Navigation path

Left navigation

Additional tools

Германия не може да подчинява получаването на финансови помощи, отпускани за повече от една година при следване на цялостен курс на обучение в друга държава членка, на единственото изискване за непрекъснато пребиваване в Германия в продължение на три години

Court of Justice - CJE/13/94   18/07/2013

Other available languages: EN FR DE ES IT PT EL RO HR

Служба „Преса и информация“

Съд на Европейския съюз

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ № 94/13

Люксембург, 18 юли 2013 г.

Решение по съединени дела C-523/11 и C-585/11

Laurence Prinz/Region Hannover

Philipp Seeberger/Studentenwerk Heidelberg

Германия не може да подчинява получаването на финансови помощи, отпускани за повече от една година при следване на цялостен курс на обучение в друга държава членка, на единственото изискване за непрекъснато пребиваване в Германия в продължение на три години

Когато се предвижда подобно изискване, възниква риск от помощи да бъдат лишени учащи, които са свързани с германското общество в достатъчна степен вследствие на наличието на други социални и икономически връзки

Учащите в Германия могат да получават финансови помощи за срок от една година при следване на курс на обучение в друга държава членка. За да могат да получават помощи също и за срок от повече от една година, учащите трябва да докажат, че са имали място на постоянно пребиваване в Германия в продължение на най-малко три години преди началото на техния курс на обучение.

Сезиран от две германски юрисдикции, Съдът има повод да уточни дали това изискване за непрекъснато пребиваване в продължение на три години противоречи на правото на свободно движение на гражданите на Европейския съюз.

Производствата пред тези юрисдикции се отнасят до двама германски учащи, на които е отказано отпускане на финансова помощ за целия курс на тяхното обучение в чужбина. Г‑ца Laurence Prinz е родена в Германия и живее в продължение на няколко години заедно с родителите си в Тунис, след което завършва средното си образование в Германия. Преди да започне обучението си в университета „Еразъм“ в Ротердам през есента на 2009 г. тя е пребивавала в Германия в продължение на две години и осем месеца. Тъй като не изпълнява изискването за пребиваване в продължение на три години, тя получава финансова помощ единствено за първата година от курса ѝ на обучение. Г‑н Philipp Seeberger също е роден в Германия, където живее до навършване на единадесет годишна възраст, след което живее заедно с родителите си в продължение на няколко години в Испания. Той твърди, че се е завърнал в Германия през 2006 г. Той започва обучението си в университета на Палма де Майорка в Балеар през есента на 2009 г. и тъй като не може да докаже, че е пребивавал в Германия в продължение на три години преди началото на обучението си, му е отказано отпускане на финансова помощ.

С Решението от днес Съдът, в отговор на поставените въпроси, постановява, че европейското гражданство и свободното движение на гражданите на Европейския съюз не допускат съществуването на национална правна уредба, която подчинява предоставянето, за срок от повече от една година, на помощ за обучение при следване на курс на обучение в друга държава членка на едно-единствено изискване, каквото предвиденото в Германия — че търсещият такава помощ трябва да има място на постоянно пребиваване на територията на съответната държава в продължение на най-малко три години преди началото на посочения курс на обучение.

Съдът припомня, че след като държава членка предвижда система за предоставяне на помощи за обучение, която позволява на учащите да се ползват от такива помощи, когато следват курс на обучение в друга държава членка, първата държава членка трябва да следи за това правилата за предоставянето на тези помощи да не водят до неоправдано ограничение на правото на движение и пребиваване на територията на държавите членки. Подобно единствено изискване, каквото е предвиденото в Германия, обаче е в състояние да възпре гражданите на съответната държава, каквито са г-ца Prinz и г-н Seeberger, да упражнят правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка, като се отчита обстоятелството какви последици за правото на помощ за образование може да има упражняването на тази свобода.

В конкретния случай германското правителство изтъква, че изискването за непрекъснато пребиваване в продължение на три години е обосновано, тъй като то позволява да се гарантира, че помощта за обучение при следване на пълен курс на обучение в чужбина се изплаща единствено на учащите, които са доказали че са интегрирани в достатъчна степен в германското общество. Така изискването за наличие на минимална степен на интеграция запазва целостта на националната система за помощи за обучение при следване на курс на обучение в чужбина, като предпазва предоставящата помощите държава от поемането на прекомерна икономическа тежест.

Въпреки това Съдът приема, че макар и за дадена държава членка да е оправдано да отпуска финансови помощи единствено на учащите, които са доказали, че в достатъчна степен са се интегрирали в посочената държава, разглежданото изискване е с прекалено общ и ограничителен характер и надхвърля необходимото за постигане на преследваната цел.

Съдът счита, че при предвиждане на разглежданото изискване възниква риск от получаването на разглежданата помощ да се лишат учащи, които, въпреки че не са пребивавали в Германия непрекъснато в продължение на три години непосредствено преди началото на курса на обучението им в чужбина, все пак разполагат с достатъчно връзки, които ги свързват с германското общество Такъв може да е случаят, когато учащият е гражданин на съответната държава и е учил в нея в продължение на значителен период от време или пък са налице други фактори, каквито са по-специално семейството на учащия, неговата работа, езиковите му умения и наличието на други социални или икономически връзки.

ЗАБЕЛЕЖКА: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.

Неофициален документ, предназначен за медиите, който не обвързва Съда.

Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA в деня на обявяването.

За допълнителна информация се свържете с Илияна Пальова (+352) 4303 3708

Кадри от обявяването на решението са достъпни на „Europe by Satellite“ (+32) 2 2964106


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website