Navigation path

Left navigation

Additional tools

IP/08/1729

Брюксел, 18 ноември 2008 г.

Свободното движение на работници е положителен фактор за европейската икономика

От публикуван днес доклад на Европейската комисия става ясно, че мобилните работници от страните, присъединили се към ЕС през 2004 и 2007 г., са оказали положително въздействие върху икономиките на държавите-членки и не са предизвикали сериозни затруднения на техните пазари на труда. Работниците от държавите от ЕС-8, както и от България и Румъния, са оказали съществен принос за устойчивия икономически растеж, без при това да изместват в значителна степен местните работници или да предизвикват намаление на техните заплати. Потоците от работна ръка в ЕС като цяло, както и в повечето от неговите държави-членки, са били ограничени в сравнение с размера на пазарите на труда и броя на пристигащите работници от страни извън ЕС.

„Правото на труд в друга страна е една от основните свободи, които имат гражданите на ЕС. Мобилните работници отиват там, където има работа, и това е от полза за икономиката“, заяви Владимир Шпидла, комисар по трудовата заетост, социалните въпроси и равните възможности. „Призовавам държавите-членки да преценят дали временните ограничения по отношение на свободното движение са все още необходими, предвид данните, изложени в нашия доклад днес“, добави той. „Премахването на ограниченията сега би било оправдано не само от икономическа гледна точка, но би спомогнало за разрешаването на проблеми като недекларирания труд и фиктивната самостоятелна заетост.“

В днешния доклад се подчертава, че мобилните работници от България, Румъния и държавите от ЕС-8 са допринесли съществено за устойчивия икономически растеж през последните години, като са компенсирали недостига на работна ръка на пазара на труда, без да бъдат в особена тежест на социалните системи на държавите. Същевременно няма много данни, които да показват, че работниците от новите държави-членки са заемали местата на местни работници или че са предизвикали сериозно намаляване на заплатите им, дори в страните, в които броят на пристигащите работници е бил най-голям, въпреки наличието на някои временни проблеми с адаптирането в определени области.

Статистическите данни за населението на държавите-членки и данните от проучването на работната сила показват, че средният дял на граждани от присъединилите се през 2004 г. страни (ЕС-10), живеещи в ЕС-15, е нараснал от 0,2 % през 2003 г. на 0,5 % в края на 2007 г. През същия период делът на живеещите в ЕС-15 българи и румънци се е увеличил от 0,2 % на 0,5 %. По-голямата част от мобилните работници от новите държави-членки, присъединили се през 2004 г. — най-вече тези от Полша, Литва и Словакия — са заминали за Ирландия и Обединеното кралство, докато Испания и Италия са били предпочитана цел за румънците.

Въпреки това, с изключение на Ирландия, потоците от работници след разширяването от новите към старите държави-членки са били надвишени в значителна степен от наскорошната имиграция на граждани на страни извън ЕС. Данните също така сочат, че много мобилни работници от ЕС отиват временно в друга държава-членка, но не възнамеряват да остават в нея постоянно.

В резултат на настоящото икономическо развитие има вероятност евентуален спад на търсенето на работна ръка да доведе до намаление на потоците на работна ръка в ЕС. Наблюдаваното в последно време забавяне на икономическия растеж в някои страни вече доведе до значителен спад на броя на новопристигналите, и успоредно с това до увеличаване на завръщащите се мигранти. Това е показател, че свободното движение на работната ръка по принцип се саморегулира и предоставя така необходимата гъвкавост в две посоки: работниците отиват там, където съществува търсене на работна ръка и много от тях напускат отново, когато условията на труд станат по-малко благоприятни.

Докладът се допълва от по-подробен анализ на мобилността в ЕС след разширяването, представен в доклада на Комисията „Заетостта в Европа през 2008 г.“ (MEMO/08/719).

Контекст

Съгласно Договора за присъединяване на България и Румъния, така нареченият първи етап от преходните разпоредби, които дават право на държавите-членки да ограничават временно свободния достъп на работници до своите пазари на труда, ще приключи на 31 декември 2008 г. Държавите-членки следва да решат до тази дата дали да премахнат националните си ограничения. През януари 2007 г. такива ограничения бяха въведени от 15 държави-членки от ЕС-25 (с изключение на Финландия, Швеция, Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Полша, Словения и Словакия). [Нито България, нито Румъния са въвели реципрочни ограничения на потоците от работна ръка в противоположната посока] (вж. MEMO/08/718 за подробна информация за всяка страна).

Така нареченият втори етап от преходните разпоредби ще приключи за страните от ЕС-8 през април 2009 г. Понастоящем 4 държави-членки (Германия, Австрия, Белгия и Дания) продължават да ограничават в различна степен достъпа на работници от 8 от държавите-членки от ЕС-10 (вж. MEMO/08/718). Ограниченията могат да останат в сила след 30 април 2009 г. само при наличие на сериозни затруднения на пазара на труда или при заплаха от такива затруднения.

За допълнителна информация:

Доклад относно въздействието от свободното движение на работници в контекста на разширяването на ЕС

http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=508&langId=en

Доклад относно първия етап от преходните разпоредби по отношение на страните от ЕС-8

http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2006:0048:FIN:EN:PDF

Информационни бележки, свързани с този въпрос

MEMO/06/64

MEMO/06/513

Уебсайт на Генералната дирекция, имаща отношение към този въпрос

http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=466&langId=en


Side Bar