Navigation path

Left navigation

Additional tools

Измененията на климата: Комисията представя в Копенхаген предложения за световно споразумение по проблемите на измененията на климата

European Commission - IP/09/141   28/01/2009

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO

IP/09/141

Брюксел, 28 януари 2009 г.

Измененията на климата: Комисията представя в Копенхаген предложения за световно споразумение по проблемите на измененията на климата

Днес Европейската комисия представи предложенията си за всеобхватно и амбициозно ново споразумение на глобално равнище по проблемите на измененията на климата, както и за неговото финансиране. Новото споразумение ще бъде сключено на конференцията на ООН по въпросите на климата в Копенхаген през декември. За да ограничи повишаването на температурата до по-малко от 2°C развиващите се страни ще имат нужда от значително по-голямо финансиране от развития свят, както и от помощта на многостранните институции, за да дадат своя принос за решаването на проблемите, свързани с климатичните изменения. Предложенията на Комисията включват изграждането до 2015 г. на пазар на въглеродни емисии в рамките на ОИСР и създаването на нови международни източници на финансиране въз основа на емисиите на отделните държави и на платежоспособността им.

Комисарят по околната среда Ставрос Димас заяви: „Мерките във връзка с причините и последиците от климатичните изменения изискват значителни частни и публични инвестиции през следващите десетилетия, но стойността на тези инвестиции ще бъде значително по-малка в сравнение със ситуацията, при която оставяме измененията в климата да продължат да проявяват разрушителната си сила. Европейският план за икономическо възстановяване и подобните на него мерки по света, които се вземат в отговор на икономическата криза, са възможност за напредък в областта на инвестициите за намаляване на въглеродните емисии и същевременно възможност за стимулиране на растежа, иновациите и създаването на работни места. В същото време обаче от жизненоважно значение за постигането на споразумение в Копенхаген са решенията за по-нататъшно финансиране. Днешното съобщение допринася съществено в тази насока чрез представянето на всеобхватен пакет от предложения за постепенно повишаване на финансирането и инвестициите.“

Целите на Копенхаген

Целта на ЕС е да ограничи глобалното затопляне до по-малко от 2°C над температурата преди индустриализацията, тъй като има сериозни научни доказателства, че измененията на климата ще бъдат опасни над това равнище.

Споразумението от Копенхаген следва да определи глобалните цели за намаляване на емисиите, а също така и да осигури основата за засилване на способността на страните да се приспособяват към измененията в климата. Съобщението[1] представя конкретни предложения за постигането на тези цели.

Цели и мерки

За да може повишението на температурата да остане под 2°C, е необходимо нарастването на глобалните емисии да бъде спряно преди 2020 г., а до 2050 г. те да бъдат ограничени до по-малко от 50 % от равнищата от 1990 г. За тази цел е необходимо да бъдат взети мерки както от развитите, така и от развиващите се страни.

Развитите страни трябва да поемат инициативата и до 2020 г. да намалят общите си емисии с 30 % спрямо равнищата от 1990 г. ЕС даде пример с ангажимента си да ограничи собствените си емисии с 30 %, ако други развити страни се ангажират, че също ще извършат подобни съкращения, и вече взема мерки да съкрати собствените си емисии с 20 % (IP/08/1998) . Съобщението предлага конкретни параметри, за да бъде гарантирано, че националните цели са обвързани със съответните усилия. Всички държави от ОИСР, както и държавите-членки на ЕС, държавите-кандидати за членство в ЕС и потенциалните кандидати за членство следва да се съобразяват с целевите емисии.

Развиващите се страни, с изключение на най-бедните, следва до 2020 г. да ограничат нарастването на общите си емисии до 15 ─ 30 % под обичайните равнища. Това трябва да включва бърз спад на емисиите в резултат на изсичането на тропически гори. IP/08/1543 Необходимо е тези държави да се ангажират с приемането на стратегии за развитие с по-малко въглеродни емисии, които до 2011 г. да обхванат всички сектори, основни източници на въглеродни емисии. Тези стратегии ще бъдат оценявани от нов международен механизъм, който също така ще подплати предложените мерки със съответната външна помощ.

Финансиране на развитие с понижени въглеродни емисии

За да бъдат намалени емисиите, според независими оценки може да се окаже, че е необходимо допълнителните глобални нетни инвестиции да нараснат през 2020 г. до около 175 млрд. евро годишно. Повече от половината от тази сума трябва да бъде в развиващите се страни. До 2020 г. по-голямата част от мерките в тези държави ще бъдат или с ниски разходи, или дори ще носят печалби и те следва да бъдат финансирани от самите държави. Международната финансова подкрепа за мерките, които надхвърлят собствените възможности на дадена държава, следва да идва от различни източници, включително обществени фондове и механизми за международно кредитиране във връзка с въглеродните емисии.

Споразумението от Копенхаген следва също така да подсигури рамка за подпомагане на приспособяването на страните към неизбежните изменения в климата. От всички развити и развиващи се страни следва да се изиска да разработят национални стратегии за адаптиране. Подкрепата за адаптирането следва да бъде подсигурена за най-уязвимите най-слабо развити страни и малките развиващи се островни държави.

ЕС следва да проучи потенциалните нови източници на международно финансиране на базата на принципа „замърсителят плаща“ и на възможностите за плащания. Държавите-членки от ЕС могат също така да използват част от бъдещите си приходи от продажбите на квоти чрез търг съгласно Системата на ЕС за търговия с емисии, за да подкрепят развиващите се страни.

Глобален пазар на въглеродни емисии

ЕС следва да се стреми до 2015 г. да изгради пазар на въглеродни емисии в рамките на ОИСР, като свърже схемата на ЕС за търговия с емисии на парникови газове с други подобни системи за ограничения и търговия, за да смекчи неблагоприятните последици и за да набере средства за борбата с измененията на климата. Пазарът следва да бъде разширен, за да обхване до 2020 г. големи нововъзникващи икономики с оглед изграждането на глобален пазар за търговия с въглеродни емисии.

Механизмът за чисто развитие (МЧР) по Протокола от Киото следва да бъде реформиран. За напредналите развиващи се страни и икономическите сектори с висока конкурентоспособност МЧР следва постепенно да бъде заменен с механизъм за секторно кредитиране и със системи за ограничения и търговия.

Следващи стъпки

Съобщението е отправено към Съвета, Парламента и консултативните органи на ЕС. Очаква се Европейският съвет да даде своя отговор през март.

Виж също MEMO/09/34

За повече информация

http://ec.europa.eu/environment/climat/future_action.htm


[1] Към всеобхватно споразумение в Копенхаген относно измененията на климата COM(2009)39


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website