Navigation path

Left navigation

Additional tools

ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТ- ЗАКЛЮЧЕНИЯ Брюксел, 07-08/02/2013 (MULTIANNUAL FINANCIAL FRAMEWORK)

European Council - DOC/13/2   08/02/2013

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SL RO GA

Заключения – 7—8 февруари 2013 г.

Заключения – 7—8 февруари 2013 г.

Заключения – 7—8 февруари 2013 г.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Генерален секретариат

D/13/2

Брюксел, 8 февруари 2013 г.

(OR. en)

ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТ- ЗАКЛЮЧЕНИЯ
Брюксел, 07-08/02/2013
(MULTIANNUAL FINANCIAL FRAMEWORK)

Приложено се изпращат на делегациите заключенията на Европейския съвет (7—8 февруари 2013 г.) във връзка с точка „Многогодишна финансова рамка“1.

________________________

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. През последните години Европейският съюз и неговите държави членки предприеха важни стъпки в отговор на предизвикателствата на икономическата и финансовата криза. По отношение на бъдещето следващата многогодишна финансова рамка (МФР) трябва да гарантира такъв бюджет на Европейския съюз, който да е насочен към постигане на целта за извеждане на Европа от кризата. Бюджетът на Европейския съюз трябва да служи като катализатор за растежа и създаването на работни места в цяла Европа, най-вече като стимулира инвестициите в областта на производството и човешкия капитал. В бъдещата многогодишна финансова рамка разходите следва да бъдат мобилизирани в подкрепа на растежа, заетостта, конкурентоспособността и конвергенцията в съответствие със стратегията „Европа 2020“. Същевременно с укрепването на фискалната дисциплина в Европа е от съществено значение бъдещата МФР да отразява полаганите от държавите членки усилия за консолидация, целящи дефицитът и дългът да бъдат поставени върху по-устойчива основа. Стойността на всяко изразходвано евро трябва да бъде внимателно разгледана, за да се гарантира повишаване на европейската добавена стойност и на качеството на разходите по линия на бъдещата МФР, не на последно място чрез групиране на ресурсите, действие като катализатор и осигуряване на икономии от мащаба, положителни трансгранични и косвени въздействия, като по този начин се допринесе за по-ефективното или по‑бързото постигане на съгласуваните общи цели на политиката и се намалят националните разходи. Устойчивият растеж и заетостта ще се възстановят само ако се прилага последователен подход на широка основа, който съчетава разумна фискална консолидация, запазваща инвестициите в бъдещ растеж, стабилни макроикономически политики и активна стратегия за заетост, която допринася за социалното сближаване. Политиките на ЕС трябва да отговарят на принципите на субсидиарност, пропорционалност и солидарност, както и да осигуряват реална добавена стойност.

2. Бъдещата финансова рамка трябва да осигурява не само подходящо равнище на разходите, но и тяхното качество. Качеството на разходите ще позволи едно по‑успешно разработване на политиките при пълноценно използване на възможностите, които те предоставят по отношение на европейската добавена стойност, особено в период на сериозни ограничения на националните бюджети. Ето защо всички инструменти за финансиране следва да се изразходват по възможно най-ефективен начин. Усилията за подобряване на качеството на разходите по линия на фондовете на Съюза трябва да включват, наред с другото, по-добро управление на политиките, в т.ч. обвързаност с определени условия, концентриране и насочване на финансирането към областите, които допринасят в най-голяма степен към растежа, заетостта и конкурентоспособността, винаги когато това е възможно при всички инструменти и програми за финансиране по всички функции от бюджета. Следва да се осигури редовно докладване, за да се оценят на политическо равнище резултатите от всички политики и инструменти за финансиране. Освен това сред елементите за осигуряване на нужното качество на разходите трябва да фигурират гъвкавост, положителни стимули, концентриране на средствата върху мерки за стимулиране на растежа, оценяване и преглед, акцент върху резултатите, опростяване на изпълнението, адекватна техническа помощ, прилагане на състезателния принцип при подбора на проектите и подходящо използване на финансовите инструменти. В заключенията се съдържат редица елементи, които осигуряват прилагането на посочените по-горе принципи. Освен това всички институции на Съюза следва да полагат максимални усилия, така че в секторното законодателство на съответните инструменти за финансиране да се съдържат разпоредби, чиято цел е повишаване на качеството на разходите.

3. За да се извърши подробна оценка на качеството на разходите и в съответствие с годишния доклад за оценка на финансите на Съюза, представян от Комисията съгласно член 318 от ДФЕС, Комисията ще представя ежегодно на Съвета и на Европейския парламент обобщаващ доклад за програмите по ОСР (въз основа на годишните доклади на държавите членки за изпълнението), както и резюме на всички налични оценки на програмите. По време на програмния период ще бъдат представени и два стратегически доклада за програмите по ОСР.

4. Новата МФР ще обхваща седемте години между 2014 и 2020 г. и ще бъде изготвена за Европейски съюз, включващ 28 държави членки, при работната хипотеза, че Хърватия ще се присъедини към Съюза през 2013 г.

5. Разходите ще бъдат групирани в шест функции, така че да отразяват политическите приоритети на Съюза и да осигурят необходимата гъвкавост в интерес на ефективното разпределение на ресурсите.

Многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. ще има следната структура:

- подфункция 1а „Конкурентоспособност за растеж и работни места“, която ще включва Механизма за свързване на Европа;

- подфункция 1б „Икономическо, социално и териториално сближаване“;

- функция 2 „Устойчив растеж: природни ресурси“, която ще включва подтаван за разходите, свързани с пазарите, и директните плащания;

- функция 3 „Сигурност и гражданство“;

- функция 4 „Глобална Европа“;

- функция 5 „Администрация“, която ще включва подтаван за административните разходи;

- функция 6 „Компенсации“.

6. Европейският съвет постигна политическо съгласие максималната обща стойност на разходите за ЕС с 28 държави членки за периода 2014—2020 г. да бъде 959 988 млн. евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения, които представляват 1,00 % от БНД на ЕС, и 908 400 млн. евро под формата на бюджетни кредити за плащания, които представляват 0,95 % от БНД на ЕС. Разпределението на бюджетните кредити за поети задължения е описано по-долу. Същите суми фигурират и в таблицата в приложение І, където е изложен и графикът за бюджетните кредити за плащания. Всички суми са изразени на базата на постоянни цени от 2011 г. Автоматично ще се прилагат годишни технически корекции за инфлацията. На тази основа Съветът ще поиска одобрението на Европейския парламент в съответствие с член 312, параграф 2 от ДФЕС, който гласи, че Съветът приема регламента за многогодишната финансова рамка след одобрение от Европейския парламент.

За да се гарантира, че Съюзът е в състояние да изпълнява финансовите си задължения, произтичащи от съществуващи и бъдещи поети задължения за периода 2014—2020 г. в съответствие с член 323 от ДФЕС, ще бъдат определени специфични правила за управление на таваните на годишните плащания.

Използваните статистически данни и прогнози за установяване на допустимостта и финансовите пакети за фондовете по ОСР, както и за изчисляване на общия БНД, са същите като използваните в актуализираното предложение на Комисията за регламент относно МФР от юли 2012 г. (COM(2012) 388).

7. Като се имат предвид финансовите нужди, свързани с развитието на инвестициите в Европа, и целта да се постигне максимален лостов ефект от действията, подпомагани от бюджета на ЕС, в изпълнението на следващата МФР ще се използват по-широко финансови инструменти, в т.ч. облигации за проекти. Финансовите инструменти трябва да са насочени към постигането на една или повече конкретни цели на политиката на Съюза, да са недискриминационни, да имат ясно определен краен срок, да спазват принципите на добро финансово управление и да допълват традиционните инструменти като безвъзмездните средства. Финансовата отговорност на Съюза за такива финансови инструменти в следващата многогодишна финансова рамка ще бъде ограничена до вноската от бюджета на ЕС и няма да поражда условни задължения за бюджета на Съюза.

Финансовите инструменти могат да бъдат прилагани само ако отговарят на строгите условия, заложени в новия финансов регламент. Финансирането от бюджета на ЕС за целите на финансовите инструменти следва да се предоставя само в разумни мащаби и в случаите, когато има добавена стойност.

8. Неизпълнените поети задължения (reste à liquider) са неизбежен вторичен продукт от многогодишното програмиране и многогодишните бюджетни кредити. При все това обаче по различни причини в края на финансовата рамка за 2007—2013 г. размерът на неизпълнените поети задължения ще бъде значително по-висок от очаквания. Следователно, за да се осигури управляемо равнище и профил на плащанията във всички функции, няколко инициативи са неразделна част от споразумението относно финансовата рамка за 2014—2020 г.:

- размерите на поетите задължения са определени на подходящото равнище във всички функции;

- правилата за отмяна на поети задължения ще се прилагат строго във всички функции, по-специално правилата за автоматична отмяна;

- процентите на предварително финансиране се намаляват в сравнение с периода 2007—2013 г.;

- годишните поети задължения за договореностите относно регионална мрежа за сигурност по линия на политиката на сближаване да не намаляват постепенно, за да се допринесе за управляем профил на поетите задължения и плащанията.

9. ЕС носи отговорност за гарантиране на целесъобразното разходване на средствата чрез обвързаност с определени условия, строги проверки и ефективно измерване на резултатите. ЕС трябва също да отговори на нуждата от опростяване на своите разходни програми, за да намали административната тежест и разходите за техните бенефициери и за всички участници както на равнище ЕС, така и на национално равнище. Следователно цялото секторно законодателство, свързано със следващата МФР, както и новият финансов регламент и междуинституционалното споразумение относно сътрудничеството по бюджетните въпроси и относно доброто финансово управление следва да съдържат съществени елементи, които да допринасят за опростяването и да подобряват отчетността и ефективното разходване на средствата на ЕС. Ще бъдат положени специални усилия както в законодателството, така и при неговото изпълнение, за да се осигури цялостно съобразяване с принципите на субсидиарност и пропорционалност и отчитане на особеностите на програмите с малък мащаб в „монорегионалните“ държави членки при определянето на облекчени правила.

