Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейската комисия призовава 14 държави-членки на ЕС да гарантират, че трансграничната престъпност не носи печалби за извършителите

European Commission - IP/10/1063   23/08/2010

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO

IP/10/1063

Брюксел, 23 август 2010 г.

Европейската комисия призовава 14 държави-членки на ЕС да гарантират, че трансграничната престъпност не носи печалби за извършителите

Италианските власти конфискуваха миналия месец имущество на мафията на стойност 60 млн. евро. В Обединеното кралство бяха иззети 92,3 млн. британски лири от международна престъпна група, притежаваща имущество в Дубай. При тези акции обаче беше иззета само част от цялото богатство на престъпниците, което в наши дни може лесно да се прехвърля през границите. Поради тази причина съгласно правилата на ЕС в сила от 2006 г. (Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета) държавите-членки могат да прибягнат до конфискация на имущество, което е придобито от престъпна дейност и се намира в чужбина.2006/783/ПВР Въпреки това в публикуван днес доклад на Европейската комисия се посочва, че половината от държавите-членки на ЕС все още не са въвели тези правила. Това означава, че имуществото — независимо дали става въпрос за недвижими имоти, изпрани пари или откраднати автомобили — на престъпна организация, преследвана във Франция, не е застрашено в Словакия или България, например. Съгласно правилата на ЕС съдебните органи следва да имат право да се обръщат към колегите си в други държави-членки с искане за изпълнение на решенията за конфискация, но днешният доклад разкрива, че слабото прилагане и бюрокрацията, които често отразяват липсата на доверие в съдебната система на другата държава, продължават да затрудняват изземването на имущество, придобито от престъпна дейност.

„Във време на икономическа криза е жалко, че държавите-членки на ЕС позволяват милиарди евро под формата на имущество на осъдени престъпници да им се изплъзнат, при положение че преди четири години правителствата се договориха за мерки за конфискация,“ каза заместник-председателят Вивиан Рединг, комисар на ЕС по правосъдието, основните права и гражданството. „Нежеланието на много държави-членки да спазват рамковите решения на Съвета, за които са постигнали договореност, за пореден път ясно показва защо пространството на правосъдие на ЕС се нуждаеше от Договора от Лисабон. В бъдеще трябва да имаме по-ясни правила, по-последователно прилагане и изпълнение на тези правила и най-вече доверие между съдебните системи. Междувременно призовавам държавите-членки да въведат правилата за борба с престъпността, за да могат съдебните органи да работят съвместно и ефективно да изземват неправомерно придобитите печалби на престъпниците.“

Престъпниците се възползват от отворените граници в ЕС и преместват откраднато имущество или незаконни стоки през границите. Конфискацията е ценно средство за прекратяването на тази практика.

Съгласно правилата на ЕС една държава-членка на ЕС може да изпрати решение за конфискация на друга държава-членка, в която лицето, за което се отнася решението, живее или притежава имущество или доходи. Другата държава директно извършва конфискацията, като спазва националното си законодателство и без допълнителни формалности.

Според днешния доклад обаче до февруари 2010 г. едва 13 от 27-те държави-членки на ЕС са въвели правилата. Въпреки че срокът за въвеждане на мерките беше 24 ноември 2008 г., седем държави уведомиха Комисията, че законодателният процес все още е в ход, а останалите седем не предоставиха информация (вж. приложението).

Тринайсетте държави-членки, които въведоха правилата, вече ги използват в борбата с престъпността. От влизането на правилата в сила съдебните органи в Нидерландия, например, са изпратили 121 решения за конфискация на своите колеги в ЕС за имущество на обща стойност почти 20 млн. евро.

