Navigation path

Left navigation

Additional tools

Източното партньорство – амбициозна нова глава в отношенията на ЕС с неговите източни партньори

European Commission - IP/08/1858   03/12/2008

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO

IP/08/1858

Брюксел, 3 декември 2008 г.

Източното партньорство – амбициозна нова глава в отношенията на ЕС с неговите източни партньори

Предложението на Комисията за ново източно партньорство представлява етапна промяна в отношенията на ЕС с Армения, Азербайджан, Беларус[1], Грузия, Молдова и Украйна. В рамките на това амбициозно партньорство се предвижда значително повишаване на степента на политическия ангажимент, включително перспективата за ново поколение споразумения за асоцииране, всеобхватна интеграция в икономиката на ЕС, по-лесно пътуване до ЕС за гражданите, при условие че са изпълнени изискванията за сигурност, по-добри договорености за енергийна сигурност в полза на всички заинтересовани и увеличена финансова помощ. ЕС предлага много по-интензивна оперативна подкрепа на усилията на партньорите за реформа чрез нова програма за всеобхватно институционално изграждане и ново многостранно измерение, което ще сближи партньорите с оглед на преодоляването на общите предизвикателства. Новото партньорство включва нови мерки за подкрепа на социалното и икономическото развитие на 6 страни, както и 5 водещи инициативи, които ще бъдат съвсем конкретно доказателство за подкрепата от страна на ЕС.

Председателят на Комисията Жозе Мануел Барозу заяви: „Източното партньорство ще постигне своята цел на политическо асоцииране и икономическа интеграция единствено при наличието на силна политическа воля и ангажираност на двете страни. Трябва да инвестираме повече във взаимната стабилност и благополучие. Това ще бъде бързо компенсирано чрез значими политически и икономически ползи и ще доведе до по-голяма стабилност и сигурност както за ЕС, така и за нашите източни партньори.“

„Дойде моментът да отворим нова глава в отношенията с нашите източни съседи“ – добави комисарят по външните отношения и европейската политика на добросъседство Бенита Фереро-Валднер. „Въз основа на напредъка през последните години подготвихме амбициозно и в същото време добре балансирано предложение. Сигурността и стабилността на ЕС са повлияни от събития, протичащи в Източна Европа и Южен Кавказ. Нашата политика по отношение на тези страни трябва да бъде силна, проактивна и недвусмислена. ЕС ще продължи своя успешен подход към разработени за целта програми в нов мащаб и ще добави силен акцент върху многостранното измерение. Ние продължаваме да защитаваме принципа, че напредъкът трябва да се осъществява успоредно с усилията за реформа на нашите партньори, но с този нов пакет се предлага и по-интензивна помощ, за да им помогнем да осъществят своите цели.“

Източното партньорство е отговор на желанието на източните партньори на ЕС да се приближат към Европейския съюз. ЕС обаче е изключително заинтересован да спомогне и за развитието на стабилността, по-доброто управление и икономическото развитие по своите източни граници.

От 1989 г. насам по източната граница на ЕС настъпиха радикални промени. Последователните разширявания доведоха до по-голяма географска близост с нашите източни съседи, а реформите, поддържани чрез Европейската политика за добросъседство (ЕПД), сближиха тези страни с ЕС в политически и икономически план. ЕС има все по-голяма отговорност към партньорите си, свързана с необходимостта да им помогне да преодолеят политическите и икономическите предизвикателства, пред които са изправени, да подкрепи стремежите им за по-тесни връзки и не на последно място с оглед на конфликта в Грузия през изминалото лято. Вследствие на конфликта в Кавказ Европейският съвет, състоял се на 1 септември, поиска Комисията да представи своето предложение по-рано от първоначално предвиденото.

Вследствие на консултациите с източните партньори Комисията предлага да установи по-задълбочени двустранни отношения с източните партньори и да стартира нова многостранна рамка за сътрудничество. Основните нови моменти в инициативата са:

  • Нови споразумения за асоцииране, включително споразумения за задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия за онези, които желаят и имат готовност да поемат всестранните ангажименти към ЕС, които те предполагат;
  • Всеобхватни програми, финансирани от ЕС, за подобряване на административния капацитет на партньорите;
  • Постепенно интегриране в икономиката на ЕС (с подходящата асиметрия за икономиките на партньорите), включително чрез законно обвързващи ангажименти за регулаторно сближаване;
  • Насърчаване на партньорите да развиват помежду си мрежа за свободна търговия, която в по-дългосрочен план може да ги обедини в Икономическа общност на добросъседство;
  • Сключване на „пактове за мобилност и сигурност“, създаващи възможност за по-лесно законно пътуване до ЕС като в същото време се повишават усилията за борба с корупцията, организираната престъпност и незаконната миграция. Тези пактове могат да обхванат и системите за предоставяне на убежище, които се подобряват спрямо стандартите на ЕС, създаването на структури за интегрирано управление на границите и т.н., като крайната цел е безвизов режим на пътуване с всички партньори, участващи в процеса на сътрудничество;
  • Комисията ще проучи възможностите за трудова мобилност с цел отваряне на пазара на труда на ЕС в бъдеще;
  • По-голяма енергийна сигурност за ЕС и неговите източни партньори;
  • Програми, засягащи икономическото и социалното развитие в страните-партньори, и по-специално засягащи дълбоките икономически и социални различия в тези страни;
  • Създаване на четири многостранни политически платформи: за демокрация, добро управление и стабилност; икономическа интеграция и сближаване с политиките на ЕС; енергийна сигурност; и контакти между народите за по-нататъшна подкрепа на индивидуалните усилия на партньорите за реформа.
  • Водещи инициативи: програма за интегрирано управление на границите; инструмент за МСП; насърчаване на регионалните пазари на електроенергия, енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници; разработване на южния енергиен коридор; и сътрудничество за предотвратяване, подготовка и отговор на природни и причинени от човека бедствия;
  • Повече контакти между народите и по-голямо участие на гражданското общество и другите участници, включително на Европейския парламент;
  • Допълнителна финансова помощ — значително нарастване — от 450 млн. EUR през 2008 г. на 785 млн. EUR през 2013 г. Това означава допълнителен пакет от 350 млн. EUR в допълнение към планираните ресурси за 2010—2013 г. Освен това ще пренасочим 250 млн. EUR, които бяха вече предвидени за регионалните програми в рамките на ЕПД.

Комисията предлага да стартира тази инициатива през пролетта на 2009 г. в рамките на специална „Среща на върха за източното партньорство“.

Допълнителна информация:

http://ec.europa.eu/external_relations/eastern/docs/index_en.htm

http://ec.europa.eu/world/enp/index_en.htm

http://ec.europa.eu/world/enp/partners/enp_armenia_en.htm

http://ec.europa.eu/world/enp/partners/enp_azerbaijan_en.htm

http://ec.europa.eu/world/enp/partners/enp_belarus_en.htm

http://ec.europa.eu/world/enp/partners/enp_georgia_en.htm

http://ec.europa.eu/world/enp/partners/enp_moldova_en.htm

http://ec.europa.eu/world/enp/partners/enp_ukraine_en.htm


[1] Степента на участие на Беларус в източното партньорство ще зависи от цялостното развитие на отношенията ЕС — Беларус


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website