10. Оптималното изпълнение на целите в някои области на политиката зависи от отчитането на приоритетите, като опазването на околната среда, в редица инструменти в други области на политиката. Целите на дейностите, свързани с климата, ще представляват поне 20 % от разходите на ЕС в периода 2014—2020 г. и затова ще бъдат отразени в подходящите инструменти с цел да се осигури приносът им за засилване на енергийната сигурност, като се изгражда устойчива на изменението на климата икономика с ниски нива на въглеродни емисии и ефективно използване на ресурсите, която ще увеличи конкурентоспособността на Европа и ще доведе до създаването на повече и по-екологосъобразни работни места.

11. За да може бюджетът на ЕС да изпълнява решаващата си функция за насърчаване на растежа, създаването на работни места и конкурентоспособността, понастоящем е необходимо посочените по-долу законодателни текстове да бъдат приети възможно най-скоро в съответствие с установените в Договора процедури и при спазване на ролята на отделните институции. По-специално:

регламента за определяне на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г.;

междуинституционалното споразумение относно сътрудничеството по бюджетните въпроси и относно доброто финансово управление;

решението относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, както и мерките за прилагането му.

Въз основа на размера на поетите задължения в това споразумение и като се имат предвид индикативните суми, предложени от Комисията за целите по всички функции, Съветът и Европейският парламент се приканват да постигнат своевременно споразумение относно подходящото финансиране на всеки от предлаганите инструменти, програми и фондове, финансирани по линия на МФР, включително възможността за преглед.

Като припомня засилените контакти с Европейския парламент през последните месеци както в рамките на заседанията на Съвета по външни работи, така и на равнището на председателите на институциите в съответствие с член 324 от ДФЕС, Европейският съвет приканва председателството да постигне бърз напредък в обсъжданията с Европейския парламент.

Комисията се приканва да предостави необходимата помощ и подкрепа, които счита за полезни за по-нататъшния ход на процеса на вземане на решение.

12. Европейският съвет призовава двата законодателни органа да приемат бързо програмите за финансиране, с които ще се изпълнява многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., за да се гарантира своевременното им продължаване след 1 януари 2014 г. Европейският съвет припомня споделената цел и отговорност на институциите и държавите членки за опростяване на правилата и процедурите за финансиране. Европейският съвет приветства постигнатия в продължаващите преговори напредък и настойчиво приканва двата законодателни органа да постигнат съгласие по програми, които са опростени и които се отличават с ясно изразено намаляване на административната тежест за публичните органи и за бенефициерите. По този начин програмите ще станат по-достъпни и по-гъвкави, със силен акцент върху постигането на резултати по отношение на растежа и работните места в съответствие със стратегията „Европа 2020“.

ЧАСТ I: РАЗХОДИ

ПОДФУНКЦИЯ 1а — „КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ ЗА РАСТЕЖ И РАБОТНИ МЕСТА“

13. Интелигентният и приобщаващ растеж е свързан с област, в която действието на ЕС има значителна добавена стойност. Програмите по тази функция имат голям потенциал да допринесат за изпълнението на стратегията „Европа 2020“, по-специално във връзка с насърчаването на научноизследователската дейност, иновациите и технологичното развитие; специфичното действие в полза на конкурентоспособността на предприятията и малките и средните предприятия (МСП); инвестициите в образованието и в човешки умения чрез програмата „Еразъм за всички“; и развиването на социалната програма. При отпускането на средствата в рамките на тази функция се отдава специален приоритет на постигането на значително и прогресивно укрепване на усилията на ЕС в областта на научните изследвания, образованието и иновациите, в т.ч. чрез опростяване на процедурите.

14. Предвид конкретния принос на програмите „Хоризонт 2020“ и „Еразъм за всички“ за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, финансирането на тези програми ще отбележи реален ръст в сравнение с равнището за 2013 г.

15. Размерът на поетите задължения по тази подфункция няма да надвишава 125 614 млн. евро:

ПОДФУНКЦИЯ 1а — „Конкурентоспособност за растеж и работни места“

(в милиони евро, по цени от 2011 г.)

2014

2015

2016

2017

2018

2019

2020

15 605

16 321

16 726

17 693

18 490

19 700

21 079

16. Налице е належаща необходимост от укрепване и разширяване на върховите постижения в научната база на Съюза. Ето защо усилието в областта на научноизследователската и развойната дейност ще се основава на върховите постижения и същевременно ще се осигурява широк достъп на участниците във всички държави членки; едновременно с цялостното опростяване на програмата това ще осигури ефективността и ефикасността на европейската политика в областта на научните изследвания в бъдеще и също ще осигури по-добри възможности за участието на МСП в програмите. Всички политики ще трябва да допринесат за повишаване на конкурентоспособността и ще бъде отделено особено внимание на координацията на дейностите, финансирани по линия на „Хоризонт 2020“, с дейностите, които получават подкрепа посредством други програми на Съюза, включително чрез политиката на сближаване. В това отношение ще е необходимо значително взаимодействие между „Хоризонт 2020“ и структурните фондове, за да се създаде „стълба към върховите постижения“ и по този начин да се засили регионалният капацитет за научни изследвания и иновации и способността на регионите с по-ниски резултати и по-слабо развитите региони да развиват клъстери с върхови постижения.

Механизъм за свързване на Европа

17. Взаимосвързаните транспортни, енергийни и цифрови мрежи са важен елемент от завършването на единния европейски пазар. Освен това инвестициите в ключови инфраструктури с добавена стойност за ЕС могат да засилят средносрочната и дългосрочната конкурентоспособност на Европа в труден икономически контекст, белязан от бавен растеж и строги бюджетни ограничения в публичния сектор. Накрая, такива инвестиции в инфраструктурата също така спомагат да се даде възможност на ЕС да постигне целите си за устойчив растеж, очертани в стратегията „Европа 2020“, и целите на ЕС „20—20—20“ в областта на енергетиката и климата. Същевременно мерките в тази област ще бъдат съобразени с основните отговорности на пазарните субекти за планиране и инвестиране в енергийната и цифровата инфраструктура.

Финансовият пакет за изпълнение на Механизма за свързване на Европа за периода 2014—2020 г. ще бъде 29 299 млн. евро, включително 10 000 млн. евро, които ще бъдат прехвърлени от Кохезионния фонд, както се предвижда в буква а) по-долу. Тази обща сума ще се разпредели между секторите, както следва:

а) транспорт: 23 174 млн. евро, от които 10 000 млн. евро ще бъдат прехвърлени от Кохезионния фонд, за да бъдат изразходвани в съответствие с Регламента за Механизма за свързване на Европа в държави членки, които отговарят на условията за финансиране от Кохезионния фонд;

б) енергетика: 5 126 млн. евро;

в) телекомуникации: 1000 млн. евро.

Трансферът от Кохезионния фонд за транспортна инфраструктура по линия на Механизма за свързване на Европа ще се използва за съфинансиране на предварително определени проекти, изброени в приложението към Регламента за Механизма за свързване на Европа; до 31 декември 2016 г. подборът на допустимите за финансиране проекти следва да се извършва при спазване на отпуснатите за всяка държава суми, прехвърлени от Кохезионния фонд към Механизма за свързване на Европа. След това всички неизползвани средства следва да се пренасочат към нови проекти чрез нови покани за представяне на предложения на състезателен принцип.

18. Трите големи инфраструктурни проекта — „Галилео“, ITER и ГМОСС — ще се финансират по подфункция 1а със сума от 12 793 млн. евро. С цел да се осигури добро финансово управление и финансова дисциплина максималното равнище на поетите задължения за всеки от тези проекти ще бъде определено в Регламента за МФР, както следва:

a) „Галилео“: 6 300 млн. евро.

б) ITER: 2 707 млн. евро.

в) ГМОСС: 3 786 млн. евро.

19. За да се окаже подкрепа на ядрената безопасност в Европа ще бъде отпуснато подпомагане за извеждането от експлоатация на следните атомни електроцентрали2:

- 400 млн. евро за „Ignalina“ в Литва за периода 2014—2020 г.;

- 200 млн. евро за „Bohunice“ в Словакия за периода 2014—2020 г.;

- 260 млн. евро за „Козлодуй“ в България за периода 2014—2020 г.

ПОДФУНКЦИЯ 1б — „ИКОНОМИЧЕСКО, СОЦИАЛНО И ТЕРИТОРИАЛНО СБЛИЖАВАНЕ“

Политика на сближаване

20. Една от важните цели на Европейския съюз е да насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване и солидарността между държавите членки. Във връзка с това политиката на сближаване е основният инструмент за намаляване на различията между европейските региони и следователно тя трябва да се насочи към по-слабо развитите региони и държави членки. Политиката на сближаване е основно средство за генериране на инвестициите, растежа и работните места на равнище ЕС, както и за структурни реформи на национално равнище. На нея се дължи важен дял от публичните инвестиции в ЕС, тя допринася за задълбочаването на вътрешния пазар и по този начин играе важна роля за засилване на икономическия растеж, заетостта и конкурентоспособността. Освен това политиката на сближаване допринася за прилагането на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в целия Европейски съюз. Чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд (КФ) тя ще преследва следните цели: Инвестиции за растеж и работни места“ в държавите членки и в регионите — цел, подкрепяна от всички фондове; и „Европейско териториално сътрудничество“ — цел, подкрепяна от ЕФРР. Кохезионният фонд ще подкрепя проекти в областта на околната среда и трансевропейските транспортни мрежи. Необходимата подкрепа за развитието на човешкия капитал ще бъде осигурена посредством адекватен дял на ЕСФ в политиката на сближаване.

21. По отношение на структурата на функцията и като се имат предвид специфичните особености на политиката на сближаване, разходите за сближаване ще бъдат събрани в рамките на подфункция на функция 1 със заглавие „Икономическо, социално и териториално сближаване“.

