Navigation path

Left navigation

Additional tools

Одиторите на ЕС считат, че няма доказателства за добавена стойност от предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на хранително-вкусовата промишленост

Court of Auditors - ECA/13/9   10/04/2013

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПРЕСАТА

ECA/13/9

Люксембург, 10 април 2013 г.

Одиторите на ЕС считат, че няма доказателства за добавена стойност от предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на хранително-вкусовата промишленост

ЕС подпомага развитието на селските райони в рамките на Общата селскостопанска политика, като на предприятия, които се занимават с преработка и продажба на земеделски продукти, предоставя безвъзмездна финансова помощ посредством мярка, наречена „добавяне на стойност към земеделските и горските продукти“ с цел подобряване на конкурентоспособността на земеделието и горското стопанство. За периода 2007—2013 г. бюджетът на ЕС за тази мярка е в размер на около 5,6 милиарда евро. Тези средства се допълват от национално финансиране, като така общият размер на публичното финансиране достига 9 милиарда евро.

Държавите членки трябва да изготвят програми за развитие на селските райони, чрез които да адаптират помощта към собствените си нужди, като използват национални или регионални цели, както и да определят обхвата на мярката, за да гарантират ефикасност на финансирането. Одиторите обаче констатираха, че са били определени единствено общи цели, които не показват по какъв начин финансирането ще доведе до създаване на добавена стойност за земеделските продукти или ще подобри конкурентоспособността на земеделието. Въпреки тази липса на специфичен характер Комисията е одобрила програмите. Одитът обхвана шест национални и регионални програми за развитие на селските райони (ПРСР), които са подбрани най-вече заради мащаба им: Испания (Castilla y León), Франция, Италия (Lazio), Литва, Полша и Румъния.

Одиторите на ЕС констатираха, че държавите членки не са насочвали финансирането към проекти, за които има доказана необходимост от публично подпомагане. Без такова насочване съществува риск мярката да се превърне в общо подпомагане на предприятията, инвестиращи в сектора на преработване на храни, със съпътстващ риск от нарушаване на конкуренцията и разхищение на оскъдните публични средства.

Почти 20 % от средствата на ЕС, заделени за подобряване на конкурентоспособността на земеделието се изплащат на предприятия от хранително-вкусовата промишленост, но механизмите за мониторинг и оценка не събират информация за получената добавена стойност или за непрякото въздействие върху конкурентоспособността на земеделието. Действащите механизми не могат да предоставят информацията, която е необходима, за да се установи успешното използване на средствата или да се подобри ефективността и ефикасността на мярката за програмния период 2014—2020 г.

Според члена на ЕСП Jan Kinšt (Чешка република), който отговаря за изготвянето на доклада, „държавите членки не идентифицират ясно нуждите от финансиране или не определят значими цели. Комисията следва да одобрява програмите само при изпълнението на тези условия, в противен случай мярката се превръща в обикновено предоставяне на финансови помощи на предприятията от хранително-вкусовата промишленост“.

Бележки към издателите:

Специалните доклади на Европейската сметна палата (EСП) се публикуват през цялата година. Те представят резултатите от целеви одити на специфични области от бюджета на ЕС или теми, свързани с управлението.

Този специален доклад (СД № 1/2013) е озаглавен „Довело ли е подпомагането от страна на ЕС на хранително-вкусовата промишленост до ефективно и ефикасно добавяне на стойност към земеделските продукти?“ ЕСП провери дали мярката е била изготвена и приложена по начин, при който се осигурява ефикасно финансиране на проекти, насочени към ясно определени нужди, както и дали изпълнението на мярката се наблюдава и оценява така, че да е възможно демонстриране на резултатите.

В контекста на настоящия одит изпълнението на проектите се счита за ефективно, ако е устойчиво във времето и допринася за постигането на специфичните цели на програмите за развитие на селските райони по мярката, както и за добавяне на стойност към земеделските продукти. Финансирането се счита за ефикасно, ако икономическите загуби от неефективно разпределение на ресурсите са ограничени и възможните ефекти на компенсационно изместване са обосновани.

Одитната дейност включи преглед на програмите за развитие на селските райони, проверка на системите за управление на държавите членки, както и отделни одитни посещения на 24 приключени проекта в областта на хранително-вкусовата промишленост в тези държави членки, в т. ч. четири проекта, посочени от държавите членки като примери за добри практики. Останалите проекти бяха подбрани от Палатата така, че да представят различните типове проекти, финансирани в съответните държави членки.

Палатата констатира, че проектите най-вече са позволили подобряване на финансовите резултати на предприятията, като е възможно известен брой от одитираните проекти да са довели до създаване на известна добавена стойност. Това обаче не се дължи на модела на прилаганата мярка или на процедурите за подбор, използвани от държавите членки. Липсват данни, които да демонстрират, че подпомогнатите предприятия са се нуждаели от субсидиране, или че съществуват специфични цели на политиката, които се очаква да се постигнат с отпускане на субсидии. Палатата заключи, че подпомагането не е било систематично насочено към проекти, които ефективно и ефикасно водят до добавяне на стойност към земеделските продукти.

ЕСП препоръчва:

        • В програмите на държавите членки ясно да се идентифицира нуждата от финансиране и да се определят значими и измерими цели; Комисията следва да одобрява програмите само при изпълнението на тези условия.

        • Необходимо е критериите за подбор да се определят така, че да позволяват да се идентифицират най-ефективните проекти. За да се гарантира, че средствата на ЕС се използват по ефикасен начин, тези критерии следва да се прилагат стриктно, дори в случаите, когато има достатъчно бюджетни средства за финансиране на всички допустими проекти.

        • Комисията и държавите членки следва да окуражат приемането на добри практики с цел смекчаване на рисковете от компенсационно изместване и от икономически загуби вследствие на неефективно разпределение на ресурсите.

        • Рамката за мониторинг и оценка, приложима за финансираните проекти, следва да се подобри за предстоящия програмен период с цел да се гарантира правилното измерване на ефективността на изразходваните средства.

За контакти:

Aidas Palubinskas

Служител в пресслужбата

Европейска сметна палата

служ. тел.: +352 4398 45410, моб. тел.: +352 621 552224

press@eca.europa.eu www.eca.europa.eu Twitter: @EUAuditorsECA


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website