Navigation path

Left navigation

Additional tools

Служба „Преса и информация“

Съд на Европейския съюз

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ № 87/12

Люксембург, 21 юни 2012 г.

Решение по дело C‑78/11

Asociación Nacional de Grandes Empresas de Distribución (ANGED)/ Federación de Asociaciones Sindicales (FASGA) и др.

Работник, който е станал неработоспособен по време на платения си годишен отпуск, има право да ползва по-късно отпуск със същата продължителност като тази на отпуска по болест

Това право се предоставя независимо от момента, в който е настъпила неработоспособността

Директивата относно някои аспекти на организацията на работното време1 признава на всеки работник правото на годишен отпуск.

В Испания периодите на отпуск се определят по взаимно съгласие между работодателя и работника съгласно предвиденото в колективните трудови договори за годишното планиране на отпуските.

Испанското право предвижда също, че когато периодът на отпуск съвпада с период на неработоспособност поради бременност, раждане или кърмене, работникът има право да ползва по-късно отпуска си, съответстващ на периода на неработоспособност.2 В настоящия случай колективният договор за универсалните магазини за периода 2009—2010 г. съдържа подобна разпоредба. Испанското законодателство обаче не урежда случаите, при които периодът на отпуск съвпада с период на неработоспособност поради отпуск по болест.

Няколко синдикати, представляващи работници, сезират испанския съд с колективни жалби, с които се иска признаване на правото на работниците, за които се прилага колективният договор за универсалните магазини, да ползват своя платен годишен отпуск дори когато същият съвпада с периоди на отсъствие поради неработоспособност. Asociación Nacional de Grandes Empresas de Distribución (ANGED) отхвърля тази възможност. ANGED счита, че работниците, които се намират в състояние на временна неработоспособност — преди започването на ползването на предварително определения период на отпуск или през този период — нямат право да ползват отпуска си след края на временната неработоспособност, освен в изрично предвидените в националната правна уредба случаи.

Tribunal Supremo (Върховен съд), който е сезиран с делото, иска от Съда да установи дали испанската правна уредба, съгласно която работник, намиращ се в положение на неработоспособност, настъпила през периода на платения му годишен отпуск, няма право да ползва по-късно този отпуск, когато той съвпада с периода на неработоспособност, противоречи на директивата. В постановеното днес решение Съдът отговаря утвърдително.

Съдът припомня, че съгласно постоянната съдебна практика3 правото на платен годишен отпуск трябва да се счита за особено важен принцип на социалното право на Съюза. В качеството си на принцип на социалното право на Съюза правото на отпуск е изрично закрепено в Хартата на основните права на Европейския съюз. Това право на платен годишен отпуск не може да се тълкува ограничително.

Съдът освен това припомня, че целта на правото на платен годишен отпуск е да позволи на работника да си почине и да разполага с период на отдих и свободно време. Следователно тази цел се различава от целта на правото на отпуск по болест, които дава на работника възможност да се възстанови от заболяване, водещо до неработоспособност.

Като отчита целта на правото на платен годишен отпуск Съдът вече е постановил, че работник, намиращ се в положение на неработоспособност преди започването на периода на платен годишен отпуск, има право да ползва същия в период от време, различен от този, който съвпада с периода на отпуска по болест.4

В постановеното днес решение Съдът пояснява, че моментът на настъпването на неработоспособността е без значение. Следователно работникът има право да ползва по-късно платения си годишен отпуск, който съвпада с период на отпуск по болест, при това независимо от момента на настъпване на неработоспособността. Всъщност предоставянето на право на платен отпуск на работника само при условие, че към момента на започване на периода на платен годишен отпуск той вече се е намирал в положение на неработоспособност, би довело до несигурност и би противоречало на целта на платения годишен отпуск.

В този контекст Съдът припомня, че новият период на годишен отпуск (съответстващ на продължителността на застъпването на първоначално определения период на годишен отпуск с периода на отпуска по болест), който работникът има право да ползва след възстановяването си, при необходимост може да се определи извън референтния период за съответния годишен отпуск.

ЗАБЕЛЕЖКА: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.

Неофициален документ, предназначен за медиите, който не обвързва Съда.

Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA в деня на обявяването.

За допълнителна информация се свържете с Илияна Пальова (+352) 4303 3708

1 :

Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3). Правото на годишен отпуск произтича от член 7, параграф 1 от тази директива.

2 :

Същата възможност съществува когато периодът на отпуск, определен за работника, съвпада с период на спиране на действието на трудовия договор при раждане или кърмене, смърт на майката след раждането, преждевременно раждане, хоспитализация на новородено дете, осиновяване или настаняване на дете в приемно семейство.

3 :

Решение от 22 ноември 2011 г. по дело KHS (C-214/10), вж. също ПС № 123/11.

4 :

Решение от 10 септември 2009 г. по дело Vicente Pereda (C-277/08).


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website