Общо равнище на предоставените средства

22. Равнището на поетите задължения за подфункция 1б „Икономическо, социално и териториално сближаване“ няма да надвишава 325 149 млн. евро:

Подфункция 1б: Икономическо, социално и териториално сближаване

(в милиони евро, по цени от 2011 г.)

2014

2015

2016

2017

2018

2019

2020

44 678

45 404

46 045

46 545

47 038

47 514

47 925

23. Средствата за целта „Инвестиции за растеж и работни места“ ще възлизат общо на 313 197 млн. евро и ще се разпределят, както следва:

        • a) общо 164 279 млн. евро за по-слабо развитите региони;

          общо 31 677 млн. евро за регионите в преход;

          общо 49 492 млн. евро за по-силно развитите региони;

          общо 66 362 млн. евро за държавите членки, подкрепяни от Кохезионния фонд;

          б) общо 1 387 млн. евро като допълнително финансиране за най-отдалечените региони, посочени в член 349 от Договора, и северните слабо населени райони, отговарящи на критериите, определени в член 2 от Протокол № 6 към Договора за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция.

24. Средствата за целта „Европейско териториално сътрудничество“ ще възлизат общо на 8 948 млн. евро и ще се разпределят, както следва:

а) общо 6 627 млн. евро за трансгранично сътрудничество;

б) общо 1 822 млн. евро за транснационално сътрудничество;

в) общо 500 млн. евро за междурегионално сътрудничество.

25. 0,35 % от общия размер на средствата ще се разпределят за техническа помощ по инициатива на Комисията. По-специално техническата помощ ще се използва, за да се подпомага укрепването на институциите и изграждането на административен капацитет за ефективното управление на фондовете, както и за подкрепа на държавите членки при определянето и осъществяването на полезни проекти в рамките на оперативните програми за преодоляване на настоящите икономически предизвикателства.

26. Средства в размер на 330 млн. евро от структурните фондове за целта „Инвестиции за растеж и работни места“ ще бъдат разпределени за иновативни дейности по инициатива на Комисията в областта на устойчивото градско развитие.

Определения и допустимост

27. Средствата за целта „Инвестиции за растеж и работни места“ ще се разпределят за три типа региони, определени въз основа на съотношението между техния БВП на глава от населението, измерен по паритет на покупателната способност и изчислен въз основа на данни на Съюза за периода 2007—2009 г., и средния БВП за ЕС-27 за същия референтен период, както следва:

        • а) по-слабо развити региони, чийто БВП на глава от населението е под 75 % от средния БВП за ЕС-27;

          б) региони в преход, чийто БВП на глава от населението е между 75 % и 90 % от средния БВП за ЕС-27;

          в) по-силно развити региони, чийто БВП на глава от населението е над 90 % от средния БВП за ЕС-27.

28. Кохезионният фонд ще подкрепя държавите членки, чийто брутен национален доход (БНД) на глава от населението, измерен по паритет на покупателната способност и изчислен въз основа на данни на Съюза за периода 2008—2010 г., е под 90 % от средния БНД на глава от населението за ЕС-27 за същия референтен период.

29. По отношение на трансграничното сътрудничество подкрепа ще получават региони на Съюза на ниво 3 по NUTS по всички вътрешни и външни сухопътни граници и всички региони на Съюза на ниво 3 по NUTS по морски граници, отстоящи най-много на 150 km, без да се засягат евентуални корекции, необходими с цел да се гарантира постигнатото сближаване и приемственост в районите по програмите за сътрудничество, определени за програмния период 2007—2013 г.

30. По отношение на транснационалното сътрудничество Комисията ще приеме списък на транснационалните райони, които ще получат подкрепа, разпределен по програми за сътрудничество и обхващащ региони на ниво 2 по NUTS, като гарантира непрекъснатост на сътрудничеството в големи кохерентни райони въз основа на предходни програми.

31. По отношение на междурегионалното сътрудничество подкрепата от ЕФРР ще обхваща цялата територия на Съюза.

32. По искане на държава членка регионите на ниво 2 по NUTS, които бяха обединени с Регламент (ЕС) № 31/2011 на Комисията от 17 януари 2011 г. и при които прилагането на изменената класификация NUTS води до промени в свързания с категорията статут за допустимост на един или повече от засегнатите региони, представляват част от категорията, определена на равнището на изменения регион по NUTS.

Метод за отпускане на средства

Метод за отпускане на средства за по-слабо развити региони

33. Конкретният размер на средствата, отпуснати на всяка държава членка, ще се основава на обективен метод и ще се изчислява, както следва:

Сумата, отпусната на всяка държава членка, представлява сбор от предоставените средства за отделните региони с право на финансиране, изчислена съгласно следните стъпки:

i) определяне на абсолютния размер (в евро), получен, като се умножи населението на съответния регион по разликата между БВП на глава от населението на този регион, измерен по паритет на покупателната способност, и средния за ЕС-27 БВП на глава от населението;

ii) прилагане на процент към горепосочения абсолютен размер с цел да се определи финансовият пакет на региона; този процент е модулиран, за да отрази относителния просперитет, измерен по паритет на покупателната способност, в сравнение със средния за ЕС-27, на държавата членка, в която се намира регионът с право на финансиране, т.е.:

    за региони в държави членки, чието ниво на БНД на глава от населението е под 82 % от средния за ЕС: 3,15%

    – за региони в държави членки, чието ниво на БНД на глава от населението е между 82 % и 99 % от средния за ЕС: 2,70%

    – за региони в държави членки, чието ниво на БНД на глава от населението надвишава 99 % от средния за ЕС: 1,65%;

iii) към сумата, получена при стъпка ii), се прибавя, ако е приложимо, сума, получена от отпускането на годишна премия от 1 300 EUR за всеки безработен, приложена към броя на безработните в този регион, превишаващ евентуалния брой на безработните, който ще се получи при използване на средното ниво на безработица на всички по-слабо развити региони в ЕС;

iv) Няма да има премия за градовете.

34. Резултатът от прилагането на тази методика подлежи на въвеждането на горна граница.

Метод за отпускане на средства за региони в преход

35. Конкретният размер на средствата, отпуснати на всяка държава членка, ще се основава на обективен метод и ще се изчислява, както следва:

Сумата, отпусната на всяка държава членка, представлява сбор от предоставените средства за отделните региони с право на финансиране, изчислена съгласно следните стъпки:

i) определяне на теоретичния минимален и максимален интензитет на помощта за всеки регион в преход, който има право на финансиране. Минималният размер на подкрепата се определя от средния интензитет на помощта на глава от населението за всяка държава членка преди отчитането на 60% регионална мрежа за сигурност, отпускана на по-силно развитите региони в тази държава членка. Максималният размер на подкрепата се основава на теоретичен регион с БВП на глава от населението, възлизащ на 75 % от средния БВП за ЕС-27, и се изчислява по метода, определен в точка 33, подточки i) и ii) по-горе. От получената по този метод сума се вземат под внимание 40 %.

ii) изчисляване на първоначално отпуснатите средства на региона, като се вземе предвид регионалният БВП на глава от населението чрез линейна интерполация на относителното благосъстояние на региона спрямо ЕС-27;

iii) към сумата, получена при стъпка ii), се прибавя, ако е приложимо, сума, получена от отпускането на годишна премия от 1 100 EUR за всеки безработен, приложена към броя на безработните в този регион, превишаващ евентуалния брой на безработните, който ще се получи при използване на средното ниво на безработица на всички по-слабо развити региони в ЕС;

iv) Няма да има премия за градовете.

36. Резултатът от прилагането на тази методика подлежи на въвеждането на горна граница.

Метод за отпускане на средства за по-силно развити региони

37. Общият първоначален теоретичен финансов пакет се получава, като средният интензитет на годишната помощ на глава от населението от 19,8 EUR се умножава по броя на населението, имащо право на финансиране.

38. Делът на всяка засегната държава членка представлява сбор от дяловете на нейните региони, отговарящи на изискванията за финансиране, които се определят въз основа на следните средно претеглени критерии:

- общо население на региона (средно претегляне 25 %),

- брой на безработните в регионите на ниво 2 по NUTS с равнище на безработица над средното за всички по-силно развити региони (средно претегляне 20 %),

- заетост, която трябва да се добави за постигане на целта на стратегията „Европа 2020“ за регионално ниво на заетост (възраст 20—64 години) от 75 % (средно претегляне 20 %),

- брой лица на възраст 30—34 години със завършено висше образование, който трябва да се добави за постигане на целта на стратегията „Европа 2020“ от 40 % (средно претегляне 12,5 %),

- брой лица (на възраст 18—24 години), преждевременно напускащи системата на образование и обучение, който трябва да се приспадне за постигане на целта на стратегията „Европа 2020“ от 10 % (средно претегляне 12,5 %),

- разлика между отчетения БВП на региона, измерен по паритет на покупателната способност, и теоретичния БВП на региона, ако БВП на глава от населението в региона съвпадаше с този на най-благоденстващия регион на ниво 2 по NUTS (средно претегляне 7,5 %),

- население на регионите на ниво 3 по NUTS с гъстота на населението под 12,5 жители/km² (средно претегляне 2,5 %).

Няма да има премия за градовете.

Метод за отпускане на средства за Кохезионния фонд

39. Общият теоретичен финансов пакет се получава, като средният интензитет на помощта на глава от населението от 48 EUR се умножава по броя на населението, имащо право на финансиране. Сумата, отпусната първоначално от този теоретичен финансов пакет на отговаряща на условията за финансиране държава членка, съответства на процент, основан на населението, площта и националния просперитет и получен, като се приложат следните стъпки:

i) изчисляване на аритметичната средна стойност на дела на населението и площта на тази държава членка от общия брой население и общата площ на всички държави членки с право на финансиране. Ако обаче делът на държавата членка от общия брой на населението превишава дела ѝ от общата площ пет или повече пъти, което отразява изключително висока гъстота на населението, само делът от общия брой на населението ще се използва за тази стъпка;

ii) корекция на получените по този начин проценти с коефициент, представляващ една трета от процента, с който БНД на глава от населението на тази държава членка, измерен по паритет на покупателната способност за периода 2008—2010 г., превишава или спада под средния БНД на глава от населението на всички отговарящи на условията за финансиране държави членки (средна стойност, равна на 100 %).

