държава могат да пренебрегнат искането или сами да определят свой срок. Днес Европейската комисия прие становище относно предложение на седем държави-членки на ЕС (Австрия, Белгия, България, Естония, Словения, Испания и Швеция) за Европейска заповед за разследване — система за улесняване работата на съдебните органи при събирането на доказателства в трансгранични наказателноправни производства (или разследвания). Предложението би позволило на органите да поискат от своите партньори да разследват, предават или събират доказателства. Например, ако шведски следовател проследява извършители на престъпления, които се укриват в Испания, той може да поиска неговите колеги да извършат претърсване на помещения. В становището, публикувано от Комисията днес, тя признава добавената стойност, която би донесла замяната на настоящата фрагментирана система от следствени мерки с единна правна рамка. Тя също така отбелязва необходимостта от ясни и подробни правила, които да бъдат в пълно съответствие с Хартата на ЕС за основните права. Тези мерки биха включвали минимални стандарти за събирането на доказателства, които да гарантират тяхната неоспорима допустимост в съда, както и високи стандарти за защита на чувствителната информация.

„За да се справят ефективно с трансграничната престъпност, националните органи се нуждаят от ясни и небюрократични правила за сътрудничество. Следовател, който разследва международна престъпна мрежа или лице, извършило изнасилвания в няколко държави, не би трябвало да прекарва времето си в попълване на многобройни формуляри. В същото време е важно да създадем подходящи процедурни защитни мерки, които да зачитат основните човешки права на лицата, които са обект на разследване, особено на заподозрените лица, чиято вина не е доказана,“ каза заместник-председателят Вивиан Рединг, комисар на ЕС по правосъдието. „Да направим така, че съдебните органи да работят съвместно в условията на взаимно доверие, е деликатна задача, която е от решаващо значение. Комисията вече представи предложения за подобряване на правата на заподозрените лица в Европа и за повишаване на доверието в различните национални съдебни системи.

Ще следим дебата относно Европейската заповед за разследване. Готови сме да помогнем на държавите-членки да гарантират, че техните предложения са в съответствие с нашата Харта на ЕС за основните права по време на преговорите и по-късно при практическото прилагане на този инструмент на ЕС.“

Днес Комисията прие анализ на предложението за обмен на доказателства, без стандарти за допустимост, представено на 21 май 2010 г. от седем държави-членки на ЕС (Австрия, Белгия, България, Естония, Испания, Словения и Швеция). Обединеното кралство също изяви желание за участие в предложената директива.

Комисията отбелязва предимството, което предложението на държавите-членки на ЕС за една по-опростена, единна система би могло да има, ако бъде придружено от подходящи процедурни стандарти и стандарти за основните права. Следователите биха могли да използват един стандартен формуляр, за да поискат от своите партньори всякакъв вид доказателства — от предаване на свидетелски показания до задействане на процедура за претърсване на помещения. Това би помогнало също така на жертвите, тъй като посредством даване на показания чрез видеоконферентна връзка ще стане излишно преразказването на претърпените страдания или пътуванията до друга юрисдикция.

Органите биха могли да откажат да приемат или изпълнят заповеди при ограничен брой обстоятелства, например поради опасения, свързани с националната сигурност.

При все това Комисията отбелязва, че съдебните органи няма да желаят да използват събрани доказателства като информация, свързана с банкови сметки, записи от телефонни разговори или ДНК, без да имат на първо място взаимно доверие в начина, по който са събрани тези доказателства. Затова е необходимо директивата да бъде съпроводена от общи минимални стандарти за събиране на доказателства в ЕС, за да се осигури тяхната допустимост в съда, както и зачитането на основните права и правото на справедлив съдебен процес. Всеки обмен на информация трябва да отговаря на правилата на ЕС за защита на данните.

Всички 27 държави-членки на ЕС ще преговарят по окончателно предложение, което след това ще бъде гласувано в Европейския парламент в рамките на обикновената законодателна процедура. Впоследствие Комисията ще реши дали е необходимо да представи отделни предложения, по-специално относно събирането/допустимостта на доказателствата. Всички предложения за правила на ЕС трябва да съответстват на Хартата на ЕС за основните права.

Контекст на досието

Европейската заповед за предаване на доказателства, приета през декември 2008 г., дава право на някои следователи да поискат предаване на съществуващи, но не и събиране на нови доказателства. Въпреки това досега не е издадена такава европейска заповед за предаване на доказателства, на фона на 14 000 европейски заповеди за арест през 2008 г., тъй като тя е в сила единствено в една държава-членка (Дания).

Миналия декември европейските лидери одобриха Програмата от Стокхолм. Комисията превърна тези политически цели в план за действие за периода 2010—2014 г. (IP/10/447).

Съществуващите споразумения създават условия за съдебните органи да подпомагат, но не и да признават своите взаимни решения. Съветът на Европа прие през 1959 г. Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси. С Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 29 май 2000 г. Съветът на министрите на ЕС имаше за цел да насърчи спонтанното сътрудничество между съдебните, полицейските и митническите органи.

За повече информация:

Становище на Комисията относно предложението за директива за Европейска заповед за разследване:

http://ec.europa.eu/justice/news/intro/news_intro_en.htm

Предложение за директива:

http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/10/st09/st09288-ad01.en10.pdf

Уебстраница на Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията, комисар на ЕС по правосъдието, основните права и гражданството:

http://ec.europa.eu/commission_2010-2014/reding/index_en.htm


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website