IP/09/731

Брюксел, 11 май 2009 г.

Комисията предлага нова рамка за регламентиране на таксите за сигурност на въздухоплаването

Днес Комисията прие предложение за директива относно таксите за сигурност на въздухоплаването в Европа. Предложението идва в резултат на неотдавнашен доклад относно финансирането на сигурността на въздухоплаването. То цели да гарантира прозрачност, недискриминация и консултиране с авиокомпаниите при определяне на размера на таксите, както и обвързване на таксите за сигурност с направените разходи. Предлага се и създаването на независим надзорен орган във всяка държава-членка.

На фона на изпълнената с предизвикателства обща икономическа ситуация, Антонио Таяни, заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за транспорта, заяви: „Бяха предприети важни стъпки, за да се гарантира защитата на пътниците във въздушния транспорт. Това доведе до увеличаване на разходите по сигурността за пътниците. Необходимо е да се вземат мерки за осигуряване на услуги в областта на сигурността по най-рентабилен начин.“

Понастоящем възстановяването на разходите, свързани със сигурността на въздухоплаването, е регламентирано на национално равнище. Информацията, която стига до пътниците относно тези разходи обаче, може да бъде неизчерпателна и не всички летища в ЕС се консултират системно с авиокомпаниите. Това положение възпрепятства съществуването на равни условия за летищата и за авиопревозвачите, което е от особено голямо значение за целия авиационен сектор в изпълнената с предизвикателства среда.

Неотдавна в доклад на Комисията бе направено заключението, че недискриминационните такси за сигурност, които са строго обвързани с направените разходи, са много важни за гарантиране на лоялна и честна конкуренция между авиокомпаниите и между летищата^[1]. Поради тази причина Европейската комисия предлага следните общи принципи за събиране на таксите за сигурност на летищата в Общността:

1. Недискриминация: таксите за сигурност не трябва да дискриминират пътници или авиокомпании.

2. Консултиране: трябва задължително и редовно, поне веднъж годишно, да се провеждат консултации с авиокомпаниите относно таксите за сигурност. Летищата трябва да вземат предвид мненията на авиокомпаниите преди да вземат решение, а в случаите когато не бъде постигнато споразумение, те следва да обосновават своите решения.

3. Прозрачност: трябва да се осигури прозрачност на три отделни равнища:

• на равнището на летищата: авиокомпаниите следва да получават информация от летищата относно компонентите, въз основа на които се определя размерът на таксите за сигурност (например предоставяните срещу таксите услуги и инфраструктура, методът на изчисление или предвидените инвестиции);
• на равнището на авиокомпаниите: за да бъдат в състояние летищата да оценят правилно изискванията по отношение на бъдещите инвестиции и по-добре да приспособят своята инфраструктура, свързана със сигурността, авиокомпаниите следва например да им предоставят своевременно своите предвиждания за трафика;
• на равнището на държавите-членки: важно е да бъде постигната прозрачност по отношение на икономическото въздействие на националните мерки за сигурност, които надхвърлят изискванията на ЕС.

4. Обвързаност с разходите: таксите за сигурност трябва да се използват изключително за покриване на разходите по сигурността и те трябва да отчитат безвъзмездните средства и субсидиите, предвидени от властите за цели, свързани със сигурността, разходите за финансиране на съоръженията и разходите за инсталациите и операциите по сигурността.

5. Независим надзорен орган и разрешаване на спорове: във всяка държава-членка следва да се създаде независим орган, който да гарантира правилното прилагане на мерките, както и да се установи процедура за разрешаване на спорове, възникнали между летищата и ползвателите.

^[1] Доклад на Комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването, COM(2009) 30 окончателен, 2.2.2009 г.