40. За да се отразят значителните нужди на държавите членки, които се присъединиха към Съюза на 1 май 2004 г. или след тази дата, по отношение на инфраструктурата в областта на транспорта и околната среда, делът им от Кохезионния фонд ще се определя на една трета от общата крайна отпусната сума след въвеждането на горна граница (структурни фондове плюс Кохезионен фонд), получена средно за периода.

41. Държавите членки, които напълно отговарят на критериите за финансиране от Кохезионния фонд за периода 2007—2013 г., но чийто номинален БНД на глава от населението надвишава 90 % от средния БНД на глава от населението за ЕС-27, ще получат подкрепа от Кохезионния фонд като преходна и специална мярка. Тази преходна подкрепа ще възлиза на 48 EUR на глава от населението през 2014 г. и постепенно ще бъде премахната до 2020 г.

42. Резултатът от прилагането на тази методика подлежи на въвеждането на горна граница.

Метод за отпускане на средства за „Европейско териториално сътрудничество“

43. Отпускането на средства по държави членки за трансгранично и транснационално сътрудничество представлява средно претеглена сума от дела на населението на пограничните райони и дела на общото население на всяка държава членка. Средното претегляне се определя от съответните дялове на трансграничните и транснационални компоненти. Дяловете на компонентите на трансграничното и транснационалното сътрудничество са 77,9 % и 22,1 %.

Метод за отпускане на средства за най-отдалечените региони, слабо населените региони и островите

44. Най-отдалечените региони и северните слабо населени региони на ниво 2 по NUTS ще се ползват от допълнителни специални средства с годишен интензитет на помощта от 30 EUR на жител. Тази помощ ще се разпределя по региони и държави членки пропорционално на общото население на тези региони. Необходимо е да се отчете и специалното положение на островните региони.

        • Определяне на горна граница

45. За да се допринесе за постигането на адекватна концентрация на средствата за сближаване към най-слабо развитите региони и държави членки и за намаляване на различията между средните нива на интензитета на помощта на глава от населението, максималното ниво на трансфера за всяка отделна държава членка ще бъде 2,35 % от БВП. Горната граница ще се прилага на годишна база и, ако е приложимо, пропорционално ще води до намаляването на всички трансфери (с изключение на тези за по-силно развитите региони и „Европейското териториално сътрудничество“) за съответната държава членка с цел постигането на максимално ниво на трансфер. За държавите членки, които са се присъединили към Съюза преди 2013 г. и чийто среден реален растеж на БВП през 2008—2010 г. е по нисък от -1 %, максималното ниво на трансфер се увеличава с 10 %, с което горната граница се определя на 2,59 %.

46. Предвид сегашните икономически условия правилата за определяне на горна граница не могат да водят до отпускане на средства за отделните държави в размер, по-висок от 110 % от равнището им в реално изражение за периода 2007—2013 г.

Мрежи за сигурност

47. За всички региони, чийто БВП на глава от населението за периода 2007—2013 г. е бил под 75 % от средния за ЕС-25, но чийто БВП на глава от населението надвишава 75% от средния за ЕС-27, минималният размер на подкрепа през 2014—2020 г. за целта „Инвестиции за растеж и работни места“ ще съответства всяка година на 60% от предишния им ориентировъчен среден годишен размер на средствата, отпускани по линия на помощта за сближаване, изчислен от Комисията в многогодишната финансова рамка за 2007—2013 г.

48. Минималният общ размер на отпуснатите средства (Кохезионен фонд и структурни фондове) за всяка държава членка съответства на 55 % от общия размер на отпуснатите ѝ средства за периода 2007—2013 г. Корекциите, необходими за изпълнението на това изискване, се прилагат пропорционално на средствата от Кохезионния фонд и структурните фондове, с изключение на средствата по линия на целта „Европейско териториално сътрудничество“.

49. Регионите в преход няма да получат по-малко средства, отколкото биха получили, ако бяха по-силно развити региони. За да се определи равнището на минималните отпуснати средства, методът за отпускане на средства за по-силно развитите региони ще се прилага за всички региони с БВП на глава от населението, възлизащ на най-малко 75 % от средния БВП за ЕС-27.

Други специални разпоредби за отпускане на средства

50. Редица държави членки бяха особено засегнати от икономическата криза в рамките на еврозоната, което оказа пряко въздействие върху тяхното благосъстояние. За да се преодолее това положение и да се насърчат растежът и създаването на работни места в тези държави членки, по линия на структурните фондове ще бъдат предоставени следните допълнителни средства: 1,375 млрд. евро за по-силно развитите региони на Гърция, 1,0 млрд. евро за Португалия, разпределени, както следва: 450 млн. евро за по-силно развитите региони, от които 150 млн. евро за Мадейра, 75 млн. евро за региона в преход и 475 млн. евро за по-слабо развитите региони, 100 млн. евро за пограничния, централния и западния регион на Ирландия, 1,824 млрд. евро за Испания, от които 500 млн. евро за Естремадура и 1,5 млрд. евро за по-слабо развитите региони на Италия, от които 500 млн. евро за извънградските райони.

51. С оглед отчитане на предизвикателствата, свързани с положението на островните държави членки, и отдалечеността на определени части на Европейския съюз, Малта и Кипър получават, след прилагането на точка 48, допълнителен пакет от съответно 200 млн. евро и 150 млн. евро по целта „Инвестиции за растеж и работни места“, разпределени, както следва: една трета за Кохезионния фонд и две трети за структурните фондове. На Сеута и Мелила се отпуска допълнителен пакет от 50 млн. евро по линия на структурните фондове. На Майот като най-отдалечен регион се отпуска пакет в общ размер на 200 млн. евро по линия на структурните фондове.

52. За да се подпомогне приспособяването на определени региони към промените в статута им или към дългосрочния ефект от настъпили в последно време тенденции в икономиката им, се отпускат следните средства: Белгия (133 млн. евро, от които 66,5 млн. евро за Лимбург и 66,5 млн. евро за Валония), Германия (710 млн. евро, от които 510 млн. евро за предишните региони за сближаване и 200 млн. евро за Лайпциг). Независимо от точка 45, по линия на структурните фондове на по-слабо развитите региони на Унгария се отпуска допълнителен пакет от 1,560 млрд. евро, на по-слабо развитите региони на Чешката република — допълнителен пакет от 900 млн. евро (от които 300 млн. евро ще бъдат прехвърлени от средствата за развитие на селските райони на Чешката република), а на по-слабо развития регион на Словения — допълнителен пакет от 75 млн. евро.

53. Общо 150 млн. евро ще бъдат разпределени за програма PEACE.

Клауза за преразглеждане

54. За да се отчете особено трудното положение на Гърция и други държави, засегнати от кризата, през 2016 г. Комисията ще направи преглед на общия размер на отпуснатите средства за всяка държава членка по целта „Инвестиции за растеж и работни места“ на политиката на сближаване за периода 2017—2020 г., като приложи метода за отпускане на средства, определен в точки 33—49, въз основа на наличните към този момент най-нови статистически данни и на сравнението между съвкупния национален БВП, отчетен за периода 2014—2015 г., и съвкупния национален БВП, прогнозиран през 2012 г. Комисията ще коригира общия размер на средствата, когато е налице кумулативно отклонение от повече от +/-5 %. Общият нетен ефект на корекциите не може да надвишава 4 млрд. евро. Необходимата корекция ще бъде разпределена на равни части през периода 2017—2020 г., като съответстващият таван на финансовата рамка ще бъде изменен по подходящ начин.

Проценти на съфинансиране

55. Процентът на съфинансиране на нивото на всяка приоритетна ос на оперативните програми по целта „Инвестиции за растеж и работни места“ няма да надвишава:

        • а) 85 % за Кохезионния фонд;

          б) 85 % за по-слабо развитите региони на държавите членки, чийто среден БВП на глава от населението за периода 2007—2009 г. е бил под 85 % от средния за ЕС-27 през същия период, и за най-отдалечените региони;

          в) 80 % за по-слабо развитите региони на държавите членки, различни от посочените в буква б), които отговарят на критериите за допустимост за преходния режим на Кохезионния фонд към 1 януари 2014 г.;

          г) 80 % за по-слабо развитите региони на държавите членки, различни от посочените в букви б) и в), както и за всички региони, чийто БВП на глава от населението за периода 2007—2013 г. е под 75 % от средния за ЕС-25 през референтния период, но чийто БВП на глава от населението е над 75 % от средния БВП за ЕС-27, както и за регионите, определени в член 8, параграф 1 от Регламент 1083/2006, получаващи преходна подкрепа за периода 2007—2013 г.;

          д) 60 % за регионите в преход, различни от посочените в буква г);

          е) 50 % за по-силно развитите региони, различни от посочените в буква г).

Процентът на съфинансиране на нивото на всяка приоритетна ос на оперативните програми по целта „Европейско териториално сътрудничество“ няма да надвишава 85 %. За програмите, в които участва поне един по-слабо развит регион, процентът на съфинансиране по целта „Европейско териториално сътрудничество“ може да се повиши до 85 %.

Процентът на съфинансиране в рамките на допълнителното финансиране за най‑отдалечените региони, посочени в член 349 от Договора, както и регионите на ниво 2 по NUTS, които отговарят на критериите, определени в член 2 от Протокол № 6 към Договора за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция, няма да надвишава 50 %.

56. Увеличение на плащанията за държави членки, изпитващи временни бюджетни затруднения.