Без доверие в честността на съдебните системи сътрудничеството в областта на правосъдието е ограничено

Съгласно действащите правила на ЕС списъкът на обстоятелствата, при които държавите-членки могат да откажат да изпълнят решение за конфискация, като нарушаване на принципа за еднократно привличане към наказателна отговорност за едно и също престъпление или наличието на много дълъг период между фактите и окончателната присъда, е ограничен. Въпреки това днешният доклад показва, че всички държави с изключение на три (Ирландия, Португалия и Нидерландия1) са добавили още причини за отказ да бъдат изпълнени решенията за конфискация на други държави. Това ограничава ефекта от инструмента, чиято цел е да се даде възможност на органите незабавно да признават съответните решения.

В днешния си доклад Комисията предупреждава също така, че дори в държавите, в които правилата са въведени, решенията за конфискация все още не се признават автоматично заради правни формалности, като публичните изслушвания, които бяха добавени към националните правила в четири държави (Чешката република, Полша, Румъния и Словения).

През март комисарят на ЕС по правосъдието Вивиан Рединг заяви, че е необходимо да има взаимно доверие, за да могат съдебните органите да признават решенията на колегите си от другите държави-членки (SPEECH/10/89). Затова Комисията обяви като свой приоритет постепенното въвеждане на общи минимални стандарти, започвайки с правото на заподозрените в престъпления да разполагат с устен и писмен превод (което ще влезе в сила тази есен — IP/10/746) и да им бъдат прочитани правата (предложението е направено на 20 юли — IP/10/989).

Контекст

На 6 октомври 2006 г. държавите-членки на ЕС приеха Рамково решение на Съвета (2006/783/ПВР) за признаването и незабавното стартиране на изпълнението на решенията за конфискация, издадени от компетентните органи на другите държави-членки на ЕС.

Преди влизането в сила на Договора от Лисабон правилата на ЕС в сферата на правосъдието се приемаха съгласно т.нар. „трети стълб“ като „рамкови решения“, които обвързаха държавите-членки по отношение на резултатите, които да бъдат постигнати, но националните органи разполагаха със свободата да изберат формата и методите. Това можеше да доведе до приблизителни правила, които на практика можеше да бъдат много различни в отделните държави от ЕС. По време на преходен период до 2014 г. Комисията не може да предприеме правни действия, за да гарантира, че държавите-членки прилагат тези правила, както може да направи в други области на политиката. До тогава тя ще продължи да осъществява мониторинг и да подкрепя активно ефективното прилагане и спазване на правилата от страна на държавите-членки.

Новини по въпроси, свързани с правосъдието и вътрешните работи:

http://ec.europa.eu/justice/news/intro/news_intro_en.htm

Уебстраница на Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията, комисар на ЕС по правосъдието, основните права и гражданството:

http://ec.europa.eu/commission_2010-2014/reding/index_en.htm

ANNEX

Notification of implementation of Council Framework Decision 2006/783/JHA90 as of February 2010

Country

State of play

Extra grounds for refusal

Austria

Full implementation

Yes

Belgium

Implementation in process

Bulgaria

No notification

Cyprus

Implementation in process

Czech Republic

Full implementation

Yes

Denmark

Full implementation

Yes

Estonia

No notification

Finland

Full implementation

Yes

France

Implementation in process

Germany

Full implementation

Yes

Greece

Implementation in process

Hungary

Full implementation

Yes

Ireland

Full implementation

No

Italy

Implementation in process

Latvia

Full implementation

Yes

Lithuania

Implementation in process

Luxembourg

No notification

Malta

No notification

The Netherlands

Full implementation

No

Poland

Full implementation

Yes

Portugal

Full implementation

No

Romania

Full implementation

Yes

Slovakia

No notification

Slovenia

Full implementation

Yes

Spain

Implementation in process

Sweden

No notification

United Kingdom

No notification

1 :

Моля, имайте предвид, че приетият днес доклад беше приключен през февруари 2010 г., а Нидерландия прие националното законодателство за прилагане през април 2010 г. Затова в доклада се посочва, че Ирландия и Португалия са единствените две държави, които не са въвели допълнителни основания за отказ.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website