IP/08/763

Брюксел, 20 май 2008 г.

Комисията очертава европейската ответна реакция, имаща за цел смекчаване на ефекта от покачването на цените на храните в световен мащаб

Днес Европейската комисия прие съобщение, което представя потенциалните политически ответни реакции, имащи за цел смекчаване на ефекта от покачването на цените на храните в световен мащаб. Документът ще бъде обсъден в Европейския съвет на заседанието му на 19-20 юни. Съобщението анализира структурните и циклични фактори и предлага тристранна политическа ответна реакция, включително краткосрочни мерки в контекста на ,,здравния преглед“ на Общата селскостопанска политика (Вж. IP/08/762) и в мониторинга на сектора за продажби на дребно; инициативи за увеличаване на снабдяването със селскостопански продукти и гарантиране осигуряването на храни, включително насърчаване разработването на надеждни бъдещи поколения биогорива; също така инициативи, които допринасят за глобалното усилие за справяне с въздействията от нарастването на цените върху бедните слоеве от населението.

Председателят на Комисията Жозе Мануел Барозу заяви: „Европейският съюз реагира бързо на внезапното покачване на цените на храните. Ние сме изправени пред проблем, който е обусловен от много причини, и има множество последствия. Следователно трябва да действаме в няколко направления, за да можем да се справим с тях. Възможните политически ответни реакции, които представяме днес, допълват мерките, които вече сме предприели. Комисията приканва държавите-членки да участват в единна европейска ответна реакция на това глобално предизвикателство. Ние ще координираме нашата ответна реакция с нашите международни партньори в рамките на ООН и Г8.“

Защо се покачиха цените на храните?

Съобщението прави преглед на причините, които обуславят покачването на цените на храните, което настъпи едновременно в ЕС и в международен мащаб. Покачването настъпи след период от три десетилетия, през който цените на селскостопанските цени се снижаваха. Последните данни показват спад от достигнатите върхови стойности на цените през ранната 2008 г. за повечето хранителни стоки. Сред структурните причини за по-високите цени на храните са постоянното нарастване на търсенето на хранителни суровини и храни с по-висока добавена стойност, по–специално в големите развиващи се икономики, както и общото нарастване на световното население. Повишаващите се цени на енергията оказват пазарен ефект върху цените на храните, по-специално като увеличават разходите на влагани за производството на храни материали, като например азотни торове, чиито цени са се покачили с 350 % след 1999 г., и чрез увеличение на транспортните разходи. Растежът на добивите от посевите е намалял и са появили нови пазари за селскостопански продукти. Временните фактори, които допринасят за покачването на цените, включват слаби реколти в редица региони на света, исторически ниско ниво на хранителните запаси, обезценяването на американския долар и ограничения на износа в редица традиционни доставчици на световния пазар. Спекулациите увеличиха появилата се нестабилност на цените.

Въздействията в ЕС

Покачването на цените на хранителните стоки допринесе за по-висока инфлация на цените им и по-висока обща инфлация в ЕС, въпреки че нейното въздействие върху цените на дребно бе ограничено от поскъпването на еврото, намаляващия дял на суровините в производствените разходи на храните в сравнение с вложените енергия и труд, както и ниския дял на разходите за храни в средностатистическия разход на едно домакинство. Ефектът обаче бе почувстван много по-силно в някои държави-членки отколкото в други и имаше много по-сериозно въздействие върху семействата с ниски доходи. Това облагодетелства заетите в земеделието фермери, докато тези в сферата на животновъдството бяха засегнати от по-високите цени на фуражите.

Въздействията в глобален мащаб

Развиващите се страни, които внасят храни, са засегнати в най-голяма степен, докато страните, които са износители на храни като цяло са облагодетелствани. Въпреки че по-високите цени още не са предизвикали недостиг на храни, те са довели до по-голяма бедност, недохранване и повишена уязвимост спрямо допълнителни външни сътресения в най-бедните страни в света. При все това, в средносрочен и дългосрочен план, нарастващите цени предоставят възможности за фермерите в развиващия се свят и могат да увеличат приноса им за икономически растеж.

Тенденцията за бъдещето

Цените започнаха да спадат след достигнатите върхови стойности и Комисията очаква тази тенденция да продължи и пазарите да се стабилизират. При все това, Комисията не очаква връщане към ниските цени от миналото.

Политическата ответна реакция

Тристранната политическа ответна реакция, която е предложена от Комисията днес, се състои от следните мерки:

• 1) в краткосрочен план: „здравния преглед“ на Общата селскостопанска политика (Вж. IP/08/762) и мониторинг на пазара на дребно в рамките на прегледа на Единния пазар в съответствие с принципите на конкуренцията и вътрешния пазар.
• 2) в дългосрочен план: инициативи за увеличаване на снабдяването със селскостопански продукти и гарантиране осигуряването на храни, включително насърчаване съставянето на надеждни критерии за биогорива и разработването на бъдещи поколения биогорива в Европа и на международно ниво, както и засилването на научноизследователската дейност в селското стопанство и разпространяване на постигнатото ноу-хау в развиващите се страни.
• 3) инициативи, които допринасят за глобалното усилие за справяне с въздействията от нарастването на цените върху бедните слоеве от населението, включително: по-добре координирана международна ответна реакция на кризата с храните, по-специално в контекста на ООН и Г-8; продължаване на политиката на отворена търговия, която предлага преференциален достъп до пазара на ЕО на най-бедните страни в света; незабавна ответна реакция на неотложните краткосрочни хуманитарни нужди; насочване на помощта за развитие към дългосрочни проекти за съживяване на селското стопанство на развиващите се страни.

Като цяло Комисията ще продължи да извършва активен мониторинг на ситуацията и да адаптира политиките си, с цел да се вземат предвид новите обстоятелства.

Необходимо ли е ЕС да намали набелязаните цели в областта на биогоривата с оглед на нарастващите цени на храните?

През 2007 г. Европейският съвет определи целите относно биогоривата в областта на транспорта, и през януари 2008 г. Комисията направи предложение относно прилагането им. Целта никога не е била достигането на дял от 10 % за биогоривата на всяка цена. Целта е постигане на дял от 10 % при много стриктни условия. Тези условия включват действаща и солидна схема за устойчиво развитие, както и търговска жизнеспособност за второто поколение биогорива. Тази схема за устойчиво развитие на ЕО е понастоящем обект на дискусия в Съвета и Европейския парламент. Тя е първата от този вид в света. Тя трябва да гарантира, че производството няма да има вредни странични ефекти, и че ще бъде устойчиво и изпълнимо. Независимо от целта на Съюза за достигане на дял от 10 %, в световното производство на биогорива ще се наблюдава по-нататъшно увеличение. Най-добрият принос на Европа би бил да се направи всичко възможно, за да покаже, че една схема за устойчиво развитие би могла да заработи и да гарантира бърз преход към новото поколение биогорива. В наши дни в транспортния отрасъл единствената алтернатива на невъзстановяемите изкопаеми горива са биогоривата. Целта на ЕС за разработване на надеждни биогорива ще бъде от решаващо значение, за да може ЕС да намали емисиите си на CO2 с 20 % до 2020 г.