Когато държава членка получава финансова помощ в съответствие с членове 136 и 143 от ДФЕС, може да се прилага по-висок процент на съфинансиране (с 10 процентни пункта), което ще намали натоварването за националните бюджети в период на фискална консолидация и същевременно ще запази общото ниво на финансиране от ЕС. Това правило ще продължи да се прилага за тези държави членки до 2016 г., когато ще бъде подложено на преоценка в рамките на прегледа, предвиден в точка 54;

Регионална помощ

57. Правилата за регионалните държавни помощи не трябва да водят до нарушаване на конкуренцията. Европейският съвет насърчава Комисията да пристъпи към бързо приемане на преработените насоки за регионалната помощ, които бяха разработени по нейна инициатива. В този контекст Комисията ще създаде условия държавите членки да могат да се справят с особеното положение на регионите, граничещи с региони за сближаване.

Помощ за най-нуждаещите се

58. Подпомагането за предоставяне на помощ на най-нуждаещите се ще възлиза на 2 500 млн. евро за периода 2014—2020 г. и ще бъде приспаднато от средствата за ЕСФ.

Инициатива за младежка заетост

59. Европейският съвет е изтъквал по редица поводи, че на насърчаването на младежката заетост следва да се отдаде най-първостепенен приоритет. През януари 2012 г. той посвети специално заседание на темата и постави силен акцент върху този въпрос в Пакта за растеж и работни места. Европейският съвет очаква Съветът скоро да приеме препоръката относно „гаранция за младежта“. Той приканва Комисията да оформи окончателно рамката за качество на стажовете, да създаде Алианс за професионална подготовка и да направи предложения за нов регламент за Европейския портал за професионална мобилност (EURES) през идните седмици. Бюджетът на ЕС следва да бъде мобилизиран в подкрепа на тези усилия. Като отчита особено трудното положение на младите хора в някои региони, Европейският съвет реши да въведе инициатива за младежка заетост, с което да укрепи и подсили твърде съществената подкрепа, която вече се предоставя по линия на структурните фондове на ЕС. Инициативата ще бъде отворена за всички региони (на ниво 2 по NUTS), в които нивото на младежката безработица е над 25 %. Инициативата ще бъде в подкрепа на мерките, изложени в пакета за младежката заетост, който Комисията предложи през декември 2012 г., и ще подпомага по-специално предвидената „гаранция за младежта“ след нейното приемане. Подкрепата за инициативата ще възлиза на 6 000 млн. евро за периода 2014—2020 г.

60. 3 000 млн. евро ще постъпят от целево инвестиране от Европейския социален фонд в допустими за финансиране региони на ниво 2 по NUTS, пропорционално на броя на безработните младежи в тези региони, а останалите 3 000 млн. евро ще бъдат осигурени по специален бюджетен ред за младежка заетост в рамките на подфункция 1б. Допустимостта за финансиране и броят на безработните младежи ще бъдат определени въз основа на данните за Съюза за 2012 г. За всяка интервенция на ЕСФ в допустимия за финансиране регион ще бъде добавяна еквивалентна сума от специалния бюджетен ред. Тази съответстваща сума няма да подлежи на правилата за определяне на горна граница съгласно точки 45 и 46.

ФУНКЦИЯ 2 — УСТОЙЧИВ РАСТЕЖ: ПРИРОДНИ РЕСУРСИ

61. Целите на общата селскостопанска политика (ОСП) са да се увеличава производителността в селското стопанство чрез насърчаване на техническия прогрес и осигуряване на рационалното развитие на селскостопанското производство и оптималното използване на производствените фактори, по-специално на работната сила; по този начин да се осигури достоен стандарт на живот на селскостопанската общност, по-специално чрез увеличаване на индивидуалните доходи на лицата, заети в селското стопанство, да се стабилизират пазарите, да се осигури наличността на продуктите и да се гарантира, че те достигат до потребителите на разумни цени. Следва да се отчитат социалната структура на селското стопанство и структурните и природните различия между отделните селскостопански райони.

62. Във връзка с това реформите трябва да осигурят: 1) жизнеспособно производство на храни; 2) устойчиво управление на природните ресурси и действия, свързани с климата; и 3) балансирано териториално развитие. Освен това ОСП следва да бъде напълно интегрирана в целите на стратегията „Европа 2020“, по-конкретно целта за постигане на устойчив растеж, като същевременно се зачитат определените в Договора цели на тази политика.

63. Бюджетните кредити за поети задължения по тази функция, която обхваща селското стопанство, развитието на селските райони, рибарството и един финансов инструмент за действията в областта на околната среда и климата, няма да надхвърлят 373 179 млн. евро, от които 277 851 млн. евро ще бъдат отпуснати за разходи, свързани с пазара, и директни плащания.

УСТОЙЧИВ РАСТЕЖ: ПРИРОДНИ РЕСУРСИ

(в милиони евро, по цени от 2011 г.)

2014

2015

2016

2017

2018

2019

2020

55 883

55 060

54 261

53 448

52 466

51 503

50 558

от които: разходи, свързани с пазарите, и директни плащания

41 585

40 989

40 421

39 837

39 079

38 335

37 605

Общата селскостопанска политика за периода 2014—2020 г. ще продължава да се основава на следната двустълбова структура:

- чрез стълб І ще се предоставя пряко подпомагане на селскостопанските производители и ще се финансират пазарните мерки. Прякото подпомагане и пазарните мерки ще се финансират изцяло и единствено от бюджета на ЕС, за да се гарантира прилагането на обща политика в целия единен пазар и с интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

- чрез стълб ІІ на ОСП ще се предоставят конкретни обществени блага, свързани с околната среда, ще се подобрява конкурентоспособността на селскостопанския и горския сектор, ще се насърчават диверсификацията на икономическите дейности и качеството на живот в селските райони, включително регионите със специфични проблеми. Мерките по стълб ІІ ще се съфинансират от държавите членки съгласно разпоредбите на точка 73, което ще спомогне за изпълнението на основните цели и ще засили лостовия ефект на политиката за развитие на селските райони.

Стълб I:

Равнище и модел на преразпределяне на прякото подпомагане — елементи на сближаването между държавите членки

64. С цел да се коригира общото равнище на разходите по функция 2, като същевременно се отчитат принципите за поетапно въвеждане на директните плащания съгласно предвиденото в договорите за присъединяване, средният за ЕС размер на директните плащания на хектар по текущи цени ще бъде намален през периода. Прякото подпомагане ще бъде разпределено по-справедливо между държавите членки, като същевременно се отчитат все още съществуващите различия в нивата на заплатите, покупателната способност, продукцията на селскостопанския отрасъл и разходите за влаганите ресурси, като се намалява постепенно обвързаността с исторически референтни стойности и се вземат предвид цялостният контекст на общата селскостопанска политика и бюджетът на Съюза. При цялостното разпределяне на подкрепата по линия на ОСП следва да се вземат предвид специфичните обстоятелства, като селскостопанските области с висока добавена стойност и случаите, в които ефектите от сближаването се усещат несъразмерно.

Всички държави членки с директни плащания на хектар под 90 % от средната за ЕС стойност ще намалят с една трета разликата между настоящото си равнище на директните плащания и 90 % от средната за ЕС стойност през следващия период. Въпреки това всички държави членки следва да достигнат най-малко равнището от 196 евро на хектар по текущи цени до 2020 г. Това сближаване ще се финансира от всички държави членки с директни плащания над средната за ЕС стойност, пропорционално на тяхното отстояние от средната за ЕС стойност. Този процес ще се осъществи постепенно в рамките на 6 години — от финансовата 2015 г. до финансовата 2020 г.

Определяне на горна граница на подпомагането за големите стопанства

65. Отделните държави членки ще въведат на доброволна основа горна граница на директните плащания за големите бенефициери.

Метод за финансова дисциплина

66. За да се гарантира, че сумите за финансиране на ОСП са съобразени с посочените в многогодишната финансова рамка годишни тавани, следва да се запази механизмът за финансова дисциплина, предвиден понастоящем в член 11 от Регламент (EО) № 73/2009, съгласно който нивото на директното подпомагане се коригира, когато прогнозите показват, че размерът на подтавана на функция 2 ще бъде надхвърлен за дадена финансова година, но без предпазния марж от 300 млн. евро.

Екологизиране на директните плащания

67. Общите екологични показатели на ОСП ще бъдат подобрени посредством екологизиране на директните плащания чрез определени селскостопански практики, които ще бъдат определени в Регламента на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за селскостопански производители по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, които са от полза за климата и околната среда, като същевременно се избягва излишната административна тежест, и които всички селскостопански производители ще трябва да спазват. За да финансират тези практики, държавите членки ще използват 30 % от годишния национален таван при ясно определени възможности за гъвкавост за държавите членки що се отнася до избора на еквивалентни мерки за екологизиране. Изискването всяко земеделско стопанство да включва приоритетна екологична площ ще бъде изпълнявано така, че да не се налага въпросната земя да бъде извеждана от производство и да не се допускат неоснователни загуби на доходи за селскостопанските производители.

Гъвкавост между стълбовете

68. Държавите членки могат да решат да предоставят под формата на допълнително подпомагане за мерки по програми за развитие на селските райони, финансирани от ЕЗФРСР, до 15 % от годишните си национални тавани за календарните години 2014—2019, както е посочено в приложение ІІ към Регламента относно директните плащания. В резултат на това съответната сума вече няма да е налична за отпускане на директни плащания.

69. Държавите членки могат да решат да предоставят под формата на директни плащания съгласно Регламента относно директните плащания до 15 % от сумата, определена за подпомагане на мерки по програми за развитие на селските райони, финансирани от ЕЗФРСР в периода 2015—2020 г. Държавите членки с директни плащания на хектар под 90 % от средната за ЕС стойност могат да решат да предоставят като директни плащания още 10 % от сумата, определена за подпомагане на мерки за развитие на селските райони. В резултат на това съответната сума вече няма да е налична за мерки за подпомагане по програми за развитие на селските райони.

