IP/08/1335
Брюксел, 17 септември 2008 г.
„Това представлява конкретен начин Европейският съюз да помогне на някои членове на нашето общество, които се намират в най-необлагодетелствано положение“, заяви г-жа Мариан Фишер Боул, комисар по земеделието и развитието на селските райони. „Последното увеличение на цените на хранителните продукти се отрази много сериозно на някои хора. Необходимо е тази много успешна схема да бъде разширена и да се увеличи бюджетът, така че да бъдем в състояние да помогнем на колкото е възможно повече хора. Сега, когато интервенционните запаси са част от миналото, ние трябва да позволим да бъдат закупувани хранителни продукти на пазара, съгласно националните предпочитания за хранителни продукти.“
Схемата, първоначално установена през 1987 г., позволяваше на държавите-членки да освобождават излишните хранителни продукти от публичните запаси, за да бъдат използвани като хранителни помощи. Ситуацията се промени оттогава. Запасите никога не са били токова оскъдни, броят на нуждаещите се нарасна, а наскоро цените на хранителните продукти рязко се повишиха. По тази причина Комисията счита, че е изключително важно да бъдат повишени разходите по схемата и да се позволи редовното закупуване на хранителни продукти на свободния пазар.
Въвеждането на съфинансиране ще спомогне за подобряване на планирането и управлението на средствата и ще позволи на държавите-членки да поемат по-голяма отговорност за програмата. С цел допълнително да бъде подобрена ефективността и да се осигури приемственост се въвежда тригодишен план за предоставяне на хранителни продукти. Продуктите вече няма да бъдат ограничавани до тези, за които се прилага интервенцията. Например в програмата за първи път ще бъдат включени плодове, зеленчуци и олио за готвене.
Хранителните продукти ще бъдат избирани от националните власти на базата на критерии за хранителната стойност и ще се предоставят в сътрудничество с партньори от гражданското общество, както става в момента. Хранителните продукти се осигуряват от интервенционните запаси, ако има такива, или от пазара, като се дава приоритет на използването на интервенционни запаси, когато има такива. Предоставянето трябва да бъде безплатно или на цена, която не надвишава оправданите за това разходи, направени от определената за предоставяне на хранителните продукти организация.
Държавите-членки имат право на избор дали да участват в програмата. По принцип помощта се предоставя на широк кръг от хора, които живеят в бедност, включително семейства в затруднено положение, възрастни хора, неразполагащи с достатъчно средства, бездомни лица, хора с увреждания, деца в рискова ситуация, бедни работници, работници имигранти и търсещи убежище лица.
Държавите-членки, които желаят да участват в програмата, избират подходящи организации — обикновено благотворителни организации или местни социални служби, които да предоставят хранителните продукти. След това те определят нуждите си за тригодишния програмен период и изпращат искане до Комисията, която определя бюджета. Това се извършва ежегодно, за да могат да бъдат направи изменения, ако ситуацията се промени по време на програмния период.
Въпреки че средно ЕС има един от най-високите стандарти на живот в света, някои хора не са в състояние да си осигурят задоволителна прехрана. Предполага се, че в ЕС живеят 43 милиона души, които рискуват да попаднат в ситуация на хранителен недоимък, което означава, че те не са в състояние да си позволят месо, пилешко месо или риба на всеки два дни. Понастоящем в програмата участват 19 държави-членки.
Повече информация и документи могат да бъдат намерени на следната страница в Интернет:
http://ec.europa.eu/agriculture/markets/freefood/index_en.htm