Стълб II

Принципи за разпределяне на помощта за развитие на селските райони

70. Помощта за развитие на селските райони ще се разпределя между държавите членки въз основа на обективни критерии и минали резултати, като същевременно се вземат предвид целите на развитието на селските райони и се отчита цялостният контекст на общата селскостопанска политика и бюджетът на Съюза.

71. Общата сума за подпомагане на развитието на селските райони ще бъде 84 936 млн. евро. Годишната разбивка ще бъде определена от Европейския парламент и Съвета. Сумите за отделните държави членки ще бъдат коригирани, за да се отчетат посочените по-горе разпоредби на точки 68 и 69.

72. Разпределението на общата сума за развитие на селските райони между държавите членки ще се основава на обективни критерии и на миналите резултати.

За ограничен брой държави членки, които са изправени пред особени структурни затруднения в селскостопанския сектор или които са инвестирали значително в рамка за ефективно изпълнение за разходите по стълб 2, ще бъдат отпуснати следните допълнителни средства: Австрия (700 млн. евро), Франция (1 000 млн. евро), Ирландия (100 млн. евро), Италия (1 500 млн. евро), Люксембург (20 млн. евро), Малта (32 млн. евро), Литва (100 млн. евро), Латвия (67 млн. евро), Естония (50 млн. евро), Швеция (150 млн. евро), Португалия (500 млн. евро), Кипър (7 млн. евро), Испания (500 млн. евро), Белгия (80 млн. евро), Словения (150 млн. евро) и Финландия (600 млн. евро). За държавите членки, които получават финансова помощ в съответствие с членове 136 и 143 от ДФЕС, тези допълнителни средства ще подлежат на съфинансиране в размер на 100 %. Това правило ще продължи да се прилага за тези държави членки до 2016 г., когато ще бъде подложено на преоценка.

Проценти на съфинансиране в подкрепа на развитието на селските райони

73. В програмите за развитие на селските райони се определя единен процент на участие на ЕЗФРСР, приложим за всички мерки. По целесъобразност ще бъде определен отделен размер на участие на ЕЗФРСР за по-слабо развитите региони, регионите в преход и за най-отдалечени региони и малките острови в Егейско море по смисъла на Регламент (ЕИО) № 2019/93. Максималният процент на участие на ЕЗФРСР ще бъде:

        • - 75 % от допустимите публични разходи в по-слабо развитите региони, най‑отдалечените региони и малките острови в Егейско море по смисъла на Регламент (EИО) № 2019/93;

          - 75 % от допустимите публични разходи за всички региони, в които за периода 2007—2013 г. БВП на глава от населението е бил под 75 % от средната стойност за ЕС-25 за референтния период, но в които БВП на глава от населението е над 75 % от средната стойност за ЕС-27;

          - 63 % от допустимите публични разходи за регионите в преход, различни от регионите, посочени в предходното тире;

          - 53 % от допустимите публични разходи в другите региони;

          - 75 % за дейности с принос към целите в областта на околната среда и смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към тях;

          - 100 % за сумите, прехвърлени от стълб I към стълб II и посочени в точка 68 като допълнителна помощ по линия на развитието на селските райони.

Минималният процент на участие на ЕЗФРСР ще бъде 20 %. Други максимални проценти на участие на ЕЗФРСР в полза на специфични мерки ще бъдат определени в Регламента относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

Когато държава членка получава финансова помощ в съответствие с членове 136 и 143 от ДФЕС, може да се прилага по-висок процент на съфинансиране (с 10 процентни пункта), което ще намали натоварването за националните бюджети в период на фискална консолидация и същевременно ще запази общото ниво на финансиране от ЕС. Това правило ще продължи да се прилага за тези държави членки до 2016 г., когато ще бъде подложено на преоценка в рамките на прегледа, предвиден в точка 54.

* *

*

74. Финансирането по функция 2 ще подпомага и общата политика в областта на рибарството и интегрираните морски политики, по-специално посредством Европейския фонд за морско дело и рибарство и финансов пакет в полза на международното измерение на общата политика в областта на рибарството, както и дейности в областта на климата и околната среда чрез Програмата за действия в областта на околната среда и климата (LIFE).

Нов резерв за кризи в селскостопанския сектор

75. Новият резерв за кризи в селскостопанския сектор, който да предоставя подкрепа при значими кризи, засягащи селскостопанското производство или дистрибуция, ще бъде включен във функция 2 със сума в размер на 2 800 млн. евро. Резервът ще бъде създаден, като в началото на всяка година се прилага намаление на директните плащания посредством механизма за финансова дисциплина. Сумата за резерва ще бъде вписвана пряко в годишния бюджет и ако не бъде предоставена за кризисни мерки, ще бъде изплащана във вид на директни плащания.

РАЗПОРЕДБИ ЗА ЕФРР, ЕСФ, КФ, ЕЗФРСР И ЕФМДР

Обща стратегическа рамка

76. Структурните фондове и Кохезионният фонд ще бъдат включени заедно с Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) в общата стратегическа рамка, с цел постигане на максимална ефективност и оптимизиране на полезните взаимодействия. Това предполага определяне на списък от тематични цели, отговарящи на стратегията „Европа 2020“.

Обвързаност с макроикономически условия

77. Създаването на по-тясна връзка между политиката на сближаване и икономическото управление на Съюза ще гарантира, че ефективността на разходите в съответствие с фондовете по общата стратегическа рамка (ОСР) почива на солидни икономически политики и че фондовете по ОСР могат, ако е необходимо, да бъдат пренасочени към работа по икономическите проблеми, с които се сблъсква дадена държава. Поради това в Регламента за ОСР ще бъде установено постепенното въвеждане на макроикономически условия.

78. Комисията може да поиска от дадена държава членка да преразгледа своя договор за партньорство и съответните програми и да предложи изменения в тях, когато това е необходимо за подпомагане на изпълнението на съответните препоръки на Съвета или за осигуряване на максимално въздействие на фондовете по ОСР за растежа в държавите членки, които получават финансова помощ от ЕС. Такова искане може да бъде отправено с цел подпомагане на изпълнението на:

а) препоръките във връзка с общите насоки на икономическата политика;

б) препоръките относно заетостта;

в) специфичните мерки, насочени към държавите членки от еврозоната в съответствие с член 136, параграф 1;

г) препоръките във връзка с процедурата при прекомерен дефицит;

д) препоръките във връзка с процедурата при прекомерен дисбаланс;

е) помощта от Съюза по линия на механизма, осигуряващ средносрочна финансова подкрепа за платежния баланс;

ж) помощта от Съюза по линия на европейския механизъм за финансово стабилизиране;

з) финансовата помощ по линия на Европейския механизъм за стабилност,

79. Ако дадена държава членка не предприеме ефективни действия в отговор на искане на Комисията да преразгледа своя договор за партньорство и съответните програми и да предложи изменения в тях, всички или част от плащанията може да бъдат спрени.

80. Ако се заключи, че държава членка не е предприела удовлетворителни мерки във връзка със:

а) специфичните мерки, насочени към държавите членки от еврозоната в съответствие с член 136, параграф 1;

б) процедурата при прекомерен дефицит;

в) процедурата при макроикономически дисбаланс;

г) програма по линия на механизма, осигуряващ средносрочна финансова подкрепа за платежния баланс;

д) програма по линия на европейския механизъм за финансово стабилизиране;

е) финансовата помощ по линия на Европейския механизъм за стабилност,

всички или част от поетите задължения и плащанията се спират.

81. Предложението за спиране на поети задължения се прави от Комисията и се смята за автоматично прието от Съвета, освен ако Съветът не отхвърли това предложение с квалифицирано мнозинство в срок от един месец. Решението за спиране на плащания се взема от Съвета въз основа на предложение от Комисията. Всички решения за спиране ще бъдат съразмерни и ефективни, като се вземат предвид икономическите и социалните условия в съответната държава членка и се спазва равнопоставеното третиране на всички държави членки, по-специално по отношение на въздействието на спирането върху икономиката на съответната държава членка. Следва да се отдава приоритет на спирането на поети задължения; плащания следва да бъдат спирани единствено когато се цели незабавно действие и в случай на неизпълнение.

82. Спирането на поети задължения се извършва в съответствие с методика за „определяне на двойна горна граница“:

a) горна граница от максимум 50 % от фондовете по ОСР при първа процедура при прекомерен дефицит и максимум 25 % от фондовете по ОСР при първа процедура при прекомерен дисбаланс. Спирането следва да се извършва постепенно, като нивото му нараства до максимум 100 % от фондовете по ОСР в случай на процедура при прекомерен дефицит и до 50 % от фондовете по ОСР в случай на процедура при прекомерен дисбаланс в зависимост от сериозността на нарушението;

б) горна граница от максимум 0,5 % от номиналния БВП, която се прилага при първо нарушение на процедура при прекомерен дефицит съгласно член 21, параграф 6, буква б) от Регламента за ОСР и максимум 0,25 % от номиналния БВП, която се прилага при първо нарушение на процедура при прекомерен дисбаланс съгласно член 21, параграф 6, буква в) от Регламента за ОСР. Ако неизпълнението продължава, процентът на тази горна граница, обвързана с БВП, постепенно се увеличава до максимум 1 % от номиналния БВП при следващо нарушение на процедура при прекомерен дефицит съгласно член 21, параграф 6, буква б) от Регламента за ОСР и до максимум 0,5 % от номиналния БВП при следващо нарушение на процедура при прекомерен дисбаланс съгласно член 21, параграф 6, буква в) от Регламента за ОСР в зависимост от сериозността на нарушението.

83. Без да се засягат правилата за отмяна на поети бюджетни задължения, спиранията на поети задължения ще се отменят от Комисията. По отношение на плащанията решението за отмяна на спирането се взема от Съвета по предложение на Комисията. Средствата се предоставят отново на засегнатата държава членка веднага щом тази държава членка предприеме необходимите действия.

84. Точка 79 във връзка с точка 78, букви а), б), г) и д) и точка 80, букви б) и в) не се прилагат по отношение на Обединеното кралство в резултат от приложения към ДЕС и ДФЕС Протокол (№ 15) (вж. доклада на специалната група „Укрепване на икономическото управление в ЕС“ от 21 октомври 2010 г.).

Резерв за изпълнението

85. Всички държави членки създават национален резерв за изпълнение за целта „Инвестиции за растеж и работни места“ на кохезионната политика, както и за ЕЗФРСР и ЕФМДР, в размер на 7 % от отпуснатата за тях обща сума, който ще улесни концентрацията върху изпълнението и постигането на целите на „Европа 2020“. Сумите за поети задължения, разпределяни годишно за национален резерв за изпълнение, са освободени от правилото за отмяна n+3 докато резервът не бъде разпределен. Разпределянето на резерва ще се осъществи след прегледа на изпълнението през 2019 г.

Процент на предварително финансиране

86. Плащането с оглед предварително финансиране при започването на програмите гарантира, че държавите членки ще разполагат със средства да оказват подкрепа на бенефициерите при изпълнението на програмата още от момента на стартирането ѝ. Затова следва да се прилагат следните нива на предварително финансиране:

Първоначалната сума за предварително финансиране ще се изплаща на вноски, както следва:

а) през 2014 г.: 1 % от размера на подкрепата от фондовете за целия програмен период за оперативната програма и 1,5 % от размера на подкрепата от фондовете за целия програмен период за оперативната програма, когато държавата членка е получавала финансова подкрепа в периода след 2010 г., в съответствие с членове 122 и 143 от ДФЕС, или от Европейския инструмент за финансова стабилност, или към 31 декември 2013 г. получава финансова помощ в съответствие с членове 136 и 143;

б) през 2015 г.: 1 % от размера на подкрепата от фондовете за целия програмен период за оперативната програма и 1,5 % от размера на подкрепата от фондовете за целия програмен период за оперативната програма, когато държавата членка е получавала финансова подкрепа в периода след 2010 г., в съответствие с членове 122 и 143 от ДФЕС, или от Европейския инструмент за финансова стабилност, или към 31 декември 2014 г. получава финансова помощ в съответствие с членове 136 и 143;

в) през 2016 г.: 1 % от размера на подкрепата от фондовете за целия програмен период за оперативната програма.

Ако дадена оперативна програма бъде приета през 2015 г. или по-късно, по-ранните вноски ще се изплащат през годината на приемане.

Други разпоредби

87. Всички програми ще подлежат на процедура по отмяна въз основа на принципа, че сумите, свързани с поето задължение, които не са включени в предварително финансиране или в искане за плащане в рамките на периода N+3, ще бъдат отменени.

По отношение на Румъния и Словакия Европейският съвет приканва Комисията да проучи възможността за практическо решение за намаляване на риска от автоматична отмяна на средствата от националния пакет за 2007—2013 г., включително изменението на Регламент 1083/2006.

 

Оценка

88. Въз основа на предвиденото в точка 3 Съветът по общи въпроси ще обсъжда на всеки две години изпълнението и резултатите по линия на фондовете по ОСР и ще допринася за извършваната по време на пролетното заседание на Съвета цялостна оценка на всички политики и инструменти на ЕС за постигане на растеж и работни места в Европейския съюз като цяло.

89. Проектите, чиито общи допустими разходи надвишават 50 млн. евро (75 млн. евро при транспортните проекти), ще подлежат на по-обстойна предварителна оценка от страна на Комисията, за да се гарантира, че са в съответствие с договора за партньорство, допринасят за целта на програмата и са икономически целесъобразни.

90. Комисията и държавите членки трябва да се споразумеят за амбициозни цели в началото на програмния период. Целите трябва да са измерими и да включват финансови показатели и показатели за резултатите. Комисията прави редовен преглед на напредъка към изпълнението на тези цели и докладва на Съвета и на Европейския парламент в съответствие с точка 3. Когато има доказателства за значително неизпълнение на договорените цели, Комисията може да приложи финансови корекции.

Прилагане на състезателния принцип при подбора на проектите

91. Държавите членки трябва да гарантират, че подборът на проектите се основава на процедури и критерии, които са прозрачни, не са дискриминационни и отговарят изцяло на законодателството на Съюза и на националното законодателство, така че да бъдат избирани само най-добрите проекти.

ДДС

92. ДДС не е допустим за финансиране от фондовете по ОСР, нито от сумата в размер на 10 000 млн. евро, прехвърлена от Кохезионния фонд към Механизма за свързване на Европа. Въпреки това сумите по ДДС са допустими за финансиране, когато не подлежат на възстановяване съгласно националното законодателство за ДДС.

ФУНКЦИЯ 3 — СИГУРНОСТ И ГРАЖДАНСТВО

93. Действията по тази функция представляват разнообразен набор от програми, насочени към сигурността и гражданите, за които сътрудничеството на равнище ЕС представлява добавена стойност. Те включват по-специално действия във връзка с убежището и миграцията и инициативи в областта на външните граници и вътрешната сигурност, както и мерки в областта на правосъдието. Ще се постави специален акцент върху островните общества, които са изправени пред несъразмерни предизвикателства, свързани с миграцията. Действията в рамките на тази функция подкрепят също и усилията за насърчаване на участието на гражданите в Европейския съюз, включително чрез културата, езиковото многообразие и творческия сектор. Освен това те обхващат мерки за укрепване на общественото здравеопазване и защитата на потребителите. Опростяването на програмите ще осигури по-ефикасно и по-ефективно бъдещо изпълнение на действията в тази област.

Размерът на поетите задължения по тази функция няма да надвишава 15 686 млн. евро:

ФУНКЦИЯ 3 — СИГУРНОСТ И ГРАЖДАНСТВО

(в милиони евро, по цени от 2011 г.)

2014

2015

2016

2017

2018

2019

2020

2 053

2 075

2 154

2 232

2 312

2 391

2 469

ФУНКЦИЯ 4 — ГЛОБАЛНА ЕВРОПА

94. Външните политики са основна област на действие на ЕС, която беше засилена с новата институционална рамка на Договора от Лисабон. МФР трябва да осигурява основа за решимостта на ЕС да развива ролята си на активен фактор на международната сцена, който има регионални и глобални интереси и отговорности. Нейните финансови инструменти ще засилят сътрудничеството на ЕС с партньорите, ще подкрепят целите за популяризиране на ценностите на ЕС извън него, за лансиране на политики на ЕС в подкрепа на справянето с основните предизвикателства в световен план, за увеличаване на въздействието на сътрудничеството за развитие на ЕС, за инвестиране в дългосрочния просперитет и стабилност на съседните на ЕС страни, за подкрепа на процеса на разширяване на ЕС, за засилване на европейската солидарност след природни или предизвикани от човека бедствия, за подобряване на предотвратяването на кризи и справянето с тях и за борба с изменението на климата. Доколкото е подходящо и при спазване на обективни критерии, помощта за партньорите ще бъде адаптирана към тяхното положение по отношение на развитието и към ангажиментите и напредъка по отношение на правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава и доброто управление. Това ще се прави въз основа на увеличена гъвкавост в рамките на функция 4 и ефикасно изпълнение.

Размерът на поетите задължения по тази функция няма да надвишава 58 704 млн. евро:

ФУНКЦИЯ 4 — ГЛОБАЛНА ЕВРОПА

(в милиони евро, по цени от 2011 г.)

2014

2015

2016

2017

2018

2019

2020

7 854

8 083

8 281

8 375

8 553

8 764

8 794

95. Ключов приоритет за държавите членки е да спазват официалния ангажимент на ЕС за колективно заделяне на 0,7 % от БНД за официалната помощ за развитие до 2015 г., като по този начин се прави решителна крачка към постигането на Целите на хилядолетието за развитие. Ето защо като част от този ангажимент Европейският съюз следва да се стреми да направи необходимото през периода 2014—2020 г. най-малко 90 % от цялостната му външна помощ да се отчита като официална помощ за развитие съгласно действащото в момента определение, установено от Комитета за подпомагане на развитието на ОИСР.

ФУНКЦИЯ 5 — АДМИНИСТРАЦИЯ

96. Необходимостта от консолидиране на публичните финанси в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план изисква специални усилия от всички публични администрации и техните служители за подобряване на ефикасността и ефективността и за приспособяване към променливата икономическа обстановка. При разходите по тази функция трябва да вземе предвид капацитетът на институциите да изпълняват своите задачи по линия на Договорите, нарастващите правни задължения на ЕС и следващото му разширяване. Институциите на ЕС трябва да запазят и способността си да привличат и задържат високо професионална и балансирана в географско отношение администрация на ЕС.

97. Размерът на поетите задължения по тази функция няма да надвишава 61 629 млн. евро:

ФУНКЦИЯ 5 — АДМИНИСТРАЦИЯ

(в милиони евро, по цени от 2011 г.)

2014

2015

2016

2017

2018

2019

2020

8 218

8 385

8 589

8 807

9 007

9 206

9 417

98. В рамките на този таван административните разходи на институциите, без пенсиите и европейските училища, няма да надвишават 49 798 млн. евро в следния подтаван.

Подтаван за административни разходи (без пенсиите и европейските училища)

(в милиони евро, по цени от 2011 г.)

2014

2015

2016

2017

2018

2019

2020

6 649

6 791

6 955

7 110

7 278

7 425

7 590

99. Тези тавани включват ефекта от следните икономии:

Съкращаване на персонала на всички институции, органи и агенции на ЕС и тяхната администрация с 5 % през периода 2013—2017 г. За компенсация се увеличава работното време на служителите без корекция на заплатите.

Намаления на разходите, които не са свързани със служителите, допълнителни реформи на Правилника за персонала и други вътрешни административни мерки.

Като част от реформата на Правилника за персонала адаптацията на заплатите и пенсиите на целия персонал посредством метода за адаптация на заплатите ще бъде преустановена за срок от две години.

Посочените по-горе икономии се разпределят поравно между всички институции, както и други органи, съгласно алгоритъм за разпределение, и стават обвързващи посредством включването им в Междуинституционалното споразумение относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление. От всяка институция, орган или агенция се очаква да представи прогнози за разходите в рамките на годишната бюджетна процедура, които да съответстват на гореизложените насоки. В реформата на Правилника за персонала ще бъде отчетено и развитието на разходите за пенсии. Като част от реформата на Правилника за персонала новият данък „солидарност“ ще бъде въведен отново в размер от 6 % в рамките на реформата на метода за адаптация на заплатите. Тези мерки ще имат значително въздействие върху разходите за пенсии в средносрочен и дългосрочен план.

100. Посочените по-горе тавани определят рамката на процедурата за съвместно вземане на решение, чрез която ще се вземе решението за конкретното прилагане на тези и други мерки, предложени от Комисията (като напр. ограничаване на ранното пенсиониране, увеличаване на възрастта за пенсиониране, както и метода за определяне на годишните адаптации).

ХОРИЗОНТАЛНИ ВЪПРОСИ — ИНСТРУМЕНТИ ИЗВЪН МФР И ГЪВКАВОСТ

101. По правило МФР ще включва всички позиции, за които е предвидено финансиране от ЕС, за да се осигури прозрачност и необходимата бюджетна дисциплина. Поради специфичния си характер обаче инструментът за осигуряване на гъвкавост, фондът „Солидарност“, Европейският фонд за приспособяване към глобализацията, резервът за спешна помощ и Европейският фонд за развитие ще бъдат извън МФР.

102. Съюзът трябва да има капацитет да реагира при извънредни обстоятелства, били те вътрешни или външни. Същевременно необходимостта от гъвкавост трябва да се прецени спрямо принципа за бюджетна дисциплина и прозрачност на разходите на ЕС, включително договореното равнище на разходи. Поради тази причина в МФР е включен следният инструмент за осигуряване на гъвкавост: във функция 2 се създава нов резерв за кризи в селскостопанския сектор с цел предоставяне на подкрепа при големи кризи, които засягат селскостопанското производство или дистрибуцията на селскостопански продукти;

Самото естество на инструментите за гъвкавост предполага да бъдат мобилизирани само в случай на нужда.

103. Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, чиято цел е да предоставя финансова помощ в случай на големи бедствия, ще продължи да се финансира извън МФР с максимална годишна сума от 500 млн. евро (по цени от 2011 г.).

104. Инструментът за осигуряване на гъвкавост, чиято цел е да финансира ясно определени непредвидени разходи, ще продължи да се финансира извън МФР с максимална годишна сума от 471 млн. евро (по цени от 2011 г.).

105. Резервът за спешна помощ, чиято цел е да осигури капацитет за бързо реагиране на конкретни и непредвидени искания за помощ от трети държави (хуманитарни операции, гражданско управление на кризи и гражданска защита, миграционен натиск), ще продължи да се финансира извън МФР с максимална годишна сума от 280 млн. евро (по цени от 2011 г.).

106. Европейският фонд за приспособяване към глобализацията ще продължи да се финансира извън МФР с максимална годишна сума от 150 млн. евро (по цени от 2011 г.).

107. Като крайно средство за реагиране в непредвидени обстоятелства се определя марж до 0,03 % от брутния национален доход на Съюза отделно от таваните, заложени във финансовата рамка за периода 2014—2020 г. Решението за използване на маржа за непредвидени обстоятелства се взема съвместно от двата клона на бюджетния орган. Съветът действа с квалифицирано мнозинство. През никоя година използваната сума от маржа за непредвидени обстоятелства не надхвърля максималната сума, предвидена в годишната техническа корекция на МФР, и е съобразена с тавана на собствените ресурси. Сумите, предоставени чрез използването на маржа за непредвидени обстоятелства, се компенсират изцяло от маржовете в една или повече функции от финансовата рамка за текущата финансова година или за следващи финансови години. Компенсираните по този начин суми не се използват по линия на финансовата рамка. Средствата, използвани по линия на маржа за непредвидени обстоятелства, не водят до превишаване на общите тавани на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания, посочени там за текущата финансова година и за следващите финансови години.

108. По традиция помощта на ЕС за страните от АКТБ се финансира извън бюджета на ЕС поради причини от историческо и правно естество. При сегашните обстоятелства, тъй като срокът на действие на Споразумението от Котону изтича през 2020 г., ЕФР ще остане извън МФР за периода 2014—2020 г. Отбелязва се, че Комисията възнамерява да предложи ЕФР да бъде включен в бюджета, считано от 2021 г. Общата налична сума за ЕФР ще бъде 26 984 млн. евро. Алгоритъмът за вноските за 11-ия ЕФР се съдържа в приложение 2.

109. Ще се проявява специфична и възможно най-голяма гъвкавост, за да се постигне съответствие с член 323 от ДФЕС, което да позволи на Съюза да изпълнява задълженията си. Това ще представлява част от мандата, въз основа на който председателството ще придвижи обсъжданията с Европейския парламент в съответствие с точка 11.

По-добро и засилено участие на ЕИБ

110. ЕИБ вече подкрепя значително растежа, напр. като предоставя заеми на държави членки, които в противен случай не биха могли да осигурят съфинансиране за структурните фондове, или като прилага съвместни финансови инструменти. Участието на ЕИБ следва да бъде засилено чрез:

а) ангажиране на опита и познанията на ЕИБ на ранен етап в проектите, съфинансирани от ЕС и ЕИБ;

б) гарантирано предоставяне на информация на ЕИБ относно проектите, които получават подкрепа от ЕС;

в) включване на ЕИБ в предварителната оценка на големи проекти, в т.ч. посредством програма „Jaspers“;

г) включване на ЕИБ, когато е подходящо, в дейностите, свързани с предоставянето на техническа помощ.

ЧАСТ ІІ: ПРИХОДИ

111. Разпоредбите за собствените ресурси следва да се ръководят от общите цели за простота, прозрачност и справедливост. Общият размер на собствените ресурси, предоставени в бюджета на Съюза за покриване на годишните бюджетни кредити за плащания, не превишава 1,23 % от сумата от БНД на всички държави членки. Общият размер на бюджетните кредити за поети задължения, записани в бюджета на Съюза, не превишава 1,29 % от сумата от БНД на всички държави членки. Запазва се съгласувано съотношение на бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания, за да се гарантира тяхната съвместимост.

112. Новата система на собствени ресурси на Европейския съюз ще влезе в сила на първия ден от месеца, следващ датата, на която последната държава членка е уведомила за нейното приемане. Всички елементи на системата ще се прилагат със задна дата от 1 януари 2014 г.

Традиционни собствени ресурси

113. Системата за събиране на традиционни собствени ресурси ще остане непроменена.
От 1 януари 2014 г. обаче държавите членки задържат под формата на разходи по събирането 20 % от събраните от тях суми.

Собствен ресурс на база ДДС

114. Европейският съвет призовава Съвета да продължи да работи върху предложението на Комисията за нов собствен ресурс, основан на данъка върху добавената стойност (ДДС), за да бъде той възможно най-опростен и прозрачен, да се засили връзката между политиката на ЕС по отношение на ДДС и реалните постъпления от ДДС, както и да се осигури еднакво третиране на данъкоплатците във всички държави членки. Новият собствен ресурс от ДДС може да замени съществуващия собствен ресурс, основан на ДДС.

Собствен ресурс на база ДФС

115. На 22 януари 2013 г. Съветът прие решение на Съвета за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на данъка върху финансовите сделки. Участващите държави членки се приканват да разгледат въпроса дали той не би могъл да бъде база за нов собствен ресурс за бюджета на ЕС. Това няма да окаже въздействие върху неучастващите държави членки, нито върху изчислението на корекцията за Обединеното кралство.

Собствен ресурс на база БНД

116. Методът на прилагане на единна ставка за определяне на приноса на държавите членки към съществуващия собствен ресурс на база брутен национален доход (БНД) ще остане непроменен, без да се засягат разпоредбите по точки 115 и 118.

Регламент за изпълнение

117. На базата на член 311, четвърта алинея от ДФЕС се изготвя регламент на Съвета за определяне на мерките за прилагане.

Корекции

118. Съществуващият механизъм за корекция за Обединеното кралство ще продължи да се прилага.

Само за периода 2014—2020 г.:

изискуемата ставка за собствения ресурс на база ДДС за Германия, Нидерландия и Швеция се определя на 0,15 %;

Дания, Нидерландия и Швеция ще ползват брутно намаление на годишните си вноски на база БНД съответно в размер на 130 млн. евро, 695 млн. евро и 185 млн. евро. Австрия ще се ползва от брутно намаление на годишните си вноски на база БНД от 30 млн. евро през 2014 г., 20 млн. евро през 2015 г. и 10 млн. евро през 2016 г.

______________

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Figures and graphics available in PDF and WORD PROCESSED
Figures and graphics available in PDF and WORD PROCESSED

ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ

Алгоритъм за вноските за 11-ия Европейски фонд за развитие

Алгоритъм за вноските за 11‑ия ЕФР

BE

3,25%

BG

0,22%

CZ

0,80%

DK

1,98%

DE

20,58%

EE

0,09%

IE

0,94%

EL

1,51%

ES

7,93%

FR

17,81%

IT

12,53%

CY

0,11%

LV

0,12%

LT

0,18%

LU

0,26%

HU

0,61%

MT

0,04%

NL

4,78%

AT

2,40%

PL

2,01%

PT

1,20%

RO

0,72%

SI

0,22%

SK

0,38%

FI

1,51%

SE

2,94%

UK

14,68%

HR

0,23%

1 :

Заключенията по другите точки се намират в документ 3/13.

2 :

Без да се засягат разпоредбите на: Протокол № 4 относно атомната електроцентрала „Ignalina“ в Литва и Протокол № 9 относно блок 1 и блок 2 на атомната електроцентрала „Bohunicе V1“ в Словакия, приложени към Акта за присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република. (OВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 944), както и на Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в Европейския съюз.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website